Определение № 31164 от 31.07.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31164 гр. София, 31.07.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20231110139471 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.83-84 ГПК (Освобождаване от държавна такса)

Постъпила е молба от ищеца Р. П. К., ЕГН **********, с която моли да бъде освободен от разноски по делото. Молбата е подадена в о.с.з. от 14.05.2024 г.

Представена е декларация за гражданско, семейно положение и имотно състояние (л.114 от делото).

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в молбите, както и материалите по делото, установи следното от правна и фактическа страна:

Производството е образувано по предявен конститутивен иск по чл.19 ЗЗД за обявяване на предварителен договор за окончателен.

Исковата молба е подадена на 14.07.2023 г. Ищецът е заплатил държавна такса в размер на 35.81 лева (л.31 от делото). С определение № 4709/30.01.2024 г. по чл.140 ГПК съдът е допуснал експертиза, като е определил депозит в размер на 1000.00 лева. Определението е връчено на 14.02.2024 г. (л.92 от делото). Съдът е дал указания за внасяне на депозит в седем дневен срок от получаване на определението. Следователно срокът е изтекъл на 21.02.2024 г. Следователно срокът за тази експертиза е изтекъл и се 1 дължи на бездействие на ищеца. Едва с молба от о.с.з. на 14.05.2024 г. ищецът е подал молба за освобождаване от разноски, при по-рано разпределената доказателствена тежест и получена от него. До този момент ищецът не е депозирал молба за освобождаване от разноски. Ето защо същата не следва да бъде допускана, поради процесуалното опущение на ищеца.

В открито съдебно заседание адвокатът на ищеца твърди, че същият е бил в чужбина. Само на това твърдения не следва да бъде освободен от разноски. Това е така, тъй като, след като има възможност (финансова) да бъде по чужбина, то има и средства да заплаща разноските по делото.

Освен това съдът счита, че молбата от о.с.з. от 14.05.2024 г. цели забавяне на делото, тъй като ищецът е могъл още при получаване на определението на 21.02.2024 г. да подаде молба по чл.83 ГПК, а не да чака три месеца и да го прави в открито съдебно заседание. Ето защо съдът приема, че това поведение на ищеца е злоупотреба с процесуални права и излишно забавя хода на делото, по смисъла на чл.3 ГПК.

От справката в ТР се установи, че ищецът не е търговец и не участва в управлението на търговски дружества (л.123 от делото).

От представената справка в АВ (л.142-155.) се установи, че за периода от 2006-2007 г ищецът е купил и продал един и същ имот в с. -. През 2005 г. ищецът купува УПИ, придобива право на строеж в същия УПИ в с. -- и дарява част от парцела на - С..

През 2013 г. ищецът дарява 1/4 от ПИ с площ от 546.00 кв.м. в гр. София.

През същата година придобива въз основа на договор за покупко-продажба на наследство 1/4 ид.ч. от ПИ с площ от 546.00 кв.м. в гр. София.

През 2013 г. продава ПИ с площ от 1264.00 кв.м. в Банкя на - П.а. За същият имот има наложени възбрани. Същият имот е купен от него през 2012 г

През 2011 г. ищецът продава апартамент в кв. Красна поляна, като преди няколко месеца (7 месеца преди продажбата) го купува.

От така представената справка от СВ съдът направи извод, че ищецът развива търговска дейност по покупко-продажба. Купените от него имоти са продадени в продължение на една година, след купуването им. Това е срок, извън срока по чл.13, ал.1, б. „а“ ЗДДФЛ. Следователно за всяка една сделка се 2 дължи данък продажба. Друг доказателствен извод, който съдът направи е, че за да купува толкова имоти от различни лица на различни места, ищецът има необходимите финанси – първо за осъществяване на самата продажба (престацията по сделката), второ разходите по прехвърляне (държавни и нотариални такси, данъци). Следователно ищецът има необходимите средства.

Освен това, предмет на настоящото дело е предварителен договор с лице, видимо на преклонна възраст, при липса на представен предварителен договор в оригинал. Това създава обосновано предположение за злоупотреба с права и накърняване на добрите нрави.

От представените писма от НОИ се установи, че ищецът е получил пенсия от 2000 до 2004 в размер около 55.00 лева. Същата е прекратена, на основание чл.96, ал.4 от КСО на 01.05.2004 г. Това е т.нар. наследствена пенсия, т.е. при смърт на родител, който е бил осигурен. Към настоящия момент на същия не са изплатени никакви обезщетения от средствата на ДОО (л.145, 162-165 от делото).

По делото е постъпило писмо от АГКК, съгласно което няма данни на името на ищецът да има вписани факти и обстоятелства за собственост (л.169 от делото).

От направената справка в ЕИСС за трудови договори се установи, че ищецът няма налични такива (л.122 от делото).

От справката от АСП се установи, че ищецът не е бел субект на подпомагане (л.101 от делото).

От представената справка от НАП се установи, че ищецът няма регистрирани трудови договори, няма деклариран осигурителен доход и подавани годишни данъчни декларации (л.164 от делото).

От представената справка от СО – район Витоша се установи, че ищецът няма декларирани движими и недвижими вещи, няма деклариран патентен данък, декларирано куче или туристически данък (л.172-173 от делото).

От представеното писмо от БНБ се установи, че ищецът има открита разплащателна сметка в банка ДСК през 09.09.2008 г. (л.174). В производството по 62, ал.5, т.3 ЗКИ, Банка ДСК отговаря, че лицето няма банкова сметка в тази банка, а посочената банка е с титуляр --- и ищецът е само упълномощено лице по сметката. Съдът кредитира представената от 3 банка информация, че посочената сметка не е на ищеца, поради което съдът приема, че ищецът няма банкови сметки.

От представена информация от АСП се установи, че ищецът не е подпомаган на никакво правно основание не получава никакви социални плащания (л.120 от делото).

При така събраните факти и обстоятелства, съдът приема, че ищецът има несъответствие на доходите с имущество. Същият няма доказани източници на доход, но същевременно купува и продава имоти. Няма регистрирани банкови сметки. Следователно осъществената от него действат не кореспондира с липсата на получени доходи от него. Същият пътува по чужбина, постоянно, с оглед изявлението на адвоката му. При това положение подадената молба за освобождаване от разноски се явява само инстР.т за отлагане на делото и злоупотреба с права, доколкото същата е подадена едва след допускане на експертизата в размер на 1000.00 лева, и то три месеца след това допускане. Подаването на такава молба допълнително затруднява хода на делото и води да неоправданото забавяне и то по вина на ищеца.

Изследвайки косвените факти и прилагайки правилата на формалната логика, веригата от косвени доказателства, се стига да възможен извод, че е налице обосновано вероятност за неизпълнение на евентуално уважен иск.

При положение, че ищецът няма доказани доходи, съответно няма налични средства, то се явява неоснователно съдът да постанови решение, с което да заплати сумата на ответника по иска по чл.19 ЗЗД. При това положение молбата по чл.83 ГПК се явява в противоречие с твърдяната защита от съда, с което ищецът да бъде осъден да заплати продажната цена на ответника.

В допълнение на изложението, съдът приема, че продадената молба по чл.83 ГПК е поставена едва при умисъл за забяване ход на делото и шиканиране на процеса за неплащане на депозит за експертиза, която ищецът ползва. Институт по чл.83 ГПК не е инстР.т за освобождаване от разноски на страната, която не иска да дава пари, а е способ, който гарантира достъпа до правосъдие. При това положение материалната затрудненост на ищеца е следвало да бъде налична още преди подаване на исковата молба, а не след като се допусне експертиза, за да се освободи ищецът от внасяне на депозит.

Нещо повече, ищецът не представя доказателства за това дали адв. М. П. е договорена по реда на поръчката или по реда на чл.38, ал.2 ЗЗД. Ето защо е 4 съмнение за злоупотреба с права.

Съгласно представения договор, на който ищецът се позовава (ищецът представя удостоверение за вписан факт в нотариалните регистри), ищецът е заплатил сумата от 9000 лева на ответника като част от продажната цена, а общата продажба цена е 20 000 лева. При това положение, ищецът има възможност да поеме разноските по делото.

С оглед горното, съдът приема, че ищецът има необходимите средства, с оглед осъществяваните от него действия и купуване на имота. Молбата по чл.83 ГПК е в нарушение на чл.3 ГПК. При това положение молбата за освобождаване от разноски следва да бъде оставена без уважение.

По разноските

В това производство разноски не се присъжда

При тези съображения, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за освобождаване на разноски по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в едноседмичен срок от съобщаването му, по реда на Глава XXI ГПК, на основание чл.274, ал.1, т.1 ГПК (т.12-13 от ТР № 6/069.11.2023 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС).

ПРЕПИС от определението да се връчи на ищеца чрез неговия процесуален представител.

ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик след изтичане на срок и при постъпване на книжа.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5