Определение № 792 от 28.07.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 792 гр. Перник, 28.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

Членове:

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ като разгледа докладваното от ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20261700500512 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274, вр. чл. 129, ал.3 и чл. 130 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Н. И. Т. против определение № 307/15.05.2026г., постановено по гр.д. № 182/2026г. по описа на Районен съд – Радомир, с което съдът е върнал исковата молба на ищеца и е прекратил производството по делото.

Жалбоподателят намира определението на съда за неправилно, доколкото мотивите на съда касаят основателността на иска, а не неговата допустимост. Твърди се и че исковата молба не е следвало да бъде връщана, тъй като ищецът е изпълнил ясно и точно дадените от съда указания, свързани с нередовностите в исковата молба.

Окръжен съд – Перник, след като се запозна с материалите по делото и обсъди доводи във въззивната частна жалба, намира за установено от фактическа и правна следното:

Частната жалба е подадена в срок, против акт, подлежащ на въззивна проверка, при внесена държавна такса, от активно легитимирана страна в процеса, затова същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на Н.

И. Т. против Районен съд – Перник, от която, както и от цитираното от ищеца определение по в.ч.гр.д. № 305/2026г. по описа на ПОС, служебно известно на настоящия състав, става ясно следното:

Производството по гр.д. № 1347/2025 г. на РС - Перник е образувано по подадена искова молба от Н. И. Т. срещу „ВИК“ ООД-гр. Перник, Адвокатско дружество „Н.,У. и М. и ЧСИ С.Б., с адрес: ***. В исковата молба и уточнителните молби ищецът посочва и твърди, че срещу него е издадена ЗИПЗ по ЧГД № 356/2024 г. по описа на ПРС, както и че в срока, указан му от съда, той е заплатил главницата по нея. Въпреки това ответникът „В и К“ 1

ООД, чрез АД „Н.,У., М.“ е продължил да претендира сумата от 969.70 лв.

Ищецът е приел, че предвид извършеното от него плащане в срок, не дължи лихви и разноски, както и че не дължи разноски за адвокат, тъй като не е страна по договора между „В и К“ ООД и адвокатското дружество, а заплащането на възнаграждение от водоснабдителното дружество за адвокатска защита представлява клауза, увреждаща потребителите, поради което е неравноправна и противоречаща на добрите нрави. Ответникът „В и К“ ООД с помощта на АД „Н.,У., М.“ е подправил доказателства за извършени от ищеца плащания за сумите от 179.66 лв. и 100 лв. Така, въпреки недължимостта на сумата от 960.70 лв., „В и К“ ООД се снабдил с изпълнителен лист за нея. Вследствие на това, първите двама ответници се снабдили с изпълнителен лист срещу ищеца, въз основа на който ЧСИ С.Б. е образувал изпълнително дело за принудително събиране на сумата от 1119.10 лв. и въз основа на който е наложен запор от ЧСИ С.Б.. Противоправното действие на ЧСИ Б. се изразявало в това, че с противоправни действия по изпълнителното дело го е увредил имуществено за сумата 860,52 лв. и неимуществено за сумата 2200,00 лв. Отправено е искане да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищеца солидарно сумата 8430,22 лв., от която:

1119,10 лв. - имуществени вреди, 355,56 лв. - от ползи, 355,56 лв. - от лихви за периода от 31.05.2024 г. до 30.03.2025 г., и 6600,00 лв. - неимуществени вреди, от които 2200,00 лв. - законност, 2200,00 лв. - сигурност и 2200,00 лв. съразмерност, вследствие на причинени стрес и влошен здравословен статус.

С определение № 1609/12.05.2025г. по гр.д. № 1347/2025 г. на РС Перник съдът е прекратил производството по делото на основание чл.130 ГПК поради това, че ищецът не е отстранил указаните нередовности по исковете.

С определение № 401 / 26.06.2025г, постановено по в.ч.гр.д. № 305/2025г. Пернишкия окръжен съд е отменил определение № 1609/12.05.2025г. по гр.д. № 1347/2025 г. на РС – Перник и е върнал делото на съда за продължаване на съдопроизводствените действия по делото, като е приел, че формулираната от ищеца исковата претенция е за реализиране на деликтна отговорност по чл. 49 и чл. 45 ЗЗД - за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, като същата не е нередовна и не е налице основание за връщане на ИМ.

Настоящото производство касае вреди, които ищецът претендира да е търпял от незаконосъобразния акт на Пернишкия районен съд, а именно определение № 1609/12.05.2025г. по гр.д. № 1347/2025 г., който е бил отменен от горната инстанция, в размер на 9000 лв. – неимуществени вреди и 1119лв. – имуществени вреди. Наведени са твърдения за нарушения, които са допуснати при прилагане Правото на ЕС, като са изброени следните норми: чл. 1, 5, 8, 13, 14 ЕКЗПЧОС; чл. 38, 41, 42, 43, 45 и 48 ХОПЕС, както и са посочени Регламент 1169/2011 на ЕП; ЕД 93/13/ЕИО и ЕД 2008/48/ЕО. Впоследствие са изложени доводи, касаещи съществото на спора по гр.д. № 1347/2025 г. и ЧГД № 356/2024 г. по описа на ПРС. Основното оплакване на ищеца се отнася до това, че на него, като потребител, му е вменено несъществуващо задължение, като районният съд, вместо да предприеме съответните съдопроизводствени действия, е прекратил производството по делото. Намира, че нарушението е 2 достатъчно съществено, защото са „разрушени хипотези не само на европейското право, а и на българското“. Включено е и едно изречение, в което ищецът посочва, че с оглед отмяната на посоченото определение разумната забава по гр.д. № 1347/2025 г. е продължила над 6 месеца.

Съдията-докладчик е оставил исковата молба без движение, като е дал указания на ищеца в следния смисъл: 1) да внесе по сметка на РС – Радомир държавна такса в размер 5,11 евро и представи доказателства за това (платежен документ). 2. Посочи дали претендира присъждане на обезщетение за причинени вреди от нарушение на правото на ЕС и ако това е така - какво конкретно право твърди, че е възникнало в негова полза по силата на правото на Европейския съюз, да посочи с какви конкретни действия/бездействия ответникът е допуснал нарушаване на съответно право на ищеца, произтичащо от правото на Европейския съюз, както и да наведе твърдения по отношение на всяко от конкретните нарушения, че същото се явява достатъчно съществено. 3. Посочи конкретните вреди, които твърди да е претърпял от всяко от допуснатите нарушения на неговото право, предвидено в правото на ЕС, както и да наведе твърдения относно причинната връзка между съответното нарушение и понесените вреди, в т. ч. да посочи по какъв начин е формиран размерът на вредите, а именно 10 119 лева, след което да формулира и надлежен петитум на исковата молба. 4. Посочи дали претендира и обезщетение за причинени вреди от нарушение на правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, след което да формулира надлежен петитум на исковата молба.

В изпълнение на указанията на съда ищецът е внесъл държавна такса и е депозирал молба, с която препраща към изложеното в исковата молба.

Съответно, районният съд е дал същите указания по т.2-4 от предходния абзац, тъй като ги е приел за неизпълнени. С последваща молба ищецът отново е препратил към исковата молба и е повторил твърденията в нея.

С обжалваното определение съдът е приел, че въпреки дадените указания, същите не са изпълнени и нередовностите на исковата молба не са поправени. Посочил е, че претенциите на ищеца за обезщетение за причинени вреди от нарушение на правото на ЕС сочат на предявени искове по чл. 2в ЗОДОВ, като СЕС в практиката си е извел три материални предпоставки за ангажиране на тази отговорност – 1) нарушената правна норма от правото на ЕС трябва да предоставя права на частноправни субекти; 2) нарушението трябва да е „достатъчно съществено“ или „явно квалифицирано“; 3) в причинна връзка от нарушението да са настъпили вреди (имуществени и/или неимуществени) за частноправния субект. В настоящия случай, в исковата молба и уточненията към нея не са налице никакви конкретни твърдения за възникнало по силата на правото на ЕС конкретно право на ищеца (т. е. първата от предпоставките съгласно практиката на СЕС, посочена по-горе).

Вместо това е налице формално позоваване на множество общи правни принципи и числово изброяване на разпоредби от различни източници на правото на ЕС. Независимо от това, липсва всякаква конкретика относно осъществяването на конкретни факти, при които в полза на ищеца да е възникнало конкретно право, произтичащо от правото на ЕС. Въпреки 3 принципно широкия обхват на отговорността, предвидена в чл. 2в ЗОДОВ, липсата на въведени конкретни твърдения не може да бъде заместено чрез изброяването на различни общи положения в правото на ЕС. Съдът е посочил и че предявените искове за обезщетение на вреди, причинени на ищеца в резултат на допуснати от съдилищата нарушения на националното законодателство при администриране и разглеждане на посочените дела, са недопустими. Пороците на съдебните актове се отстраняват по реда на инстанционния контрол, какъвто е и настоящият случай и когато са влезли в сила, те не могат инцидентно да се проверяват.

Настоящият състав напълно се солидализира с аргументите на районния съд, като в допълнение посочва следното: Неоснователен е доводът във въззивната частна жалба, че коментираните от съда предпоставки на иска касаят единствено неговата основателност, а не и допустимостта му. В практиката на ВКС, обективирана в множество определения, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК - определение № 4406 от 20.12.2022 г. на ВКС по ч. гр. дело № 4239/2022 г., III г. О., ГК и определение № 60354 от 04.11.2021 г. на ВКС по ч. гр. дело № 1126/2020 г., IV г. о., ГК, както и решение от 28.07.2016 г. по дело С-168/15 на СЕС и решение от 13.06.2006 г. по дело С-173/03 на СЕС е прието, че за да се ангажира отговорността на държавата за вреди, причинени от национална юрисдикция по реда на чл.2в ЗОДОВ, следва да се твърди кое съществено нарушение на приложимото право на Съюза е допуснато и от кого, като районният съд правилно е приел, че такива твърдения в исковата молба липсват. Сочените от ищеца норми на Правото на Европейския съюз не кореспондират с изложените съображения в исковата молба и уточнителните молби. От тях не може да се изведе конкретно нарушение на ПЕС, което се твърди да е допуснато от районния съд. Освен това при търсене на обезщетение за причинени вреди от нарушение правото на ЕС последните трябва да бъдат ясно посочени поотделно по вид и по размер, както и всяка вреда в резултат на чие поведение е и в какво се изразява деликтното поведение, каквито твърдения в случая липсват. Останал е и неизяснен въпросът, дали ищецът предявява иск по чл. 2б ЗОДОВ, доколкото след двукратното даване на указания в този смисъл, същият не е изразил изрична воля в този смисъл.

В практиката на ВКС се приема, че предявените искове за обезщетение на вреди, причинени на ищеца в резултат на допуснати от съдилищата нарушения на националното законодателство при администриране и разглеждане на посочените дела, са недопустими. Пороците на съдебните актове се отстраняват по реда на инстанционния контрол и когато са влезли в сила те не могат инцидентно да се проверяват. Недопустими са и исковете срещу ПРС за допуснати нарушения на правото на ЕС. Според практиката на СЕС отговорност на държавата за вреди, причинени от национална юрисдикция, постановила акт като последна инстанция, възниква само в изключителни случаи, при допуснато очевидно нарушение на приложимото ПЕС /решения от 13 юни 2006 г. по дело C-173/03, т. 32 и 42 и от 28 юни 2016 г. по дело С-168/15 т. 20 и т.24/. Районният съд не е последна инстанция по спора, поради което и не отговаря за вредите, причинени от националния съд 4 от очевидно нарушение на приложимото право на ЕС. Първостепенният съд е следвало още с постъпване на исковата молба да прекрати в тази част производството по делото, а не да го оставя без движение. (в този смисъл са определение № 4406 от 20.12.2022 г. на ВКС по ч. гр. дело № 4239/2022 г., III г. О., ГК; определение № 60354 от 04.11.2021 г. на ВКС по ч. гр. дело № 1126/2020 г., IV г. о., ГК; определение № 3974 от 30.08.2024 г. на ВКС по ч. гр. дело № 2831/2024 г., IV г. о., ГК).