Решение № 3753 от 24.10.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3753 гр. Варна, 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20243110110515 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „Ю.“ АД, ЕИК ***, действащ чрез адв.

М. Ц., срещу И. С. И., ЕГН **********, действащ чрез адв. Й. Ц., първоначално обективно кумулативно съединени специални установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 309а от ТЗ, да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер от 3 245.84 лева, формирана, както следва:

1 . / 2 307.11 лева, дължима главница по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-19539144 от 05.09.2022 г., сключен между „Б. П. П. Ф. Ъ. к. Б.“, ЕИК *** /правоприемник на което е „Ю. Б.“ АД, на основание чл. 15 от ТЗ/ и ответника;

2 . / 753.98 лева, дължима възнаградителна лихва за периода от 01.11.2022 г. до 11.04.2023 г.;

3./ 184.75 лева, дължима мораторна лихва за периода от 05.04.2023 г. до 22.11.2023 г.; ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението в съда – 19.12.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1021 по описа за 2024 г. на РСВарна, ГО, 9-ти съдебен състав.

Ищецът сочи в исковата молба, че на основание заявление за заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от него, Районен съд – Варна е издал заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника. Издадената заповед е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, с оглед на което на ищецът е указано да предяви иска за вземането си по реда на чл. 422 от ГПК.

Излага, че на 05.09.2022 г. между Б. П. П. Ф. Ъ. к. Б. и ответника е сключен Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-19539144 с разрешен размер 2 000.00 лева. Кредитът бил отпуснат и усвоен за закупуване на стоки от „А. - И. т.“ ЕООД, като следвало задължението да бъде погасено до 01.10.2026 г. Сочи, че на ответника е предоставена кредитна карта, посредством която същият е продължил да използва кредита и след изтичане на първоначално уговорения срок 1 чрез осъществяване на картови трансакции теглене на пари в брой. Приложения по кредита лихвен процент бил в размер на 23.42% и уговорената месечна вноска 55.78 лева, издължаването било разпределено в 48 месечни вноски.

Сочи, че с оглед на формирано просрочие кредитът бил направен предсрочно изискуем на дата 01.11.2022 г., а на 03.05.2023 г. е изпратена покана до ответника, с която бил уведомен за размера на вземането по кредита и предсрочната изискуемост, като му бил предоставен срок и възможност за доброволно изпълнение. Ответникът преустановил плащания на дължимите вноски по кредита и е изпаднал в забава.

Твърди, че към момента на подаване на исковата молба ответникът не е изплатил дължимите суми за лихви, главница, такси и разноски по договора.

Излага, че ищцовото дружество е придобило вземанията по настоящия кредит с оглед вписаното в ТРРЮЛНЦ на 06.06.2023 г. придобиване на търговско предприятие на ***., клон Б..

Моли за уважаване на иска и за присъждане на разноските по настоящото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който счита, че предявения иск е допустим, но неоснователен.

Ответникът възразява, че процесния договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит е валидно сключен. Твърди, че липсва сигурност относно това дали посочения за кредитополучател И. И. го е подписал. Сочи, че между страните липсва съгласие за сключването му.

Оспорва, че процесните суми са усвоени от ответника, респективно предоставени от ищеца.

Твърди, че договорът противоречи на императивни правни норми и кредитът е недействителен, когато не са спазени.

Сочи, че не са спазени императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Излага, че в процесния договор са посочени единствено абсолютни стойности на годишния лихвен процент по заема и на годишния процент на разходите. Твърди, че липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита – кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 26.11 %.

Твърди, че погасителния план по процесния договор за потребителски кредит не е съобразен със законоустановените изисквания. Сочи, че в него се съдържа информация, относно погасителната вноска, нейния падеж и непогасената главница, но липсва информация за лихвата на всяка погасителна вноска, изчислена на база на уговорения лихвен процент.

Излага, че от съдържащата се в процесния договор информация не става ясно какво точно се включва в размера на месечната вноска като части от главницата, лихвата и други разноски, не става ясно как е формирана месечната погасителна вноска, каква част от нея представлява главница и лихва. Твърди, че ищцовото дружество не е изпълнило императивното си задължение, да информира ответника каква част от определената месечна погасителна вноска е предназначена за погасяване на главницата, каква част - за погасяване на задължението за лихва, и каква част – за погасяването на други разходи или такси. Сочи, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен.

Излага, че не са изпълнени задължителните условия за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, липсват доказателства за достигане до ответника на уведомление от страна на ищеца за обявяването на кредита за предсрочно изискуем. Сочи, че предсрочната изискуемост следва да е обявена на длъжника преди подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Моли за отхвърляне на иска.

В проведеното открито съдебно заседание, ищецът редовно призован, не се представлява. С молба от 17.09.2025 г. поддържа предявените искове.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява лично и не 2 се представлява. С молба от 26.09.2025 г. поддържа отговора на исковата молба.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 1021 по описа за 2024 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумите, предмет на исковата молба, която е връчена на ответникадлъжник по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Видно от представения Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-19539144 от 05.09.2022 г. / л . 5/, сключен между „Б. П. П. Ф. Ъ. к. Б.“, ЕИК *** и И. С. И., кредитодателят се задължил да предостави револвиращ кредит на ответника в размер от 2 000.00 лева. Констатира се още, че страните са уговорили във връзка с револвиращия кредит усвояването на сумата от 1 699.00 лева да се извърши чрез функционалността покупка на изплащане по револвиращ кредит. Видно е от договора, че закупената стока е „преносим компютър“.

Договорено е кредитополучателят да заплаща на кредитодателя възнаграждение за ползването на заетата сума от 1 699.00 лева в размер на уговорената възнаградителна лихва при лихвен процент от 23.42%, при годишен процент на разходите 26.11%. Договорено е сумата да бъде изплатена разсрочено посредством 48 броя месечни анюитетни погасителни вноски всяка една в размер от 55.78 лева. Падежът на първата вноска е 01.11.2022 г., а на последната е 01.10.2026 г.

Страните са уговорили също, че кредиторът издава на кредитополучателя кредитна карта „Мастъркард“, която позволява чрез нея да бъдат извършвани теглене в брой от банкомат, плащания чрез терминални устройства и др. Видно е от съдържанието на правната сделка още, че кредиторът издава месечно излвечение за осъществените трансакции до 15 число на месеца. Месечните погасителни вноски се правят до 1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението в най-малко в минимален размер съгласно тарифата.

Кредитодателят начислява лихва върху усвоеният размер на кредитния лимит за времето на ползването му. При забава на една или повече месечни погаситъелни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата.

От експертното заключение по назначената ССчЕ се констатира, че общият размер на усвоената сума по кредита е 1 999.00 лева, от която – 1 699.00 лева заплатена цена на закупена стока в полза на „А. - и. т." ЕООД; 200.00 лева – изтеглени на банкомат и 100.00 лева, разходвани в полза на *** /два пъти по 50.00 лева/. В претендираната главница от 2 307.11 лева са включени освен горепосочените суми още и 42.00 лева – такси; 39.97 лева – месечна лихва по кредитна карта; 2.28 лева – лихва неплатени суми в гратисен период и 224.46 лева – месечни лихви за първите шест вноски по погасителен план, падежирали в периода 01.11.2022 г. – 01.04.2023 г. Констатира се от експертното заключение, че още на първия падеж – 01.11.2022 г., е налице просрочена сума в размер на 115.78 лева, от която 55.78 лева разсрочена вноска по погасителен план и 60.00 лева за минимална погасителна вноска за разходвани суми по кредитна карта съгласно тарифата. От страна на ответника не са извършвани никакви погашения по кредита. Мораторната лихва, начислена от 01.11.2022 г. до 19.12.2023 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК/ върху главницата от 1 999.00 лева възлиза на 273.96 лева. Размерът на договорната лихва за периода от 01.11.2022 г. до 01.10.2026 г. възлиза на 978.44 лева; за исковия период от 01.11.2022 г. до 01.04.2023 г. – 224.46 лева, а до датата на връчване на исковата молба на ответника чрез особения представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК /28.03.2025 г./ възлиза на 797.05 лева.

Общоизвестен е фактът, че в края на 2023 г. търговското предприятие на кредитодателя „Б. П. П. Ф. Ъ. к. Б.“, ЕИК *** е придобито от ищеца „Ю. Б.“ АД.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми, която е връчена на ответника 3 по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземанията си, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.

За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи в процеса по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на договорната отговорност: твърдяната договорна връзка на ответника с ищеца с предмет отпускане на револвиращ кредит, издаване и ползване на кредитна карта от 05.09.2022 г.; предоставянето на кредитната главница в полза на ответника; договорката за заплащане на възнаграждение в полза на банката; изискуемостта на вземането; изпадането на длъжника в забава, както и размера на исковете.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, а при установяване на горното – че е погасил задълженията си по договора. В тежест на ответника е и да докаже всички свои правоизключващи, правоотлагащи и правопогасяващи възражения.

От приобщения договор /л. 5/ и експертното заключение по назначената ССчЕ , което съдът кредитира като резултат от приложени специални знания при преценка на счетоводните записвания на кредитора и осчетоводените от него данни, получени по сметката за ползване на кредитната карта, се установява, че праводателят на ищцовото дружество /по арг. от чл. 15 от ТЗ/ е отпуснал револвиращ кредит, разпределен на два лимита за ползване по карта /2 000.00 лева/ и лимит за разсрочване /1 699.00 лева/, който е усвоен отчасти първоначално за закупуване на стока – преносим компютър от „А. - и. т.“ ЕООД и в последствие текущо при обслужването на транзакции п о кредитната карта “Мастъркард“, издадена от кредитодателя. Според уговорените начини на усвояване на средствата по кредита, при използването на кредитната карта, сметката на картодържателя е обслужвана текущо, чрез съответно кореспондиращо намаляване на разполагаемите кредитни лимити, отчитани ежемесечно.