Определение № 360 от 28.11.2023, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 360 гр. Велико Търново, 28.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Т Д като разгледа докладваното от Т Д Частно наказателно дело № 20234100200396 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 243, ал. 4 от НПК.

С постановление от 19.07.2023 година на прокурор Д Х от ОП - В.Т. е прекратено наказателното производство, образувано като досъдебно производство /ДП/ № 529/2022 година по описа на РУ В. Т., прокурорска преписка № 1031/2022 година по описа на ОП - В.Т. за престъпление по чл.

278б, ал. 1 от НК. Като основание за прекратяване е посочено чл. 243, ал. 1, т.1 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК – деянието не представлява престъпление от общ характер.

Срещу това постановление е постъпила жалба от Министерство на културата, представлявано от Д. А. - главен юрисконсулт съгласно пълномощно изх. № ПЛМ-64/09.06.2023 г. Навеждат се оплаквания за неправилност на постановлението за прекратяване на наказателното производство. В жалбата се сочи, че приемат описаната в постановлението фактическа обстановка, но излагат твърдения, че следвало да бъдат събрани още доказателства. Жалбоподаелят твърди, че прокурорът не е съобразил всички доказателства, които да обосноват от субективната страна предявяване на обвинение или отказ от такова спрямо лицето Т. Н.А., собственик на процесната сграда, придобита на публична продан с постановление за възлагане от 0.12.2021година, влязло в сила на 20.01.2022година. Излага хронология на събитията, свързани с разрушаване 1 на сградата и сочи, че не била изяснена фактическата обстановка напълно. Не било ясно в какво качество инж. Е.Д.С. е извършила проверка и съставила протокол и по чие искане. Не била изяснена процедурата по дерегистрация на имота. Не били разпитани длъжностните лица инж. М.П. ст. експерт и И.Л. – ст. специалист от отдел УТ , Дирекция Строителство и устройство на територия при Община В.Т., очевидци в момента на разрушаване на сградата с тежка механизация. Не били установени работниците, наети от Н. А., доколкото тези работници биха могли да носят отговорност по чл. 200, ал. 1 от ЗКН.Следвало да бъдат разпитани кмета на гр. Д. и кмета на община В.Т..

Следвало да бъде извършен и разпит на съседите на процесния имот, от които показания щяло да бъде установено знанието относно статута на процесната сграда. Не била назначена техническа експертиза, която да установи датата на извършаване на действията по унищожаване на НКЦ, както и лицата, които са ги извършили.Предвид това моли съда да постанови определение, с което постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство да бъде отменено и делото да се върне на прокурора за събиране на доказателства. При потвърждаване на постановлението, то делото да бъде изпратено на министъра на културата по компетентност, при наличие на признаци на конкретното посочени и установени административни нарушения на ЗКН като конкретно бъдат посочени лицата, чиято административна отговорност следва да бъде реализирана по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН.

Съдът, след като разгледа жалбата, извърши цялостна проверка относно законосъобразността и обосноваността на постановлението на прокурора, с което е прекратено наказателното производство и като обсъди събраните доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от надлежно процесуално легитимирано лице по смисъла на чл. 243, ал. 3 от НПК. Спазен е предвидения в закона седмодневен срок.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а постановлението за прекратяване на наказателното производство - потвърдено.

Досъдебно производство № ЗМ-529/2022 година по описа на РУ - В.Т., е образувано за това че през м. февруари 2022 година в гр. К. противозаконно е 2 унищожена културна ценност – сграда с идентификатор ***, УПИ IX-1171, кв.82 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на град К., с административен адрес: град К, ***, представляваща единична архитектурно - строителна недвижима културна ценност, собственост на Т.Н.

А. - престъпление по чл.278б,ал.1 от НК .

В хода на разследването са разпитани свидетели, изискани са писмени доказателства, различни справки. Въз основа на събраните доказателства се установява фактическа обстановка, идентична с тази приета за установена от прокурора в атакуваното постановление, а именно:

В гр. К., Област В.Т., на адрес ***, се намира сграда - къща с идентификатор *** - УПИ IX-1171, кв. 82 по КККР на града.

Същата /била със статут на единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност. Тази сграда с писма № 2740 и № 2741 от 24.07.1981 г., била декларирана като „Къща на И.П.“ в кв. 82, УПИ IX-1171 в гр. К.“ недвижим архитектурно-строителен паметник на културата и била вписана в съхранявания в НИНКН Национален публичен регистър на недвижимите културни ценности, съдържащ всички актове до влизане в сила на ЗКН (ДВ, бр.19 от 2009г. ) за статута на обекти като недвижими паметници на културата /недвижими културни ценности по смисъла на чл. 59, ал. 4 от ЗКН/ и всички актове по чл. 58, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и ал. 2 и чл. 65, ал. 1от ЗКН.

На основание постановление за възлагане на недвижим имот на ЧСИ И.Ц. от 08.12.2021г., влязло в сила на 20.01.2022 година по ИД 951/2019г., вписано в служба по вписвания при ВТРС на 28.01.2022г. свидетелят Т.Н.А.е придобил право на собственост върху този имот. Той е упълномощил свой родственик – св. А. М. да го представлява пред различни институции, както и да му съдейства за изграждането на къща в гореописания имот. Към момента на придобиване право на собственост върху този имот последният е бил в аварийно състояние с налични обстоятелства, застрашаващи я от увреждане или разрушаване. Още при участието в публичната продан на този имот Т. А. имал намерение да придобие собствеността върху него и да реализира нов строеж.

На 09.02.2022 година пълномощникът М. подал до Община В.Т. молба вх. № 94ТТ-7106/09.02.2022г., с която е отправил искане да бъде разрешено да събори процесната жилищна сграда.

3

Във връзка с така подадената молба св. М.П. извършва служебна проверка относно статута на имота и констатира, че същия е вписан като недвижима културна ценност. На 18.02.2022г. от Дирекция „Строителство и устройство на територията“ към Община В.Т. била извършена проверка на място в имота. За тази проверка бил съставен протокол № ВТ3326/18.02.2022г. от инж. М.П. и И.Л.. Общинските служители констатирали, че недвижимата културна ценност – описаната по-горе къща, вече е изцяло унищожена, като автентичните строителни материали (керамични тухли, дървени елементи и каменни блокове) са били извозени, сортирани и преместени в границите на имота. На място била установена работеща тежка строителна механизация: верижен и колесен багер и самосвал, както и работници, осъществяващи дейностите разрушаване, извозване и складиране.

След тази проверка с писмо изх. № 94ТТ-7106-2#1/22.02.2022 година Община В.Т. подалият молбата пълномощник М., бил уведомен, че имота има статут на недвижима културна ценност и че била извършена проверка от Комисия, която ще състави Констативен протокол с указания за предприемане на понататъшни действия.

Проверка била извършена и от представители на „Регионален инспекторат за опазване паметниците на културното наследство в ЦРП С., към Главна дирекция „Инспекторат по опазване на културното наследство“ на МК. Бил съставен Констативен протокол на 07.04.2022 г. от Старши инспектор арх. Д.Х.П. на основание чл.192, ал.1, т.1 от ЗКН. В протокола отразил, че описаната по-горе къща - недвижима културна ценност, е собственост на Т.Н.А.. Собственикът е придобил сградата и имота с постановление на ЧСИ за възлагане на недвижим имот, което постановление влязло в сила на 20.01.2022г. Към датата на придобиване на правото на собственост върху имотът, недвижимата културна ценност, е била в аварийно състояние, с налични обстоятелства, застрашаващи я от увреждане или разрушаване. Демонтирането на сградата е било извършено без издадено разрешение и заповед за демонтиране от страна на кмета на общината.

Установено е в хода на досъдебното производство, че свидетелят Т.А. упълномощил свой родственик - свидетеля А.М., да го представлява пред различни институции, както и да му съдейства за изграждането на къща в закупения от него недвижим имот в град К.. Разрушаването на къщата културна ценност, било извършено от работници, наети от бащата на собственика Т.А. – свидетелят Н.А..

Свидетелите А.М., Н.А. и Т.А. сочат в показанията си, че не са знаели, че недвижимия имот е единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност. Този статут на имота не е бил отразен в документацията, с която св. Т.А. се е запознал при участието си в организираната от ЧСИ публична продан. Това обстоятелство се потвърждава и от показанията на 4 останалите свидетели, разпитани по делото, както и от изпратеното уведомително писмо от Община В.Т. за статута на имота. В хода на разследването като свидетел е разпитана и ЧСИ И.Ц., която в показания също сочи, че не е знаела за този факт, а предвид задълженията й по ГПК е обследвала правото на собственост и наличието/липсата на тежести върху имота, не и неговия статут. От събраните от Ц. по изпълнителното дело документи е видно, че в нито един от тях не е бил отразен особеният статут на сградата; предназначението на същата е било посочено като жилищна сграда или общежитие. Уведомителното писмо, с което собствениците са информирани за статута на къщата, е изпратено на 22.02.2022 г., след събарянето на къщата и след като служителите на Община В.Т. са извършили проверката си на място в гр. К., на 18.02.2022 г. В Постановлението на ЧСИ от 08.12.2021 г, за възлагане на имота, също не е било отразено, че процесната сграда представлява недвижима културна ценност.

Установено е по безспорен начин, че сградата е била собственост на „М.З.Белица ООД“ гр. К. и спрямо нея е било насочено принудителното изпълнение заради задължения дружеството - длъжник по изпълнението. Като свидетел е разпитана Т. Б. - управител на „М.З.Б. ООД“ гр. К., която заявила, че не е знаела за особения статут на къщата на ***, както и че в архива на представляваното от нея юридическо лице няма документи, които да удостоверяват, че къщата е недвижима културна ценност. Сочи, че къщата е ползвана като общежитие за ученици, а впоследствие, след 2000 година, когато къщата е била вече собственост на дружеството, била ползвана от отделни лица, настанени там под ноем. Имота е бил обект на няколко публични продани, но без резултат.

Върху самата сграда не е имало паметна плоча, указваща, че къщата представлява културна ценност.

При тази фактическа обстановка прокурорът е достигнал до правни изводи, които съдът изцяло споделя, а именно, че не е налице престъпление по чл. 278б, ал. 1 от НК, поради липса на субективния елемент от състава на престъплението, а именно вина под формата на умисъл. Именно с този извод не е съгласен жалбоподателя, като смята, че фактите относно субективната стана не са изяснени. Направени са възражения, че не са събрани достатъчно доказателства, а именно не са разпитани като свидетели инж. М. П. и И.Л., не са издирени лицата – работниците извършили физическото разрушаване на сградата и не била назначена техническа експертиза, за установяване на точната дата. Тези възражения са неоснователни, тъй като посочените лица са разпитани като свидетели, а издирването на работниците е неотносимо и няма да допринесе за изясняване на фактите по делото, а факта на разрушаването не е спорен, както и това, че е той е настъпил преди получаването на уведомлението от Община В.Т. и съставянето на протокола от 18.02.2022 година. Назначаване на техническа със задача на установи точната дата на 5 извършеното разрушаване на сградата също не е необходимо, тъй като този факт не изисква специални знания, а се установява с други доказателствени средства – свидетелки показания, писмени доказателства – съставените констативни протоколи. Не е необходимо да се разпитват като свидетели кмета на гр. К. и кмета на община В.Т.. Техните показания не биха допринесли за установяване на субективната страна на деянието . Събраните в хода на досъдебното производство са достатъчни, за да бъде направен извод, че престъпление не е извършено и наказателното производство на това основание следва да бъде прекратено.