Решение № 920 от 22.07.2026, Административен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 920

Силистра, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Силистра - II състав, в съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ПАВЛИНА ГЕОРГИЕВА-ЖЕЛЕЗОВА

При секретар РУМЯНА ПЕНЕВА като разгледа докладваното от съдия ПАВЛИНА ГЕОРГИЕВА-ЖЕЛЕЗОВА административно дело № 20257210700377 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Съдебното производство е образувано по жалба на А. А. Н. от [населено място], община Дулово, обл. Силистра против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1294091 от 06.11.2025 г., представляваща „временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“, издадена от Командир на отделение към РУ Исперих към Областна дирекция на МВР-Разград“.

Правното основание, посочено в ПАМ, е чл. 171, т. 1, б. „з“,гг от ЗДвП, корелиращо с диспозицията,посочена по-горе,и с изпълнително деяния, свързано с управление на МПС от водач, който е извършил нарушение по чл.143,ал.10 от ЗДвП с моторно превозно средство ,при липса на сключена застраховка „Гражданска отговорност“, за срок – до решаване на въпроса за отговорността,но за не повече от 6 месеца.

В жалбата и в писмени бележки от адв.Г. Х. се твърди, че оспореният акт е материално и процесуално незаконосъобразен. Посочено е, че жалбоподателят не е бил уведомен за служебно прекратената регистрация на автомобила, поради което няма как да носи вина за несключването на застраховка „гражданска отговорност“.Позовава се на мотивите в ТП № 2 от 05.04.2023 г.по т.д.№ 3 / 2022 г. на ОСК на НК на ВКС и I и II колегия на ВАС се теза, че се изключва автоматичното знание на водача на МПС за служебно прекратена регистрация на автомобила, при липса на знание за факта за прекратена регистрация.

Изтъква се, че заповедта не съответства на целта на закона, тъй като веднага след проверката на 06.11.2025 г., когато е издаден АУАН GA № 4745906 от 06.11.2025 г.и когато е издадена оспорената ЗППАМ,а именно на 07.11.2025 г.жалбоподателят е сключил нова застраховка „гражданска отговорност“ .

Моли за отмяна на заповедта и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата не ангажира становище по жалбата.

Производството е по реда на чл. 172,ал.5 от ЗДвП.

Въз основа събраните по делото доказателства,цитирани по-долу, съдът извежда следните изводи:На 06.11.2025 г. в 22.07 часа в [населено място] е извършена проверка от служители на РУ Исперих при ОД на МВР- Разград, при която било установено, че управляваният от А. Н. лек автомобил „Фолксваген“ с per. № [рег. номер] е със служебно прекратена регистрация на основание чл.143,ал.10 от ЗДвП от дата 30.09.2025 г.

По делото не се спори, че адресатът на оспорената заповед не е уведомяван за служебно прекратената регистрация.Налице е уведомяване от Гаранционния фонд до ОД на МВР – Разград.

На деня,следващ проверката, т.е.на 07.11.2025 г. жалбоподателят е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, с начална дала на покритие - 07.11.2025 г. и крайна дата - 06.11.2026 г., за което са представени доказателства в РУ-Исперих.

За да приеме този резултат съдът съобразява приетите по делото доказателства, а именно: Трудов договор № 2539 от 14.11.2023 г., издаден от управителя на „Сити Кеш“ ООД; Длъжностна характеристика относно длъжността „Мениджър екип“; Застраховка „Гражданска отговорност“, издадена от ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД; Преводна нареждане от 11.11.2025 г., издадено от Uni Credit Bulbank“; Акт за установяване на административно нарушение, серия GA DUJ 4745906 от 06.1.2025 г., издадена от командир отделение към РУ Исперих, ОДМВР Разград; Заповед № 330з-648 от 05.03.2025 г., издадена от директор при ОДМВР –Разград; Плик с пощенско клеймо от 25.11.2025 г. с идентификатор: R PS 7400 005M9D 5. Разпечатка от АИС – КАТ - Разград, Заповед № 330з-648 от 05.03.2025 г., издадена от ВПД Директор на ОД на МВР – Разград; Наказателно постановление № 25-0275 [рег. номер] от 08.01.2026 г., издадено от началник група в ОДМВР Разград, РУ – Исперих, упълномощен с МЗ 8121з-1632 от 02.12.2021 г.

Обяснява, че наложената на основание чл. 171, т. 1, б. "з", гг " от ЗДвП принудителна административна мярка - временно отнемане на СУМПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, ще му причини трудно поправима вреда, тъй като няма да може да изпълнява задълженията си по трудов договор със „Сити кеш“ ООД, офис - Дулово на длъжността „мениджър екип“. В тази връзка всеки ден той следва да пътува от [населено място] до [населено място] и обратно.Временното отнемане на СУМПС за не повече от 6 месеца ще го постави в обективна невъзможност да се явява на работа, да изпълнява трудовите си задължения и има голяма вероятност договорът да бъде прекратен ,респ. работникът да бъде лишен от работа и от доход, от който се издържа.Тези последици сочат, че е нарушен принципът на съразмерност, легално определен в чл.6 от АПК, което е основание за отмяна на заповедта.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, буква "3, гг" от ЗДвП, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, за простъпка по чл. 175,ал.3 от ЗДвП се предвижда прилагането на ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач,който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.В случая, в административното производство е прието, че служебната дерегистрация е равностойна на хипотеза, при която МПС не е регистрирано по надлежния ред.

Съгласно чл. 174, ал. 3 ЗДвП, в случаите по чл. 171, т. 1 от ЗДвП свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение.Такъв акт е съставен на 06.11.2025 г., който е приложен към жалбата.

Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка по чл. 171, т. 1 от ЗДвП, са форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно оправдан резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на процесната ПАМ, е осигуряване безопасността по пътищата.

Разпоредбите на чл.6,ал.1 и ал. 5 АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерност задължение за административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето.

Оспорената Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните установени в закона реквизити. Ясно са изложени фактическите основания, обосноваващи налагането на принудителната административна мярка и са посочени съответните правни норми, представляващи основание за издаването на заповедта, като съответствието между фактически и правни основания е обстоятелство, което се преценява при разглеждането на материалната законосъобразност на акта.

Основният конфликтен момент по делото е съсредоточен върху съответствието на процесната заповед с материалния закон и с целта на закона.

Правното основание, на което е издадена оспорената заповед, е разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "з",гг от ЗДвП, съгласно която за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач в хипотезата и на чл. 175,ал.3,пр.1 от ЗДвП, цитиран в приложеното НП (л.50):

В процесната заповед е прието от фактическа страна, че на 06.11.2025 г. в 22.07 часа в [населено място] е извършена проверка от служители на РУ Исперих при ОД на МВР- Разград, при която било установено, че управляваният от А. Н. лек автомобил „Фолксваген“ с per. № [рег. номер] е със служебно прекратена регистрация на основание чл.143,ал.10 от ЗДвП от дата 30.09.2025 г.

Както в АУАН, така в и оспорената заповед е прието, че с деянието си жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 140, ал. 1,пр. 1 от ЗДвП,съгласно която по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани . По аргумент от разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ЗДвП управлението на моторно превозно средство със служебно прекратена регистрация се приравнява на управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС, т. е. в случая се установява, че ПАМ е приложена за констатирано нарушение, изразяващо се в управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС.

В заповедта е посочено, че управляваният автомобил е с прекратена регистрация по чл. 143, ал.10 от ЗДвП. Съгласно чл. 143, ал. 10 от ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. След измененията на ЗДвП, включително към датата на издаване на обжалваната заповед, отпаднало се явява законовото изискване за уведомяване на собственика на МПС от съответните органи на МВР за прекратена регистрация на автомобила в хипотезата по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Считано от 01.08.2025 г. обаче, нормата на чл. 574, ал. 10 от КЗ регламентира, че Информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка.

Според чл. 574, ал. 11 от КЗ когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява компетентния за регистрацията на пътни превозни средства в Република България орган да прекрати регистрацията на превозното средство. В случая не са налице доказателства собственикът на автомобила да е бил уведомяван от Гаранционния фонд по реда и при условията на КЗ. В хода на производството бяха изискани такива доказателства от Гаранционния фонд, но беше представено единствено писмо с изходящ номер, за което нито има данни за изпращането, които да изхождат от пощенски оператор или куриерска фирма, т. е. изпращането да има достоверна дата, нито пък за получаването му от жалбоподателя. Прекратяването на регистрацията на МПС в тази хипотеза не настъпва по силата на закона, а е предвидена процедура и ред за служебно прекратяване. Това уведомяване не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл.175, ал. 3 ЗДвП, тъй като информацията за датата на прекратяване на регистрацията не е публично достъпна и собственикът на МПС, а и всяко трето лице, на което е предоставено управлението на автомобила, не могат да се сдобият с нея.Следва да се има предвид, че всеки заинтересован може да направи справка дали към запитването за съответния автомобил има застраховка „ГО“, но не и към друга дата, респ. до коя дата е налична посочената застраховка.В тази връзка всеки ден заинтересованият следва да прави посочената справка. Именно от узнаването за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила му собственикът е длъжен да съобрази поведението си с правните последици от това. Узнаването подлежи на доказване с всички доказателствени средства, в който смисъл са мотивите на Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023г. по т.д. № 3/2022г. на ОСС от НК на ВКС, І и ІІ колегия на ВАС, което, макар и постановено при различна редакция на закона относно субекта, който следва да извърши уведомяването, урежда принципно необходимостта от уведомяване.

Що се касае до разпоредбите на чл. чл. 574, ал. 10 и ал. 11 от КЗ, регламентиращи установените предпоставки за служебно прекратяване на регистрацията на МПС, за което не е сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност“, текстът им навежда съмнения за противоконституционност, доколкото предвижда прекратяване на регистрацията без гаранции, че собственикът ще бъде реално уведомен, но с оглед обстоятелството, че в случая липсват дори доказателства за изпращането на уведомлението, а не само за неговото получаване, то решаването на спора не се явява обусловено от приложението на тези разпоредби. Липсата на доказателства, че е изпълнен фактическият състав на чл. 574, ал. 10 от КЗ, за да се пристъпи към изпълнение на изискването по чл. 574, ал. 11 от КЗ, съответно да се прекрати служебно регистрацията на автомобила в хипотезата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, сочи, че липсват фактически предпоставки за прилагането на процесната ПАМ.