Решение № 2164 от 09.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2164 гр. София, 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгени Георгиев

Членове:

Екатерина Стоева

Биляна Магделинова като разгледа докладваното от Биляна Магделинова Въззивно гражданско дело № 20251100502591 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.

Образувано е по жалба на К. З. Г. срещу разпореждане с в.№ 0655268/25.11.2024г., постановено по изп. дело№ 20128410404458 по описа на ЧСИ Н.М. с рег.№ 841 на КЧСИ, с което е оставено без уважение искане за прекратяване на производството по изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

В жалбата са изложени съображения, че са налице предпоставките на посочената норма за прекратяване на изпълнителното производство, тъй като изпълнителното дело е образувано през 2012г. и до сега не е уведомявана за него. Няма връчване на никакви документи, както и извършване на изпълнителни действия. Няма възбрана на недвижим имот, а притежава боксониера от 34 квадратни метра в режим на СИО, където има постоянен адрес, живее и е регистрирана по лична карта от 2017г. Твърди, че спрямо нея до момента на получаване на съобщение за запор на /куха/сметка в ИНВЕСТБАНК АД, където получава детски, не са предприемани никакви изпълнителни действия.

О т 2009г. работи и живее в Германия, като се прибира в България периодично от 2017г. Винаги е имала открита банкова сметка, където 1 получавала детски за малолетно дете, които не са секвестеруеми и не били с натрупване, за да се считат з а спестявания. След получаване на запорно съобщение от Инвестбанк АД, депозирала молба до НОИ детските да се плащат на каса в Български пощи. Банковата сметка в „Централна Корпоративна банка“ АД е незабавно закрита след получаване на запорното съобщение. През месец ноември по Български пощи е изпратено съобщение призовка от кантората на ЧСИ М., че на 14.11.24г. ще се извърши опис на движими вещи в жилището на К. Г., какъвто не е извършен. Счита, че с оглед бездействието на ЧСИ е настъпила перемпция, която същият е длъжен да вземе предвид и служебно да прекрати делото на основание чл.433, ал.1, т .8 от ГПК.

Взискателят „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД изразява становище за неоснователност на жалбата с твърдения, че след образуване на изпълнителното дело са предприемани множество изпълнителни действия от предходния взискател „Профи Кредит България“ЕООД. С договор за прехвърляне на вземания от 08.08.2018г. дружеството взискател придобива вземането срещу жалбоподателя. След извършената цесия и конституирането му като взискател е продължено извършването на изпълнителни действия по отношение на длъжника, поради което счита, че не са налице предпоставките за прекратяване на делото поради настъпила перемпция.

По реда на чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ М. излага съображения за неоснователност на жалбата.

Софийски градски съд, като взе предвид представените доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Производството по изп. дело №20128410404458 по описа на ЧСИ М. е образувано по молба на „Профи Кредит България“ЕООД от 04.04.2012г., с която е възложено извършване на действия по чл.18 от ЗЧСИ. С разпореждане на ЧСИ от 05.04.2021г. е образувано изпълнителното дело. На 08.04.2012г. е направена справка в регистъра на трудовите договори за подадени по отношение на длъжника уведомления. На 11.04.2012г. е изпратена покана за доброволно изпълнение, за която няма данни да е надлежно връчена. На 11.04.2012г. са изпратени запорни съобщения до различни банки. На 23.05.2012г. е изпратена нова покана за доброволно изпълнение, като в известието за доставяне е отбелязано, че не е потърсена пратката. Направена е 2 справка за наличие на трудови договори на 25.06.2012г. и на същата дата е наложен запор върху вземането за трудово възнаграждение на длъжника, дължими от работодателя „Фаворит“ ООД. С уведомление от 31.08.2012г. работодателят уведомява ЧСИ, че трудовото правоотношение с лицето е прекратено. Направена е справка за родствени връзки на 25.06.2012г. На 27.08.2012г. е направена нова справка в регистъра на трудовите договори.

На 12.03.2014г. е изпратена призовка за принудително изпълнение, чрез опис на движимо имущество на 28.04.2014г. на адрес гр.Бургас, ж.к.“Братя Миладинови“№****, която не е надлежно връчена на длъжника.

С разпореждане от 29.07.2015г. е насрочен опис на движими вещи на 17.09.2015г. Изпратена е призовка за принудително изпълнение на 29.07.2015г., върната с отбелязване, че лицето е непознато на адреса.

С молба от 08.01.2016г. е направено искане от взискателя за определяне на нова датата за опис на движимо имущество. Такава е подадена и на 07.12.2017г. На 20.02.2019г. е направена нова справка за действащи трудови договори, при която не са установени такива. Насрочена е дата за опис на 22.04.2019г., като поканата за принудително изпълнение не е връчена надлежно. На 18.04.2019г. е подадена молба за конституиране на нов взискател поради сключен договор за прехвърляне на вземането. На 23.04.2020г., новият взискател подава молба за извършване на справка в регистъра на БНБ за наличие на банкови сметки на длъжника и да се пристъпи към принудително изпълнение. Такава молба е подадена на 27.10.2021г. и на 06.06.2023г. На 19.09.2024г с постановление на ЧСИ е конституиран новия взискател и с разпореждане от същата дата е насрочен опис на движими вещи на длъжника и налагане на запор върху вземания по банкови сметки открити в „Инвестбанк“ и „ЦКБ“ АД.

Призовката за принудително изпълнение е изпратена до заявения постоянен адрес от ищеца, но няма данни за връчване. С писмо от 07.11.2024г. ЦКБ АД уведомява ЧСИ, че има открита сметка в банката, която е блокирана в изпълнение на наложения запор, но към датата на искането по нея няма наличен авоар и същата е закрита поради прекратяване на договора.

С писмо от 07.10.2024г. „Инвестбанк“ АД е уведомен ЧСИ за налична банкова сметка на длъжника, по която получава социални помощи, като вземанията му са запорирани.

3

С молба от 20.11.2024г. е направено искане за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

С разпореждане от 25.11.2024г. ЧСИ отказва да прекрати изпълнителното производство, като излага мотиви, че не са налице предпоставките на чл.433, ал.1 т.8 от ГПК.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащо на обжалване постановление на ЧСИ съобразно чл. 435, ал.1, т.3 от ГПК, с което не е уважено искане на длъжника за прекратяване на изпълнителното производство. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. С ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. За преклузивния срок по чл.433, ал.1, т.8 КЗ, по силата на самия закон, имат значение действията на взискателя – искане от негова страна, отправено до съдебния изпълнител, за извършване на изпълнителни действия. Това е така, защото за разлика от съдебното производство, в изпълнителния процес давността не спира да тече и взискателят има нужда да го поддържа висящ чрез свои действия, като иска извършване на изпълнителни действия и внася съответните такси и разноски за това.

Установява се, че изпълнителното дело е образувано с постановление от 05.04.2012г., след което по отношение на жалбоподателката са извършени множество изпълнителни действия по искане на взискателя.

Същите са описани по-горе, а именно справки за трудови договори, изпратени запорни съобщения до различни банки, насрочена е дата за опис на движими вещи в недвижим имот.

Според решение № 37/24.02.2021г. на Върховният касационен съд, 4

IV-ГО, по гр.д. № 1747/2020г., постановено по реда на чл.290 от ГПК “Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните), т.е. осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане.“

От установените по изпълнителното дело факти следва да се направи извод, че по изпълнителното дело не е налице период от две години, в който взискателят да е бездействал, поради което към датата на подаване на молбата от длъжника на 20.11.2024г. не са били налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство.

Предвид изложеното жалбата следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на К. З. Г. срещу разпореждане с в.№ 0655268/25.11.2024г., постановено по изп. дело№ 20128410404458 по описа на ЧСИ Н.М. с рег.№ 841 на КЧСИ, с което е оставено без уважение искане за прекратяване на производството по изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5