Решение № 442 от 09.04.2025, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 442 гр. Кюстендил, 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIX-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристиян В. Стоилов при участието на секретаря Цветанка В. Александрова като разгледа докладваното от Кристиян В. Стоилов Гражданско дело № 20241520101955 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от М. Д. Й., ЕГН **********, с адрес в с.Н., обл. К., махала „С.“ №*, чрез адв. Д. М. от САК, със съдебен адрес в гр. С., бул. „Ал. Ст.“ №***,*, ет.*, офис *-*, против ответниците „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление в гр. С., район Л., ул. „Д.

Х.“ №**-**, представлявано от Здр. Ст. Р. и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление в гр. С., район Л., бул. „Д-р П. Д.“ №**, офис-сграда Л. ет.*, офис *, представлявано от Ю. Юрг..

В исковата молба са изложени твърдения, че на 23.02.2022г. между М.

Й. и „Вивус.Бг“ ЕООД (с предходно наименование „финанс“) е сключен договор за паричен заем №******4002, като размерът на заема бил 500 лева, при погасяване в срок до 25.03.2022г. ГПР бил в размер на 49,70%, лихвен процент на кредита – 41,00%, сума на лихвата за срока на договора – 16,85 лева. Ищецът-длъжник дължала и сума в размер на 80,05 лева – такса за бързо разглеждане.

Ищецът получила уведомление от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с което я уведомяват, че на основание договор за продажба и прехвърляне на вземания „Вивус.БГ“ ЕООД е прехвърлило на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД изцяло вземането по договора.

Ищецът навежда доводи за нищожност на процесния договор, тъй 1 като не бил налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно ГПР по кредита, тъй като в договора бил посочен грешен размер, като действителния бил по-висок от посочения и бил над максимално установения праг в разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Грешното посочване на размера на ГПР следвало да се приравни на хипотеза на непосочване на ГПР по смисъла на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и целият договор следвало да се обяви за недействителен на основание чл.22 от ЗПК.

Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП.

Нищожна била и клаузата, с която била начислена такса за експресно разглеждане. Налице била изрична забрана в ЗПК да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. В случая не била налице допълнителна услуга по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК.

Клаузата в договора, с която е начислена такса за експресно разглеждане, била нищожна. Клаузата била неравноправна и противоречаща на добрите нрави, в пряко нарушение на чл.143, т.19 от ЗЗП.

Поради посоченото, ищецът предявява иск срещу „Вивус.БГ“ ЕООД с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за потребителски кредит № *****4002/23.02.2022г., поради накърняване на добрите нрави и неспазване на нормите на чл. 11, т. 10, във вр. с чл. 22 от ЗПК.

При условията на евентуалност на предходния иск и при негова неоснователност, е предявен иск от ищеца срещу „Вивус.БГ“ ЕООД по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 19, ал. 4, във вр. чл. 11, т. 9 и т. 10 във вр. с чл. 22 от ЗПК за прогласяване нищожността на клауза в процесния договор, предвиждаща заплащане на пакет от допълнителни услуги.

Предявен е от ищеца срещу втория ответник - „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника (в качеството на цесионер на вземането по процесния договор) сумата в размер на 5,00 лева (частично от 399,30 лева), представляваща допълнително възнаграждание за кредитора по повод договор за заем № ******02/23.02.2022г.

В хода на съдебното дирене и съобразно изискванията на чл.214 от ГПК, ищецът е увеличил размера на отрицателния установителен иск на 399,30 лева.

Претендира направените съдебни разноски.

Ответниците оспорват предявените искове.

Ответникът „Вивус.БГ“ ЕООД не спори, че между ищеца и дружеството е сключен договор за кредит №*****4002 от 23.02.2022г., по силата на който е отпусната заемна сума в размер на 500 лева, кредитът е бил за период от 30 дни и падежна дата 25.03.2022г., с обща дължима стойност 2

596,90 лева, от които главница в посочения размер, 16,85 лева договорна лихва и 80,05 лева за допълнителна незадължителна услуга за бързо разглеждане.

От 25.03.2022г. ищецът изпаднал в забава, в резултата на неизпълнение на договорното си задължение. След повече от 365 дни на просрочие, задължението е прехвърлено с договор за цесия на втория ответник по делото.

Ответникът прави възражение, че ищецът нямал правен интерес да бъде постановено решение и по отношение на „Вивус.БГ“ ЕООД, тъй като към датата на исковата молба дружеството не се намирало в договорно правоотношение с ищеца. След като процесния кредит бил предмет на договор за цесия от 02.11.2023г., ответник по делото следвало да бъде само „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. С цесията се прехвърляли както вземанията, така и всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Твърди се, че приложимите в случая общи условия по договора за кредит били предварително одобрени и съгласувани с КЗП. В чл.4.1. от общите условия заявителят (за кредит) разполагал с възможност да заяви допълнителна услуга за бързо разглеждане на заявлението, като по този начин заемодателят следвало да даде отговор в рамките до 15 минути от подаване на заявлението.

В чл.4.4 от ОУ изрично било посочено как се формира таксата за бързо разглеждане на заявлението за отпускане на кредит, като в чл.4.5 било изрично посочено, че заявяването на същата услуга нямало отношение към преценката по отпускане на кредита (оценката на кредитоспособност на заявителя). Конкретния размер на таксата и правното основание за дължимост били посочени изрично и конкретно в самия договор за кредит.

Ето защо, неприложимо било изискването на §1, т.1 от ЗПК – към общия разход по кредита за потребителя да се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят следва да заплати, вкл. разходи за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита.

Процесната клауза не била нищожна на нито едно от основанията, посочени в исковата молба и исковата претенция следвало да бъде отхвърлена.

Ответникът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД не спори, че между ищеца и „4финанс“ ЕООД (понастоящем „Вивус.БГ“ ЕООД) е сключен договор за кредит №9757694002 от 23.02.2022г., по силата на който е отпусната заемна сума в размер на 500 лева, при ГПР 49,70%, фиксиран ГЛП 41,00%. Не се спори, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.11.2023г., със страни „Вивус.БГ“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, вземането по кредита, ведно с всички привилегии, обезпечения и лихви, е прехвърлено на цесионера.

Ответникът намира иска за неоснователен, поради следното:

3

Годишният процент на разходите по кредита бил ясно, точно и константно дефиниран, а договорът нямал клауза за промяна на ГПР. Нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК изисквала ГПР изобщо да не е посочен, което не било така в процесния договор. Към датата на сключване на договора лихвата за забава е била в размер на 10%, поради което ГПР не недвишавал пет пъти размера на законната лихва.

ГПР не следвало да включва цената на услугата, когато същата не била задължително условие за сключване на договора и получаване на кредита. Налице била легална дефиниция на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, като таксата за предоставяне на услуга не представлявало задължително условие за получаване на кредит.

Възразява се срещу твърдението в исковата молба, че била налице заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП. Претендира се отхвърляне на исковата претенция.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 23.02.2022г. между „4финанс“ ЕООД (с последващо наименование „Вивус. БГ“ ЕООД), и М. Д. Й., ЕГН **********, е бил сключен Договор за кредит № *****94002.

Видно от договора за кредит, ищецът е получила заемна сума в размер на 500 лева, със срок на връщане от 30 дни. Лихвеният процент по кредита е 41%, а годишният процент на разходите (ГПР) – 49,70%. По договора е предвидена и такса за експресно разглеждане в размер на 80,05 лева, като общо дължимата сума по кредита към момента на подписването му възлиза на 596,90 лева. Съобразно договора, страните са постигнали съгласие ищецът да се ползва от допълнителна услуга за експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, за която е следвало да заплати такса в размер на 80,05 лева.

Съгласно Общите условия на кредитодателя, за допълнителната незадължителна услуга за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит, така и за допълнителна сума по кредит, кредитополучателят дължи такса за експресно разглеждане при срокове и условия, посочени в общите условия и съгласно тарифа на кредитора.

Съгласно т.4.2 от Общите условия, кредиторът предоставял възможност кредитополучателя да заяви изрично бързо разглеждане на подаденото искане за отпускане на кредит, при което се дължал отговор до 15 минути от изпращането на искането. Според т.4.4 от Общите условия, при заявка за ползване на допълнителна услуга, кредитополучателят дължи такса за бързо разглеждане съобразно тарифа на кредитора, препис от която не е представен по делото. Съгласно т.4.5 от Общите условия, допълнителната услуга за експресна обработка не е задължително условие за получаване на кредит и не повишава шансовете на кредитополучателя да получи кредит.

4

Изрично е отразено в договора за заем (както и в т.7.1 от Общите условия към него), че посочения в него ГПР не включва таксите за допълнителни незадължителни услуги, предоставени на кредитополучателя по негово искане.

Видно от разписка, находяща се на лист 48 от делото, чрез паричен превод през Изипей е усвоена заемната сума в размер на 500 лева от ищеца.

На 10.05.2022г. от отдел „Събиране на проблемни вземания“ при ответника „Вивус.БГ“ ЕООД е изпратено уведомително писмо до ищеца М.

Й., като й е предоставен тридневен срок за доброволно погасяване на задълженията по процесния договор в общ размер на 688,40 лева, включваща както главница и такса за допълнителна услуга, така и наказателна лихва и други наказателни такси. До дата 31.01.2023г. погасяване на задължението не е настъпило, поради което на същата дата е изпратено повторно уведомително писмо, като ищецът е уведомена, че следва до 25.03.2022г. (вече настъпила дата) да заплати сума в общ размер на 899,30 лева за погасяване на всички задължения по договора, която сума включва освен главница и наказателна такса, комисионна, допълнителна услуга и лихва, всичките в размер на 399,30 лева.

По делото не са представени доказателства, но е признато и няма спор от страните, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.11.2023 г. задължението на ищеца, произтичащо от договора, е било прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

В хода на съдебното дирене съдът е допуснал изготвянето на съдебносчетоводна експертиза, като вещото лице е следвало да посочи какви суми по вид и размер са начислени и дължими от ищеца и какъв е действителният размер на годишния процент на разходите след включване на таксата за експертно разглеждане.

Вещото лице е стигнало до извод, че общата дължима сума от ищеца по договора е в размер на 1138,14 лева, която сума включва 500 лева главница, 376,60 лева лихва за забава за периода до 02.11.2023г., 80,64 лева лихва за забава за периода от 02.11.2023г. до 23.01.2025г., 16,85 лева договорна лихва и 164,05 лева допълнителни такси. Сумата от 164,05 лева се формирала както следва: 80,05 лева такса за бързо разглеждане, 60,00 лева такса по т.15.4 от Общите условия и тарифа на таксите за изпратени 3 броя напомнителни писма за просрочени плащания, 24 лева за предаване на досието на трето лице, в случая цесионера по договора за цесия. Ищецът заплатила сумата от 200 лева, поради което дължала общо сумата от 938,14 лева. При включване на таксата за бързо разглеждане в стойността на ГПР, същият бил в размер на 1114%, като изрично е отразено от експерта, че процента е толкова голям, защото кредитът е за един месец и цялата стойност на таксата била разход само за този месец.

Разпечатката съдържа 47 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a8efd6a7-f892-47f2-bef0-88e6b9aa7a25