Определение № 82 от 21.01.2026, Районен съд - Карлово
- Съд
- Районен съд - Карлово
- Дело
- Гражданско дело 2110/2025
- Вид
- Определение № 82
- Подписан
- 21.01.2026
- Състав
- Дарина Илиева Попова
Цитирани разпоредби
- чл. 124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 27 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 82 гр. Карлово, 21.01.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Дарина Ил. Попова като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20255320102110 по описа за 2025 година
СЪДЪТ е сезиран с иск за собственост на недвижим имот с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК, предявен от В. А. П. против И. С. Н..
Ищцата В. П. твърди, че С. И. Н. е неин бивш съпруг, с когото сключили граждански брак на 25.10.1986 г.. Бракът бил прекратен с решение от 06.12.1990 г. по гр. дело № 393/1999 г. на КрлРС. По време на брака си с предишната си съпруга, С. И. Н. изтеглил кредит в размер на 10 000 рева за строеж на втори жилищен етаж от жилищна сграда. По време на брака между ищцата В. П. и С. И. Н., остатъкът от кредита бил в размер на 8945.43 лева, които остатък ищцата платила лично на 20.12.1993 г., а доказателствата за плащането били представени по гр. дело № 767/2000 г. по описа на КрлРС.
Съдът по посоченото дело се произнесъл относно ¼ ид. част от имота, описан в нот. акт № 348, том ІІ, рег. № 2966, дело № 522/1999 г. на Нотариус Н. Н., за която част се доказало, че ищцата няма принос.
Твърди, че е собственик на недвижими имоти, представляващи ½ ид. част от дворното място, цялото застроено и незастроено с площ от 507 кв. метра, находящо се в град С., представляващо имот пл. № 1444, за който е отреден парцел ІV в кв. 74 по плана на града, който имот по действащите КККР на град С. представлява поземлен имот с идентификатор ***, ведно с ¾ ид. части от жилище, представляващо втори жилищен етаж от построената в дворното място двуетажна двуфамилна жилищна сграда, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, като с иска за собственост е съединен и иск с правно основание чл. 537 ал.2 от ГПК за отмяна на нотариален акт № 32, том ІІІ, рег. № 3849, дело № 371/2023 г. на Нотариус С. Р. рег. №*** на Нотариалната камара, с който ответникът е признат за собственик на процесния имот до размера на оспорените с исковата молба права.
С разпореждания № 3009/02.12.2025 г. и № 89/12.01.2026 г. съдът оставил исковата молба без движение, като е дал указания на ищцата да изложи всички обстоятелства, на които се основава искът й за собственост като посочи кога и по какъв начин е придобила правото на собственост върху 1 процесната част от имота и на какво правно основание.
С уточняващите молби ищцата не излага факти, касаещи придобИ.о основание за спорната част от имота, не е уточнила времето на придобИ.ето му. Същата е посочила, че е придобила имота с решение № 176 от 11.02.2003 г. по гражданско дело № 767/2000 г. по описа на КрлРС, а като основание на което е придобила имотите сочи чл. 26 и чл. 27 от ЗЗД във връзка с чл. 22 от СК.
Посочването на съдебен акт като придобивно основание не представлява излагане на факти, сочещи на придобИ.е на имота – не е уточнено в исковата молба с това решение съдът да е признал права на ищцата, не се твърди и същата да е придобила имота по някой от предвидените способи – наследяване, правна сделка, оригинерен начин и т.н., нито е уточнено времето на придобИ.ето на имота.
Посочените в исковата молба законови разпоредби касаят нищожност и унищожаемост на договори, за каквито договори не са излагани никакви факти.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че със съдебното решение, което ищцата представя като свой придобИ. способ и което е задължително за съда, на ищцата не са признавани никакви права. Със съдебния акт е отречено същата да е придобила идеални части от имота и да е съсобственик със С. И. Н. по силата на прекратена съпружеска имуществена общност, т.е. съдът не е разглеждал ищцата да има права над ¼ ид. част от дворното място, ¼ ид. част от жилището и подобренията в имота. При това положение от самото решение не произтичат никакви права на ищцата и за съда е неясно дали, кога и по какъв начин същата твърди да е придобила процесните части от имота.
При положителен установителен иск за собственост съдът следва да се произнесе относно наличието или липсата й на конкретно заявено и само едно основание, и само по отношение на посоченото правно основание ще се формира сила на пресъдено нещо.
При това положение, нередовностите по исковата молба не са отстранени, поради което производството следва да бъде прекратено, а исковата молба – върната.
Съдебни книжа не са връчвани на ответника.
Мотивиран от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 129 ал.3 от ГПК, производството по гражданско дело № 2110/2025 г. по описа на КРлРС и връща исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва от ищцата пред Окръжен съд Пловдив с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________ 2