Решение № 2193 от 05.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2193 гр. София, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20251110112205 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на П. И. Н. срещу „Вива Кредит“ АД.

Ищецът извежда съдебно претендираните си права при твърденията, че на 06.01.2024 г. сключил с ответното дружество договор за паричен заем стандарт №**** г., по силата на който дружеството му предоставило сумата в размер на 2200 лева, със срок на връщане 44 седмици при 22 равни месечни погасителни вноски от по 171,50 лева, включващи главница и лихви, при лихвен процент в размер на 40,32% и ГПР в размер на 50,02%. В договора било уговорено също така, че ищецът дължи такса са експресно разглеждане на документите за отпускане на заем в размер на 1154,78 лева, както и неустойка при непредоставяне на обезпечение в размер на 770 лева, с което общият размер на задълженията възлизал на 4543 лева, като погасителната вноска с включени такса и неустойка, била в размер на 206,50 лева. сочи, че по договора заплатил общо 13 погасителни вноски в общ размер от 2684,15 лева.

Твърди, че ответникът му предложил да рефинансира текущия заем и да сключи нов договор за паричен заем, като го уверили, че няма да се увеличи задължението му.

На 10.10.2024 г. ищецът сключил с ответника договор за паричен заем стандарт №**** г., по силата на който се рефинансирал текущия заем и се погасило цялото задължение по договор за паричен заем стандарт №**** г., което се твърдяло, че към онзи момент било в размер на 1449,90 лева, като страните извършили прхващания на насрещни изискуеми вземания. Заемната сума била в размер на 1600 лева, която ищецът твърди, че не е получавал, със срок на връщане в размер на 52 седмици, при 26 месечни погасителни вноски от 110,01 лева, включващи главница, лихва и такса за експресно разглеждане, при лихвен процент в размер на 40,32% годишна лихва и ГПР в размер на 50,04%. В договора било уговорено също така, че ищецът дължи такса са експресно разглеждане на документите за отпускане на заем в размер на 899,60 лева, както и неустойка при непредоставяне на обезпечение в размер на 599,56 лева, с което общият размер на задълженията възлизал на 3459,82 лева, като погасителната вноска с 1 включени такса и неустойка, била в размер на 133,07 лева.

Ищецът твърди, че общо по двата договора сумата в размер на 3083,71 лева и ответното дружество претендирало, че ищецът дължи още 3060,61 лева.

Ищецът намира, че договор за паричен заем стандарт №**** г. и договор за паричен заем стандарт №**** г. са нищожни поради противоречие с добрите нрави и неравноправност на клаузата, уреждаща размера на дължимата годишно лихва.

Договорите се явявали нищожни и като сключени в нарушение на нормите на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПк, вр. чл. 22 ЗПК. Намира клаузата предвиждаща лихвен процент в размер на 40,32% за неравноправна, тъй като следвало да се има предвид, че по договорите се предвижда допълнителна услуга – експресно разглеждане на документите и неустойки, като прибавяйки тяхната стойност към уговорената възнаградителна лихва се стигало до заключението, че възнаграждението на ответника е прекомерно. Излага аргументи за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва и поради надвишаване на трикратния размер на законната лихва. Сочи, че клаузите от договорите, предвиждащи такси за експресно разглеждане на документите за отпускане на заем и за неустойки за непредоставяне на обезпечение са неравноправни, тъй като не водят до някаква икономическа полза за кредитополучателя, която да е еквивалентна на уговорената цена. Клаузите, предвиждащи такси за експресно разглеждане били неравноправни и на основание чл. 143, ал. 1, т. 3 ЗЗП.

Ищецът аргументира, че неравноправна и съответно – нищожна, е и клаузата на чл. 8, ал. 3 от договора за паричен заем №**** и чл. 9 , ал. 3 от договор за паричен заем стандарт №**** г. относно обявяването на договорите за кредит за предсрочно изискуеми, предвиждаща, че в такава хипотеза кредитополучателят дължи цялата сума, заедно с лихвите и таксите за експресно разглеждане и неустойките.

С оглед на гореизложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че договор за паричен заем стандарт №**** г. и договор за паричен заем стандарт №**** г. са изцяло нищожни, да признае за установено, че ищецът не дължи на ответника следните суми: по Договор за паричен заем Стандарт № ****г. сключен на 06.01.2024 сумата в общ размер на 4543 лева, от които: главница в размер на 2200 лева, такси за експресно разглеждане 1154,78 лева; неустойка - 770 лева и лихва в размер на 418,22 лева, по Договор за паричен заем Стандарт № ****г. сключен на 10.10.2024г. сумата в размер на 3459,82 лева, от които: главница в размер на 1600 лева, такса за експресно разглеждане 899,60 лева; неустойка – 599,56 лева и лихва в размер на 360,66 лева, както и да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 883,71 лева – платена без основание в полза на ответника. При условията на евентуалност, в случай че съдът отхвърли исковете за нищожност на договорите за паричен заем, ищецът моли съда да прогласи нищожността на следните клаузи: 1) клаузите от договорите за кредит, предвиждащи заплащане на такса за експресно разглеждане на документите за кредит, както и на предвидените в договорите неустойки за непредоставяне на обезпечение; 2) клаузите от процесните договори за кредит, предвиждащи заплащането на възнаградителна лихва в размер на 40,32% поради противоречие с добрите нрави, както и на 3) клаузите на чл. 8, ал. 3 от договора за паричен заем №**** и чл. 9 , ал. 3 от договор за паричен заем стандарт №**** г. поради нарушаване равнопоставеността на страните в правоотношението и се поставя потребителя в по-неблагоприятно положение. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорват исковете по допустимост и основателност. Излага съображения относно действителността на договорите за кредит и включените в тях уговорки. Моли 2 за отхвърляне на предявените искове. Излага съображения за липсата на предпоставки по чл. 38 ЗАдв. за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв. З..

Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

Съдът намира, че е сезиран с кумулативно съединени главни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, ЗЗД, чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК и чл. 55, ал. 1 пр. 1 ЗЗД.

Съдът е сезиран и с предявени при условията на евентуалност установителни искове за прогласяване нищожност на отделни клаузи от процесните договори за кредит, които намират правното си основание в чл. 143, ал. 1, т. 3 ЗЗП и чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

В доказателствена тежест на ищеца по главните искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е да докаже сключването на процесните договори за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, както и че договорите за кредит са нищожни поради противоречие с разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11 ЗПК.

Страните не спорят, а и от представения и приет по делото Договор за паричен заем Standard 14 № **** г. се установява, че на 06.01.2024 г. между ищеца, в качеството му на кредитополучател, и „Вива Кредит“ АД, в качеството му на кредитодател, бил сключен договор за паричен заем, въз основа на който на ищеца е предоставен заем в размер на 2200 лв., със срок на погасяване 44 седмици, брой вноски - 22, двуседмични, последната с падеж на 09.11.2024 г., с размер на месечната погасителна вноска – 171,50 лева, с уговорена годишна лихва – 40,32 %, ГПР – 50,02 %. В чл. 1, ал. 3 от договора е уговорено, че кредитополучателят заплаща такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на кредит в размер на 1154,78 лева, като в този случай общата дължима сума по кредита е в размер на 3773 лева. В чл. 4, ал. 2 от договора е уговорено, че в случай на неизпълнение на задължението на кредитополучателя по чл. 4, ал. 1 – да предостави едно от посочените в нормата обезпечения, кредитополучателят ще дължи неустойка в размер на 770 лева, която ще се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, като в този случай общата дължима сума е в размер на 4543 лева.

Oт представения и приет по делото Договор за паричен заем Standard 14 № 6085526 се установява, че на 10.10.2024 г. между ищеца, в качеството му на кредитополучател, и „Вива Кредит“ АД, в качеството му на кредитодател, бил сключен договор за паричен заем, въз основа на който на ищеца е предоставен заем в размер на 1600 лв., със срок на погасяване 52 седмици, брой вноски - 26, двуседмични, последната с падеж на 09.10.2025 г., с размер на месечната погасителна вноска – 110,01 лева, с уговорена годишна лихва – 40,32 %, ГПР – 50,04 %. В чл. 1, ал. 3 от договора е уговорено, че кредитополучателят заплаща такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на кредит в размер на 899,60 лева, като в този случай общата дължима сума по кредита е в размер на 2860,26 лева. В чл. 4, ал. 2 от договора е уговорено, че в случай на неизпълнение на задължението на кредитополучателя по чл. 4, ал. 1 – да предостави едно от посочените в нормата обезпечения, кредитополучателят ще дължи неустойка в размер на 599,56 лева, която ще се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, като в този случай общата дължима сума е в размер на 3459,82 лева.

Съдът намира, че между страните са сключени писмени договори, въз основа на 3 който кредиторът-ответник се е задължил да предостави на потребителя-ищец кредит под формата на парична сума за определена цел, която длъжникът се е задължил да ползва съобразно уговореното и да върне в определения срок. Приложение в отношенията между страните следва да намерят нормите на ЗПК в действащата към момента на сключване на договора редакция, тъй като ищецът има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и няма данни при сключването на договора физическото лице да е действало в рамките на своя професионална или търговска дейност – чл. 9, ал. 3 ЗПК.

На основание чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към закона начин.

В случая, в процесния договор за паричен заем от 06.01.2024 г. е посочен процент на ГПР от 50,02%, а в договора от 10.10.2024 г. – ГПР в размер на 50,04%, с което формално изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е било изпълнено. В чл. 2, ал. 3 от договорите са посочени допусканията, които се взимат предвид при определяне годишния процент на разходите, като е посочено, че при определяне на ГПР е взето предвид допускането, че всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислявани разходи за събиране, лихва за забава и неустойка за неизпълнение на някое от задълженията по настоящия договор.

Въпреки гореизложеното, съдът намира, че в процесните договори неправилно е посочен годишния процент на разходите по кредита.

Този извод следва от дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.