Решение № 60 от 22.06.2022, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. ЛЕВСКИ, 22.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Десислава К. Николаева при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-ИВАНОВА като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Административно наказателно дело № 20224410200122 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Е.Д.Ф.. от с.Б., обл.Плевен против Наказателно постановление №21-0938-004858/04.01.2022г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, с което на жалбоподателя са наложени следните административни наказания: на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП и на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП. В жалбата са наведени доводи за допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Иска се наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.Р.Р. ПлАК, който поддържа жалбата. Излага съображения за допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в липсата на описани в АУАН и НП материални щети, представляващи елемент от ПТП, съгласно легалната дефиниция, дадена в пар.6, т.30 от ДР на ЗДвП. Твърди, че пътен знак не представлява съоръжение по смисъла на последната разпоредба. Посочва 1 наличието на неяснота относно обстоятелството какъв точно пътен знак се твърди да е блъснал жалбоподателя поради противоречие между АУАН, НП и протокола за ПТП. Навежда довод за допуснати процесуални нарушения и при ангажиране административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП. Посочва, че с обстоятелствената част на АУАН и НП на жалбоподателя били вменени факти, които били елемент от състава на друго нарушение - неизпълнение на указания на органите по контрол. От друга страна в АУАН и НП не били описани съставомерните елементи на вмененото нарушение. Не било посочено какви разногласия между кои участници в ПТП били налице, както и в процесния случай не били събрани доказателства за друг участник в ПТП или собственик на съоръжението да е бил на мястото на произшествието и между него и жалбоподателя да са възникнали разногласия относно обстоятелствата по настъпилото ПТП. Навежда довод, че допуснатите процесуални нарушения ограничавали правото на защита на жалбоподателя, и по-конкретно да разбере какви точно обвинения са му повдигнати с НП.

Излага съображения, че вменените нарушения се явяват и недоказани от показанията на разпитаните свидетелите, които нямат спомен за случая. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, както и в полза на защитника да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в минимален размер на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Ответната страна по жалбата не се представлява в съдебно заседание. С изпращане на административно-наказателната преписка Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Плевен е изразил писмено становище, че жалбата е неоснователна и недоказана. Иска се същата да бъде оставена без уважение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано лице, предвид на което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения:

От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:

2

Въз основа на подаден сигнал за ПТП на 18.12.2021г. свидетелите М.

ПЛ. Н. и КР. К. АЛ. - на длъжност мл.автоконтрольор при ОД МВР Плевен, посетили път (Гара Бяла - Плевен) Б. - Стежерово - Божурлук - (Свищов Деков), км.2, на територията на Община Левски. Водачът не бил установен на място. Установени били щети по пътно съоръжение - пътен знак. На 20.12.2021г. като участник в пътно-транспортното произшествие бил установен жалбоподателя Е.Д.Ф.. от с.Б., общ.Левски.

На 20.12.2021г. свидетелят М. ПЛ. Н. съставил Протокол за ПТП №1820534, съгласно който участник в ПТП е лек автомобил *** с рег.№*** и водач жалбоподателя Е.Д.Ф.., причина за ПТП - извършени маневри и нанесени материални щети на 1 бр. метален знак В24.

На 20.12.2021г. свидетелят КР. К. АЛ. съставил срещу жалбоподателя Е.Д.Ф.. АУАН сер.GA №533328/20.12.2021г., за това, че на 18.12.2021г. около 19,30ч. на път PVN2122 км.2 с посока на движение към с.Божурлук управлява лек автомобил *** с рег.№*** след като при движение с несъобразена скорост с пътните условия (завой) излиза в дясно по посоката си на движение и се блъска в крайпътен знак В31 като реализира ПТП с материални щети по автомобила и съоръжението. След станалото ПТП напуска мястото и е установен на 20.12.2021г. за вземане на отношение, с което виновно нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление №21-0938-004858/04.01.2022г. от Началник Сектор Пътна полиция при ОД на МВР-Плевен, с което на жалбоподателя Е.Д. Флорев били наложени следните административни наказания: на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП и на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП. В наказателното постановление е възприета фактическа обстановка идентична с тази в АУАН.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства: гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите КР.

К. АЛ. и М. ПЛ. Н.; писмени доказателства: АУАН сер.GA №533328/20.12.2021г.,

Наказателно постановление

№21-0938004858/04.01.2022г. на Началник Сектор Пътна полиция при ОД на МВР3 Плевен, Протокол за ПТП №1820534/20.12.2021г., Заповед рег.№8121з1632/02.12.2021г. на МВР, справка за нарушител/водач.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Обжалваното наказателно постановление и актът за установяване на административно нарушение, въз основа на което същият е издаден, са съставени в предписаната от закона писмена форма от компетентни лица и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

Макар в АУАН и НП при цифровото изписване на нарушената правна разпоредба да не е конкретизирано при коя от визираните в нея хипотези е извършено нарушението, това е направено в словесното описание на нарушението, като е посочено, че водачът управлява с несъобразена с пътните условия скорост и конкретно – завой, с което са изпълнени изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. Налице е ПТП по смисъла на т.30 от пар.6 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП – събитие, възникнало в процеса на движение на ППС и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на ППС, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В АУАН и НП са описани изискуемите от разпоредбата съставомерни последици – причинени материални щети на автомобила и пътно съоръжение.

Вмененото на жалбоподателя нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП обаче не се доказва по безсъмнен начин от събраните по делото доказателства. В тежест на административно-наказващия орган е да докаже всички обстоятелства, включени във фактическия състав на вмененото нарушение.

В процесния случай от показанията на свидетелите К.А. и М.Н. се изяснява, че същите са посетили сигнал за ПТП, от което следва извод, че са свидетели при установяване на нарушението. От депозираните пред съда показания обаче не се установяват каквито и да било факти относно 4 обстоятелствата досежно настъпилото ПТП и установеното от полицейските служители при извършената проверка. И двамата заявяват, че нямат спомен за случая, както и че при пристигането им на място водачът, участник в ПТП не е бил установен, а това е било направено едва след няколко дни. От показанията на свидетелите А. и Н. не се изясняват обстоятелства относно механизма на настъпилото ПТП, както и за установени последици от него.

Последните не могат да бъдат приети за установени в хода на производството по съдебно обжалване на НП и от приложения Протокол за ПТП.

Действително се констатират противоречия между съставения протокол и АУАН. В последния е описано, че при завой водачът е излязъл от пътното платно и се блъснал в крайпътен знак В31, докато в констативния протокол е описано, че са причинени щети на знак В24. От приобщените доказателства не се установява конкретната пътна обстановка, както и пътния знак, в който е бил осъществен сблъсък с процесното МПС. Не става ясно от кои факти е направен извод, че скоростта е била несъобразена с условията на пътя - завой, каква е била нейната стойност и дали същата е причина за удара. Поради изложените съображения, нарушението на чл.20, ал.2 от ЗДвП се явява недоказано, а наказателното постановление, с което жалбоподателят е санкциониран за това нарушение - незаконосъобразно.

Незаконосъобразно е обжалваното наказателно постановление и в частта му, с която е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“б“ от ЗДвП.

Съгласно цитираната разпоредба водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътно-транспортно произшествие, е длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди и ако между участниците в произшествието няма съгласие, относно обстоятелствата, свързани с него, без да напуска местопроизшествието да уведоми съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е настъпило произшествието и да изпълнява дадените му указания.

В обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя е вменено, че виновно е нарушил чл.123, ал.1, т.3, б.“б“ от ЗДвП, като при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП го напуска, не уведомява службата за контрол, както и не изпълнява указанията й.

В акта липсва фактическо описание на нарушението на чл.123, ал.1, т.3, б."в" от ЗДвП, за което жалбоподателят е наказан - не са описани 5 задължителни обективни елементи от състава на същото, а именно наличието на повече от един участник в ПТП, разногласия между участниците, водещо до невъзможност жалбоподателят да узнае в какво точно е обвинен и за какво е наказан, за да реализира надлежно правото си на защита.

В обстоятелствената част на АУАН и НП не е вписан друг участник в ПТП, между жалбоподателя и когото да е налице разногласие досежно обстоятелствата по настъпилото произшествие, представляващо предпоставка за задължението на водача вменено в чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП. Такъв участник не се установява и от събраните доказателства - протокол за ПТП и свидетелските показания.

В обстоятелствената част на АУАН и НП не е описано и какви указания на службата за контрол не е изпълнил жалбоподателя, с оглед вменената му отговорност за това. Неизпълнението на указанията на службите за контрол би представлявало самостоятелна хипотеза на нарушение, в случай, че водачът е изпълнил задължението си чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП да ги уведоми при ПТП с материални щети и липса на съгласие между участниците. За да са изпълнени изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН обаче следва да бъде описано, както и следва да бъде доказано в хода на процеса какви и чии указания не са били изпълнени от водача. В процесния случай се изяснява, че жалбоподателят не е сигнализирал службите за контрол, а е установен по-късно, респективно не е получавал разпореждания и указания, които да не е изпълнил.