Решение № 518 от 21.10.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 518 гр. Благоевград, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20251200500361 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

Образувано е по депозирана в съда въззивна жалба с вх. № 2845/04.02.2025г. от „ИКА“ ЕООД, ЕИК 101710997, със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, ул. „Братя Миладинови“ № 10, представлявано от управителя А. Т., чрез адв. П. П., със служебен адрес ***, срещу Решение № 1000/25.12.2024г., постановено по гр.д.№ 1584/2024г. по описа на РС Благоевград.

Във въззивната жалба са изложени подробни съображения, че първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост, и в противоречие с константната съдебна практика.

Сочи се в жалбата, че обжалваното решение на РС Благоевград е недопустимо, доколкото съдът се е произнесъл по недопустим иск. В хода на производството пред първоинстанционния съд били изложени подробни съображения в тази насока, които не са били взети предвид при постановяване на обжалваното решение.

Навеждат се доводи, че в своята практика съдилищата приемат, че нормата на чл. 130 от 1

ГПК задължава съда да следи служебно за наличието на положителни и липсата на отрицателни процесуални предпоставки за допустимостта на иска, включително и за правния интерес от търсената съдебна защита. ВКС постановява, че съдът може във всяко положение на процеса да прецени дали искът, с който е сезиран е допустим. Допустимостта на иска се преценява въз основа на изискванията на закона за конкретните видове искови производства и въведените с исковата молба твърдения, очертаващи предмета на спора.

Въззивният съд винаги следва да извършва служебно проверката за допустимостта на първоинстанционното решение, респективно за допустимостта и редовността на исковата молба. Ако при проверката бъде констатирано, че искът е недопустим, задължението на съда е да върне исковата молба (така Решение № 81 от 10.11.2017г. по гр.д. №5826/2015г. на ВКС, II г.о.). Разпоредбата на чл. 130 от ГПК предвижда констатиране недопустимостта на иска на етап проверка на исковата молба, което не изключва възможността тази констатация да се направи в по-късен момент от развитието на производството, като израз на служебното начало в процеса. В този смисъл Определение № 144 от 23.04.2014г. по ч.гр.д. №1358/2014 г. на ВКС.

Сочи се, че с оглед направените в първото по делото открито съдебно заседание, допълнения и уточнения на ищцовите претенции от страна на процесуалния представител на „СКС-97“ ЕООД, се установява, че предявеният иск е недопустим. Навеждат се доводи, че в практиката си ВКС е приел, че предметът на делото по предявен по реда на чл. 422 от ГПК иск, се определя от твърденията на молителя в заповедното производство за основанието и размера на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, тъй като същото е негово продължение и целта му е да установи съществуването на това вземане. С оглед на тези специфики и съгласно разясненията дадени в т. 11 от ТР № 4/2016 г. на ОСГТК, в производството по реда на чл. 422 от ГПК е недопустимо изменение на основанието чрез замяна или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и увеличение на размера на иска /така Решение № 50120 от 20.12.2023г. по гр.д. № 3120/2022г. на ВКС, IV г.о./. Производството по чл. 422 от ГПК е продължение на исковото, като същото следва да е на същите основания, на които е подадено заявление и издадена заповедта. Ищецът може да допълва исковата молба, но не може и е недопустимо по реда на чл. 422 от ГПК да се изменят напълно твърденията и основанията на претенциите на ищеца, който е бил заявител в заповедното производство.

Поддържа се с въззивната жалба, че в настоящия случай с извършените по време на съдебното заседание, проведено на 29.10.2024г. по делото, уточнения и представените писмени доказателства, се изменят изцяло твърденията на ищеца, както в обстоятелствата част на исковата молба, така и в петитума, като същите не съответстват и на твърденията в заявлението, и на издадената Заповед за изпълнение в заповедното производство.

Твърди се от дружеството жалбоподател, чрез неговия пълномощник, че със Заповед № 367/27.03.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 771/2024г., по описа на РС Благоевград е разпоредено длъжникът „ИКА“ ЕООД да заплати на „СКС-97“ ЕООД следните суми: 3 000,00евро, представляваща дължимо вземане 2 по Договор за наем от 23.06.2011г., ведно с всички негови изменения и допълнения, дължими за месец декември 2023г.- остатък в размер на 800,00 евро от наемна вноска, възлизаща на 2 200,00 евро и за месец януари 2024г.- 2 200,00 евро, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда /27.03.2024г./ до окончателното погасяване. От изложеното в Заявлението по чл. 410 от ГПК и съответно инкорпорирано в Заповедта от 27.03.2024г. не става ясно на какво основание се претендира това вземаненаемни вноски/разноски/неустойка. От друга страна в петитума на искова молба, това вземане е определено като формирано от дължими наемни вноски и е налице разминаване в твърденията на ищцовото дружеството.

Твърди се още, че първото по делото публично съдебно заседание, „СКС-97“ ЕООД, чрез процесуалния си представител, е представил множество писмени доказателства с твърдения, че „ИКА“ ЕООД дължи други суми по наемния договор, в това число задължения за данъци и такси за имота; за комунални услуги, както и за отстраняване на щети по недвижимия имот, т.е. претендират се трети вид вземания по договора- различен от заявените в Заявлението по чл. 410 от ГПК.

Във връзка с твърдението за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалните правила, с въззивната жалба се навеждат доводи, че според трайната и непротиворечива задължителна практика на ВКС, за съда съществува процесуално задължение да извърши анализ на всички събрани по делото доказателства и да обсъди всички твърдения и възражения, релевирани от страните. Изпълнението на посоченото процесуално задължение е гаранция за правото на защита на страните в процеса и за правилността на въззивното решение. Позовава се на Решение № 298 от 28.04.2010г. по гр.д.

№ 3972/2008г., по описа на ВКС, IV г.о., като се твърди, че в настоящия случай Районен съд Благоевград не е обсъдил всички събрани по делото както писмени, така и гласни доказателства.

Във връзка с твърдението за неправилност на първоинстанционното решение, посочва се в жалбата, че Районен съд Благоевград въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства е приел за установено, че към датата на предаване на имота от страна на наемателя, не са били заплатени всички дължими такси за ток, данъци и такса битови отпадъци, като същите са били платени от наемодателя след прекратяване на договора и предаване на имота от страна на наемателя.

Твърди се, че така установеното от първоинстанционния съд дори и да отговаря на обективната истина, е ирелевантно за настоящото производство, тъй като в случай, че се приеме, че „ИКА“ ЕООД има все още непогасени задължения по Договора /различни от наемни вноски/, то същите следва да бъдат претендирани по друг ред и на съвсем различни основания.

Посочва се също в жалбата, че неправилно първоинстанционният съд е приел за доказано, че описаните в приемо-предавателния протокол „забележки“ от наемодателя при предаване на имота, се установяват чрез събраните по делото гласни доказателства, като са цитирани показанията на свидетелите Н. и Т..

3

Изтъква се, че тези показания са изследвани частично, еднозначно и единствено в насока наличие на основания за уважаване на иска и не са ценени обективно от съда.

Твърди се във въззивната жалба, че от разпита на свидетелите Т. Н. и Ф. Т. се установява, че още при нанасянето в процесния склад през 2011г. същият е бил в окаян вид, налагащ незабавен ремонт. Уговорката между страните по Договора е била да се направи ремонт на покрива със знанието и одобрението на собственика и срещу приспадане на дължими наемни вноски, тъй като е бил покрива е бил почти изцяло течащ, като това твърдение се подкрепя и от представената и приета като доказателство по делото Фактура № 2353/14.10.2011г. на стойност 14 115,29лв. за закупуване на покривни плоскости и материали, както и от показанията на свидетеля В. /доведен от страна на ищеца/.

Поддържа се с въззивната жалба също така, че свидетелите Н. и Т. са описали подробно отношенията между наемателя и наемодателя през годините, как управителят на „СКС-97“ ЕООД е правил редовни проверки в имота- както в работно, така и в извънработно време, поради което житейски логично е, в случай, че последният е имал забележки по начина на експлоатирането на имота, да предприеме някакви действия за преустановяване на нарушенията по договора - уведомяване на наемателя /предупреждение за изгонване/разваляне на договора, каквито обаче не са предприемани. Свидетелите са потвърдили обстоятелството, че през годините „ИКА“ ЕООД е правило по-дребни ремонти за поддържане на имота в добро експлоатационно състояние.

Сочи се с въззивната жалба, че в хода на първоинстанционното производство е установено, че договорът е бил прекратен през месец ноември 2023г., като ключовете са били предадени още в края на ноември 2023г., като за периода от прекратяването на договора до подписването на приемо-предавателния протокол на 02.02.2024г., наемателят не е имал достъп до имота.

Сочи се, че неподкрепено от доказателствата по делото останало и твърдението на ищцовото дружество, че в резултат на действията на наемателя, се е наложило подмяна на трансформатора, намиращ се в имота.

Излагат се съображения с въззивната жалба, че процесният трафопост никога не е бил използван, нито пък наемателят е имал достъп до него- достъп е имало единствено и само „ЧЕЗ Разпределение“ АД. По време на действието на договора за наем, е констатиран изгорял трансформатор от необслужваем тип /капсулован/. За изгарянето му собственикът е бил информиран своевременно, чрез приложението „Messenger“, още на 07.10.2022г., а към момента на предаването и съответното приемането на имота, трафопостьт е бил изправен.

Поддържа се от жалбоподателят, че за вредите, възникнали след прекратяването на договора и поради причини, които не могат да бъдат вменени във вина на наемателя, не може да бъде ангажирана отговорността на последния.

Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл. 231 от ЗЗД, предвижда се, че дребните поправки, отнасящи се до повреди, които се дължат на обикновено употребление, като замърсяване на стени в помещенията, разяждане на кранове, на брави, запушване на комини 4 и други такива, са за сметка на наемателя. Поправките на всички други повреди, ако не са причинени виновно от наемателя, са за сметка на наемодателя. Извършени строителномонтажни работи не попадат в хипотезата на чл. 231 ЗЗД, когато не са поправки на повреди дължащи се на обикновеното употребление на вещта, а са действия по извършване на основен възстановителен ремонт на наетата вещ по смисъла на § 5, т. 42 от ДР на ЗУТ /така и Решение № 7209 от 01.06.2010г. на ВАС по адм.д.№ 749/2010г./, поради което не могат да бъдат възлагани в тежест на наемателя основният ремонт и преустройството на покрива на процесната сграда.

Излагат се съображения с въззивната жалба, че показанията на свидетелите С. и В., в частта относно състоянието на имота към момента на предаването, не следва да бъдат кредитирани, доколкото и двамата свидетели ясно и безпротиворечиво са заявили, че не са присъствали към момента на предаване на имота. Обстоятелството дали през месец март-април в двора на имота са „работили момчета“ или е „имало течове вътре“ са ирелевантни, доколкото свидетелите описват евентуалното състояние на имота, месеци след като същият е бил предаден от наемателя.