Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 434 от 06.12.2021, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно гражданско дело 626/2021
Вид
Решение № 434
Подписан
06.12.2021
Състав
МЕТОДИ КРУМОВ ВЕЛИЧКОВ, АНТОНИЯ АТАНАСОВА АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА, КАМЕЛИЯ ГЕОРГИЕВА НЕНКОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 434 гр. Перник, 06.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВААЛЕКСОВА

КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА

Въззивно гражданско дело № 20211700500626 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.317 и сл. от ГПК Глава двадесет и пета „БЪРЗЗО ПРОИЗВОДСТВО”, образувано по въззивна жалба подадена

ОТ: А. С. К., с ЕГН: ********** и адрес: ***

ЧРЕЗ адв. Б.В., член на САК, със съдебен адрес : ***,

ПРОТИВ: РЕШЕНИЕ № 178 от 16.09.2021 г., постановено по гр. дело № 2538 /2021г. по описа на РС Перник

С жалбата първоинстанционното решение се оспорва изцяло, като постановено при съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон, неправилно и необосновано, включително и в частта за разноските, поради което се иска неговата отмяна, като бъдат уважени предявените искове изцяло и бъде признато уволнението на жалбоподателя - ищец за незаконно и бъде отменена изцяло Заповед № ***, връчена на 31.01.2021г. на осн чл. 328, ал.1, т.2 от КТ , и да бъде възстановен на заеманата от него преди уволнението му длъжност „***” при фирма „ДИ БИ КАРГО БЪЛГАРИЯ‘ ООД ”, като бъдат присъдени направените по делото разноски, в това число договорен и изцяло изплатен адвокатски хонорар.

В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че фактическите констатации на съда не кореспондирали със събрания доказателствен материал, поради което и направените правни изводи не се подкрепяли от събраните доказателства по делото и не отговаряли на материалния закон.

1

В случая било незаконно уволнението извършено Заповед № ***, тъй като в същата било посочено като основание за прекратяване на ТПО т. 2 на чл. 328, ал. 1 от КТ и допълнително посочено - „съкращаване на част от предприятието”. Било налице и разминаване в основанието за прекратяване на ТПО с ищеца. В предизвестието е посочено промяна в щатното разписание, а в заповедта било посочено съкращение на част от предприятието. В настоящия случай в заповедта за прекратяване на ТПО липсвали каквото и да било данни и факти сочещи на реално съкращение в щата за длъжността „***”, такова съкращение в щата не е било налице. Към момента на прекратяване на ТПО, не е бил налице фактическия състав на уволнението с правно основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ - както промяна в щатното разписание, така и съкращаване на част от предприятието, като ако обаче съдът приеме, че е бил налице този състав на уволнението, то моли да се има предвид, че ответното дружество е следвало да извърши съответния подбор между отделните работници/служители, заемащи длъжността от която е уволнен жалбоподателя, което не било сторено от ответника, тъй като в настоящия случай не се установявало работника да е бил част от самостоятелно структурно звено.

В законноустановения двуседмичен срок по чл.317 вр. с чл.263, ал. 1 от ГПК насрещната страна, е подала отговор на въззивната жалба. С които оспорва подадената въззивна жалба и моли да бъде потвърдено постановеното първоинстанционно решение, като правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с трайно установената практика на ВКС. Изложените в жалбата множество твърдения за незаконосъобразност на постановеното решение били неоснователни, тъй като трудовото правоотношение с въззивника било прекратено поради „закриване на част от предприятието“. Сочи, че обстоятелствата, довели до необходимостта от закриване на цялата част от предприятието, която била обособена на територията на гр. Перник били следните: На 23.06.2009г. бил подписан договор между ,Ди Би Карго България“ (към онзи момент „Лоджистик Сървисис Данубиус - клон България“ /“ЛСДБ“/) и "Стомана Индъстри АД" за представяне на вътрешни маневрени услуги. След подписване на договора бил разкрит и „обект Стомана Индъстри - гр. Перник“ като относително самостоятелно обособено негово структурно звено. На 30.06.2009г., съгл. „Протокол за Решение“ на Управителите на ЛСД- клон България и във връзка с договор със „Стомана Индъстри“ АД-гр. Перник, било взето решение, считано от 01.07.2009г. да се разкрият 50бр. нови щатни бройки в ЛСДБ обект:

„Стомана Индъстри-гр. Перник“. След 11 години, през месец октомври 2020г. е обявен търг от "Стомана Индъстри" АД за избор на компания за предоставяне на вътрешни маневрени услуги, който бил спечелен от "Експрес Сервиз-ООД" ООД (конкурентна компания на „Ди Би Карго България“ ЕООД). Това обстоятелство е довело до необходимостта от предприемането на действия по прекратяването на договора от 2009г. за вътрешни маневрени услуги със "Стомана Индъстри" АД. На 20.01.2021г. между "Стомана Индъстри" АД и "Ди Би Карго България" ЕООД бил подписан Анекс към Договора от 23.06.2009г. за вътрешни маневрени услуги, в който било посочено изрично, че считано от 01.04.2021г. страните прекратяват изцяло действието на договора от 23.06.2009г. за вътрешни маневрени услуги, ведно с всички приложения и анекси към него. (Док. №41 към ОИМ) Това е довело до необходимост от предприемането на действия за прекратяване на всички трудови правоотношения със служителите с място на работа в Обект: Перник, с вписано ЕКАТТЕ 55871 в НАП и в документите, съхранявани от Работодателя (ЕКАТТЕ 55871 отговаря на място на работа - гр. Перник.) През различните периоди на дейността, обекта (обособеното звено) бил изписван също като „Обект Стомана Перник“; Обект „Стомана Индъстри“- гр.

Перник; Структурно звено: Маневрена дейност- Обект: Стомана - гр. Перник, но всички обозначават едно и също място на работа, а именно - Индустриален ж.п. клон при Стомана Индъстри, Перник (Железопътният цех). Твърденията на жалбоподателя, че е налице разминаване между основанието, посочено в Предизвестието и в Заповедта, били неоснователни – Заповедта и Предизвестието били издадени на едно и също основание „на 2 основание чл.328, ал.1, т.2 от Кодекс на труда“, „на част от предприятието“, а не „на щат“. В Заповед №*** за прекратяване на ТПО било посочено и че същата се издава и във връзка с „Решение на Борда на Директорите от 25.01.2021г“, в което е записано ясно „закрива се Регионално звено Перник и Дирекция: Техническа, обект, считано от 01.04.2021г.“. Подбор не бил възможен и предвид факта, че били налице различия в трудовите функции на служителите от другите обекти в другите населени места, което се установило от всички приложени по делото доказателства. Сочи, че твърденията на ищеца в първоинстанционното производство, че на територията на Стомана Индъстри продължавали да работят служители на „Ди Би Карго България“ ЕООД се опровергали напълно, както от заключението на вещото лице, така и от показанията на всички разпитани свидетели. От които установило, че след 01.04.2021г. в индустриалния ж.п. клон при „Стомана Индъстри“ АД работели бивши служители на „Ди Би Карго България“ ЕООД с прекратени ТПО с ответника, които са били наети по трудови правоотношения от друга конкурентна компания. Вещото лице е установило, че нито един служител не бил прехвърлен към друг работодател по чл.123 КТ, както и че личните трудови досиета се съхраняват при работодателя. Закритата част от предприятието представлявала обособена и относително самостоятелна организационна единица в цялостната структура и организация на предприятието, тъй като било налице относително самостоятелно ръководство в управленската структура на предприятието по териториалният критерий - по делото се установи, че частта от предприятието, която е закрита, е била особена само на територията на град Перник (в „Индустриален ж.п. клон при Стомана Индъстри, Перник“ (Железопътния цех на „Стомана Индъстри“ АД) по финансовоикономическият критерий за обособеност (по отношение на относително самостоятелна разходна сметка и относително самостоятелен източник на приходи)„Обект Стомана Индъстри-гр. Перник“ има относително самостоятелна разходна сметка, като същият представлява и отделен „кост център“ - за разходите в предприятието; по функционалният критерий за обособеност (по отношение на относително обособена дейност от общата дейност на предприятието). Закритото звено в гр. Перник като част от предприятието „Ди Би Карго България“ ЕООД, заедно със структурните му звена „Регионално звено Перник“ и „Дирекция Техническа-гр. Перник“ са единствената част от предприятието, която е осъществявала дейност на територията на гр. Перник и което е било разположено в Железопътен цех. Останалите обекти, свързани с маневрена дейност са разположени в железопътни гари и дейността е различна. Категоризацията на труда за пенсиониране в „Стомана на Перник“ е 2-ра, а в другите обекти са 3-та категория. Твърди, че реално и фактически било невъзможно служителят да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, тъй като мястото на работа на служителя било в обект Перник, като видно от длъжностната му характеристика, връчена на служителя на 27.05.2011г., длъжността на ищеца „***“, е с посоченото описание, трудови задачи и задължения се отнася конкретно до „Структурно звено: Маневрена дейност - обект: Стомана-гр. Перник.“ Договорът между „Ди Би Карго България“ и „Стомана Индъстри“ АД от 23.06.2009г., по силата на който предприятието е предоставяло вътрешни маневрени услуги на територията на Стомана Индъстри АД, е прекратен, считано от 01.04.2021г. След тази дата, нито един служител на Работодателя-ответник, не можел да полага реално труд в обекта.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, чрез процесуалния си представител моли да бъде уважена подадената въззивна жалба и бъде отменено първоинстанционното решение по изложените в жалбата съображения. Оспорва отговора на ответната страна, като сочи, че същият е неотносим към настоящия спор Претендира присъждане на разноски по представения списък по чл. 80 от ГПК.

Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

В съдебно заседание въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, при подробно изложени съображения по съществото на спора моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба. На първо място моли да се вземе предвид ТР постановено на 3

26.10.2021г. по ТД № 5 / 2019.

Претендира за присъждане направените разноски, представя списък по чл.80 от ГПК.

По отношение на направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение следвало да се съобрази обема на извършените процесуални действия.

Въззивният съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл.317 вр. с чл.273 и чл.235, ал.2 от ГПК, подлагайки на самостоятелна преценка всички релевантни доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Производството пред районния съд е било образувано по искова молба депозирана от А. С. К. ЕГН: ********** и адрес: ***, с която се иска да бъде признато уволнението му извършено със Заповед № ***, на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ, издадена от работодателя „Ди Би Карго България” ЕООД, за незаконосъобразно, издадената заповед, като неправилна и незаконосъобразна, да бъде отменена и да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност - “***” при фирма „Ди Би Карго България” ЕООД, гр. Перник, както и да бъде осъден ответника да заплати направените по делото разноски, в това число и договорения и изцяло изплатен адвокатски хонорар.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил така предявените искове, като приел, че към момента на уволнението на ищеца, за работодателя било възникнало субективното право за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ, като същото било законосъобразно упражнено, поради което и предявеният иск, с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ бил неоснователен и като такъв следва да се отхвърли, като зависещи от него следвало да се отхвърлят и исковете по чл. 344, ал. 1, т.2 КТ, тъй като произнасянето по тях се предпоставяло от уважен иск за отмяна на уволнението, което обстоятелство не било налице. Посочените мотиви в Заповед № ***, издадена от работодателя „ДИ БИ КАРГО БЪЛГАРИЯ” ЕООД - съкращаване на част от предприятието, както и посоченото с в същата основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ, били налице към момента на издавана на атакуваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като обособеното звено на ответника обслужващо ЖП инфраструктурата на територията на "Стомана индъстри" АД, е престанало да функционира поради изтичане договора за възлагане, което наложило закриването на тази част от предприятието на ответника. Сочените обстоятелства от ищеца, че в други документи работодателя се позовавал както на закриване на част от предприятието така и на съкращение в щата били ирелевантни, доколкото от значение за законосъобразното издаване на атакуваната заповед било посоченото правно основание и мотиви – да са налице към момента на издаването и, което обстоятелство се установявало.