Определение № 2749 от 17.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2749 гр. София, 17.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина Иванова

Мила П. Лазарова като разгледа докладваното от Мила П. Лазарова Въззивно частно наказателно дело № 20261100604627 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 345, ал.1 вр. чл.341, ал.2 вр. чл.249, ал.3 вр. чл.

248, ал.1, т.3 от НПК.

Атакуваното определение е от категорията актове, подлежащи на въззивна проверка по реда на глава двадесет и втора от НПК.

С протоколно определение от 10.06.2026 г. по НОХД 13345/2025г., Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС-НО), 3-ти състав, е оставил без уважение направените възражения от защитата на подсъдимия Н. Б. за допуснати в хода на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия.

Срещу определението на СРС, е подадена частна жалба от адвокат В.Ж. – САК, резервен защитник на подсъдимия Н. Б.. В частната жалба се поддържа, че правото на защита на подсъдимия е било нарушено, тъй като подсъдимия и неговия защитник Б.С. не са били редовно призовани за съдебното заседание, а последната е представила и болничен лист за неявяването си. Твърди се също така, че достъпа на адв. Ж. до съдебния протокол е бил ограничен, тъй като не й бил предоставен в законовия срок. Според защитника СРС само формално е разгледал въпросите по чл. 248 от НПК, както и формално се е произнесъл по възраженията й, като не е било уважено искането й да бъде заменена с друг защитник.

Посочва се непълнота в обстоятелствената част на ОА с което се нарушава правото на защита на подсъдимия. Твърди се и допуснато нарушение от съда във връзка с образуване на дело без възможност за призоваване на страни по делото – наследници на пострадало лице и в тази връзка делото е следвало да бъде прекратено. Желае се отмяна на обжалваното протоколно определение на СРС и се иска връщане на делото за провеждане на разпоредително заседание от друг съдебен състав. Алтернативно се иска връщане на делото на СРП.

По делото е постъпила и молба-уведомление от подс. Н. Б., депозирана чрез неговия защитни и майка Б.С., с което се обжалва същото протоколно определение. Доколкото СРС, НО, 3 състав е констатирал, че жалбата е просрочена, то той я е върнал, като изрично е посочил, че връщането подлежи на жалба пред СГС. До момента по делото няма данни това определение да е било сведено до знанието на подсъдимия и неговия защитник, поради което и настоящия съдебен състав не дължи произнасяне по тази жалба.

Въззивният съдебен състав, след като се запозна с атакувания съдебен акт и доводите 1 в частната жалба, установи, че частната жалба е подадена в законоустановения седем дневен срок, от надлежно легитимиран да инициира въззивна проверка субект, поради което и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Съдебното производство по НОХД № 13345/2025 г. по описа на СРС – НО, 3-ти състав, е образувано въз основа на обвинителен акт по чл. 209, ал. 1 от НК срещу Н. Б..

С внесения обвинителен акт срещу подсъдимият Д.И.К. е повдигнато обвинение за това, че:

За да е налице основание за връщане на делото на прокурора по реда на чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, допуснатото на досъдебното производство процесуално нарушение трябва да е от категорията на съществените, да е отстранимо и да е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или неговия защитник.

Настоящият съдебен състав не констатира в хода на досъдебното производство да са накърнени правата, включително и при привличане на Б. като обвиняем. Не са накърнени правата на последния и с внесения обвинителен акт, доколкото същият отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК. В достатъчна степен както в обстоятелствената част на обвинителния акт, така и в диспозитива на същия е индивидуализирано деянието, описано е и поведението на подсъдимия на инкриминираната дата, като са посочени от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав. Липсва неяснота относно съществените въпроси, касаещи рамката на обвинението, в пълнота са описани всички въпроси, визирани в разпоредбата на чл. 246, ал. 2 от НПК, няма и никакво разминаване между обстоятелствена част и диспозитива на обвинителния акт.

В конкретния случай, СГС намира, че обвинителният акт отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК, като в тази връзка намира за неоснователни възраженията на резервния защитник адв. Ж.. В обстоятелствената му част са посочени времето, мястото и механизмът на извършване на престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК.

Прокурорът е посочил, че деянието е извършено при форма на вината „пряк умисъл“, като деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието. Съгласно задължителните указания на ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС (т. 4.2), за конкретизация на обвинението е достатъчно в акта да се посочат фактите, които обуславят съставомерността. Въпросът дали подсъдимият действително е знаел за наказанията, предвид неговата неграмотност и начина на връчване на постановленията, не е въпрос на редовност на обвинителния акт, а въпрос по същество на делото.

Настоящият съдебен състав не споделя доводите на защитата, че правото на защита на подсъдимия е било нарушено, тъй като подсъдимия и неговия защитник Б.С. не са били редовно призовани за съдебното заседание, а последната е представила и болничен лист за неявяването си. СРС подробно се е мотивирал защо приема, че подсъдимия се явява редовно призован за съдебното заседание на 10.06.2026г., както и защо приема, че посочената причина от здравословен характер за неявяването на неговия защитник адв.

Соколова, не се явява уважителна, като въззивния съд напълно споделя изложеното от първоинстанционния такъв и не намира за нужно да ги преповтаря.

По отношение на твърдението, че достъпа на адв. Ж. до съдебния протокол от заседанието на 10.06.2026г. е бил ограничен, тъй като не й бил предоставен в законовия срок, то съдът намира за нужно да посочи, че същата е присъствала лично във въпросното съдебно заседание и лично е възприела становището на съда по въпросите по чл. 248 от НПК и съответно е подала жалба в законоустановения 7 дневен срок срещу постановеното определение в разпоредително заседание, като датата на изготвяне на протокола и съобщаването й за него в случая е ирелевантна.

Настоящият съдебен състав не споделя становището на жалбоподателя, че СРС само формално е разгледал въпросите по чл. 248 от НПК, както и формално се е произнесъл по възраженията й, като не е било уважено искането й да бъде заменена с друг защитник. СРС, НО, 3 състав е взел становище по всички визирани в чл. 248 от НПК въпроси, като е дал 2 ясен отговор на тях, както и на възраженията й. Обстоятелството, че адв. Ж. не е била заменена от съда с друг защитник, не подлежи на контрол в настоящето производство и съда няма да взема становище по него.

Съдът намира за ненужно в това производство да взема становище относно твърдението за допуснато нарушение от съда във връзка с образуване на дело без възможност за призоваване на страни по делото – наследници на пострадало лице и в тази връзка делото е следвало да бъде прекратено, доколкото същото е лишено от правна логика и основание.

В заключение, настоящият съдебен състав счита, че обвинението е формулирано достатъчно ясно, за да позволи на подсъдимия да разбере в какво е обвинен и да организира защитата си. Определението на СРС е правилно и законосъобразно.

Настоящият съдебен състав напълно се солидаризира с преценката на първоинстанционния съд да остави без уважение направените възражения от защитата и счита, че направеното изложение в обвинителния акт е достатъчно ясно и не води до съществено процесуално нарушение, което да нарушава правото на защита на подсъдимия да разбере точно и ясно повдигнатото спрямо тях обвинение и в тази връзка искането на адв.

Ж. за отмяна на обжалваното протоколно определение на СРС и връщане на делото за провеждане на разпоредително заседание от друг съдебен състав, както и алтернативното искане за връщане на делото на СРП, се явяват неоснователни.

При изложените съображения СГС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 10.06.2026 г. по НОХД 13345/2025г., Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС-НО), 3-ти състав, е оставил без уважение направените възражения от защитата на подсъдимия Н. Б. за допуснати в хода на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3