Решение № 7922 от 29.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7922 гр. София, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20241100514943 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 5246 от 03.04.2023 г., постановено по гр.дeло № 32984/2022 г. на СРС, Г.О., 154 състав, е осъдено на основание чл.411 от КЗ, във връзка с чл.86 от ЗЗД ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД , ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.“Позитано“ № 5, да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД , ЕИК: 030269049, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“******** представлявано от Н.С.- главен изпълнителен директор и Р.Д.

- изпълнителен директор сумата от 2875,14 лв. /две хиляди осемстотин седемдесет и пет лева и 14 ст./, представляваща обезщетение за имуществени вреди от ПТП, състояло се на 03.12.2020 г. както и да заплати на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 327,27 лв. /триста двадесет и седем лева и 27 ст./, представляваща лихва за забава върху главницата от 2550,14 лв. за периода 16.03.2021 г. - 20.06.2022 г. до окончателното й изплащане. С решението на съда е осъдено на основание чл.78, ал.1 от ГПК ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.“Позитано“ № 5 да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД , ЕИК: 030269049, със седалище и адрес на 1 управление: гр.София, бул.“Княз Ал. Дондуков“ № 68 сумата от 530, 00 лв., /петстотин и тридесет лева/, представляваща сторени по делото разноски. С решение № 20649 от 14.11.2024 г., постановено по гр.дeло № 32984/2022 г. на СРС, Г.О., 154 състав, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 5246 от 03.04.2023 г. по гр.дело № 32984/2022 г. по описа на СРС, Г.О., 154 състав, като в диспозитива на същото, следва да се чете: ОСЪЖДА на основание чл.411 от КЗ, във връзка с чл.86 от ЗЗД ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.“Позитано“ № 5, да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК: 030269049, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“******** представлявано от Н.С.- главен изпълнителен директор и Р.Д. - изпълнителен директор сумата от 2550,14 лв. /две хиляди петстотин и петдесет лева и 14 ст./, представляваща обезщетение за имуществени вреди от ПТП, състояло се на 03.12.2020 г. както и да заплати на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 325,00 лв. /триста двадесет и пет лева/, представляваща лихва за забава върху главницата от 2550,14 лв. за периода 16.03.2021 г. - 20.06.2022 г. до окончателното й изплащане. С решението на съда е осъдено на основание чл.78, ал.1 от ГПК ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.“Позитано“ № 5 да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК: 030269049, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Княз Ал. Дондуков“ № 68 сумата от 530, 00 лв., /петстотин и тридесет лева/, представляваща сторени по делото разноски.

Срещу решението на СРС, Г.О., 154 с-в е постъпила въззивна жалба от ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, гр.София, подадена чрез юрк.С.Г., с искане същото да бъде отменено в частта, с която е уважен предявения осъдителен иск с правно основание чл.411, ал.1 от КЗ за разликата над 1275,07 лв. до уважения от съда размер от 2875,14 лв., както и в частта, с която е уважен предявения осъдителен иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за разликата над 163,65 лв. до уважения от съда размер от 327,27 лв. и вместо това да бъде постановено друго, с което предявените осъдителни искове да бъдат отхвърлени в обжалваната от ответника част, като неоснователни. В жалбата се излагат доводи, че решението в обжалваната част неправилно и необосновано, като постановено в нарушение на процесуалните правила и на материалния закон.

Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ищец „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, гр.София, чрез юрк.Р.К. оспорва жалбата, по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение в обжалваната от ответника част - потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на 2 направени разноски по делото.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявените от ищеца „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, гр.София, срещу ответника ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, гр.София, осъдителни искове с правно основание чл.411, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност.

Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор.

3

Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са общи, а по същество са изцяло неоснователни.

Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

В практиката на ВКС - определение по ч.гр.дело № 12/09 г. на І г.о., определение по ч.гр.дело № 289/12 г. на ІV г.о., решение по гр.дело № 1740/11 г. на ІV г.о. и др., се приема, че правомощията на въззивната инстанция са ограничени - арг. от чл.260, ал.1, т.3, 4, 5 и 6 ГПК, чл.266 ГПК и чл.269 ог ГПК, както от това каква част от решението на първата инстанция се обжалва, така и относно правилността на обжалвания акт само по релевираните основания и в рамките на заявеното искане за произнасяне от въззивния съд. Предметните предели на въззивното производство се определят от страните, които очертават съдържанието и обема на правния спор, пренесен за разглеждане пред въззивната инстанция, с подадените в сроковете по чл.259 и чл.263, ал.2 и ал.1 ГПК въззивни жалби /първоначални и насрещни/ и отговори. При осъществяване на дейността си съдът се ръководи от разпоредбата на чл.269 от ГПК, която го задължава да провери служебно валидността на постановеното от първата инстанция решение и неговата допустимост само в обжалваната част и ограничава правомощията му за проверка на правилността на решението до заявените в жалбите доводи. Недопустимо е предметът на въззивното производство да бъде променян чрез въвеждане на нов предмет и ново искане, извън преклузивния срок за обжалване.

В настоящия случай не се спори, а това се установява и от събраните доказателства, че са налице всички предпоставки по чл.411, ал.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ за ангажиране на отговорността на ответника, като застраховател на деликвента по "Гражданска отговорност" за причинени имуществени вреди от ПТП, станало на 03.12.2020 г. в гр.София. Съобразно разпоредбата на чл.269 от ГПК въпросът за наличието на законовите предпоставки за ангажиране отговорността на ответното дружество, като застраховател по риска „Гражданска отговорност” на виновния за ПТП водач не може да бъде пререшаван от въззивния съд. Основният спор между страните в настоящето производство се свежда до наличието на основание за приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД и до размера на дължимото на ищеца обезщетение за причинени от настъпилото ПТП имуществени вреди.

В случая първоинстанционното производство е приключило с решение, с което е присъдено обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 1275,07 лв.

Решението в тази част не е обжалвано от страна на ответника и е влязло в сила. С оглед на което същото е формирало сила на пресъдено нещо относно предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника. Следователно съобразно разпоредбата на чл.269 от ГПК въпросът за наличието на законовите предпоставки за ангажиране отговорността на ответното дружество като застраховател по риска „Гражданска 4 отговорност” на виновния за ПТП водач не може да бъде пререшаван от въззивния съд. В случая предявения иск по чл.411, ал.1 от КЗ е доказан по основание. Със сила на пресъдено нещо е разрешен спорът между страните по делото относно наличието на предпоставките на чл.411, ал.1 от КЗ за ангажиране на отговорността на ответника.

Това е така, тъй като първоинстанционното решение е влязло в сила, като необжалвано от страна на ответника в частта, с която същия е осъден да заплати на ищеца сумата от 1275,07 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди. В този смисъл, налице са предпоставките за ангажиране отговорността на ответника.

Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, основание за намаляване на размера на отговорността на делинквента е налице, ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с поведението на делинквента увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение /напр. вината/ на пострадалия - в този смисъл т.7 от ППВС № 17/18.11.1963 г. Принос по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди./ в този смисъл е решение № 165/ 26.10.2010 год. по гр.дело № 93/ 2010 г. на ВКС, ІІ т. о. и др./. Ответникът, чрез своя процесуален представител не твърди в отговора на исковата молба, че такова съпричиняване в конкретния случай е налице.

В трайната практика на ВКС, обективирана в решение № 45/ 15.04.2009 г. по т.дело № 525/ 2008 г. на II т.о.; решение № 206/ 12.03.2010 г. по т.дело № 35/ 2009 г., II т.о.; решение № 58 / 29.04.2011г. по т.дело № 623/ 2010 г. на II т.о.; решение №16/04.02.2014 г. по т.дело №1858/2013 г. на ВКС, ТК, I т.о. и други, се приема, че само по себе си нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение.