Определение № 3762 от 05.09.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 562/2023
- Вид
- Определение № 3762
- Подписан
- 05.09.2024
- Състав
- Константин Димитров Иванов, мл.с. Станислав Мирославов Ангелов, Златина Иванова Кавърджикова
Цитирани разпоредби
- чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.344, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 355 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3762 гр. Варна, 04.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Константин Д. И.ов
Членове:
Златина Ив. Кавърджикова мл.с. Станислав М. А. като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. А. Въззивно гражданско дело № 20233100500562 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по постъпили молби: входящ № 18272/16.07.2024 г. по описа на ОСВарна, подадена от И. А. А.; входящ № 18273/16.07.2024 г. по описа на ОС-Варна, подадена от Д. А. А.; входящ № 18460/17.07.2024 г. по описа на ОС-Варна, подадена от А. Д. А., с направени в молбите искания за изменение на постановеното по делото решение № 628/10.06.2024г. в частта за разноските.
В молба входящ № 18272/16.07.2024 г. по описа на ОС-Варна, подадена от И. А. А. е посочено, че родителите на И. А. и тя са депозирали идентични жалби срещу първоинстанционния съдебен акт, а след това и срещу въззивното решение пред ВКС, като жалбите са уважени и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ОС-Варна.
След като майката Л. А. е починала, като страни в производството са били конституирани И.
А., Д. А. и А. А.. Счита, че предвид изхода на делото Д. А. не следва да заплаща разноски в полза на И. А.. Разноските за въззивното и касационното производство следа да бъдат поети изцяло от Г. П. Р. и от И. П. Р.. В условията на евентуалност, в случай, че съдът прецени, че няма правен интерес да прави подобно искане, моли съдът да измени решението си в частта за разноските, като посочи кой каква част от разноските следва да й заплати.
В молба входящ № 18273/16.07.2024 г. по описа на ОС-Варна, подадена от Д. А. А. е посочено, че молителят Д. А. А. е встъпил в процеса в качеството му на наследник на Л. А..
Приживе Л. А.; баща му – А. А. и сестра му И. А. са депозирали жалби с идентично съдържание, които са уважени. Счита, че не следва да бъде осъден да заплаща разноски в полза на баща си А. А. и в полза на сестра си И. А., за въззивното и касационното 1 производство. Счита, че разноските следва да бъдат заплатени от Г. П. Р. и от И. П. Р.. Моли решение № 628/10.06.2024г., постановено по в. гр. дело № 562/2023 г. по описа на ОС-Варна да бъде изменено в частта за разноските и същите да бъдат поети изцяло от Г. П. Р. и от И. П.
Р..
В молба входящ № 18460/17.07.2024 г. по описа на ОС-Варна, подадена от А. Д. А. е посочено, че след последователно обжалване на първоинстанционното решение и на въззивното решение, ВКС е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В хода на съдебното производство съпругата му – Л. А. е починала и съдът е конституирал като страни в процеса нейните наследници – А. Д. А.; И. А. А. и Д. А. А..
Счита, че заплащането на разноските за въззивното и касационното производство следва да бъдат възложени в тежест на страните Г. П. Р. и И. П. Р.. В условията на евентуалност, в случай, че съдът прецени, че няма правен интерес да прави подобно искане, моли съдът да измени решението си в частта за разноските, като посочи кой каква част от разноските следва да му заплати.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, е постъпил отговор, подаден от Г. П. Р., с който изразява становище за недопустимост, в условията на евентуалност, за неоснователност, на трите молби за изменение на решението в частта за разноските.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството по в. гр. дело № 562/2023 г. по описа на ОС-Варна е образувано след Решение № 50022/ 07.03.2023г. по гр.дело № 1806/2022г. на ВКС, първо г.о., с което е отменено Решение № 141/04.02.2022г. по в.гр.дело № 2750/2021г. по описа на ВОС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда , като са дадени указания.
Производството по в. гр. дело № 562/2023 г. по описа на ОС-Варна е образувано по две жалби: 1/въззивна жалба вх.№ 297138 от 30.08.2021г. подадена от А. Д. А. и Л.
*************** А. и 2/ въззивна жалба вх. № 297139 от 30.08.2021г., подадена от И. А. А. и двете против решение № 262462/12.08.2021 г., постановено по гр.д.№9969/2019г. по описа на ВРС, с което е отхвърлен предявения от И. А. С. срещу Л. *************** А., А. Д. А., С. М. Р. и И. П. Р., иск с правно основание чл.34 от ЗС за допускане на съдебна делба на недвижим имот, представляващ жилище - апартамент № 57, находящ се **************** съставляващ самостоятелен обект с идентификатор ************** по КККР на град Варна, с площ от 89,33кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, баня, тоалет, килер, пералня, коридор и два балкона, ведно с изба с площ от 3,84кв.м, както и 1,2914% ид.ч. от общите части на сградата
Л. А. е починала в хода на процеса - на 27.07.2023г. Нейни наследници са съпругът й – А. Д. А., синът й – Д. А. А. и дъщеря й –И. А. А.. На основание чл. 227 от ГПК, като страна в производството е конституиран правоприемника на починалата жалбоподателка /Д.
А. А., доколкото дъщеря й и съпругът й вече са страни по делото/, а производството по отношение на нея е прекратено.
С решение № 628/10.06.2024 г., постановено по в. гр. дело № 562/2023 г. по описа на 2
ОС-Варна, съдът е отменил Решение № 262462/12.08.2021г., постановено по гр.д.
№9969/2019г. по описа на ВРС, с което е отхвърлен предявения от И. А. С. срещу Л.
*************** А. /починала на 27.07.2023г. и заместена в хода на процеса от Д. А. А./, А.
Д. А., С. М. Р. /починала на 10.03.2023г. и заместена в хода на процеса от Г. П. Р./ и И. П. Р., иск с правно основание чл.34 от ЗС за допускане на съдебна делба на недвижим имот, представляващ жилище - апартамент № 57, находящ се в гр. Варна, *************** съставляващ самостоятелен обект с идентификатор **************, с площ от 89,33кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, баня, тоалет, килер, пералня, коридор и два балкона, ведно с изба с площ от 3,84кв.м, както и 1,2914% ид.ч. от общите части на сградата.
Съдът с решението си е допуснал делба на недвижим имот, представляващ жилище апартамент № 57, находящ се в гр. ***************** съставляващ самостоятелен обект с идентификатор ************** по КККР на град Варна, с площ от 89,33кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, баня, тоалет, килер, пералня, коридор и два балкона, ведно с изба с площ от 3,84кв.м, както и 1,2914% ид.ч. от общите части на сградата между съделители: И. А. С., Д.
А. А., А. Д. А., Г. П. Р., И. П. Р., при квоти: 7/72 ид.ч. за И. А. С.; 4/72 ид.ч. за А. Д. А.; 1/72 ид.ч. за Д. А. А.; 24/72 ид.ч. за Г. П. Р.; 36/72 ид.ч. за И. П. Р..
С решението си съдът е осъдил, на основание чл.344, ал. 2 от ГПК, Г. П. Р. да заплаща на И. А. С. сумата от 24.30 лева месечно, представляваща обезщетение за едноличното ползване на делбения имот, съответно на притежаваната от Г. П. Р. идеална част от имота, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от влизане в сила на настоящото определение до окончателното извършване на делбата.
Съдът е осъдил Г. П. Р., Д. А. А. и И. П. Р., да заплатят на И. А. С. сумата в размер 762.00лева, представляващи заплатени държавни такси и депозити за вещи лица по гр. дело № 9969/2019г. по описа на ВРС; сумата в размер на 1916.50лева – представляваща заплатени държавни такси и депозити за вещи лица във въззивното производство; сумата в размер на 380.00 лева – представляваща държавни такси в производството по гр.дело № 1806/2022 г. по описа на ВКС.
Съдът е осъдил Г. П. Р., Д. А. А. и И. П. Р., да заплатят на А. Д. А., както следва: сумата от 50.00 лева, представляващи заплатена държавна такса във въззивното производство; сумата от 410.00лева – държавни такси в производството по гр.дело № 1806/2022 г. по описа на ВКС.
Съдът направи следните правни изводи:
Съдът, след служебна проверка констатира, че и трите молби са подадени в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Молба входящ № 18272/16.07.2024 г. по описа на ОС-Варна, подадена от И. А. А. и молба входящ № 18460/17.07.2024 г. по описа на ОС-Варна, подадена от А. Д. А., са подадени от страна без правен интерес от обжалване, с оглед обстоятелството, че в тяхна полза са присъдени разноски и по размера им липсва правен спор. Следователно молба входящ № 18272/16.07.2024 г. по описа на ОС-Варна, подадена от И. А. А. и молба входящ № 18460/17.07.2024 г. по описа на ОС-Варна, подадена от А. Д. А. с направени в молбите 3 искания за изменение на постановеното по делото решение № 628/10.06.2024г. в частта за разноските следва да бъдат оставени без разглеждане. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ГПК, освен в предвидените от закона случаи, никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд.
Молба входящ № 18273/16.07.2024 г. по описа на ОС-Варна, подадена от Д. А. А., съдържаща направено искане за изменение на постановеното по делото решение № 628/10.06.2024г. в частта за разноските е допустима и основателна по следните съображения.
Производството по съдебна делба е особено исково производство. Процесуалните норми, които го уреждат имат характера на специални по отношение на общите норми, уреждащи гражданския процес във всичките му форми. Тъй като при наличие на съсобственост върху вещи и вещни права, съдебната делба е винаги възможна и е недопустим отказ от иск за делба, предявяването на такъв иск не зависи от поведението на другата страна. Отговорността за разноски не е уредена като санкция за неправомерно поведение, какъвто принцип е залегнал в правилата на чл. 78 ГПК. Ответникът по иск за делба не дава повод за предявяване на този иск /макар че и това е възможно/, а основанието е ликвидиране на съществуващата съсобственост. В делбеното производство страните имат двойно качество - те са и ищци и ответници един спрямо друг. Затова законодателят е предвидил разноските да се понасят от страните съобразно стойността на дяловете им. Това се отнася за държавните такси и другите деловодни разноски. Разноските за адвокатски хонорар се понасят от страните така както са ги направили. Когато в делбеното производство са предявени други искове - например по сметки, тъй като те зависят от поведението на ответника по тях, нормата на чл. 355 ГПК предвижда присъждане на разноски по общите правила на чл. 78 ГПК. Изложеното обаче се отнася за производството пред първата инстанция.
Когато се развие производство по въззивно, или касационно обжалване, страните вече имат определено процесуално качество според позицията си в производството. Подадената жалба може да е основателна, или неоснователна, т. е. зависи от поведението на страната, поради което се присъждат разноски по правилата на чл. 78 ГПК. В горния смисъл е и константната и актуална съдебна практика на съдилищата.
В настоящия случай, Д. А. А. е конституиран като страна в процеса, в качеството си на наследник на своята майка Л. А., която е починала в хода на процеса и която е подала жалба срещу първоинстанционното решение по делото и е подала жалба и срещу решението на ОС-Варна по делото, като жалбата й е преценена за основателна. Следователно Д. А. А. не следва да бъде осъждан да заплаща разноски в полза на своята сестра и в полза на своя баща, с оглед основателността на жалбата му срещу актовете на съда. Разноските в производствата пред ОС-Варна и пред ВКС следва да бъдат възложени върху съделителите Г. П. Р. и И. П. Р..
Решението на ОС-Варна следва да бъде изменено в горния смисъл.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 248 от ГПК, съдът
4
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 от ГПК, по молба входящ № 18273/16.07.2024 г. по описа на ОС-Варна, подадена от Д. А. А., решение № 628/10.06.2024г., постановено по въззивно гр. дело № 562/2023г. по описа на ОС-Варна, в частта му за разноските като:
ОТМЕНЯ, на основание чл. 248 от ГПК, Решение № 628/10.06.2024 г. постановено по въззивно гр. дело № 562/2023г. по описа на ОС-Варна, в частта му относно разноските, само по отношение на Д. А. А., с адрес в град Варна, бул „Чаталджа“ № 97, с което съдът е: осъдил Г. П. Р. ЕГН **********, с адрес- гр. Варна, ***************, Д. А. А. ЕГН ********** с адрес – гр.Варна , **************, *************** , И. П. Р., ЕГН********** с адрес –гр.Варна , *****, ап.49 ДА ЗАПЛАТЯТ на И. А. С., ЕГН********** с адрес гр. Варна, **************, както следва: сумата от 762.00лева, представляващи заплатени държавни такси и депозити вещи лица по гр.дело № 9969 по описа на ВРС за 2019г.;сумата от 1916.50лева - заплатени държавни такси и депозити вещи лица във въззивното производство; сумата от 380.00 лева – държавни такси в производството по гр.дело № 1806/2022 г. по описа на ВКС; както и е осъдил Г. П. Р. ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ***************, Д. А. А. ЕГН ********** с адрес – гр.Варна , **************, *************** , И. П. Р., ЕГН********** с адрес –гр.Варна , *****, ап.49 ДА ЗАПЛАТЯТ НА А. Д. А., ЕГН ********** с адрес – гр.Варна,******************** , както следва: сумата от 50.00 лева, представляващи заплатена държавна такса във въззивното производство; сумата от 410.00лева – държавни такси в производството по гр.дело № 1806/2022 г. по описа на ВКС.