Решение № 516 от 17.12.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 516 гр. Плевен, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ПЛ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно гражданско дело № 20254400500929 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 119/11.08.2025 г., постановено по гр. дело № 27/2025 г. по описа на РС–Никопол, е прогласен за нищожен на осн. чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.11 ал.1 т.10, чл.19 ал.4 от ЗПК и чл.22 от ЗПК Договор за потребителски кредит № ***/10.12.2024г., сключен между Н. И. Н. - К., ЕГН**********, с.

***, Община Гулянци и „СТИК-КРЕДИТ“АД, ЕИК***,гр.Шумен, представлявано от С.Н.Т..

Със същото решение НРС е отхвърлил предявения насрещен иск от „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК *** против Н. И. Н. - К., ЕГН**********, като неоснователен.

Осъдил е „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК *** да заплати на Н. И. Н. - К., ЕГН********** сумата от 176,11 лв. представляваща направени разноски по делото за заплатена държавна такса.

Осъдил е „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК*** да заплати на адв. Д. В. М. от АК - Пловдив адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лв. с ДДС, за предоставена безплатна правна помощ на ищеца по делото, като материално затруднено лице.

Постъпила е въззивна жалба от „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК *** чрез Адвокатско дружество „***“ чрез адв. Х. М. от САК срещу постановеното първоинстанционно решение в частта му, в която е отхвърлен предявеният 1 насрещен иск от „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК *** срещу Н. И. Н. – К..

Въззивникът счита постановеното от НРС решение в тази му част за неправилно, необосновано и противоречащо на доказателствата по делото и материалния закон. Според въззивника изводът за неоснователност на всички претенции на кредитодателя спрямо кредитополучателя противоречи на материалния закон. Посочва, че съдът е отхвърлил насрещния иск, въпреки че е прогласил за нищожен договора. Съгласно императивната разпоредба на чл.

23 ЗПК, при прогласяване на недействителността на договор за потребителски кредит, възниква задължение за потребителя да върне чистата стойност на кредита, което, обаче, не е разгледано от първоинстанционния съд. В тази хипотеза, съдът е бил длъжен да приложи разпоредбата на чл.23 от ЗПК и да присъди съответната неплатена сума като чиста стойност на кредита, дори и в насрещната искова молба да не е направено изрично искане по чл.23 от ЗПК.

Това не е извършено от първоинстанционния съд и не са присъдени никакви суми за „СТИК-КРЕДИТ“ АД. Въззивникът твърди, че първоинстанционния съд е постановил решение в нарушение на закона, както и на общия принцип на забрана на неоснователното обогатяване и не е възприел правилно фактическата обстановка, твърденията на ответното дружество и представените по делото доказателства.

Въззивникът моли окръжния съд да отмени първоинстанционното решение в частта му, в която е отхвърлен насрещния иск на дружеството срещу Н. И. Н. - К. и да постанови друго, с което да осъди Н. И. Н. - К. да заплати в полза на „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК *** сумата от 816,55 лв., представляваща неплатената чиста стойност по Договор за потребителски кредит № ***, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на насрещната искова молба до окончателното изплащане на вземането.

Претендира направените разноски в двете съдебни инстанции.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемата Н. И. Н. – К., чрез адв. Д. М. от АК –Пловдив. Въззиваемата счита за изцяло правилен извода на първоинстанционния съд, че процесния Договор за потребителски кредит отговаря на изискванията на чл.22 от ЗПК. Твърди, че Договора за кредит е обявен за нищожен, а насрещната страна не е провела насрещно доказване относно размера на дължимата сума от нейна страна, в т.ч. не е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която да установи какво е заплатено и какво остава по Договора за кредит, тъй като, съгласно чл.23 от ЗПК, при обявен за нищожен договор, потребителят връща само изтеглената сума. Твърди, че насрещната страна не е доказала иска си и не е ангажирала доказателства в тази насока, както и не е направила доказателствени искания, за да докаже твърденията си, а единствено твърдения, изложени в насрещната искова молба.

Въззивницата моли Окръжния съд, да потвърди първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно. Претендира направените разноски в настоящото производство.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

2

Жалбата е основателна досежно претенцията за заплащане на сумата от 816,55лв., представляваща неплатената чиста стойност по Договор за потребителски кредит № ***, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на насрещната искова молба до окончателното изплащане на вземането.

Пред РС – Никопол е предявен иск с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД от Н. И. Н. - К., ЕГН ********** против „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК *** да бъде обявен за нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.22 от ЗПК, чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК Договор за кредит № ***/10.12.2024 г. В условията на евентуалност, да бъде обявена за нищожна клаузата на чл.29 ал.1 от Договор за кредит № ***/10.12.2024 г., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 2835,52 лева на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.143, ал.1 от ЗЗП и на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП.

С отговора на исковата молба е предявен насрещен иск от „СТИККРЕДИТ“ АД, ЕИК *** против Н. И. Н. - К., ЕГН ********** за заплащане от ответницата по насрещния иск на сумата от 996,55 лв., представляваща оставаща главница по Договор за потребителски кредит № ***/10.12.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на насрещната искова молба до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 537,28 лв., представляваща договорна лихва върху главницата съгласно Договор за потребителски кредит № ***/10.12.2024 г.

С първоинстанционното решение НРС е прогласил за нищожен Договор за потребителски кредит № ***/10.12.2024 г., сключен между Н. И. Н. - К., ЕГН********** и „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК *** на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.11 ал.1 т.10, чл.19 ал.4 от ЗПК и чл.22 от ЗПК, като е отхвърлил предявения от „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК *** срещу Н. И. Н. - К., ЕГН********** насрещен иск като неоснователен.

С депозираната въззивна жалба от „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК *** се обжалва първоинстанционното решение в частта му, в която е отхвърлен предявения насрещен иск от „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК *** срещу Н. И. Н. К., ЕГН **********.

За да отхвърли предявения насрещен иск от „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК ***, първоинстанционният съд е приел, че е налице пряка свързаност на възнаграждението за гарант с договора за кредит и обусловеност на одобряването на кредита от сключването на договор за гаранция и предвид недействителността на договора за кредит, договорът за гаранция се явява лишен от основание, с оглед обезпечителния му характер на задълженията на длъжника по договора за кредит.

Тези изводи на първоинстанционния съд не се споделят от настоящата 3 инстанция.

Окръжният съд счита първоинстанционното решение в обжалваната му част за неправилно и незаконосъобразно.

На първо място решението на НРС в частта му, в която е прогласен за нищожен Договор за потребителски кредит № ***/10.12.2024 г., сключен между Н. И. Н. - К., ЕГН********** и „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК *** на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.11 ал.1 т.10, чл.19 ал.4 от ЗПК и чл.22 от ЗПК, като необжалвано е влязло в законна сила.

Сключеният между страните по делото договор за кредит е нищожен и следователно не е породил правно действие. Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, като не дължи лихва или други разходи по кредита.

При това положение ищцата Н. И. Н. - К. дължи връщане само на чистата сума по кредита, а именно главницата, която в размер на 1000,00 лв.

За установяване на размера на подлежащата на връщане сума от Н. И. Н.

– К. съдът съобрази заключението на изготвената в първоинстанционното производство съдебно-икономическа експертиза. От заключението на вещото лице Т.И. е видно, че към датата на изготвянето му, по процесния Договор за потребителски кредит № ***/10.12.2024 г. е извършено едно плащане на 13.12.2024 г. /преди първата падежна дата, която е била на 10.01.2025 г./ на сума в размер на 183,45 лв., с която са погасени следните суми: главница в размер на 3,45 лв.; договорна лихва в размер на 30,00 лв. и неустойка в размер на 150,00 лв. Вещото лице е изчислило, че остатъка от дължимата сума за главница от Н. И. Н. – К. по процесния договор към 25.02.2025 г. – датата на подаване на насрещния иск е в размер на 996,55 лв., в какъвто размер е и предявения насрещен иск за заплащане на остатък от непогасена главница по процесния Договор за потребителски кредит.

Тъй като е прогласен за нищожен Договор за потребителски кредит № ***/10.12.2024 г., сключен между Н. И. Н. - К., ЕГН**********, с адрес: с.

***, общ. Гулянци, ул. „***“ № 4 и „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК***, представлявано от С.Н.Т. със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл.

„***“ № *** на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.11 ал.1 т.10, чл.19 ал.4 от ЗПК и чл.22 от ЗПК,то по същия не се дължат лихви и неустойки. В тази връзка съдът счита, че със сумата от 183,45 лв., с която е извършено плащане на една вноска за главница, лихва и неустойка следва да се погаси част от главницата, с оглед на което сумата, която въззиваемата Н. И. Н. – К. дължи на въззивника „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК *** като незаплатена чиста сума по кредита е в размер на 816,55 лв.

Също така предвид обявяването за нищожен на Договор за потребителски кредит № ***/10.12.2024 г., по който не се дължат лихви и неустойки, предявеният насрещен иск се явява неоснователен за заплащане на сумата от 537,28 лв., представляваща начислена договорна лихва върху 4 главницата по съображенията, изложени по-горе .

Към датата на приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция не са представени доказателства за заплащане на други суми по процесния Договор за потребителски кредит освен сумата от 183,45 лв., посочена като платена в заключението по назначената съдебно-икономическа експертиза.

Предвид изложеното следва да бъде отменено Решение № 119/11.08.2025 г. на НРС, постановено по гр. дело № 27/2025 г. по описа на същия съд в частта му, в която е отхвърлен предявения от „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК *** срещу Н. И. Н. - К., ЕГН ********** насрещен иск за сумата в размер на 816,55 лв., представляваща незаплатена главница по Договор за потребителски кредит № ***/10.12.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на насрещната искова молба, като по съществото на спора бъде осъдена Н. И. Н. - К., ЕГН********** да заплати на „СТИККРЕДИТ“АД, ЕИК *** сумата от 816,55 лв., представляваща незаплатена главница по Договор за потребителски кредит № ***/10.12.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на насрещната искова молба – 25.02.2025 г. до окончателното й изплащане.

В останалата му част- за разликата до претендираната сума от 996,55 лв.-главница и за сумата от 537,28 лв., представляваща договорна

/възнаградителна/ лихва върху главницата,предявеният насрещен иск като неоснователен правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд ,като в тази му обжалвана част решението на НРС следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.

При този изход на делото Н. И. Н. – К. следва да бъде осъдена да заплати на „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК *** направените разноски в първоинстанционното производство общо в размер на 698,66 лв., от които: адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв., държавна такса в размер на 32,66 лв. и възнаграждение за вещо лице в размер на 266,00 лв.,както и направените разноски пред въззивната инстанция-държавна такса в размер на 16,33лв., с оглед уважената част от предявените искове с насрещната искова молба.

Разпечатката съдържа 45 от 121 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a8f09fd4-3506-4f9b-af80-1dad86ac0983