Решение № 127 от 10.06.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Плевен, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ СТ. БАНКОВ

Членове:

БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА

ВЛАДИСЛАВА АЛ.

ЦАРИГРАДСКА при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА АЛ. ЦАРИГРАДСКА Въззивно наказателно дело от частен характер № 20264400600174 по описа за 2026 година

Производството е въззивно по реда на глава Двадесет и първа от НПК

Образувано е по повод въззивна жалба от подсъдимия Д. И. Д., чрез защитника му адв. А. С., срещу Присъда №5/15.01.2026 г. по НЧХД №1686/25 на Районен съд - Плевен, с която подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, за което на основание чл.

78а, ал. 1 НК е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 1300,00 лв.

Във въззивната жалба е направено оплакване за неправилност и незаконосъобразност на присъдата. Навеждат се доводи, че липсват категорични доказателства подсъдимият да е нанесъл побой на тъжителя, че не е изяснен механизмът на всяко едно от установените увреждания, както и че първоинстанционният съд неправилно е приел, че тъжителят не е проявил агресия. Поддържа се още, че по отношение и на двамата участници в конфликта са установени увреждания, поради което следва да намери 1 приложение институтът на реторсията по чл.130, ал.3 НК. Алтернативно се иска постановяване на оправдателна присъда.

Постъпил е неподписан писмен отговор от тъжителя А. К. П., чрез повереника му адв. Н..

В съдебно заседание въззивният жалбоподател (подсъдим) не се явява, защитникът му адв. С. поддържа исканията от въззивната жалба – за оправдаване на подсъдимия или за прилагане на института на реторсията.

Ответникът по жалбата (тъжител) се явява лично и с повереника си адв.

Х., която иска атакуваната присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Развива пространно тезата си за доказаност на авторството на деянието, осъществено в присъствието на очевидец – В.Т., която също е и пострадала. Възразява срещу наличието на фактически основания за обсъждане на приложимостта на реторсията, като обръща внимание, че версията за предходни отношения със сина на подсъдимия е несъстоятелна, поради това, че той е дошъл сам в жилището на тъжителя, където е нападнал него и съпругата му – св. В.Т.. Отделно се позовава на обясненията на подсъдимия за самонараняване на пръста при посягане да удари тъжителя.

Затова моли присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

ОКРЪЖЕН СЪД ПЛЕВЕН, като съобрази оплакванията в жалбата и протеста, становищата на страните, и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, прие следното.

С обжалваната присъда първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: Подсъдимият Д. И. Д. (роден на *** т.) и тъжителят А. К. П. живеели в един и същи блок в град Плевен, *** На *** тъжителят А. П., св. В.Д.Т., с която фактически съжителствал и нейният син св. П.С.Г. се прибирали от почивка. Когато пристигнали пред *** установили, че има спрени автомобили, един измежду които - марка „***“ бил на семейство Д.и. Тъжителят видял, че св. Н. В. Д.а е излязла на терасата и се обърнал към нея с думите: „Колежке, ако обичаш слез да си преместиш колата“.

Св. Н. Д.а излязла пред блока заедно със сина си св. И. Д., като между нея и св. В.Т. възникнала разправия относно паркоместата и двете си разменили обидни думи. Св. И. Д. преместил леката кола, след което съобщил 2 за случилото се на баща си - Д. Д..

Към 18:20 часа подсъдимият Д. Д. пристигнал в ж.к.“Дружба“. Качил се на ***“, позвънил на входната врата на апартамента на тъжителя, който излязъл заедно със св. В.Т.. Между тримата възникнала отново разправия относно паркоместата, при която подс. Д. Д. се опитал да удари шамар на В.Т..

Намесил се тъжителят, който застанал пред нея.

Тогава подсъдимият Д. Д. нанесъл на тъжителя силен удар с юмрук в областта на лицето (дясното око), в резултат на който тъжителят А. П. паднал на земята, а подсъдимият започнал да го рита. Свидетелката В.Т. ги разтървала, а тъжителят сигнализирал за случилото се на телефон 112.

На мястото на инцидента пристигнали св. Д.Д. и Р.Г. - служители в Първо РУ при ОД МВР Плевен, които възприели, че А. П. е с наранявания по главата. Подсъдимият Д. Д. бил задържан за 24 часа.

По случая била извършена проверка, при която били снети писмени обяснения от тъжителя, подсъдимия и свидетелите на инцидента.

На 09.09.2025 г. тъжителят А. П. бил прегледан и от съдебен лекар, за което му било издадено Съдебно-медицинско удостоверение № ***г.

На същата дата Н. В. Д.а подала жалба до Началника на Първо РУ Плевен. На 09.09.2025г. Д. И. Д. бил прегледан от съдебен лекар, за което му било издадено съдебно медицинско удостоверение №***г.

На подс.Д. И. Д. и на А. К. П. били съставени протоколи за предупреждение на основание чл.65, ал.1 и 2 ЗМВР.

В резултат на нанесените удари тъжителят А. П. получил натъртване на лицето с оток и кръвонасядане на клепачите, охлузване по горен десен клепач, оток и охлузване по гърба на носа, кръвонасядане в областта на десния хълбок, охлузване по лявата предмишница, довели до временно разстройство на здравето - неопасно за живота.

Въззивната инстанция възприе същата фактическа обстановка, тъй като първоинстанционният съд правилно и обосновано е извел изводи за фактите въз основа на събраните доказателства.

Правилно са ценени доказателствата, въз основа на които съдът е установил главния факт (нанасянето от страна на подсъдимия на удар с юмрук в лицето на пострадалия, повалянето му на земята и нанасянето на удари с 3 ритници) - показанията на свидетелката В.Т., която е очевидец и е подала сигнал на телефон 112. Правилно първоинстанционният съд е кредитирал показанията й, които са логични, последователни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал. Св. Т. пряко е възприела аргесивното поведение на подсъдимия спрямо нея, опитът да я удари и нанасянето на удар с юмрук в лицето на тъжителя, който се опитал да я защити. Свидетелката описва последвалото падане на тъжителя и ритниците, с които подсъдимият продължил нападението.

Показанията на св. Т. се подкрепят от аудиозаписа на обаждането й до телефона за спешни повиквания 112, чрез който е сигнализирала и поискала намеса от полицията. Възпроизведен във въззивното заседание, аудиозаписът демонстрира емоционалната обърканост и уплах на свидетелката, както и описание на основните факти: „…Д. се казва…дойде тук на шестия етаж да се саморазправя с нас…аз съм жената, която ми посегна…моля Ви да изпратите патрулка…“.

В подкрепа на заявеното от св. Т. са и показанията на свидетеля П.Г.

(неин син), който е придобил впечатления от уплаха и обърканото състояние на майка си непосредствено след инцидента, когато тя го е повикала да се отзове на помощ. Такива и възприятията на независимите свидетели – полицейските служители св. Д. и Г., които наред с горното, са установили видими наранявания по лицето на тъжителя. Тези наранявания са надлежно описани и документирани на следващата сутрин от съдебен лекар, който е издал съответното медицинско удостоверение, в което са описани всички медикобиологични признаци на видимите следи по лицето и тялото на тъжителя.

Правилно районният съд е отказал да кредитира показанията на свидетелите Н. Д.а и И. Д. в частта, в която се твърди, че тъжителят е нанесъл удар с глава на И. Д.. В тази част показанията им противоречат на собствените им изявления, депозирани саморъчно под формата на писмени обяснения в рамките на полицейската проверка, в които заявяват словесни обиди от страна на тъжителя към тях двамата, но не и физическо нараняване, каквато версия се развива едва в рамките на съдебното следствие.

Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че липсват доказателства относно механизма на причиняване на отделните увреждания.

4

Съдебно-медицинското удостоверение № *** г., издадено от доц. Д-р С.К. установява наличие на множество травматични увреждания - натъртване на лицето с оток и кръвонасядане на клепачите, охлузвания, кръвонасядане в областта на десния хълбок и охлузване на предмишницата, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Характерът, локализацията и множествеността на тези увреждания напълно съответстват на възприетия от съда механизъм - нанасяне на удари с ръце и крака и падане на земята вследствие на упражненото насилие.

Не може да бъде споделен доводът на защитата, че поведението на тъжителя следва да бъде квалифицирано като нападение, респективно че са налице предпоставките на чл.130, ал. 3 НК.

За приложението на института на реторсията е необходимо взаимно причиняване на еднакви по вид и степен телесни увреждания, осъществени умишлено. В случая не са налице такива предпоставки.

От една страна, по делото не са събрани убедителни доказателства тъжителят да е причинил телесна повреда на подсъдимия. От съдебномедицинското удостоверение №*** относно подсъдимия се установява единствено натъртване и навяхване на палеца на дясната ръка, като самият механизъм на получаването е свързан със сбИ.ето и нанесените от него удари.

От друга страна, липсват доказателства тъжителят да е осъществил активно нападение срещу подсъдимия. Напротив, от съвкупната оценка на доказателствата се установява, че поведението му е било насочено към отблъскване на нападението и защита на свидетелката Т..

Поради горното въззивната инстанция намери оплакванията във въззивната жалба, свързани с нарушения при събирането и оценката на доказателствата, за неоснователни.

Първоинстанционният съд въз основа на правилно установената фактическа обстановка е обосновал верния правен извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 130, ал. 1 НК, за което му е повдигнато обвинение с частната тъжба.

От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено чрез нанасяне на удар с юмрук в лицето и ритници, с които са причинени вредоносния резултат, който по своите медико-биологични признаци покрива 5 състава на лека телесна повреда с разстройство на здравето, очертан в чл. 130, ал. 1 НК.

Правилно първоинстанционният съд е достигнал до извод, че подсъдимият е действал при форма на вината - пряк умисъл.

Първоинстанционният съд е изложил мотивите, поради които не споделя възражението на защитата, че следва да се приложи институтът на реторсията, предвиден в чл. 130, ал. 3 НК, а именно – липсата на доказателства тъжителят да е проявил активно агресивно поведение по време на инцидента, тъй като е извършвал само действия по отблъскване нападението. Затова, както обосновано е посочил първия съд, дори навяхването на пръста на подсъдимия да е в резултат на физическото съприкосновение между двамата, то липсва умисъл за увреждане от страна на тъжителя.

Правилна е преценката на съда при приложението на материалния закон – чл. 78а, ал. 1 НК, въз основа на който подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъплението по чл. 130, ал. 1 НК, за което му е повдигнато обвинение с частната тъжба, но е освободен от наказателна отговорност, тъй като се счита за неосъждан. Преценката на съда относно миналата съдимост на подсъдимия и настъпилата реабилитация за двете осъждания е правилна.

При определяне на размера на административното наказание глоба малко над минималния размер първоинстанционният съд не е отчел правилно отегчаващите отговорността обстоятелства – агресивно поведение, което е било насочено не само към тъжителя, но и неговата съпруга, докато са се намирали в дома си. Личността на извършителя също разкрива достатъчно признаци на висока обществена опасност. Естеството на двете осъждания – хулиганство и причиняване на смърт по непредпазливост в следствие на умишлена тежка телесна повреда, за които е реабилитиран, не може да бъдат пренебрегнати при преценка на изключително виските рискове в личността на Д., демонстрирани в тази проява, имаща белезите на саморазправа.

Доколкото няма въззивна жалба от тъжителя, обаче, с оглед чл. 337, ал.