Решение № 152 от 18.09.2026, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. гр.Мадан, 18.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Милка Ас. Митева като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20265430100275 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба от С. Ю. Г. против „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде признато за установено в отношенията между страните, че С. Ю. Г. не дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, сумите 779,27 лева - главница по Договор за паричен заем № *, ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда 26.10.2022г. до изплащане на задължението, 79,48 лева - мораторна лихва за периода от 13.08.2018г. до 25.02.2019г., 410,35 лева - обезщетение за забава за периода от 14.08.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда - 26.10.2022г. върху недължимата главница от 463,27 лева, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № * по описа на РС Мадан, въз основа на който е образувано изпълнително дело № * по описа на ЧСИ С. Д., поради недействителността на договора за кредит. (след допуснато изменение размера на иска в о.с.з.).

В исковата молба се твърди, че на 31.10.2022 година по частно гражданско дело № * по описа на Районен съд Мадан в полза на ответника по настоящия иск е издадена Заповед № 115 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която съдът е разпоредил длъжникът С. Ю. Г. с ЕГН **********, с адрес * да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, сумите: 779,27 лева - главница по Договор за паричен заем № *, сключен на * между „Сити Кеш“ ООД и С. Ю. Г., като впоследствие вземането е било прехвърлено от страна на „Сити Кеш“ ООД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на Приложение № 1 от дата 02.11.2020г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.11.2020г.; сума в размер на 79,48 лева - договорна лихва за периода от 13.08.2018г. до 25.02.2019г.; сума в размер на 410,35 лева - обезщетение за забава за периода от 14.08.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда - 26.10.2022г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда - 26.10.2022г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски в размер на 25,38 лева - държавна такса и 50.00 лева /петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл.414 ГПК ищецът по настоящия иск не е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Поради това на 12.12.2022г. РС Мадан е разпоредил да се издаде изпълнителен лист за сумите в заповедта.

1

В исковата молба се сочи, че ищецът не дължи част от сумите, за които е издаден изпълнителен лист от * по частно гражданско дело № * по описа на РС Мадан, а именно следните суми: 463,27 лева - главница по Договор за паричен заем № *, ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда - 26.10.2022г. до изплащане на задължението. 79,48 лева - мораторна лихва за периода от 13.08.2018г. до 25.02.2019г.; 197,42 лева - обезщетение за забава за периода от 14.08.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда 26.10.2022г. върху недължимата главница от 463,27 лева. Твърди, че С. Ю. Г. дължи на ответника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД само сумата от 316,00 лева главница, представляваща разликата между чистата стойност на кредита, предоставен от праводателя на ответника по Договор за паричен заем № *, сключен между „Сити Кеш“ ООД и Договор за паричен заем № * в размер на 1 100,00 лева и направените от кредитополучателя плащания до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в размер на 784,00 лв.Тъй като в производството по частно гражданско дело № * по описа на РС Мадан не било разгледано наличието на неравноправни клаузи в договора за кредит и отражението им върху задължението на потребителя, за ищеца бил налице правен интерес от установяване на недължимост на част от сумите, за които е издаден изпълнителен лист по делото, въз основа на който срещу нея е образувано изпълнително дело № * по описа на ЧСИ С. Д., рег.№*КЧСИ. Позовава се на Решение от 18.02.2016 г. по дело С-49/14, решение от 17.05.2022 г. по дело С-600/19, решение от 18.01.2024 г. по дело С-531/22 и решение от 29.02.2024 г. по дело С-724/22 на СЕС, като излага подробни съображения в тази насока.

Позовава се на Решение № 491 23.07.2024 г. по гр. дело № 1767 / 2023 г. ВКС,

Определение № 1199 от 09.05.2024 г. по ч.гр.д. № 1304/2023 г. II т.о. ВКС, като счита, че по въпроса за неравноправни клаузи в Договор за паричен заем №* между „Сити Кеш“ ООД и С. Ю. Г. не се е формирала сила на присъдено нещо и съдът по настоящото дело следва да ги разгледа, за да осигури ефективно приложение на правото на ЕС и потребителската защита да бъде приложена. Сочи, че съдът следи служебно за чл. 11 ЗПК и ако не се разгледа тези въпроси и не изложи мотиви в тях решението му в тази част не се ползва със сила на пресъдено нещо и съдът може да го преразгледа в последващо производство, каквото е настоящото.

Твърди, че договор за паричен заем №* между „Сити Кеш“ ООД и С. Ю. Г. е недействителен поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т.

9 и т.10 ЗПК. Сочи, че с договора за кредит „Сити Кеш“ ООД е отпуснало на ищцата заем в размер на 1100,00 лева при следните параметри: 3.1. Размер на кредита: 1100,00 лева, 3.2.

Размер на погасителна вноска: 3х8,57 лв. и 40x32,11 лв., З.З. Ден на плащане: понеделник, 3.4.Вид вноска: седмична, 3.5. Годишен процент на разходите: 48,92%, 3.6.Брой вноски: 43, 3.7. Фиксиран лихвен процент: 40,08 %., 3.8. Дата на първо плащане:

07.05.2018г., 3.9. Обезпечение - поръчител или банкова гаранция, 3.10.

Дата на последно плащане: 25.02.2019г., 3.11. Такса за усвояване - 0, 3.12. Обща сума за плащане: 1 310,11 лв.

На основание чл. 8 от договора е начислена неустойка в размер на 1097,89 лева за неизпълнение на задължението на кредитополучателя по чл.6 от договора за заем в тридневен срок от сключването му да предостави обезпечение. Счита, че уговорената неустойка е нищожна на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, както и на осн. чл. 146 ал. 1 от Закона за защита на потребителите във вр. чл.143 т.5 от ЗЗП, тъй като чл. 8 във вр. чл.6 от договора за кредит е неравноправна клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Позовава се на TP № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК, като счита, че уговорената неустойка излиза извън придадените й санкционна, обезщетителна и обезпечителна функция, тъй като същата при пораждане на задължението е уговорена да бъде по естеството си източник на неоснователно обогатяване Клаузата на чл.8 от процесния договор била и неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, поради което и нищожна и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като е договорена във вреда на потребителя и цели единствено обогатяване на заемодателя чрез възникването в негова полза на вземане за неустойка, като по този начин оскъпява цената на заема. Този извод се подкрепя от обстоятелството, че е изначално предвидено неустойката да се кумулира към погасителните 2 вноски, като се разсрочи изпълнението й. Същата била уговорена с цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал.4 от Закона за потребителския кредит, уреждащ максимален размер на годишния процент на разходите, поради което на основание чл. 21 ЗПК е нищожна и плащане по нея не се дължи. Нарушен бил чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент. Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, следвало да се посочи и друг размер на ГПР, различен от този в договора. В този размер следвало да участва и сумата от 1097,89 лева, изразена като процент. Това не билои сторено, поради което бил нарушен чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК. Доколкото били налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен - чл.22 ЗПК. В изпълнение на договора С. Ю. Г. е заплатила на ответното дружество сумата от 784,00 лева, като е превела 14 вноски по 56,00 лева. Недействителността на Договор за паричен заем №*, и наличието на изпълнителен лист за заплащане на суми, претендирани въз основа на него, въз основа на който е образувано изпълнително дело №* по описа на ЧСИ С. Д., обуславялоза ищеца правен интерес от предявяването на иска. По изложените съображения моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Сочи, че ищецът няма правен интерес от предявяване на установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК. Твърди, че евентуалното наличие на неравноправни клаузи не води автоматично до нищожност на договора като цяло. Сочи, че Директива 2008/48/ЕО не предоставя пряко право на потребителя да иска нищожност на договора пред националния съд. Чл. 23 от Директивата възлага на държавите- членки задължение да предвидят санкции, но не установява субективно право на потребителя да иска обявяване на договора за нищожен. Прякото позоваване на тази разпоредба е недопустимо, тъй като няма хоризонтален пряк ефект. Оспорва като неоснователни въведените възражения за неравноправни клаузи, инкорпорпирани в сключения договор за кредит. Сочи, че задължението на кредитора по чл. 11, ал. 1, т. 10 е да информира потребителя за размера на ГПР изразен като годишен процент от общия размер на кредита, съгласно определението за ГПР дадено в чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Задължението на кредитора да включи в съдържанието на договора за кредит „взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин “не е абсолютно. Такова зад зължение би било налице само ако такива допускания са били използвани при изчисляване на ГПР, ако не са използвани допускания, то кредиторът не е длъжен да предоставя такава информация. При изчисление на ГПР по кредита е взет предвид пълният размер на главницата и всички разходи по кредита. Наред с това в ЗПК не е посочено като изискване в договора да бъдат посочени компонентите на ГПР, тъй като те са нормативно залегнали. В договора ясно и недвусмислено е посочено, с фиксирани, неподлежащи на промяна суми, какъв конкретен заем се отпуска, при каква възнаградителна лихва, какви допълнителни услуги има към договора. В договора няма никаква неяснота каква сума ще следва да връща длъжника по него, за да се чувства заблуден от посочения ГПР. Към договора за кредит е инкорпориран и погасителен план, като в него са съобразени императивните изисквания на чл. 11, ал.1,т.11 от ЗПК, а именно броя, размера и периодичността на дължимите погасителни вноски с посочена лихва и главница на вноските, както и размер на лихвените проценти. При анализ на разпоредбите инкорпорирани към Договора за кредит и Общите условия към него е видно, че няма други допълнителни разходи, които да доведат до оскъпяването на кредита. С оглед на гореизложеното, към датата на сключване на договора за кредит, кредитополучателят е имал ясна и точна представа за икономическите последици от договора, както и за сумите подлежащи на връщане към кредитора.Сочи, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР. Разходите, които се включват в ГПР са такива, с които кредиторът е бил наясно към датата на сключване на договора. В настоящия случай, неустойката е индивидуално договорена между страните, като клаузата е напълно ясна и разбираема такава би била дължима след сключване на договора и само в случай, че заемополучателят не предложи обезпечение на задължението си. Т. е. към датата на сключване на договора кредиторът не е знаел дали ще възникне основание за плащане на неустоечната сума.

3

Оспорва твърденията, че неустойката представлява "договорна лихва, представляваща допълнителна печалба". Лихвата по кредита е възнаграждение за кредитора, като цена на предоставения финансов ресурс и същата представлява задължителен и основен компонент от договора за кредит по дефиниция и страните я уговарят още преди сключването на договора за кредит. С неустойката не се нарушава чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. При така формулираните клаузи и от съдържанието на договора става ясно, че още към момента на сключването му потребителят е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им, което е постигнато с индивидуално уговорени параметри на договора, за които потребителят е бил наясно предварително, като е имал възможността да се откаже от договора без каквито и да било последици при сключването му, както и след това. Освен това кредитополучателят е разполагал с цели 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК, информация за което е получил още със Стандартния европейски формуляр, без да е обвързан по никакъв начин от оспорената в настоящото дело неустойка, както и без никакви други отрицателни последици- заплащане на обезщетения или такси. Посочва, че съгласно чл.23 от Закона за потребителския кредит, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В условията на евентуалност, дори и договорът за кредит да бъде обявен за недействителен, главницата подлежи на връщане от потребителя независимо от факта, че кредитното споразумение би могло да бъде обявено за недействително - предвид Решение на Съда на Европейския съюз (девети състав) от 21 март 2024 година по дело С-714/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд. В тази връзка отбелязва, че ищцата не представя доказателства да е погасявала задължението доброволно. Моли за отхвърляне на иска.