Решение № 1511 от 29.11.2022, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1511 гр. Русе, 29.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Г. Д.а при участието на секретаря Мирослав Хр. Минев като разгледа докладваното от Мария Г. Д.а Гражданско дело №

20224520100030 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба от Т. Г. Д., ЕГН **********, от с. Н.о, общ. Русе, чрез адв. Т. В., АК-Русе, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, ЕИК 000695089, представлявана от и.д.Председател на УС И.И.Д. както следва: 1/ с правно основание чл. 357 КТ за отмяна на дисциплинарно наказание „уволнение”, наложено със Заповед на работодателя № РД-111483 от 22.12.2021 г.; 2/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца извършено от работодателя със Заповед на работодателя № РД-11-1483 от 22.12.2021 г., на основание чл. 330, т. 6 КТ, поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение” за незаконно и неговата отмяна; 3/ с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност; 4/ с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ за сумата 8299,92 лв. представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението, (изменен съобразно заключението на вещото лице), от които 7021,92 лв. представляващи обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ - времето в което ищецът е останал без работа поради незаконното уволнение за периодите от 23.12.2021 г. до 29.12.2021 г. и от 08.02.2022 г. до 23.06.2022 г. и обезщетение по чл. 225, ал. 2 от КТ в размер на 1278 лв. за времето през което ищецът е заемал по-ниско платена работа, за периода от 30.12.2021 г. до 07.02.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата до окончателното изплащане считано от датата на предявяване на иска. Претендира ответника да му заплати направените разноски.

1

В исковата молба се твърди, че между страните съществувало трудово правоотношение, по силата на трудов договор № ЧР-ТП-526/08.08.2019г., като ищецът бил назначен на длъжност „и." в сектор „Контрол и правоприлагане" - Русе в отдел „Контрол и правоприлагане" в Национално ТОЛ управление при Агенция „Пътна инфраструктура" гр.

Русе. На 22.12.2021г. му била връчена Заповед № РД-11-1483/22.12.2021г., подписана от инж. И.Д. - и.д. Председател на УС на Агенция „Пътна инфраструктура", с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение" и е прекратено трудовото му правоотношение, на основание чл. 188 т. 3

КТ вр. чл. 187 ал. 1 т. 8 и т. 10 КТ, чл. 190 ал. 1 т. 4 и т. 7, чл. 330 ал. 2 т. 6 КТ. Твърди, че не са налице основания да му бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение" - не бил извършвал нарушение на трудовата дисциплина, което да обоснове налагането на такова.

При налагането на наказанието не била спазена процедурата по установяване на твърдяното дисциплинарно нарушение установена в Кодекса на труда и специалните правни норми посочени от дисциплинарнонаказващия орган като приложими. Нямало грубо и умишлено нарушение на трудовите му задължения. Макар формално да му е връчено писмо да даде обяснения за нарушения на трудовата дисциплина, те не били конкретизирани, не му било разяснено, че се касае за процедура по нaлагане на дисциплинарно наказание. В приложения доклад изрично се сочело, че молдовският гражданин му отправил обиди и нападки, използвал обиди и псувни и блъскал пункта на Агенция „Митници". В представените си обяснения ищецът изрично поискал да бъдат изискани обяснения и от дежурния служител на пункта на Агенция „Митници'" А. Т., което не е сторено, и така му било отказано обективно, всестранно и пълно изясняване на действителните факти от 22.10.2021г. Не били взети предвид и обясненията на двамата му колеги. В приложения към искането за обяснения доклад от инж. И.И. Директор на Национално ТОЛ управление било посочено писмо от В.П. - първи секретар към Посолството на Р.М. в РБ относно подадена жалба от А.

С.. Ищецът не бил запознат с писмото, нито с жалбата. Счита, че посочените в Заповедта от 22.12.2021г. доказателства не обосновават наличието на извършено тежко нарушение на трудовата дисциплина, нито налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение". Счита, че при налагането на наказанието и прекратяването на трудовото му правоотношение работодателят е действал противно на установения от КТ принцип за добросъвестно упражняване на права. Наказан бил без да се съберат исканите от него доказателства, не било отчетено, че изискването за заплащане на компенсаторна такса е напълно обосновано и законосъобразно, както и че той, колегите му и служител от Агенция „Митници" направили всичко възможно и изяснили на молдовския гражданин основанията тя да бъде дължима. Счита, че заповедта съдържа бланкетно посочване на дисциплинарни нарушения с цитиране буквално на текстове в тяхната цялост от КТ, Кодекса за поведението на служителите на АПИ и Кодекса за поведение на служителите в администрацията, без да се сочи конкретното му поведение и кои от хипотезите покрива то. Твърди, че не бил запознат с Кодекса за поведението на служителите на АПИ и Кодекса за поведение на служителите в администрацията по предвидения за това ред. Макар да е посочено в заповедта, че работодателят е взел предвид текста на чл. 189 КТ, това било сторено 2 формално като не била взета предвид тежестта на описаното като извършено нарушение, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на служителя. Не било отчетено продължителното и изключително агресивно поведение, включително и чрез физическо посегателство, на гражданина на Молдова, за което свидетелствали колегите му.

Дори да се приеме, че е реагирал, то дисциплинарнонаказващият орган следвало да отчете, че това било предизвикано от противозаконни действия на молдовския гражданин, отправени обиди, подигравателно, унизително и агресивно поведение към него и колегите му, включително и с опит за насилствено влизане в пункта на Агенция „Митници". С думите и действията си молдовският гражданин изразил и изразявал в продължение на повече от час изцяло незачитане на българското законодателство, на органите на държавна власт на Република България и отказал да изпълнява законосъобразните разпореждания на държавните служители. Не било отчетено, че дори да е налице, става дума за първо нарушение. До момента срещу ищеца не били подавани сигнали и доклади, не са установявани нарушения на трудовата дисциплина и на нормите на етично поведение като служител на АПИ. Нямал налагани дисциплинарни наказания. След прекратяване на TПO останал без работа. Брутният размер на трудовото му възнаграждение варирало, но основното му брутно трудово възнаграждение било в размер на 1495лв., на база на което следвало да бъде изчислено и полагащото му се обезщетение за времето през което останал без работа поради незаконното уволнение по чл. 225 КТ, а от момента, в който започнал работа обезщетението следвало да се определи като разлика между получаваната от него заплата по новото TПO и тази в АПИ.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез гл. юрк.

С.Л., която счита исковете за допустими, но неоснователни и недоказани, по следните съображения:

Оспорва твърдението в исковата молба, че дисциплинарното наказание било наложено без основание, като не била спазена процедурата, установена в Кодекса на труда, не било разяснено на ищеца защо му се искат обяснения, не били събрани изискани от него доказателства, не било налице грубо и умишлено нарушение на трудовите задължения.

Счита, че от текста на Заповед № РД-11-1483/22.12.2021 г. фактическата обстановка е подробно описана и добре изяснена, потвърждава се от всички събрани в дисциплинарното производсгво доказателства, включително и от обясненията на ищеца. След постъпилия по електронна поща сигнал от А. С. (доказателство № 5), молдовски гражданин и сигнал от В.П., първи секретар на посолството на Р.М. (доказателство № 7), била извършена вътрешна проверка, събрани са първоначални обяснения от ищеца и колегите му на смяна (доказателства № 9, 10, 11), изготвен е доклад от началник сектора до началник отдела (доказателство № 12), уведомително писмо от началник отдела до директора на НТУ (доказателство № 13) и доклад от директора на НТУ (доказателство № 14) до председателя на УС на АПИ в качеството му на законен представител на работодателя. От ищеца официално са поискани обяснения по чл. 193 от КТ с писмо изх. № 93-01-8372/16.12.2021 г.

(доказателство № 15), като в текста изрично е посочено, че се изискват във връзка с 3 твърдения за извършено нарушение на трудовата дисциплина и във връзка с доклад на директора на НТУ (доказателство №14), който е приложен към писмото с оглед запознаването на ищеца. Счита твърдението, че ищецът е бил поставен в неведение за причината за изискване на обяснения за голословно. Относно обстоятелството, че ищецът не бил персонално запознат с писмото на първия секретар на посолството на Р.М. счита че непознаването на съдържанието на това писмо от ищеца е без значение за обективността и пълнотата на дисциплинарното производство и не съставлява нарушение на дисциплинарната процедура. Напротив, доколкото ищецът бил пряк участник в събитията, описани в уволнителната заповед, целта на работодателя била той да опише своите непосредствени възприятия от случилото се, без да се влияе от излагането на гледната точка на подателя на писмото (г-н Поповичи) за същите събития.

Оспорва твърденията в исковата молба, че при налагането на дисциплинарното наказание работодателят бил действал противно на установения в КТ принцип за добросъвестно упражняване на права, че ищецът бил наказан без да се съберат от него доказателства, не било отчетено, че изискването за заплащане на компенсаторна такса било напълно обосновано. Счита, че от установителната част на заповедта за уволнение и от приложените доказателства фактическата обстановка е установена и изяснена безпротиворечиво, ищецът в исковата молба не излага факти и обстоятелства, които да не се потвърждават от събраните доказателства (т.е. няма спор по фактическата обстановка), поведението му, послужило като основание за налагане на наказанието се потвърждава от всички доказателства, взети предвид в дисциплинарното производство, включително и от неговите обяснения. Обстоятелството, че винетката на молдовския гражданин, действително била закупена няколко минути след като управляваното от него ППС било заснето от стационарна контролна точка (камера) и било регистрирано нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, било подробно описано и взето предвид в мотивите на уволнителната заповед. В тази връзка счита, че фактьт, че молдовският гражданин е бил нарушител, не може да се приеме за смекчаващо вината обстоятелство и не може да оправдае по някакъв начин поведението на ищеца, станало причина за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Счита, че дори да се приеме, че работодателят не е „събрал“ доказателства, посочени и поискани от ищеца, това не се отразява на пълнотата и законосъобразността на дисциплинарното производство, доколкото ищецът не е поискал събирането на такива доказателства, които биха променили коренно решаващите мотиви на работодателя. Фактическата обстановка счита, че е безпротиворечиво установена, деянието е конкретизирано, правилно е установено, че същото се явява грубо нарушение на трудовата дисциплина и е наложено подходящото за тежестта му дисциплинарно наказание.

Оспорва твърдението в исковата молба, че в уволнителната заповед работодателят бил посочил бланкетни норми от КТ, бил цитирал дословно текстовете на разпоредбите, без да сочи конкретното му поведение. Сочи, че съгласно чл. 195 от КT работодателят има задължение да посочи точния текст от КT, който служи като основание за налагане на наказанието, а конкретното поведение на ищеца, като част от фактическата обстановка, е 4 подробно описано в мотивната част на заповедта. Поведението на ищеца, изразяващо се в използване на вербална агресия спрямо трето лице при изпълнение на трудовите задължения, е изяснено както от фактическа, така и от правна страна. Взето е предвид обстоятелството, че нарушението на трудовата дисциплина е извършено публично, пред трети лица, в присъствието на служители от други институции (на гишето на Агенция Митници). Установено е, че деянието е извършено персонално от ищеца, установено е, че същото представлява нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на вменени с длъжностната характеристика и с нормативни актове задължения, установено е, че ищецът е бил длъжен да се въздържа и да не допуска поведение, каквото обаче безспорно е допуснал, установена е обществената значимост на работодателя като държавна институция, установено е, че фактическият състав на деянието несъмнено представлява злоупотреба с доверието на работодателя и уронва доброто му име, както и накрая е взето предвид, че това е извършено умишлено (по интензитет далеч надхвърля неполагането на дължимата грижа), което се явява утежняващо обстоятелство. Счита, че дори да се приеме за установено, че деянието е извършено пpи обикновено неполагане на дължимата грижа (неумишлено), същото продължава да се квалифицира като нарушение, като в конкретния случай е толкова тежко, че обосновава налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание, каквато е била финалната преценка на работодателя в уволнителната заповед.