Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 978 от 15.05.2026, Административен съд - Търговище

Съд
Административен съд - Търговище
Дело
Административно дело 523/2025
Вид
Решение № 978
Подписан
15.05.2026
В сила
21.10.2026
Състав
Красимира Тодорова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 978

Търговище, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Търговище - I състав, в съдебно заседание на единадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

КРАСИМИРА ТОДОРОВА

При секретар СТОЯНКА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИРА ТОДОРОВА административно дело № 20257250700523 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 40 ал. 1, т. 5 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) вр. чл. 145 и сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Ч. Г., турски гражданин, роден на [дата]. в Република България, [ЛНЧ], [ЕГН], постоянен и настоящ адрес: с.Плъстина, общ.Омуртаг, обл.Търговище, [улица], действащ чрез адв.С. М., от АК-Търговище, против Заповед за налагане на Принудителна административна мярка (ПАМ), рег.№ 363з-2729/11.12.2024 г. на ВПД Директор на ОДМВР - Търговище, старши комисар Светлин Петев, с която е отнето разрешение за постоянно пребиваване на чужденеца на основание чл.39а, ал.1, т.40, ал.1, т.5 и чл.44, ал.1 от Закона за чужденците в Република България. Счита, че заповедта е незаконосъобразна и поставена в противоречие с преследваната от закона цел. Твърди, че оспорената заповед не е издадена съгласно чл. 35 от АПК. Административният орган повърхностно и избирателно е изпълнил задължението си съгласно чл.44, ал.2 от ЗЧРБ. Посочено е единствено, че Ч. не попада в категорията „уязвими” лица и няма висящи производство по Закона за убежището и бежанците. При издаване на Заповед за налагане на Принудителна административна мярка(ПАМ), са допуснати нарушения на материалния закон, като последица от допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че преди издаване на принудителната административна мярка Ч. е следвало да бъде изслушан. Това негово право е изрично посочено в чл. 41 (2) (а) от Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата). Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз зачитането на това право е задължително дори когато приложимата правна уредба не предвижда изрично такова изискване (решение от 10 септември 2013, М. G, N. R, С-383/13 PPU, точка 32). На основание чл.26, ал.1 от АПК е издадено съобщение per. № 363000- 37187/19.11.2024 г., което е връчено на чужденеца по реда на чл.18а от АПК, но органът не е посочил хипотезата съгласно която се счита връчено съобщението за започнало производството по отнемането на отнемане на правото на пребиваване на чужденеца Ч. в Република България, важно обстоятелство за законосъобразното връчване на съобщението, оттам и за правото му на възражение или представяне на допълнителни писмени доказателства. Позовава се на чл.18а, ал.5, ал.7, ал.8, ал.10, ал.11, ал.12 и ал.13 АПК. Твърди, че акта не е връчен по надлежния ред, поради което административният орган при издаването на заповедта е допуснал съществено нарушение на административнопроцесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на чужденеца. По допуснатите нарушения на материалния закон - сочи, че оспорената заповед е немотивирана. Оспорената заповед не е издадена съгласно чл. 35 от АПК. С чужденеца интервю не е водено, в което да му се разясни, че срещу него стартира процедура по отнемане на постоянно пребиваване в Р.България и да му бъде указано, че ако има възражения и обяснения в тази връзка, може да ги предостави до определен срок. От съдържанието на оспорената заповед се установява, че няма данни, че същият е наясно с процедурата, че следва да представи допълнителни документи относно отсъствието от страната до 12 последователни месеца, считано от 03.04.2022 г. до 03.04.2023 г., приет в чл.40, ал.1, т.6 от ЗЧРБ, или от 03.04.2023г. до 12.11.2024 г. По този начин са му нарушени законните права на чужденец да разбере причините за отнемането на постоянното му пребиваване на територията на Република България. Сочи се, че освен родителите на чужденеца и съпругата му - Н. Ч. е български гражданин. С детето му С. Ч. е проведено интервю в Министерство на правосъдието гр.София, с цел придобиване на българско гражданство/молба, вх.№ 16207/27.10.2025г.), че за другото му дете С. Ч., е резервирана дата в Министерство на правосъдието гр.София за интервю (регистрация 19702 от дата 13.10.2025 г., за 17.12.2025 г., 16.30 часа), което е на 17.12.2025 г. Посоченото е довело до нарушение и на материален закон - чл. 44, ал.2 от ЗЧРБ. По безспорен и категоричен начин се доказва намерението на членовете на цялото семейство на чужденеца Ч. за постоянно пребиваване в Република България, в противен случай, всичките те не биха направили постъпки и пред Група „Миграция” при ОДМВР - Търговище, и пред администрацията на Министерство на правосъдието на Република България, за получаване на българско гражданство. Единствената причина чужденецът, трайно да не се установи на територията на Република България е тази, че децата му С. Ч. и С. Ч. все още не са придобили българско гражданско и е на постоянна работа в летище - Истанбул/Турция, на отговорна позиция и съответно намирането на работа в Република България по специалността, отема време. За периода от 03.04.2023 г. до 12.11.2024 г. турския гражданин е посетил ДЧ на ЕС за общо 28 дни, в които се включват и 9-те в България.

В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован се представлява от преупълномощената - адв. Т.В., която поддържа жалбата. Представени са две писмени защити.

В съдебното заседание административният орган ВПД Директор на ОДМВР - Търговище, редовно призован, се представлява от надлежно упълномощен гл.юрисконсулт М.. Счита жалбата за неоснователна, а Заповедта – за законосъобразна, в която насока излага доводи. Представя писмена защита. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните и приети по делото писмени доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:

С оглед постъпило искане от ТД на НАП гр.Търговище вх.№ 363000 - 36430/ 12.11.2024 г. с искане за информация за периодите на пребиваване на чужденеца Ч. Г. /[Наименование]/ - роден на [дата]. в Република България, гражданство - Турция, [ЛНЧ], [ЕГН], постоянен и настоящ адрес в с.Плъстина, общ.Омуртаг, обл. Търговище, [улица]са извършени справки в АИС на МВР и административното досие на чужденеца с цел проверка дали същия изпълнява разпоредбите на чл.25,ал.1,т.9 от ЗЧРБ и дали трайно се е установил и пребивава на територията на Република България, като в тази връзка са установени следните конкретни данни:

Ч. Ч. Г. /[Наименование]/ - роден на [дата]. в Република България, гражданство - Турция, [ЛНЧ], [ЕГН], постоянен и настоящ адрес в с.Плъстина, общ.Омуртаг, обл. Търговище, [улица] с предоставено право на постоянно пребиваване считано от 03.04.2020 г. на основание Решение рег.№ 739176/03.04.2020 г. на дирекция „Миграция“ гр.София на основание чл.25, ал.1, т.9 от Закона за чужденците в Република България: „Разрешение за постоянно пребиваване могат да получат чужденците, които не са лица от български произход, родени на територията на Република България, изгубили са българското си гражданство по изселнически спогодби или по собствено желание и желаят трайно да се установят на територията на страната“.

С оглед проверка дали Ч. Г. изпълнява законовите разпоредби на чл.25, ал.1, т.9 от ЗЧРБ са извършени и справки в АИС на МВР за периода от 01.01.2020 г. т.е. в периода на получаване на право на постоянно пребиваване до 12.11.2024 г. (когато са извършени справките в АИС), като в тази връзка е установено, че чужденеца през проверявания период е пребивавал краткосрочно в страната, като пребиваванията са в рамките на 2-3 дни и еднократно влизане и пребиваване съответно от 4 и 5 дни.

От гореизложеното е установено, че Ч. Г. в едногодишен срок след разрешеното му постоянно пребиваване, а именно: за периода от 03.04.2020 г. до 03.04.2021 г. има еднократно краткосрочно пребиваване на територията на страната общо 2 (два) дни, като част от престоя е бил за формални процедури по приключване на процедура във връзка с предоставеното му право на пребиваване: заплащане на такса, вписване в регистъра на населението, генериране на ЕГН и издаване на български личен документ „разрешение за пребиваване“.

Същият има установено отсъствие от територията на Република България за периода от 20.08.2020 г. до 13.04.2022 г., което отсъствие чужденеца е обосновал с наличие на медицински причини.

През следващия изследван период, а именно третата година след разрешението му пребиваване (03.04.2022 - 03.04.2023 г.) чужденецът е пребивавал краткосрочно за общо установен срок от 9 (девет) дни.

Пребиваванията на Ч. Г. през периода от 03.04.2023 г. до 12.11.2024 г. са отново краткосрочни за общо установен срок от общо 9 (девет) дни.

Общо установеният период на пребиваване на чужденеца на територията на Република България за периода от 03.04.2020 г. (когато на същия е разрешено право на постоянно пребиваване) до 12.11.2024 г. (когато е извършена справката в АИС МВР) е установено, че Ч. Г. е пребивавал на територията на Република България са 20 (двадесет) дни.

Извършена е фактическа проверка на заявения от чужденеца постоянен и настоящ адрес на пребиваване в с.Плъстина, общ.Омуртаг, обл. Търговище, [улица], като в резултат на проведен разговор с наемодателя и ползвателя на имота - И. И. като той заявява, че чужденеца е негов втори братовчед, който постоянно живее в Република Турция заедно със семейството и двете си деца, които учат там и осъществява активна трудова дейност - работи на летище в Р Турция.

По данни на И. чужденеца не е пребивавал на адреса от около две години, на предходен етап посещавал адреса 1-2 пъти за по 15 дни, но няма предоставен ключ от имота и няма отделно обособена стая, която да ползва самостоятелна през време на пребиваванията си в България.

АО е приел, че заявеното от И. по отношение на времето на пребиваване на чужденеца на адреса, не се потвърждава видно от извършените справки в АИС на МВР.

В резултат на извършени справки в АИС „ЕРЧ“ за изследвания период е установено, че по време на подаване на заявлението за предоставяне на постоянно пребиваване в периода 03.03.2020 г. - 05.03.2020 г. чужденецът е пребивавал в хотел „Мизия“ гр.Търговище, на 13 и 14.04.2022 г. е регистриран в хотел „Мизия“ гр.Търговище, за периода 02-04.05.2022 г. в хотел „Идол“ гр.Търговище, на 12-13.11.2022 г. в „Астория гранд хотел“ гр.София; на 28-29.10.2023 г. в хотел „Свети Георги“ гр.София, на 27-28.01.2024 г. в хотел „Сани“ гр. Асеновград, както и на 28-28.10.2024 г. отново в хотел „Свети Георги“ гр.София.

Формиран е извод, че чужденеца Ч. Г. никога трайно не се е установявал на заявения адрес от същия постоянен и настоящ на пребиваване в Република България, а през време на престоя си в страната е отсядал в места за обществен подслон в различни градове, като получените данни сочат, че същия е трайно установен заедно със семейството си в Република Турция, където осъществява и трудова дейност.

Горепосочените данни дали основание за започване на административно производство за налагане на принудителна административна мярка на основание чл.39а,ал.1,т.1 и чл.40,ал.1,т.5 от Закона за чужденците в Република България, а именно: “ Отнемане правото на пребиваване на чужденец в Република България се налага, когато се установи, че в едногодишен срок след разрешението чужденецът не се е установил и не пребивава на територията на страната, освен в случаите по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8, 13, 16 и чл. 25г, както и по отношение на членове на семейство на чужденец по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8,13 и 16“.

От извършените проверки по отношение на членове на семейството на чужденеца, които да пребивават на територията на Република България от извършени справки в АИС на МВР не са получени конкретни данни за установени лица български или чужди граждани, които да се явяват членове на семейството на същия и които да са установени на територията на Република България.

Родителите на чужденеца са български граждани, но същите са трайно установени в Република Турция и са с адресна регистрация различна от тази на сина им и се явяват отделно домакинство.