Решение № 319 от 17.10.2025, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 319 гр. гр. Д.град, 17.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Д.ГРАД в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гергана Т. С.а Денчева при участието на секретаря Дарина М. Петрова като разгледа докладваното от Гергана Т. С.а Денчева Гражданско дело № 20245610101712 по описа за 2024 година

В исковата молба се твърди следното: На основание Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, Районен сьд Д.град е издал заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист Р. В. С., ЕГН: ********** по ч. гр. д. 1580/2023 г.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, aл. 5 ГПК, с оглед на което с Разпореждане № 1216/04.09.2024 г. по ч. гр. д.

1580/2023 г. по описа на Районен сьд - Д.град, на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД е указано да предяви иска за ваемането си по реда на чл. 422 ГПК. Видно от изложеното и на основание чл. 422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК, за "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД е налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му чрез отправяне на настоящата претенция. Ищецът С. е ползвал банков кредит, съгласно сключен с ,,Юробанк България" АД Договор за издаване на кредитна карта № МК188981. на дата 07.03.2023 г. кредитополучателят е преустановил плащане на дължимите вноски за главница и за лихва, като е изпаднал в забава. Допуснато е просрочие на дължимите по кредита вноски за гпавница и за лихва, считано от датата на изпадане в забава - 07.03.2023 г. С оглед на формираното просрочие 1

Банката е направила кредита изцяло и предсрочно изискуем на дата 23.10.2023 г. с връчена Покана до длъжника. С поканата е даден срок и възможност на длъжника за доброволно изпълнение на задължението по кредита. Към датата на настоящата искова молба длъжникът не е изплатил дължимите суми за лихви, главница, такси и разноски по договора на „Юробанк България" АД, което обуславя правния интерес на Банката от предявяване на иск за установяване на вземането. Освен задълженията, произтичащи от посочения договор, длъжникът дължи и законната лихва за забава от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите, както и направените сьдебни разноски,включително и адвокатски хонорар с начислен върху него дължим ДДС, поради това, че пълномощникът е регистрирано по ДДС лице. Към датата на входиране на Заявлението по чл.

417 ГПК задължението по кредита е било в общ размер на 5718.98 лева, от които: - 4684.22 лева, дължима главница за периода от 07.03.2023 г. до 15.11.2023 г.; - 464.11 лева, дължима възнаградителна лихва за периода от 07.03.2023 г. до 23.10.2023 г.; - 570.65 лева, дължима мораторна лихва за периода от 07.03.2023 г. до 15.11.2023 г. Посочените суми се претендират от „Юробанк България" АД като изцяло и предсрочно изискуеми, като доверителят ми счита вземането за предсрочно изискуемо, считано от дата 23.10.2023 г. — датата на връчване на поканата до длъжника. С настоящата искова молба се позовават на предсрочната изискуемост на кредита, като от името на Юробанк Бъпгария" АД изрично се изразява воля за обявяване на вземанията по Договор за издаване на кредитна карта № МК188981 за изцяло и предсрочно изискуеми. Към датата на депозиране в съда на Заявлението по чл. 417 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. 1580/2023 г. по описа на Районен съд Д.град и към датата на настоящата искова молба задължението по кредита към Банката не е заплатено, което обуславя правния интерес от предявяване на настоящата искова молба.

Фактическа искова претенция е съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД има срещу Р. В. С., ЕГН: **********, валидно и изискуемо ваемане в общ размер на 5718.98 лв., както следва: -4684.22 лева, дължима главница за периода от 07.03.2023 г. до 15.11.2023 г., ведно сьс законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението; - 464.11 лева, дължима възнаградителна лихва за периода от 07.03.2023 г. до 23.10.2023 г.; - 570.65 лева, дължима мораторна 2 лихва за периода от 07.03.2023 г. до 15.11.2023 г.

Претендира съдът да се произнесе с осъдителен диспозитив относно сумите за държавна такса в размер на 114.38 лева и адвокатски хонорар в размер на 703,14 лева с вкл. ДДС— разноски в заповедното производство по ч. гр. д.

1580/2023 г. по описа на Районен съд Д.град.

Ответникът, чрез назначен от съда особен представител адв.Г.Х.-ХАК депозира отговор, в който твърди следното: Счита предявения иск за допустим, но неоснователен, поради следните аргументи: Считам, че сключения между ответника и ищеца договор е нищожен, тьй като накърнява добрите нрави, като договорките относно лихвите по кредите противоречат също на добрите нрави. Лихвеният процент значително надвишава, средния такъв за банковите институции в европейския съюз за периода касаещ договора за потребителски кредит. При преценка на понятието „противоречие на добрите нрави", считам, че следва да се има предвид и лихвените проценти на банките в другите европейски страни, тьй като ние сме част от европейската общност и поставянето на българските граждани в една много по-тежка обремененост с в пъти по-големи лихви по кредити, също противоречи на морала и добрите нрави. Не става ясно точната дата на падежа на договора, а също така не става ясно и датата на прекратяване на. договора съобразно посочените за това възможности по чл.14 от договора за кредит.

Прави възражение за нищожност както на договора за издаване на кредитна карта посочен от ищеца под №МК188981/07.03.2023г. В приложеното копие , заверено вярно с оригинала на горепосочения договор, на първа страница мястото за попълване на дата било оставено празно, което създава съмнення относно неговото датиране. На следващо място възразява за прекомерност на посочения лихвен процент посочен в договора за кредит. Липсват общи условия към конкретния договор за потребителски кредит, с което била нарушена императивната разпоредба и на чл. 11, ал. 2, което било отделно основание за недействителност на процесния договор. Нарушена била императивната разпоредба на чл. 5, ал. 4 и 7 от ЗПК, изискващи информация по_ал. 1, 2, 9 и 13 както и общите условия да се предоставят на потребителя безвъзмездно,на хартиен или друг траен носител, което в случай липсва. Моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен, тьй като на основание чл.26 от ЗЗД договора за кредитна карта №МК188981/07.03.2023г., на който е базиран настоящия процес, е недействителен /нищожен/, от една страна като 3 противоречащ на добрите нрави, а от друга страна като съдържащ неравноправни клаузи.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

От приетото като доказателство по делото заключение на вещото лице се установи, че размерът на дължимата главница, лихви и такси по договора за кредит към 15.11.2023г. /датата на издаването на извлечението от счетоводните книги/, описани в исковата претенция, съгласно предоставената счетоводна информация от страна на „Юробанк България“ АД, е следният:

Дължима главница 4699,22лв., Дължима възнаградителна лихва 464,11 лв., Дължима мораторна лихва, вкл. адвокатски разноски 180 лв.- 555,65 лв., Общо 5718,98 лв. Непогасените просрочия на ответника към 23.10.2023г.

/датата на обявяване на предсрочна изискуемост/ са по 7 непогасени месечни извлечения и с натрупване към датата на последното извлечение са в размер на 5598,98 лв. Съгласно чл.9.6 от Общите условия към Договора за кредит, „при непогасяване на минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения, Банката може да обяви задължението на Картодържателя за изцяло предсрочно изискуемо“. След 15.11.2023г. не са извършвани погасявания по кредита.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 1580/2023 г. по описа на ДРС, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. По делото е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 ГПК.По реда на чл.415 ал.1 т.2 ГПК, съдът е указал на заявителя възможността да предяви иск за установяване на вземането си, като исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл.

415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

4

По основателността:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, във връзка с чл. 415 от ГПК, с който да бъде прието за установено, че "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД има срещу Р. В. С., ЕГН: **********, валидно и изискуемо ваемане в общ размер на 5718.98 лв., както следва: -4684.22 лева, дължима главница за периода от 07.03.2023 г. до 15.11.2023 г., ведно сьс законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението; - 464.11 лева, дължима възнаградителна лихва за периода от 07.03.2023 г. до 23.10.2023 г.; - 570.65 лева, дължима мораторна лихва за периода от 07.03.2023 г. до 15.11.2023 г.

Заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и в изпълнение на указанията на заповедния съд по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, ищецът е предявил настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта. Видно от представения по делото договор за издаване на кредитна карта №МК188981 е, че ответникът С. е ползвал банков кредит, съгласно сключен с ,,Юробанк България" Договор за издаване на кредитна карта № МК188981. Между страните е бил сключен Договор за издаване на кредитна карта № МК188981. Договорът е подписан електронно от страните на 26.01.2021 г., което е видно от полетата, в които са визуализирани електронните подписи на страните, на стр. 30 от договора.

Банката предоставя на ответника револвиращ кредит под формата на кредитен лимит /чл.1/ в размер на 2300 лв. /чл.3/, като размерът на кредитния лимит може да се променя. Кредитополучателят се задължава да го погасява по свое усмотрение, но не по-малко от посочената в месечните извлечения минимална сума на вноската /чл.9.1 от ОУ към договора/. От представените от банката месечни извлечения по кредитната карта /Приложения от № 2 до № 10/, е видно, че процесната претендирана сума е формирана през 2023г. Ответникът е платил минималната сума само по първото издадено му за годината извлечение, като оттам-нататък е преустановил плащанията по тях.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното: Между страните са възникнали правоотношения по договор за потребителски кредит по чл.9 и сл. ЗПК. Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане. Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК договорът за 5 потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно чл.11, ал.2 ЗПК общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин възникването на облигационното правоотношение между страните, породено от сключения между тях договор и изпълнението на задължението на кредитора да предостави отпуснатата по договора сума на кредитополучателя. За да настъпи предсрочна изискуемост на кредита, е необходимо: да са настъпили уговорените в договора за кредит обстоятелства за упражняване на потестативното право на банката – кредитор; банката да заяви, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и това волеизявление да достигне до кредитополучателя. В случая съдът приема, че е осъществена хипотезата на фингирано връчване на уведомлението на Банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, поради неплащане на повече от една погасителни вноски. Връчването на уведомлението е извършено от частен съдебен изпълнител (чл. 43 ЗЧСИ), като е спазена процедурата по чл. 47 ГПК и отсъствието на адресата е надлежно удостоверено (чл. 26 от договора).