Решение № 217 от 19.02.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. София, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20251000501917 по описа за 2025 година

С решение № 2389 от 17.04.2025 г. по гр. д. № 13162/2023 г., СГС, І-15 с-в, ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. А. Т. срещу "ИТАЛ-ТЕКС" ЕООД искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. чл. 3 ГПК за осъждане на дружеството да заплати на ищцата обезщетения за неимуществени в размер на 15 000 лева и за имуществени вреди в общ размер на 11 851 лева, причинени от недобросъвестно упражнени процесуални права по гр. д. № 33845/2020 г. на СРС, 177 с-в, и свързаните с него частни граждански производства, както и по изп.д. № 5600/2022 г. на ЧСИ Б..

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от Д. А. Т., в която подробно е описана фактическата обстановка по делото и развилите се между страните договорни и процесуални отношения. Поддържа тезата си, че за образуването на делата от ответното дружество не е имало интерес и то е злоупотребило с правото си на достъп до съда, като така е увредило Т. и е причинило на същата имуществени и неимуществени вреди. Намира решението на СГС за повърхностно, а изводите на съда за основани върху изолирани доказателства. Моли решението да се отмени и да се уважат исковете, като се присъдят разноски.

1

В писмен отговор ответникът „Итал-Текс“ ЕООД оспорва жалбата, като счита решението за правилно и поддържа мотивите му. Твърди, че не са реализирани елементите от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД, като дружеството е било добросъвестно, не е обективирало противоправно поведение, няма вреди и причинна връзка с такива, като се основава и на съдебна практика. Подчертава, че не са предявявани искове с идентични предмети. Излага подробни аргументи за да обори всички твърдения на жалбоподателката и претендира да се отхвърли жалбата, като се присъдят разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 3 ГПК вр. чл. 49 ЗЗД.

Ищцата Д. А. Т. твърди, че сключила с ответника „Итал Текс“ ЕООД трудов договор на 31.10.2011 г. и изпълнявала по силата на същия длъжността "мениджър продажби", като трудовото x правоотношение било прекратено от работодателя поради "съкращаване в щата". На 19.10.2018 г. страните сключили спогодба, като дружеството се задължило да заплати на ищцата сумата от 12 687 евро незабавно, а на 18.01.2019 г. - сумата от 29 603 евро.

Ответникът извършил частично плащане, като останала да се дължи сумата от 5 871 лева. Ищцата предявила иск (гр.д. № 8676/2019 г.), който бил уважен, но решението било обжалвано от ответника. На свой ред дружеството образувало друго производство срещу ищцата Т. (гр.д. № 33845/2020 г., СРС, 177 с-в), като обективирало искания, които според ищцата следвало да бъдат заявени и изчерпани в първото производство между страните. В новото производство като обезпечение бил възбранен имот на Т.. Исковата претенция на дружеството била отхвърлена, но срещу решението била подадена въззивна жалба и решението било частично отменено от въззивния съд за сумата от 70 068,91 лв., като на 15.04.2022 г. дружеството подало молба за изпълнителен лист по невлязлото в сила съдебно решение и получил такъв на 05.10.2022 г., а след това образувало изпълнително дело на 07.10.2022 г. (с № 5600/2022 г. при ЧСИ Б.), като на ищцата отново били наложени възбрани и запори. Тя внесла гаранция по образуваното касационно дело с искане за спиране на 2 изпълнението. ВКС (гр. д. № 2256/2022 г.) приел, че исковете срещу ищцата са изцяло неоснователни и, отменяйки въззивното решение, ги отхвърлил.

Ищцата депозирала това решение пред ЧСИ и той прекратил изпълнението, но това му действие било обжалвано от дружеството. Ищцата поискала издаване на изпълнителен лист срещу дружеството, но съдът отказал, въз основа на неверни твърдения на ответника за заплащане на дължимите суми. Това разпореждане било обжалвано и отменено от СГС. Претенцията на ищцата за отмяна на допуснатите обезпечения била уважена от съда, но дружеството отново обжалвало, макар и безуспешно. Ищцата твърди, че с всички описани действия ответникът е злоупотребил с правото си на достъп до съд с цел тормоз, като не действал добросъвестно. Ищцата твърди още, че в резултат на посочените противоправни действия от страна на ответника, извършени недобросъвестно само с цел да я увреди, претърпяла неимуществени вреди – станала раздразнителна, приемала успокоителни лекарства, чувствала се изолирана и самотна, гневна, тревожела се за развитието на процесите.

Претендира като обезщетение на тези щети да получи сумата от 15 000 лв., а за обезщетяване на имуществени вреди - 10 211 лв. за намалена покупателна способност на възстановени парични средства, както и сумата от 1 640 лв. разноски след приключване на съдебното производство, но свързани със същото. Претендира законна лихва от 22.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумите.

Ответникът „Итал Текс“ ЕООД оспорва предявените искове. Счита, че е действал в рамките на предоставените му от закона правомощия, като подчертава, че защитавал правата си, тъй като счел, че ищцата е нарушила задължението си за бездействие по споразумението (тя самата била завела дело срещу дружеството) и поради това самият ответник инициирал съдебните производства. Подчертава, че плащане на средства било извършено поради техническа грешка по сметка на съпруга на ищцата и тъй като той отказал да ги върне (за да бъдат преведени на Т.) това провокирало процесуални действия от дружеството. Оспорва исковете по основателност и размер, като прави възражение за съпричиняване, тъй като ищцата е предизвикала предявяването на претенции срещу нея, тъй като не е спазила задължението си да не предявява искове срещу дружеството. По изложени подробни съображения претендира отхвърляне на исковете.

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на 3 страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:

Страните не спорят относно фактите по делото и досежно развилите си между тях отношения и съдебни производства, като настоящото решение препраща към мотивите на първоинстанционното, където подробно и надлежно е описана хронологията на събитията.

Разпитан е св. Й. Т. (съпруг на ищцата), който твърди, че наложените възбрани и запори са създали затруднения на ищцата и нейното семейство, нанесло удар по репутацията й, тя станала нервна.

Св. К. Л., представител на дружеството за част от процеса, поддържа, че след като то било осъдено окончателно да заплати разноски на Т., предприело плащането бързо по сметка, от която е внесена гаранцията по искането на ищцата за спиране на изпълнението на осъдително решение. Разяснява, че поради техническа грешка и бързина плащането е извършено без да се направи проверка кой е титуляр на тази сметка. Сочи, че действията на дружеството са резултат от съвети на адвокати.

При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се налагат следните правни изводи:

Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. По правило за основателност на такава искова претенция следва да се установи от една страна, възлагане на изпълнение на работа, като при или по повод изпълнение на същата са нанесени вреди на ищцовата страна, и от друга страна, че не са се осъществили факти и обстоятелства, които да изключат или погасят отговорността на възложителя.

В настоящия спор се твърди, че дружеството (действащо чрез възлагане на определени лица) е злоупотребило целенасочено с процесуални възможности с намерение да навреди на ищцата, да създаде за нея негативни преживявания и имуществени щети. С такова поведение, в случай, че същото се докаже, се накърнява общият принцип в чл. 3 от ГПК, според който участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави.

Последователно в практиката на ВКС се приема, че когато участниците в 4 процеса упражняват правата си недобросъвестно, с цел да бъдат увредени права и законни интереси на други - в разрез с основните права на гражданите (чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България), извършеното процесуално действие е при злоупотреба с право. (решение № 50044 от 04.07.2023 г. по т.д. № 71/2022 г., І ТО, решение № 50006 от 15.02.2023 г. по гр.д. № 788/2022 г. на ІІ г.о. на ВКС, решение № 422 от 09.07.2025 г. по к. гр. д.

№ 3712/2024 г., І Г. О.)

За една част от извършените от името на ответното дружество действия по реализиране на твърдени негови права, не се установява то да е действало неправомерно т.е. не е доказано наличие на елемента „противоправност“. По правило предявяването на иск или подаване на молба за защита на определено накърнено право е правомерно действие за охраняване на конкретен интерес.

Когато това право се упражнява недобросъвестно, с цел да се увредят права и интереси на трето лице, със знание, че действието има за последица единствено нанасяне на щета, то е налице злоупотреба. Намерението за увреждане следва да се докаже от лицето, претендиращо обезвреда. Съгласно практиката на ВКС, злоупотреба с права не е налице и в случаите, когато правният субект не успява да установи по надлежен ред правотата си, стига да е бил добросъвестен при намерението за тяхната защита. Този извод е визиран в цитираното и от СГС решение № 245 от 05.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1734/2014 г., III г. о., ГК, основано и на други актове на ВКС - решения № 1347 от 18.12.2008 г. по гр. д. № 5006/2007 г., ІІ ГО, решение № 758 от 11.02.2011 г. по гр. д. № 1243/2009 г., ІV ГО. Върховните съдии приемат, че искането за защита, отправено към държавен орган, е правомерно действие, когато е израз на установено в Конституцията право. Злоупотреба с право и противоправно поведение е налице, когато искането не е отправено с цел да бъдат взети необходимите мерки от страна на държавния орган, а със знание, че обстоятелствата, на които се позовава молителя са неверни и подаденото искането цели само да навреди другиму.

В случая се установява, че дружеството е отпочнало производство срещу ищцата, тъй като е имало свое убеждение, че тя е нарушила сключеното между нея и юридическото лице споразумение. Освен това, за дружеството не е било налице задължение да знае, че следва да изчерпи възраженията си в първоначалния исков процес, иницииран от ищцата.

Задължение на съда е било да прецени дали становищата на страните са 5 допустими за разглеждане в съответното исково производство. По делото не се установява от нито едно доказателство, че дружеството е било информирано, че претенциите му са без основание и няма възможност да бъдат уважени, но въпреки това е започнало съдебен процес. В подкрепа на казаното е и фактът, че въззивната инстанция е признала исковата претенция на едноличното ООД, т.е. в една от фазите на процеса (макар и не окончателната) дори съдът е намерил исканията на юридическото лице за допустими, основателни и подкрепени от доказателства.

Не съставлява злоупотреба с право и предприемането на действия от дружеството за обезпечение на предявения иск, тъй като това е процесуално предоставена, легитимна възможност на всеки ищец, който счита (както е в случая), че правото му е засегнато. От доказателствата и фактите не се установява, че ответникът „Итал-текс“ ЕООД е бил наясно, че претенциите му са изначално неоснователни и ще бъдат отхвърлени от съдилищата. В този смисъл не може да се приеме, че поисканото обезпечение на тези претенции е било насочено само към увреждане на правната сфера на ищцата.