Решение № 368 от 31.03.2026, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 368 гр. Пловдив, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Г. Р. Русев при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Г. Р. Русев Административно наказателно дело № 20255330207034 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена жалба от Г. Г. К., против наказателно постановление № 25-0444-000270, издадено на 27.05.2025г. от Началник сектор 05 РУ към ОД на МВР- Пловдив, с което на основание чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000.00 лева и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет) месеца, за извършено нарушение по чл.104б т.2 от ЗДвП. В жалбата си сочи, че наказателното постановление било незаконосъобразно и неправилно. Не било извършено нарушението. Оспорва фактическите констатации. Моли съда да отмени наказателното постановление. Излага съображения.

Въззиваемата страна в становището си оспорва подадената жалба.

Намира същата за неоснователна. Не били допуснати съществени процесуални нарушения. Доказало се извършването на нарушението. Излага подробни съображения за неоснователност на подадената жалба. Моли съда да остави без уважение подадената жалба и да потвърди наказателното постановление. Прави възражение за прекомерност на адвокатски хонорар.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв. К. от АК- Пловдив, който поддържа жалбата. Излага подробни 1 съображения. Моли съда да отмени наказателното постановление. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

В АУАН и издаденото наказателно постановление е приета за установено следната фактическа обстановка- на 06.04.2025г. в 19.40 часа в гр.

Пловдив, жк. Тракия, на ул. Цар Симеон срещо блок 104, жалбоподателят, като водач, управлява лек автомобил марка ****** без регистрационни табели, с номер на рама WBACC51020ES34043, който е бракуван, като е бил собственост на А. В. С., на неохраняем паркинг, отворен за обществено, извършва следното нарушение: Не използва паркинга в съответствие с неговото предназначение, като управлявайки горепосочения автомобил, умишлено подава газ, привеждайки автомобила в състояние, в което задните гуми губят сцепление с асвалтовата настилка и автомобила поднася, движение известно като „Дрифт“. Нарушен бил чл.104б т.2 от ЗДвП.

От показанията на свид. Д. Т. актосъставител, свид. С. П., свид. С. Б. – полицейски служители, свид. П. П. и свид. Г. С. с категоричност се установява, че жалбоподателят не е управлявал процесният автомобил, не го е превеждал в движение, не е боравил с лостовете за управление, още по – малко е извършвал дрифт –„Този акт съм го съставил по докладна записка……..на другия ден ми беше разпоредено да взема отношение и съм го съставил акта на базата на обяснения на патрула“ (свид. Т., стр. 47).

Установява се, че на процесната дата и място, жалбоподателят заедно със свид.

П. П. и свид. Г. С. са се отправили в посока път неотворен за обществено ползване да пробват процесният състезателен автомобил, но до това не се е стигнало, тъй като същият е бил на платформа и при свалянето му е била 2 установена техническа повреда – „При нашето пристигане този автомобил не беше в движение….Ние не сме присъствали на самото движение. Не съм видял как автомобила се движи. Тъй като това място е извън пътя и тази площадка нямам представа със какъв статут е, не е част от Републиканска пътна мрежа, нито е път отворен за обществено ползване, затова не съм съставил акт на лицето…... Не видях жалбоподателя да управлява автомобила. Той беше извън автомобила“ (свид.П., стр.79 гръб). Установява се, че полицейските служители свид. Т. – актосъставител, свид. П. и свид. Б. при пристигането си на мястото не са установили нито управление на автомобила, нито управление от самия жалбоподател, нито извършване на дрифт – „Това място не е от обществения път и няма как да напишем акт за дрифт…. Не сме установили, че е имало дрифт. На място не установихме, че той кара автомобила….Лично не възприех, че е управлявал автомобила. Когато отидохме на мястото колата беше спряла“ (свид. Б., стр. 80). Установява се, че процесното място се намира извън регулацията на Община Пловдив и не е път отворен за обществено ползване. Установява се, с категоричност, че жалбоподателят не е извършвал дрифт – „Г. не е карал автомобила“ (свид. С., стр. 80 гръб), „Г. не е карал автомобила. Карал е силна дума. Свали я, но не я е карал“ (свид. П., стр.81) Съдът дава вяра на показанията на свидетеля, тъй като са логични, последователни, вътрешнонепротиворечиви, взаимно допълващи се, с липса на индиции за предубеденост. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие посочените гласни доказателства са пряко относими към мястото, начинът и времето на извършената проверка. Показанията на свидетелите изцяло кореспондират и с приетите по делото писмени доказателства – писма от Община Пловдив, от които е видно, че процесният участък не е път отворен за обществено ползване. Ето защо, съдът кредитира показанията на свидетелите, като годно и достоверно доказателствено средство.

От приложената по делото заповед № 81213- 1632/02.12.2021г. и Заповед № 317з 0 11675/ 31.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, се установява, че АУАН и НП са издадени от упълномощени за това длъжностни лица.

От приложената по делото прокурорска преписка № 5331/ 2025г. ведно с постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 14.05.2025г.

3 се установява, че е отказано образуване на досъдебно производство. Силно впечатление правят и писмените сведения депозирани както от жалбоподателя, така и от присъстващите на място лица, а именно, че жалбоподателят не е управлявал автомобила.

От приложените по делото извадка от регулационен план относно зоната с имот с идентификатор № ***, пътна схема от Община Пловдив, писмо от Община Пловдив, извадка от застроителен план, е отписан като общинска собственост и е частен имот и е предназначен за „Депо за електрически автобуси с ремонтно хале и административна сграда, паркинг със зарядни станции с навес и фотоволтаична централа“, и не е път отворен за обществено ползване и не е от Републиканската пътна мрежа.

Фактическата обстановка изложена в АУАН и наказателното постановление, съдът приема, че не се е осъществила в действителността, тъй като констатациите посочени в АУАН и НП не се установиха. Констатациите не се потвърдиха и от актосъставителя на АУАН. Предвид това, настоящият съдебен състав намира, че административното обвинение, което е повдигнато на жалбоподателя остава недоказано, поради което по времето, мястото и начинът описан в АУАН и НП, жалбоподателят не е извършил вмененото му административно нарушение.

Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка, намира за установено от правна страна следното:

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е породила присъщия си суспензивен спиращ изпълнението и деволутативен сезиращ съда ефект, и следва да бъде разгледана по същество.

Налице са основания за отмяна на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно и недоказано, и поради нарушения на материалния и процесуалния закон.

На първо място, от събраните по делото доказателства - показанията на свид. Д. Т. актосъставител, свид. С. П., свид. С. Б. – полицейски служители, свид. П. П. и свид. Г. С. с категоричност се установява, че жалбоподателят не е управлявал процесният автомобил, не го е превеждал в движение, не е боравил с лостовете за управление, още по – малко е извършвал дрифт – „Не 4 видях жалбоподателя да управлява автомобила. Той беше извън автомобила“ (свид.П., стр.79 гръб); „Г. не е карал автомобила“ (свид. С., стр.

80 гръб), „Г. не е карал автомобила. Карал е силна дума. Свали я, но не я е карал“ (свид. П., стр.81); Не сме установили, че е имало дрифт. На място не установихме, че той кара автомобила….Лично не възприех, че е управлявал автомобила. Когато отидохме на мястото колата беше спряла“ (свид. Б., стр. 80). Не се доказа по несъмнен и категоричен начин, жалбоподателят да е извършил вмененото му нарушение. Напротив, установи се, че жалбоподателят единствено е свалил процесният автомобил марка БМВ от управляваната от него платформа, но не го е превеждал в движение или извършвал с него дрифт, чрез превеждане в движение според което задните му гуми за загубях сцепление с асфалтовата настилка и автомобила да поднесе.

Ето защо, посочената в АУАН и НП фактическа обстановка не се установява по категоричен и несъмнен начин от събраните по делото доказателства.

Напротив, презумптивната доказателствена сила за съставения АУАН, предвидена в разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП, е опровергана и оборена.

На следващо място, съгласно вменената за нарушена норма на чл. 104б, т.2 ЗДвП водачите нямат право да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Законовата формулировка не е безкрайно прецизна, което е обяснимо и с приемането на новелата между първо и второ четене на ЗИД на ЗДвП, ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., без да са изложени писмени мотиви към законопроекта в частта за приемането на новия чл. 104б. т.2 ЗДвП. Съдебната практика на Административните съдилища от цялата страна, обаче е последователна в разбирането, че пътят се използва за други цели освен в съответствие с предназначението му, когато с МПС се извършват такива действия, операции, техники и маневри, които са непривични и неприсъщи на МПС, което извършва движение с цел превоз на пътници и товари. Според трайната практика на Административен съд Пловдив такива действия, които сочат на използване на пътя не по предназначение са: форсиране на двигателя и рязко подаване на газ, последвано от умишлено въртене на гуми или презавиване и извършване на кръгови движения с МПС; съзнателно блокиране движението на колелата на МПС; преднамерено извеждане на МПС от сцепление, което води до поднасяне и отклонение на предната или задната му част от 5 равнината на движение (в ляво или дясно) и необходимост водачът да предприеме резки маневри, за да овладее контрола върху него. Разглеждани в тяхната съвкупност тези действия представляват т.нар. „дрифт“, като еманация на използването на пътищата не по предназначение. В този смисъл са Решение № 2015 от 28.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 2076 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1949 от 22.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1930 / 2021 г. на XXIII състав на Административен съд Пловдив , Решение № 1940 от 22.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1509 / 2021 г. на XXII състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1932 от 22.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1768 / 2021 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1288 от 23.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 1118 / 2021 г. на XXII състав на Административен съд - Пловдив , Решение № 37 от 07.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2405 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2038 от 12.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 1970 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 386 от 22.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3031 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 126 от 18.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2663 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 315 от 12.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3201 / 2020 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 386 от 22.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3031 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2287 от 10.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 2649 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив.