Решение № 245 от 23.06.2025, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 245 гр. Карлово, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Йоана М. Апостолова като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20245320101138 по описа за 2024 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание член 124, ал.1 от ГПК вр. с член 79, ал.1 и член 86, ал.1 от ЗЗД, разглеждано по реда на чл. 422 от ГПК.

Ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, ЕИК

115010670 със седалище и адрес на управление: *** представлявано от С.Н., чрез процесуалния си представител твърди, че за периода от 23.02.2022 г. до 22.12.2023 г. ответникът Ю. Р. М. имал задължения към „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - гр. Пловдив за предоставени от експлоатационното дружество услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, в размер на 745.01 лева и мораторна лихва към главницата за периода от 30.04.2022 г. до 30.11.2023 г. в размер на 42.92 за обект, находящ се в ***, партида с абонатен номер: **********.

За потребените за посочения период количества вода били издадени фактури за потребление, подробно описани в исковата молба.

Съгласно чл. 198о от Закона за водите, предоставянето на ВиК услуги на потребителите се извършвало от ВиК оператора срещу заплащане съгласно Закона за водите и по реда на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). Ю. Р. М., в качеството си на наследница на Т. Т. Д. бил потребител на ВиК услуги съгласно чл. 2, ал.3 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор гр.Карлово, като ползватели на водоснабдения имот, в качеството си на наследници/собственици на водоснабдения недвижим имот и фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № **********. Отношенията между потребителя и експлоатационното дружество се уреждали от публично 1 известни Общи условия, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ, като същите са общодостъпни на сайта на дружеството www.vik.bg.

Ответникът имал качеството потребител съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и чл.2, ал.1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор гр. Пловдив като собственик на имота за процесния период. Това било видно от направена справка в АВ-ИР по негови данни, от която било видно, че през 2011г. е придобил собственост върху водоснабдения обект с учредяване на право на строеж на със суперфициар Ю. М. (стр.1 от справката).

Отчетът бил извършван съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 с вр. чл. 25, ал. 8 и ал.10 от ОУ, одобрени от КЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. - при условията на повредени измервателни устройства водомери, като съгласно разпоредбата на ОУ се начислявала по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище и 6 куб.м. за топлофицирано жилище на всеки обитател, като било предвидено при обекти на инкасиране в режим на етажна собственост да се извършва завишаване с по 1 куб.м. на човек на всяко тримесечие с оглед изпълнение на задължението на потребителя за смяна/ремонт на измервателното устройство. Задължение на всеки потребител било да подмени и монтира индивидуалните водомери находящи се в имота му.

В имота има монтиран водомер извън метрологична годност/развален със системен номера ***

На „потребителя“ имало връчени четири броя покани за доброволно плащане за суми, обхващащи част от процесния период. По същите до момента на подаването на заявление по чл.410 ГПК нямало постъпили възражения, същият бил бил запознат за натрупаните задължения към ВиК оператора за предоставяните му услуги от същия.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 203 от Закона за водите „Потребителите и водоползвателите на вода и ползващите услугите отвеждане и пречистване на отпадни води и други услуги, предвидени в този закон неизправни длъжници, носят отговорност за задълженията си, като предоставящият услугата може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от размера на задължението“, „Водоснабдяване и канализация” ЕООД - Пловдив подало заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу Ю. Р. М. за натрупаните по партидата на абоната задължения, които до момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не са били заплатени.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Ю. Р. М. с ЕГН ********** от *** дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, ЕИК 115010670 със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, законен представител А.Г.: сумата от 745.01 лева (седемстотин четиридесет и пет лева и една стотинка), представлява неплатени задължения за консумирана питейна вода и отведена канал на вода за периода от 23.02.2022 г. до 22.12.2022 г., сумата 42.92 лева (четиридесет и два лева и деветдесет и две 2 стотинки), представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за забава върху главницата за периода, дължима за период от 30.04.2022 г. до 30.11.2023 г.,

ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК до изплащането на вземането, за които суми е издадена заповед по реда на чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 158/2024г. по описа на Районен съд Карлово.

Ответникът Ю. Р. М. с ЕГН ********** от *** чрез назначения от съда особен представител оспорва иска като неоснователен. Сочи, че ищецът не сочи доказателства за липсата на измервателно устройство или за факта, че същото не е преминало периодична проверка.

МОЛИ съда да отхвърли иска като неоснователен.

След преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, като съобрази доводите и становищата на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори и се установява от представените по делото справки за неплатени задължения и извлечение от Агенция по вписванията, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ, като в тази връзка фигурира в базата данни на оператора като потребител с абонатен номер ********** за обект на потребление - ***. Представени са електронен карнет и карнети за отчетена питейна, канална и пречистена вода при условията на служебно отчитане поради липсващо измервателно устройство, като са отчитани по 12 куб. м вода на месец за периода от 23.02.2022 г. до 30.11.2023 г., както и за следващите периоди на отчитане. Представени са четири броя покани за доброволно плащане, връчени на ответника лично.

Няма данни обектът да е посещаван през процесния период, подписи на ответника не фигурират в представените карнети. По делото е представена справка за начисления. Други доказателства от значение за правния спор не са представени.

От неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че в процесния период не са извършвани плащания от страна на ответника. Размерът на задълженията му по счетоводни документи е както следва: главница в размер на 745.01 лева, лихва в размер на 42.92 лева. от публикуваната таблица за едивичвните цени за доставена питейна вода и отведена канална вода за процесните периоди се установява, че утвърдените от КЕВР единични цени, валидни за район Карлово са както следва: в размер на 2.237 лева с ДДС за 2022 г. и в размер на 3.046 лева с ДДС за 2023 г.

По делото не са представени доказателства от страна на ищеца за следните правнозначими факти: брой на членовете на домакинството на ответника, факта, дали същото е топлофицирано и доказателства въз основа на какви обективни факти е било начислявано количество вода в размер на 12 куб. метра месечно.

При така установените факти, съдът намира иска за претендираната главница за частично основателен. По следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 32 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на 3 водоснабдителните и канализационните системи - услугите на В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. В същия смисъл е и публично известната разпоредба на чл. 32, ал. 1 от публикуваните на страницата на ищеца общи условия за предоставяне на услуги на потребителите от пловдивския В и К оператор, в сила от 11.08.2014 г., съгласно която доставянето на питейна вода, пречистване, или отвеждане на отпадъчни води, се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено чрез монтираните водомери на сградните водопроводни отклонения. Съгласно чл. 23, ал.4 от Общите условия, отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета. При неосигуряване на представител, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на В и К оператора, като се посочват трите имена и адреса на свидетеля.

Съгласно разпоредбата на чл. 25 ал.8 от публично известните общи условия на дружеството ищец, при липса на индивидуални водомери, когато представителят на ВиК оператора установи потребител с липса на индивидуални водомери, начисляването се извършва служебно, а месечното количество изразходвана питейна вода се определя както следва: 1. по 6 куб.м при топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател. В конкретния случай в тежест на ищеца е да докаже, че е спазил изискванията да начислява правилно служебно отчетените количества питейна вода и отведена канална вода. Липсват доказателства за броя на обитателите на имота, до който е доставяна питейна вода, липсват и доказателства същият да е топлофициран. Не са представени и доказателства сградата, в която се намира обектът да е етажна собственост или сграда с повече от един потребител, т.е. не се доказва по основание възможността за допълнително начисляване на по 1 куб. м питейна вода на всяко тримесечие, като липсва и съпоставка с евентуален общ водомер.

Ето защо съдът следва да изчисли размера на дължимата сума за всеки отчетен период до размера от 5.00 куб. метра, като за нетоплофицирано жилище с един обитател съгласно разпоредбата на чл. 25, ал.8 от ОУ, доколкото ответникът е потребител и правата му на такъв не следва да бъдат нарушавани.

В конкретния случай е оспорен броя на членовете на домакинството на ответника, доколкото с отговора на исковата молба са оспорени всички факти, на които искът се основава.

Карнетът е частен удостоверителен документ който удостоверява отразените в него неизгодни за потребителя обстоятелства, в случая – служебно начисляване на изразходваните количества вода, поради липса на индивидуално измервателно устройство. При оспорване на съдържанието му, в тежест на ищеца е да установи правнорелевантите факти, касаещи основанията за избор на 5 или 6 куб. метра месечно за всеки обитател да бъдат начислени, както и броя на обитателите. В тежест на ищеца е и да установи дали сградата е етажна собственост, т.е. дали са налице основанията да бъде начисляван допълнително по 1 куб. метър питейна вода на обитател 4 допълнително на всяко тримесечие. От представените по делото доказателства такива факти не се установяват.

При това положение съдът намира, че следва да изчисли задължението на ответника както следва – за периода от 23.02.2022 г. до 15.12.2022 г., за девет отчетни периода по 5 куб. м. месечно, общо за 45 куб. метра месечно, по 2.237 лева с ДДС или обща сума в размер на 100.67 лева, за периода от 15.12.2022 г. до 31.12. 2022 г. за 2.5 куб. метра или сума в размер на 5.60 лева, за периода от 24.01.2023 г. до 22.12.2023 г. за общо 12 отчетни периода по 5 куб. метра месечно, или общо за 60 куб. метра по 3.046 лева сума в размер на 182.76 лева с ДДС и за периода от 01.01.2023 г. до 247.01.2023 г. за 3 куб. метра сума в размер на 9.14 лева. така общият размер, до който искът за претендираната главница следва да се уважи възлиза на 298.17 лева, като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 745.01 лева искът следва да се отхвърли като неоснователен. Върху уважената част от иска следва да се присъди законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане.