Решение № 1622 от 28.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1622 гр. Варна, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. Маркова при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № 20253110109957 по описа за 2025 година

Предявена е искова молба по реда на чл.439 от ГПК от страна на ищцата П. Б. К., ЕГН**********, с адрес: ***, чрез процесуалния си представител адвокат Т. Т. от АК - В., против ответника „Б.К.Б.“ ЕАД (предишно наименование „К.И.И. БГ“ ЕАД), ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** представлявано от З.Н.Д. и М.А.Г., с пълномощник по делото юрисконсулт В.Л..

В исковата молба се твърди, че по силата на заповед за изпълнение по ч.гр.д №*** г. по описа на ВРС и издаден изпълнителен лист ищцата е била осъдена да заплати на „Б.Н.П.

П.П.Ф.” EАД сумата от 755,95 лв., представляваща главница до погасяване на кредита, дължима по договор за кредит номер *** г.; сумата от 124,93 лв. - възнаградителна лихва за периода от 20.11.2008 г. до 19.06.2009 г.; сумата от 216,37 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 19.12.2008 г. до 17.06.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 07.07.2011 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 125 лв. за направени по делото разноски, от които 25 лв. държавна такса и 100 лв. - процесуално представителство на осн. чл. 410 от ГПК. След подадена молба от 26.01.2012 г. от „Б.Н.П. П.П.Ф.” EАД, било образувано изпълнително дело *** по описа на ЧСИ рег. №***. В хода на изпълнителното дело била осъществена цесия, по силата на договор за прехвърляне на вземане, като вземането било цедирано на ответника „К.И.И. БГ“ ЕАД. Молбата за конституиране на нов взискател била подадена на 17.07.2015 г. Последното предприето действие по посоченото изп.д. *** по описа на ЧСИ рег. №*** било призовка за принудително изпълнение изх. №*** г. - опис на 1 движими вещи, насрочен за 18.12.2019 г., която призовка не била редовно получена от ищцата, а с нея тя се запознала много по-късно, когато поискала копие от цялото изпълнителното дело. След това с молба от 15.01.2025 г. ищцата се позовала на факта, че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на повече от две години и съгласно чл.433, ал.1, т.8 от ГПК помолила за прекратяване на изпълнителното дело, която молба в същия ден била уважена. Но чрез работодателя си ищцата получила запорно съобщение от ЧСИ №71*** с изх. номер от 21.07.2025 г. за същото вземане по прекратеното дело, произтичащо от гореописания изп.лист с взискател „К.И.И. БГ“ ЕАД, като вече описаната сума била в значително нараснал размер - 3231,47 лв. и било образувано изп.д. №***.

Ищцата счита, че вземанията на ответната страна са погасени по давност. Позовава се на ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК, съгласно което докато трае изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла, а за тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.

Предвид така изложените обстоятелства ищцовата страна моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответната страна, поради погасяване по давност, сумата от 755,95 лв., представляваща главница до погасяване на кредита, дължима по договор за кредит номер *** г.; сумата от 124,93 лв. - възнаградителна лихва за периода от 20.11.2008 г. до 19.06.2009 г.; сумата от 216,37 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 19.12.2008 г. до 17.06.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 07.07.2011 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 125 лв. за направени по делото разноски, от които 25 лв. държавна такса и 100 лв. – процесуално представителство на осн.чл.410 от ГПК, за които суми е издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение №*** г. по ч. гр. д. №*** г. по описа на ВРС, дължими по изп.д. №*** по описа на ЧСИ №*** и район на действие Окръжен съд - Варна, и което вземане е прехвърлено на „Б.К.Б.“ ЕАД (предишно наименование „К.И.И. БГ“ ЕАД), с договор за цесия.

Ищцата претендира също така да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

В представения от ответника отговор на исковата молба, чрез процесуалния му представител, се сочи, че исковата претенция е допустима, но неоснователна. Сочи, че действително между „Б.Н.П. П.П.Ф.” EАД, с универсален правоприемник “Б.Н.П. П.П.Ф.

С.А.“, клон България, в качеството му на кредитор, от една страна, и ищцата, в качеството й на кредитополучател, от друга, е бил подписан договор за кредит № ***, съгласно който за ответницата възникнало задължение срещу отпуснатата в заем сума, да издължи горепосочения кредит, съгласно условията по същия. Поради неспазване на задълженията по договора, предишният взискател пристъпил към принудително изпълнение, за което било образувано изп. дело №*** г. по описа на ЧСИ **. Ответната страна оспорва твърденията на 2 ищцата за погасяване по давност на процесните вземания. Позовава се на ТР №3/28.03.2023 г. по тълк. дело №3/2020 г.на ОСГТК, съгласно което погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР №2/6.06.2015 г. по т. д. №2/2013 г., ОСГТК, ВКС, а за изпълнителни дела, които са образувани преди тази дата се прилага ППВС №3 от 18.11.1980 г. по гр. д. № 3/80 г., което предвижда, че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. Сочи, че с оглед правилото, изведено от ППВС №3 от 18.11.1980 г., до датата на влизане в сила на ТР №2/6.06.2015 г., независимо от предприетите или не изпълнителни способи, давност за вземането не тече, а такава започва да тече считано от 26.06.2015 г. - датата на влизане в сила на ТР № 2/6.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. В тази връзка ответното дружество счита, че давността относно процесните вземания е следвало да изтече на 26.06.2020 г. Същата обаче била прекъсната със следните действия: молба за конституиране от 17.07.2015 г. с която „К.И.И. БГ“ ЕАДвъзложило правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ на ЧСИ *; на 15.02.2017 г. - входирана молба за справка в регистъра на НОИ с искане за налагане на запори върху получаваното от длъжника трудово възнаграждение; на 27.03.2017 г. - изходящо запорно съобщение до работодател „В.К.Р.“ ООД и уведомление за цесия до длъжника, ведно с уведомление за наложения запор; на 12.06.2017 г. - входирана молба с искане за насрочване на дата за опис на движимите вещи в дома на длъжника; на 09.10.2017 г. - изходирана призовка за принудително изпълнение с насрочен опис на движими вещи; на 14.11.2019 г. - изходирана призовка за принудително изпълнение с насрочен опис на движими вещи; на 15.06.2023 г. - входирана молба за справка в регистъра на БНБ и налагане на запори с алтернативно насрочване на дата за опис на движими вещи. На 15.01.2025 г. изпълнителното дело било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, а на 05.05.2025 г. била подадена молба за изтегляне на изпълнителния лист. На 11.07.2025 г. въз основа на същия изпълнителен лист било образувано изпълнително дело №*** г. по описа на ЧСИ ***, с молбата за образуване на което били възложени правомощията по чл. 8 от ЗЧСИ и било изискано извършването на редица изпълнителни действия. На 11.07.2025 г. е било изпратено съобщение по чл. 410 от ГПК до длъжника, а на 21.07.2025 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от „М.и К.“ АД.

Като обстоятелство от значение за производството ответната страна посочва, че с разпоредбата на чл.3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците ( в сила от 14.05.2020 г.), нормативно е уредено, че за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давност не е текла.

Относно прекратяването на първото от образуваните изпълнителни дела, на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, ответната страна, позовавайки се на съдебна практика, сочи, че настъпилата перемпция на изпълнителното дело е без правно значение за давността, а обезсилването по право на изпълнителните действия по перемираното дело не се отразява на настъпилото по същото прекъсване на погасителната давност съгласно чл.116, б. „в“ от 3

ЗЗД“.

По така изложените съображения ответната страна, чрез представителя си моли предявеният иск да бъде отхвърлен, като й бъдат присъдени направените разноски.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

Установява се от представените по делото писмени доказателства, че въз основа на издадена заповед за изпълнение №*** г. по ч.гр.д. №*** г. по описа на РС – Варна е бил издаден изпълнителен лист от 28.09.2011 г., който ищцата П. Б. К. е осъдена да заплати на „Б.Н.П. П.П.Ф.” EАД, сумата от 755,95 лв., представляваща главница до погасяване на кредита, дължима по Договор за кредит номер *** г., сумата от 124,93 лв. - възнаградителна лихва за периода от 20.11.2008г. до 19.06.2009г., сумата от 216,37 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 19.12.2008 г. до 17.06.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 07.07.2011г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 125 лв. за направени по делото разноски, от която 25 лв. държавна такса и 100 лв. - процесуално представителство, на основание чл. 410 от ΓΠΚ. Въз основа на така издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ **, с рег. **, с район на действие ОС – Варна.

По изпълнителното дело са били извършвани изпълнителни действия – наложен е бил запор на трудовото възнаграждение на длъжника. На 15.05.2015 г. между взискателя по изпълнението „Б.Н.П. П.П.Ф.” EАД, като цедент, и „К.И.И. БГ“ ЕАД, като цесионар, е бил сключен договор за цесия. С молба вх. №** г. „К.И.И. БГ“ ЕАД е отправило искане за конституиране като взискател по делото и на 28.07.2015 г. е било конституирано като такъв от ЧСИ. С молба вх. №4547 от 31.01.2017 г. взискателят по изпълнението е поискал да бъде наложен запор на трудово възнаграждение на длъжника. С разпореждане на ЧСИ от 27.03.2017 г. е бил наложен запор на трудовото възнаграждение на ищцата. През месец ноември 2019 г. частният съдебен изпълнител е насрочил опис на движими вещи, собственост на длъжника за 18.12.2019 г., за което са били изпратени съобщения на страните.

С молба вх. №616 от 15.01.2025 г. ищцата П. Б. К. е отправила искане до ЧСИ да прекрати изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и с постановление от същата дата на ЧСИ производството по делото е било прекратено. На 11.07.2025 г., въз основа на същия изпълнителен лист от 28.09.2011 г. и по молба на ответното дружество е било образувано изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ ***, рег. **, с район на действие ОС – Варна, което към момента е висящо.

Гореописаните факти съдът приема за установени безспорно по делото от всички събрани по делото доказателства – горепосочените писмени доказателства, съдържащи се в изисканите и приложени към делото заверени копия на горепосочените изпълнителни дела.

Предвид установените по делото факти съдът счита, че се налагат следните изводи:

Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. За да бъде уважен 4 предявеният иск, ищцата следва да установи по несъмнен начин твърдяните от нея обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е било издадено изпълнителното основание до предявяване на настоящия иск, които да водят до погасяване на възможността те да се събират принудително – изтекъл петгодишен давностен срок от последното валидно изпълнително действие. В настоящия случай изпълнителното основание е заповедта за изпълнение на парично задължение, а съдебното дирене е приключило с изтичане на срока за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК – по арг. от чл. 424 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Законът предвижда прекъсване на давността в няколко случая, един от които е с предприемане на действия за принудително изпълнение на вземането.