Решение № 2738 от 18.07.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2738 гр. ****, 18.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Д. Д. при участието на секретаря Милена Д. Узунова като разгледа докладваното от Д. Д. Гражданско дело № 20253110104975 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/.

Образувано е по молба на К. И. Х., ЕГН:**********, адрес гр.****, ж.к."****" бл.53, вх.2, ет.5, ап.37, чрез адв.Д. П. Й., адвокат при ВАК, за налагане на мерки за защита срещу Д. К. Д., ЕГН:**********, в качеството му на съжител с нейната майка.

В молбата се твърди, че ответникът от 22 години живее на семейни начала с майката на молителката **** И. Х. на адрес гр. ****, ж.к."****" бл.53, вх.2, ет.5, ап.37, в апартамент, собственост на майка й и сестра й, придобит по наследствено правоприемство. Молителката също живеела на посочения адрес в едно домакинство с тях.

Твърди, че от години Д. злоупотребява с алкохол. Употребявал всякакъв алкохол в големи количества. Напивал се най-малко два пъти в седмицата и когато се напиел, ставал изключително агресивен. Започва да обижда майка й и нея. Наричал молителката „боклук" и че „не става за нищо". Гонил ги от апартамента. Отправял заплахи, че „ще ги избие", „ще ги изгори", „ще ги изхвърля през терасата" и пр. В страха си не смеели да кажат нищо, защото ставал още по-агресивен. Това поведение търпели от много години, но вече станало изключително непоносимо. Един от последните актове на насилие се 1 случил на 08.04.2025г., около 21.30ч., когато молителката разхождала кучето и била пред входа на блока. Д. излязъл и казал, че отива до магазина. Върнал се и носел в ръцете си една малка бутилка от 200 грама ром. Седнал до нея и изпил половината бутилка на екс. Изпушили по една цигара. Тогава изпил останалата част от рома, пак на екс. Започнал да се заяжда с нея. Поискал да изрови с ръце дупка в пръста, за да си хвърли фаса. Молителката му отказала и това го ядосало. Застанал пред нея и започнал да я гледа злобно. Тя станала и поискала да тръгне, но той я хванал с две ръце за мишниците и започнал да стиска изключително силно. Молителката се разплакала, защото много я заболяло и той я пуснал. Отново седнала на пейката и той седнал до нея и също започнал да плаче. След това се прибрали у дома. Майка й забелязала състоянието й и я попитала какво се е случило. Молителката излъгала и казала, че всичко е наред, т.к. не искала вкъщи ситуацията да ескалира.

Прибрала се в стаята си. Обадила се на приятеля си, защото й бил звънял малко преди това, но тя не му вдигнала заради Д.. Обяснила му какво се е случило. След това отишла до кухнята, където били майка й и Д.. Той поискал да се обадя на неговата майка, за да й обясни какво е направила. Майка й се противопоставила, като заявила, че е късно вечер и не трябва да я тревожат.

Тогава Д. се обадил на майка си. Скарали се по време на разговора и след това на няколко пъти Д. си захвърлял телефона в стаята, видимо ядосан от разговора с майка си. Последния път като го хвърлил, счупил телевизора.

Започнал да нарича майката на молителката „боклук" и „мърша". Заплашвал, че ще стане и ще я удари, въпреки, че майка й мълчала, както винаги в подобни ситуации. В един момент хванал и с все сила обърнал кухненската маса на която имало домакинска посуда. Тогава молителката избягала в своята стая и се обадила на брат си ****, който живее в гр. ****. Обяснила какво се е случило, защото била много уплашена. Помолила го да дойде да ги вземе, защото не могат повече да живеят така. Докато разговаряла с брат си, Д. се опитал да отиде при нея, но майка й го спряла и започнала да го успокоява.

След това той си легнал. На следващата сутрин молителката, заедно с майка си се изнесли от апартамента и отишли при брат й в гр. ****. На 12.04.2025г. около 15.00ч., майка й уведомила ответника, че иска да се изнесе от жилището им. На същата дата разбрали, че се е изнесъл и на 13.04.2025г., брат й ги върнал у дома.

Заявява, че не й е известно къде се е настанил да живее Д. и предполага, 2 че се е преместил при майка си в с.****, общ.****, обл. ****.

На 15.04.2025 г. посетила съдебна медицина за което й било издадено медицинско удостоверение №**** г. от МБАЛ „****-****" АД.

Иска този непрестанен физически и психически тормоз да престане.

Моли за постановяване на мерки за закрила по чл.5, ал.1, т.1, т.3 и т.4 ЗЗДН, както и за издаване на заповед за незабавна защита със същите мерки.

Представена е декларация за осъществено домашно насилие.

В съдебно заседание молителката се представлява от процесуален представител, който заявяват, че поддържа молбата на посочените основания и желаят да бъде издадена Заповед за защита с исканите от тях мерки.

Ответникът Д. К. Д., редовно призован, не се явява и представлява. Не изразява становище по депозираната срещу него молба за защита.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа и правна страна: следното:

В хода на производството бяха представени и приети следните писмени доказателства: декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, медицинско удостоверение №**** г., удостоверение за раждане издадено въз основа на акт за раждане№ 0440/28.07.2004 г.

В полза на молителката бе разпитан свидетеля **** **** – неин брат, предупреден за наказателната отговорност по чл.290 НК. Обещава да говори истината. Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел, като приема, че те изцяло кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.

От приложената справка за съдимост се установява, че ответника е осъждан, като по силата на одобрено от съда Споразумение по ****/2012г. на ВРС е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.316, вр.чл.308, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1 НК, като му е наложено наказание ****.

В настоящия случай не се оспорва, че молителката и ответника имат изискуемата от ЗЗДН връзка помежду си в хипотезите на чл.3, т.10, като ответника живее на съпружески начала с майката на молителката, а от твърденията на самата молителка, ответникът практически й е баща. Поради това молителката е активно легитимирана да предяви молбата по ЗЗДН.

Молбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН, 3 поради което същата се явява процесуално допустима и съдът дължи произнасяне на съществото на спора.

Съгласно чл. 2 ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка. Съгласно ал.3, актът по ал. 1 може да се извършват чрез действие или бездействие.

В конкретния случа се твърди психическо насилие, извършено пряко спрямо молителя. ЗЗДН не дава легална дефиниция на термина: „психическо насилие“. От психологична гледна точка психическото насилие, наричано още психически тормоз /който термин сам по себе си предполага продължителност на поведението/, е форма на насилие, което се характеризира с факта, че даден индивид, чрез начина, по който се отнася спрямо друг човек, е пряко или косвено отговорен за това лицето да попадне в състояние на психологическа травма, от рода на тревожност, депресия или пост-травматичен стрес.

Видовете психично насилие могат да включват вербална агресия, унижение, пренебрежение или всякакво друго нездравословно поведение, което може да намали самочувствието на жертвата на емоционално насилие, неговото достойнство и трезво мислене. Вербалната агресия съставлява използване на негативни думи – обиди и заплахи, агресивна интонация – викове и крясъци, както и предизвикващи послания за определено поведение.

Съдът намира, че отв. Д. действително е извършил действия – изрекъл е обидни квалификации и откровени заплахи за физическа саморазправа –„боклук" и че „не става за нищо", отправял заплахи, че „ще ги избие", „ще ги изгори", „ще ги изхвърля през терасата", както и упражнено физическо насилие – на 08.04.2025г. хванал с две ръце за мишниците молителката и започнал да стиска изключително силно, хванал и с все сила обърнал кухненската маса на която имало домакинска посуда. Съдът приема, че всички тези действия осъществяват актове на домашно насилие от страна на ответника, спрямо молителката.

С оглед горното, съдебният състав намира, че отв. Д. К. Д. е упражнил домашно насилие спрямо молителката, като й е казал „боклук" и че „не става 4 за нищо", отправял заплахи, че „ще ги избие", „ще ги изгори“, „ще ги изхвърля през терасата“, както и упражнено физическо насилие – на 08.04.2025г. хванал с две ръце за мишниците молителката и започнал да стиска изключително силно… хванал и с все сила обърнал кухненската маса на която имало домакинска посуда.

Така упражненото насилие е със среден интензитет, поради което подходящите мерки за защита на молителя се явяват мерките по чл.5, ал.1, т.1, т.3 и т.4 от ЗЗДН - „задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие“, „забрана на извършителя да приближава до пострадалото лице“ и „забрана на извършителя, да осъществява контакт с пострадалото лице“, които с достатъчни за нейната защита.

Съдът намира, че адекватно на търсената защита, на личността на ответника и на характера на установените актове на домашно насилие е на същия да бъде наложена забрана да се приближава до молителката, на помалко от 100/сто/ метра за максимално допустимия срок от 18 месеца.

Съдът приема, че постановяването на мерките за защита с максимален срок, биха гарантирали спокойствието на молителката за продължителен период от време, че ще бъде защитена от евентуални нови актове на домашно насилие. С издаването на заповед за защита молителката ще може да търси съдействие от органите на МВР при нови подобни актове, като в същото време полицейските органи ще имат правното основание да предприемат предвидените в Закона действия.

Относно съдебно-деловодните разноски:

Предвид изхода на спора и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН ответника Д. следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС държавна такса за воденето на делото в размер на 25 лв., дължима на основание чл. 16 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

С оглед изхода от спора и предвид отправеното искане, в тежест на ответника следва да се възложат разноските за оказаното на молителката процесуално представителство в претендирания и доказан размер от 600лв.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

5

НАЛАГА мярка за защита от домашно насилие в полза на К. И. Х., ЕГН:**********, по отношение на извършителя Д. К. Д., ЕГН:**********, КАТО:

ЗАДЪЛЖАВА Д. К. Д., ЕГН:**********, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо К. И. Х., ЕГН:**********, адрес гр.****, ж.к."****" бл.53, вх.2, ет.5, ап.37, на осн. чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН.

ЗАБРАНЯВА на Д. К. Д., ЕГН:**********, ДА ПРИБЛИЖАВА на помалко от 100 метра до К. И. Х., ЕГН:**********, както и на по-малко от 100 метра до нейното жилище на адрес гр.****, ж.к."****" бл.53, вх.2, ет.5, ап.37, на осн. чл.5, ал.1, т.3, пр.1 ЗЗДН.

ЗАБРАНЯВА на Д. К. Д., ЕГН:**********, ДА ОСЪЩЕСТВЯВА КОНТАКТ с пострадалото лице К. И. Х., ЕГН:********** под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, на осн. чл.5, ал.1, т.4, пр.1 ЗЗДН.

ОСЪЖДА Д. К. Д., ЕГН:********** да заплати ДЪРЖАВНА ТАКСА, по сметка на Варненски районен съд, в размер на 25.00 (двадесет и пет) лева, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.

ОСЪЖДА Д. К. Д., ЕГН:********** да заплати на К. И. Х., ЕГН:**********, сумата от 600лв. /шестстотин/лева, представляваща сторени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на осн.чл.78, ал.1 ГПК.

ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за защита на молителката К. И. Х., ЕГН:**********, съгласно постановеното Решение след влизане в сила на решението /до влизане в сила на решението е в сила Заповедта за незабавна защита/.