Решение № 55 от 17.06.2024, Районен съд - Димитровград
- Съд
- Районен съд - Димитровград
- Дело
- Административно наказателно дело 485/2023
- Вид
- Решение № 55
- Подписан
- 17.06.2024
- В сила
- 18.07.2024
- Състав
- Андрей Георгиев Андреев
Цитирани разпоредби
- чл.40, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
- чл.128, т.2 · Кодекс на труда
- чл.222, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.270, ал.3 · Кодекс на труда
- чл.404, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
- чл.404, ал.1, т.12 · Кодекс на труда
- чл.415, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.415в, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.416, ал.5 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 55 гр. гр. Димитровград, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Андрей Г. Андреев при участието на секретаря Т. Г. Д. като разгледа докладваното от Андрей Г. Андреев Административно наказателно дело № 20235610200485 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – „ЛЕО Експрес“ ЕООД - в ликвидация гр.Димитровград е останало недоволно от Наказателно постановление № 262300224/20.10.2023 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Хасково, с което за нарушение на чл.415, ал.1 КТ, на основание чл.416, ал.5 вр. чл.415, ал.1 КТ е наложена „имуществена санкция” в размер на 2 000 лева. Счита НП за незаконосъобразно, необосновано и противоречащо на закона, а наложената санкция за несправедлива. Не били обсъдени обясненията и становището на дружеството, както и представените писмени доказателства. Не били обсъдени относимите факти свързани със статута на дружеството, което било в процес на ликвидация, не осъществявало търговска дейност и към края на проверката нямало качеството работодател. Задълженията към посочените лица следвало да се третират като отношения между длъжник-кредитор, а не работник- работодател. Вместо да се издължи към работниците, дружеството следвало да заплаща санкция към държавен орган. Моли, след установяване на изложеното, съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното постановление като незаконосъобразно.
ОТВЕТНИКЪТ ПО ЖАЛБАТА – ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ “ИНСПЕКЦИЯ
ПО ТРУДА” гр.Хасково чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВO, ТО-Димитровград не изпращат представител в съдебно заседание и не вземат становище по основателността на жалбата.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и взети в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
С Протокол за извършена проверка ПР 2316750/22.06.2023 г. е извършена проверка по спазване на трудовото законодателство по КТ и ЗЗБУТ в „ЛЕО Експрес“ ЕООД от служители на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Хасково, в т.ч. свид. Г. А. и А. Т., като при проверката е констатирано – по т.1, че: „ЛЕО Експрес“ ЕООД в качеството си на работодател, не е изпълнил задължението си по чл.128, т.2 КТ, да плати в пълен размер уговореното трудово възнаграждение на лицата, поименно индивидуализирани в платежната ведомост за м. март 2023 г., за извършената от тях работа през м. март 2023 г. по някой от способите по чл.270, ал.3 КТ. Със същия протокол е дадено предписание на осн. чл.404, ал.1, т.1 КТ – т.1 на дружеството в качеството му на работодател да плати в пълен размер уговореното трудово възнаграждение на лицата, поименно индивидуализирани в платежната ведомост на дружеството за м. март 2023 г., за извършената от тях работа през м. март 2023 г. по някой от способите, предвидени в чл.270, ал.3 КТ. Определен е срок за изпълнение – 10.07.2023 г.
С призовка от 07.08.23 г. е изискана документация относно изпълнението на приложените принудителни административна мерки – предписания, вкл. присъствени форми, ведомости за заплати, банкови извлечения м. май и м. юни 2023 г.
На същата дата от дружеството е посочено, че тр. възнаграждения за м. март са изплатени частично, а за м. април все още не са изплатени, на осн. чл.222, ал.1 КТ са начислени обезщетения за оставане без работа, като същите не са изплатени, банковите сметки на дружеството били запорирани. Представени са документи доказващи частични плащания на заплати, разписки за частични плащания на заплати за м. март 2023 г., копия на присъствени форми за м. май и м. юни 2023 г.
Съгласно ПР № 2329668 от 19.09.203 г. при извършената проверка на 08.08.2023 г. и на 30.08.2023 г. – по т.1 е констатирано, че при проверката по документи извършена на 08.08.2023 г. в Д“ИТ“ не са представени писмени доказателства за изпълнение на приложената принудителна административна мярка предписание, а именно „Лео Експрес“ ЕООД , в качеството му на работодател, на основание чл.128, т.2 КТ да плати в пълен размер уговореното трудово възнаграждение на лицата поименно индивидуализирани в платежната ведомост на дружеството за м. март 2023 г., за извършената от тях работа през м. март 2023 г. по някой от способите, предвидени в чл.270, ал.3 КТ. Срок за изпълнение 10.07.2023 г. Констатирано е нарушение на чл.415, ал.1 КТ, като нарушението е извършено на 11.07.2023 г.
За констатираното при проверката, на 27.09.2023 г., служителите на Дирекция ”ИТ” съставили АУАН № 26-2300224 против „ЛЕО Експрес“ ЕООД, в качеството му на работодател, за това, че като работодател не изпълнил приложената принудителна административна мярка/предписание/ с т. 1 ПР 2316750/22.06.2023 г. – в качеството си на работодател, на основание чл.128, т.2 КТ, да плати в пълен размер уговореното трудово възнаграждение на лицата поименно индивидуализирани в платежната ведомост на 2 дружеството за м. март 2023 г., за извършената от тях работа през м. март 2023 г. по някой от способите, предвидени в чл.270, ал.3 КТ. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл.415, ал.1 КТ, ПАМ е следвало да бъде изпълнена до 10.07.23 г., а нарушението извършено на 11.07.23 г. в гр.Димитровград и е установено при проверка на документи в Д „ИТ“ Хасково на 08.08.23 г. и до приключване на проверката. АУАН е съставен при условията на чл.40, ал.2 ЗАНН. Описани са приложените писмени доказателства. Същият е връчен на управителя/ликвидатор на 02.10.23 г., съгласно представена товарителница.
На базата на АУАН е било издадено и атакуваното НП № 26-2300224 от 20.10.2023 г., с което за нарушение на чл.415, ал.1 КТ и на основание чл.416, ал.5 КТ на дружеството-жалбоподател е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2000 лева, като размера на имуществената санкция е мотивиран с това, че същата е определена в рамките на предвидения от закона размер от 1500 до 10 000 лева. Постановлението е връчено на 25.10.2023 г.
Свид. А. и Т. в о.с.з. потвърждават констатациите за неизплащането в пълен размер на уговорените трудови възнаграждения за м. март 2023 г., като срокът за изпълнение на тази мярка е бил 10.07.2023 г.
Съдът не констатира противоречие в доказателствения материал.
Така възприетата фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок – на 06.11.2023 г., поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.
Предмет на настоящето производство е законосъобразността на Наказателно постановление № 26-2300224/20.10.2023 г. на директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Хасково, с което на жалбоподателя в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на разпоредбите на 415, ал.1 КТ.
Съгласно посочената разпоредба, който не изпълни принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.
Съдът констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на НП само на това основание.
В акта, а в последствие и в НП, нарушението е описано пълно и ясно, посочени са всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства.
Основният довод в жалбата е относно това, че дружеството е в ликвидация, не осъществява търговска дейност и че към момента на проверката няма качествата на работодател.
Безспорно, че дружеството жалбоподател е в ликвидация и с прекратена търговска дейност от 13.06.2023 г., като е вписан ликвидатор – управителя на дружеството 3
Д. Д..
Съгл. чл.128, т.2 КТ работодателят е длъжен в установените срокове: за плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, а съгласно чл.270, ал.3 КТ трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда по негова платежна сметка. В случай че платежната сметка е извън страната, таксите за паричния превод са за сметка на работника или служителя.
По делото липсва спор относно обстоятелството, че към момента на проверката дружеството не е изплатило в пълен размер уговореното трудово възнаграждение на лицата, поименно индивидуализирани в платежната ведомост на дружеството за м. март 2023 г., за извършената от тях работа през м. март 2023 г.
Дружеството представя документи за частично изплащане на трудовите възнаграждения за м. март 2023 г.
Съгласно чл.404, ал.1, т.1 КТ. за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401 по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат следните принудителни административни мерки: т.1 да дават задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, включително и на задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на задълженията за информиране и консултиране с работниците и служителите по този кодекс и по Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества, както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда;
В чл.404, ал.1, т.12 КТ изрично е предоставено правомощие на контролните органи да дават и задължителни предписания на работодателя за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения.
Не е спорно, че дружеството не е изпълнило предписанието. Същото представлява ПАМ, която е могла да бъде оспорена по реда на АПК, респ. да се поиска спиране на допуснатото предварително изпълнение. След като това не е сторено, то предписанието е било задължително за изпълнение и е породило незабавен ефект.
Нарушението безспорно е извършено – неизпълнение на ПАМ /чрез бездействието си/, като се установяват елементите от обективната му страна. Касае се за деяние извършено от юридическо лице, чиято отговорност е обективна, безвиновна.
Срокът за изпълнение на предписанието е изтекъл на 10.07.2023 г. – 4 понеделник, поради което и нарушението е било осъществено на 11.07.2023 г., констатирано при проверка по документи на 08.08.2023 г.
Не са налице основания за приложението на чл.415в, ал.1 КТ, тъй като липсват предпоставките за приложението на тази разпоредба, доколкото нарушението не е отстранено веднага след установяването му.
АНО е определил размера на имуществената санкция в близък до минималния такъв, но следва да се има предвид, че не се касае за неизплащане в пълен размер на едно или няколко трудови възнаграждения, а на очевидно на значителен брой лица, но е отчетено частичното излащане извършено от дружеството.
Не се касае за явна несправедливост на наказанието.
Наказателното постановление следва да се потвърди.
При този изход на делото и своевременното направено искане за присъждане на разноски и сложността на делото, на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 80 лева разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на праваната помощ, вр. чл.37, ал.1 ЗПП вр. чл.63д, ал.5 ЗАНН.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 26-2300224/20.10.2023 г., издадено от Директор на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Хасково, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.415, ал.1 КТ на „ЛЕО Експрес“ ЕООД, ЕИК 126633551, със седалище и адрес на управление гр.Димитровград,ул.“Вл. Поптомов“ № 4, представлявано от Д. Н. Д. е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 (две хиляди) лева.