Определение № 30611 от 24.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30611 гр. София, 24.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20211110152835 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Постъпило е искане от ищцата В. Т. Н. от 29.07.2026 г. за изменение на решението в частта за разноските, като на ищцата се присъди пълният размер на платеното адвокатско възнаграждение за делбеното производство в размер на 8000 лева. Възразява срещу уважаването от съда на възражението за прекомерност на адвокатския хонорар. Съдът не следвало механично да разделя общия хонорар на две равни части за двете отделни фази на производството по делба. Неправилни били и изводите на съда относно правната и фактическа сложност на делото. Навежда се довод, че процесуалният представител на ищцата се е явил на всички 11 броя открити съдебни заседания във втората фаза на делбата и е проявявал процесуална активност. Производството по делото във втората фаза се развило в период над 2 години, били изслушани множество експертизи, на страните били давани указания. Процесуалният представител на ищцата подавал множество обстойни и мотивирани становища относно приложимия способ за ликвидиране на съсобствеността, поради което и платеният хонорар от 8000 лева съответствал на обема на положения от адвоката труд по делото за цялото производство. Същинската сложност на производството по делба се концентрирала върху втората фаза. Процесуалният представител на ищцата с оглед оказаната защита по делото провел множество срещи със специалисти в областта на архитектурата и геодезията с оглед обосноваване на целения способ за прекратяване на съсобствеността – изнасяне на имота на публична продан. Отделно от това възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение било направено в последното открито съдебно заседание и не е било мотивирано съгласно актуалната редакция на чл. 78, ал. 5 ГПК. Освен това извършеното намаление на хонорара било под предвидения в чл. 7, ал. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. размер на възнаграждението, без да се обсъжда дори броят на проведените открити съдебни заседания. При определяне на материалния интерес по делото съгласно наредбата следвало да се вземе пазарната оценка на имотите.

Ответната страна по искането – ответницата Н. Д., е подала отговор в 1 законоустановения срок, с който оспорва искането. Поддържа, че в производството по делба разноски за адвокатско възнаграждение, извън случая по претенции по сметки, не се присъждат. Разноските, свързани с определяне на способа за извършване на делбата, били извършени по необходимост и съгласно чл. 355 ГПК не следвало да се присъждат.

Евентуално, правилно било прието от съда, че заплатеният хонорар от 8000 лева се отнася и до двете фази, като правилно хонорарът бил разделен от съда наполовина за всяка една от двете фази в производството. Отделно от това материалният интерес по делото не следвало да се определя съобразно пазарната оценка на имотите, а спрямо тяхната данъчна оценка, като се държи сметка и за това, че претендираният хонорар е заплатен преди завеждане на делото. При това в случая материалният интерес следвало да се определи на 12915,50 лева и размерът на адвокатското възнаграждение по Наредба № 1/09.07.2004 г. възлизал на 1562,30 лева. Изтъква обстоятелството, че ответницата единствено била положила усилия за реално поделяне на имота чрез изготвяне на проект за разделяне и внасянето му за одобрение пред районната администрация.

Софийският районен съд, след като взе предвид направеното искане по чл.248 ГПК, подадения отговор и доказателството по делото, съдът намира следното :

Искането е направено в срока по чл. 248 ГПК от легитимирана страна и поради това е допустимо.

С решението по делото съдът е уважил своевременно направеното възражение на ответницата за прекомерност на адвокатското възнаграждение от 8000 лева, платено за цялото делбено производство, като е присъдил разноски за адв. възнаграждение на ищцата в размер на 2500 лева, приемайки че пълният размер на платеното адвокатското възнаграждение от ищцата за втората фаза (за която според съда единствено се дължат разноски за адвокатско възнаграждение) е 4000 лева (половината от платеният хонорар).

Съдът намира за неоснователен доводът на ищцата относно това, че съгласно актуалната редакция на чл. 78, ал. 5 ГПК навеждането на бланкетно (немотивирано) възражение за прекомерност не следва да се разглежда от съда. Нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК, в редакцията, актуална към приключване на откритото съдебно заседание, в което е наведено възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, гласи, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Съдът приема, че изискването за мотивираност на възражението за прекомерност е процесуално условие за редовното му предявяване. При нередовно извършени процесуални действия съдът дължи на страната указания в какво се състои нередовността заедно с предоставяне на срок за отстраняването й – арг. чл. 101, ал. 1 ГПК.

При това нередовно извършеното процесуално действие не е основание съдът да не зачете действието, а е основание да даде указания по чл. 101, ал. 1 ГПК. В случая съдът не е дал такива указания на страната, но тази нередовност е отстранена, като в отговора на искането по чл. 248 ГПК ответницата е изложила конкретни мотиви относно възражението за 2 прекомерност на възнаграждението. При това съдът приема, че към момента на произнасянето по искането по чл. 248 ГПК възражението за прекомерност, направено преди приключване на последното открито съдебно заседание, е надлежно мотивирано и по арг. на чл. 101, ал. 3 ГПК възражението следва да разгледа по същество.

Съдът приема, че за втората фаза, в която между страните е било налице спор за способа за извършване на делбата, в полза на ищцата се дължат разноски за адвокатско възнаграждение, като аргументи за тяхната дължимост са изложени в решението и в тази част съдът няма основание да ревизира произнасянето си.

При преценка за основателност на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът се ръководи от критериите по чл. 36, ал. 3 и ал. 4 от Закона за адвокатурата (чл. 78, ал. 5 ГПК) - фактическата и правна сложност на случая, засегнатия интерес, условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им, квалификацията, опита и специализацията на адвоката.

Съдът счита за неоснователни доводите относно това, че следва да се присъди пълният размер на адвокатското възнаграждение. В случая за първата фаза на производството (в която не са повдигани спорни въпроси) не се дължи адвокатско възнаграждение на ищцата, а платеното от нея адв. възнаграждение за същата фаза остава за нейна сметка. Съдът не разполага с обективен критерий, по който да прецени каква част от общо уговорения хонорар от 8000 лева се отнася до първата фаза и каква част – до втората фаза, поради което е приел, че половината от платения хонорар е за втората фаза и не намира основание да ревизира направения в посочения смисъл извод.

Съдът приема за основателен довода на ищцата, че материалният интерес според смисъла на чл. 7, ал. 4 от Наредбата отговаря на пазарна оценка на имотите, което следва от нормите на чл. 7, ал. 5 и ал. 6 от Наредбата, според които норми материалният интерес по искове за вещни права върху недвижим имоти или облигационни претенции, свързани с недвижими имоти, се определя според пазарната оценка на недвижимите имоти, а само ако няма такава – по тяхната данъчна оценка. Макар че искът за делба поначало не е включен в нормите на чл. 7, ал. 5 и ал. 6 от Наредбата, те следва да намерят приложение и по иска за делба на недвижими имоти – арг. пар. 1а, т.2 ДР на НВАР. В случая пазарната цена на делбените имоти възлиза на сумата от 220 470 лева, а възнаграждението по Наредбата възлиза на 13 468,80 лева (чл. 7, ал.4, вр. ал. 2, т. 5 от Наредбата). Както е посочено и в решението, съдът не е обвързан от размерите, посочени в Наредбата, а същите могат да служат само като ориентир за справедлив и обоснован размер на възнаграждението. В същото време съдът следва да прецени наново правната и фактическа сложност на делото и процесуалните усилия на процесуалния представител на ищцата, като съобрази реалният брой на проведените открити съдебни заседания във втората фаза – 11 броя, на които процесуалният представител на ищцата е присъствал и подробно е излагал в писмен и устен вид аргументи в защита на тезата си относно спорния способ за ликвидиране на съсобствеността. Отделно от това по делото са изслушани множество съдебно – технически 3 експертизи. При това съдът приема, че присъденият размер на разноските за адв. възнаграждение за втората фаза по иска за делба следва се увеличи от 2500 лева на 3500 лева.

В случая броят на проведените открити съдебни заседания съдът зачита при оценка на обема на свършената правна работа, като не може допълнително да бъде отчетен и съгласно чл. 7, ал. 9 от Наредбата, защото последното предполага изрично уговаряне между страните на адвокатско възнаграждение за участие във всяко следващо открито съдебно заседание след второто. В случая няма такава уговорка, като хонорарът е платен наведнъж преди завеждане на делото и предварително няма как да е известен броят на проведените открити заседание, за да се приеме, че така уговореният хонорар включва и допълнително възнаграждение за явяване в повече от две открити съдебни заседания.

Предвид горното съдът приема, че искането за увеличаване на размера на присъдените разноски за адв. възнаграждение е частично основателно и следва да се присъди допълнително сумата от 1000 лева или пълният присъден размер на разноски на адв. възнаграждение по иска за делба е 2500 лева. Общият размер на дължимите на ищцата разноски за делбеното производство е 3693,55 лева. При това решението следва да се измени в частта за разноските, като на ищцата допълнително се присъдят разноски от 1000 лева – адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА по реда на чл. 248 ГПК изменение на решение от 27.07.2026 г. по гр.д. № 52835 по описа за 2021 г. на СРС, 64 – ти състав, II ГО В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, като ОСЪЖДА Н. В. Д., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. С******************* адв.

В. И., да плати на В. Т. Н., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. С***************** – адв.

С. В., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК допълнително сумата от 511,29 евро (след превалутиране на 1000 лева) – разноски.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4