Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1971 от 17.01.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 20668/2022
Вид
Определение № 1971
Подписан
17.01.2023
В сила
17.01.2023
Състав
ВАЛЕРИЯ РОДОПОВА ДИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 176, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 40, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 41 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 309a · Търговски закон
  • чл. 327, ал. 1 · Търговски закон

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1971 гр. София, 17.01.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело № 20221110120668 по описа за 2022 година намери следното:

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Делото е образувано по подадена от „П. срещу „А. искова молба.

Исковата молба е редовна и предявените искове са допустими, поради което делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

С исковата молба ищецът е представил писмени доказателства, чието приемане е допустимо.

Ищецът е поискал назначаването на съдебно – счетоводна експертиза в случай, че ответникът оспори дължимостта на вземанията, но с оглед липсата на отговор от страна на ответника произнасянето по това доказателствено искане следва да бъде отложено за първото открито съдебно заседание. Ищецът е поискал да бъде допуснат разпит на един свидетел при режим на довеждане за установяване на начина на извършването на доставките, по което доказателствено искане съдът ще се произнесе в първото открито съдебно заседание.

Ищецът е поискал на основание чл. 176 ГПК да се допусне обяснения от страна на управителя на ищцовото дружество относно обичайната практика по продажба на сладкарските изделия, заявяването и транспортирането им, което доказателствено следва да бъде оставено без уважение, доколкото е недопустимо искане на самата страна, същата да дава обяснения по реда на чл. 176 ГПК – аргумент от нормата на чл. 176, ал. 2 ГПК.

Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

1

ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.

ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за назначаване на съдебно – счетоводна експертиза и разпит на един свидетел за първото по делото съдебно заседание.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 176 ГПК.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 23.03.2023 г., 09:50 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение.

УКАЗВА на ответника, че ако не се яви в съдебно заседание, съдът може да постанови неприсъствено решение по чл. 239 ГПК спрямо него. Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

УКАЗВА на ответника, че:

- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

УКАЗВА на ищеца, че следва да вземе становище по релевираните от ответника в отговора на исковата молба доводи най-късно в първото по делото съдебно заседание, като в противен случай губи възможността да направи това по-късно.

УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждане на медиация.

СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад, както следва:

Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 79 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата общо в размер на 30 784,65 лв., представляваща дължима, но незаплатена цена по договори за доставка на сладкарски 2 изделия, във връзка с което са издадени следните фактури: Фактура № ./28.09.2020 г.,Фактура № ./31.07.2021 г.; Фактура № ./31.07.2021 г.; Фактура № ./15.08.2021 г.; Фактура № ./15.08.2021 г, Фактура № ./31.08.2021 г.; Фактура № ./31.08.2021 г.; Фактура №

./15.09.2021 г. и Фактура № ./21.09.2021 г., както и иск правна квалификация чл. 309a ТЗ вр. чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 2073,81 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху сбора от лихвите върху всяка фактура за периода от 01.10.2020 г. до 15.04.2022 г.

Ищецът твърди, че между него и ответника са били налице търговски отношения по силата, на които „П. регулярно е произвеждало и доставяло на „А. сладкарски изделия, като плащанията във връзка с осъществяваните доставки са се извършвали поначало по банков път, като за всяка отделна продажба е издавана и съответно получавана от ответника фактура с подробно описание по вид и количество на закупените изделия. Сочи, че ответникът не бил направил възражение или рекламация във връзка с доставените стоки.

Твърди, че заявките били обичайно правени в устна форма по телефон лично от управителя на ответното търговско дружество или от съответния готвач в ресторанта към хотела, до който се доставя. Посочва, че доставките са били извършвани до два търговски обекта на ответника – до хотел „П. като транспортирането им било осигурено от ищеца посредством следните хладилни автомобила: с рег. № .. Посочва, че за доставките до хотел „П.” са били подписани стокови разписки под номер . и № . и съответно издадени следните фактури:

Фактура № ./31.07.2021 г.; Фактура № ./15.08.2021 г.; Фактура № ./31.08.2021 г.; Фактура № ./15.09.2021 г., а за доставките до хотел „Г.” са били подписани стокови разписки под номер 20-50; 123-137 и са издадени следните фактури: Фактура № ./28.09.2020 г.; Фактура № ./31.07.2021 г.; Фактура № ./15.08.2021 г.; Фактура № ./31.08.2021 г.; Фактура № ./21.09.2021 г. Твърди, че длъжникът многократно бил канен да заплати просрочените фактури извънсъдебно чрез обаждания и имейли, но той не плащал задълженията си. Счита, че е изпълнил задълженията си по договора, като ответникът е приел всяка една от доставките с оглед подписването на издадените фактури, но не е последвало плащане, поради което претендира цената на доставените изделия, както и обезщетение за забава по всяка фактура.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

Разпределение на доказателствената тежест:

По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ в тежест на ищеца е да установи наличието на облигационни отношения, възникнали с ответника, с посоченото в исковата молба съдържание, по което е престирал – доставил е стоката, предмет на отделните продажби, както и размера на уговорената продажна цена.

По иска по чл. 309а ТЗ в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на ответника в забава – уговорен падеж или предаване на стоката.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже погасяване на дълга на падежа.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4