Решение № 905 от 12.10.2023, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 905

Бургас, 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XXVI-ти тричленен състав, в съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател:

ЧАВДАР

ДИМИТРОВ

Членове:

ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

ДИМИТЪР ГАЛЬОВ

При секретар И.Л. като разгледа докладваното от съдия ЧАВДАР ДИМИТРОВ кнахд № 20237040601479 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационнa жалбa срещу решение № 649/27.06.2023г., постановено по н.а.х.д. № 1384 по описа за 2023г. на Районен съд гр.Бургас.

Касационната жалба е подадена от Началника на отдел Митническо разузнаване и разследване при ТД Митница Бургас, като със нея се иска от съда да отмени първоинстанционното решение, с което е било отменено наказателно постановление № BG2022/1000-3620/НП от 10.03.2023г., издадено от началник отдел митническо разузнаване и разследване към ТД Митница Бургас, с което на Флеч ЕООД с ЕИК ********* за нарушение на разпоредбата на чл. 234, ал.1, т.1 ЗМ, на основание чл. 234, ал.2, т.1 ЗМ била наложена имуществена санкция в размер на 13 530,72 лева, представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.

В съдебно заседание, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител поддържа подадената жалба.

Ответникът в касационното производство изпраща процесуален представител и не взема становище по съществото на спора.

Прокурорът от

Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение, че касационнaта жалба е основателна, а обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Бургас е отменил наказателно постановление № BG2022/1000-3620/НП от 10.03.2023г., издадено от началник отдел митническо разузнаване и разследване към ТД Митница Бургас, което е било присъдено „Флеч” ЕООД да заплати имуществена санкция в размер на 13 530,72 лева, представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания за нарушение на разпоредбата на чл. 234, ал.1, т.1 ЗМ, на основание чл. 234, ал.2, т.1 ЗМ.

За да постанови решението си, съдът е приел, че при съставяне на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правата на дружеството. В обстоятелствената част на АУАН подробно са описани всички факти, имащи отношение към доказване на нарушението, като извода на представителите на митническата администрация е формулиран след прецизен и задълбочен анализ на събраните писмени документи и материали. Според въззивната инстанция обаче, събраните доказателства не доказват по категоричен и безспорен начин това, дружеството да е реализирало от обективна страна признаците от състава на деянието по чл.234 ал.1 т.1 от ЗМ, като посредством представяне на неистински документ – фактура за покупко-продажба на лек автомобил да e въвело в заблуждение представителите на митническата администрация относно факта на закупуване на леката кола, именно от посочената във фактурата швейцарска фирма и относно автентичността на депозирания документ, като по този начин формирало неверни представи в контролните органи за действителната митническа облагаема стойност, съответно избегнало частично заплащането на дължимите към бюджета публични държавни вземания- мито и ДДС.

По отношение на наказателното постановление, съдът е намерил същото за незаконосъобразно и го е отменил, като е достигнал до извод за недоказаност на елементите от изпълнителното деяние на административното нарушение по чл.234, ал.1, т.1 ЗМ.

Съдът е приел, че видно от материалите по преписката, АНО е извършил проверка в страната на износа на търговската сделка и на точността на данните в представените документи при допускане за свободно обращение в ЕС за автомобили, изпратени от САЩ. В резултат на тази проверка от страна на митническата администрация на САЩ, е бил предоставен списък с автомобили с посочена декларирана стойност при износ на автомобилите, като за тях били предоставени и сканирани документи, свързани с износа на автомобилите. Представено било и копие от „Electronic Export Information“ (EEI) (Електронна информация за износ), като американски еквивалент на европейска митническа декларация за износ и съдържа данни, както за декларираната стойност на превозното средство при износа, така и за страната на местоназначение.

Обсъдено по делото било това, че в представеното копие от EEI е вписан като износител на автомобила „GLOBAL AUTO EXCHANGE” LLC 416 COMMERCE WAY SUITE 160, LONG WOOD, FL 32750, US, и в стойността на декларираната стока е вписано 32 750 щ.д.

Съпоставяйки данните от EEI с тези, описани във фактурата, коносамента и талона на автомобила, наказващият орган е установил съвпадение на износителя, номера на контейнера и пристанищата на товарене и разтоварване относно процесния автомобил, въз основа на което митническия орган определил нова по-висока митническа стойност.

Въпреки извършената проверка и изискана информация от САЩ съдът е счел, че в конкретния случай митническите органи не са изпълнили задължението си да обосноват наличието на "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2915/2447, тъй като според дадената там регламентация, именно в тежест на митническия орган е било да докаже възникналите у него основателни съмнения, че декларираната стойност е по-ниска.

Според оспореното решение, от мотивите на обжалваното наказателно постановление не ставало ясно защо митническият орган е приел, че посочената в Електронната информация за износ стойност е действителната продажна цена на процесния автомобил, и защо само въз основа на тази информация е счел, че не е договорената друга сума между страните.

Съдът е анализирал съдържанието на Електронната информация за износ (EEI ) по отношение на процесния автомобил и е приел, че според колона „Z“ е била декларирана стойност в размер на 32 750 USD, но в самата колона е посочено "стойност (в щатски долари, без центове) Продажна цена или себестойност, ако не е продадено", като от документа сам по себе си не ставало ясно дали за процесния автомобил се касае за продажна цена или себестойност.

На следващо място съдът приел и това, че дори и да се приеме, че това е продажна цена, не е било конкретизирано как е формирана тази цена и какво включва. Вследствие на изложените мотиви, според въззивната инстанция можел да се направи несъмнен извод, че декларираната в износната митническата декларация стойност на процесния автомобил е действително договорената продажна цена между износителя и получателя, доколкото този документ не е първичен по своя характер.

Този извод на съдебния състав бил подкрепен и от обстоятелството, че от страна на американската митническа администрация не била представена фактура или друг документ, отразяваща цена в размер на 32 750 USD, нито се установявало извършено плащане на тази сума, за да се приеме, че декларираното пред Американската служба "Митници и гранична охрана" е действителната цена.

Според изводите на въззивната инстанция, наказващият орган е определил нова митническа стойност, въз основа единствено на тази информация, посочена в електронната експортна декларация, която декларация обаче не е била придружена с каквито и да е други документи / такива за прехвърляне на собственост, разписки и т.н/. Според същия, в противовес на приетото от АНО за установено, по делото е била приета като доказателство фактура № 2914 от 10.10.2020 г., издадена от "Global Auto Exchange" с получател дружеството-жалбоподател за закупуване на MERCEDES-BENZ GLS 450 VIN * на стойност 6500 USD, като наказващият орган не е оспорил автентичността на представената фактура за придобиване на стоката и не е успял да обори същата, като според съдебния състав е била посочена и причина за незачитане на данните за платената сума по нея, при условие, че не е била отречена автентичността на фактурата.

Вследствие на така достигнатите правни изводи, съдебният състав е счел, че санкционираното нарушение не е било доказано като допуснато от страна на ответника в настоящото касационно производство, поради което НП е било отменено изцяло, а в полза на жалбоподателя са били присъдени съдебноделоводни разноски.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Съгласно чл.234, ал.1 от Закона за митниците, който избегне или направи опит да избегне: 1. пълно или частично заплащане или обезпечаване на митните сборове или на другите публични държавни вземания, събирани от митническите органи, или 2. забрани или ограничения за внос или износ на стоки, или прилагането на мерки на търговската политика, се наказва за митническа измама. В ал.2 на чл.234 от ЗМ е предвидено, че за митническа измама наказанието е глоба - за физическите лица, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, от 100 до 200 на сто от: 1. размера на избегнатите публични държавни вземания - за нарушение по ал. 1, т. 1; 2. митническата стойност на стоките, предмет на нарушението по ал. 1, т. 2.

В конкретния случай на дружеството е било наложено административно наказание на основание чл.234, ал.2, т.1 от ЗМ, след като от събраните по делото доказателства АНО е направил извод, че се установява, че във връзка с извършен внос на лек автомобил марка „Мерцедес - Бенц”, модел „GLS 450” е избегнал частично заплащане на дължими публични държавни вземания /мито и ДДС/, като е представил неистинка фактура и е осъществил състава на административно нарушение по смисъла на чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ.

Правилно първоинстанционния съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, който да са довели до нарушаване на правото на защита на санкционираното дружество и те съдържат всички предвидени от законодателя реквизити.

Правилно според настоящата съдебна инстанция въззивният съдебен състав е приел за недоказана продажбата на внесеното МПС на цена различна от посочената в депозираната пред митническите органи фактура, която е била и декларирана пред тях.

Липсват оборващи декларираните обстоятелства писмени доказателства различни от коментирания по-горе документ EEI. Същият е официален свидетелстващ документ, поради което неправилно е било преценено от въззивната инстанция това, че в частта, касаеща цената на моторното превозно средство този документ „не е официален по своя характер, поради което притежава същата доказателствена стойност, с каквато разполага и депозираната пред митническите власти на Р България фактура“.

Според настоящия съдебен състав, той е официален и в тази своя част, тъй като свидетелства за декларирано именно пред него обстоятелство, по начина по който това е било сторено от износителя. Декларацията на последния представлява частен свидетелстващ документ и доколкото липсват приложени към изпратената справка първични писмени документи – договори, платежни нареждания и др, то тя сама по себе си може да бъде само индиция за възникване на обосновано съмнение за извършване на проверка, но не притежава доказателствена сила да обори първичните документи, представени пред митническите органи по вноса.

Освен твърденията си, касаторът не се е възползвал от възможността да събере категорични, оборващи тези обстоятелства доказателствени средства, а събраните са достатъчни, за направения от първоинстанционния съд извод за недоказаност на претендираното нарушение.

Следва да се има в предвид, че в случая с наказателното постановление е ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическо лице, на което е наложено административно наказание “имуществена санкция”. Отговорността на юридическите лица е принципно безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно само обективно да бъде констатирано неизпълнение на определеното задължение, но именно това не е сторено по категоричен и неоспорим начин.