Решение № 1700 от 15.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1700 гр. Пловдив, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20235330110537 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от А. Д. против „Микро Кредит“ АД за осъждането на ответника да й върне недължимо платена сума – 423,75 лв. недължимо платена по Договор за заем от 30.07.2018г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба. Излагат се доводи за недействителност на договора. Претендират се разноски.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срок.

Като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът прие следното от фактическа и от правна страна.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД.

За основателността на исковата претенция следва да е осъществен следният фактически състав – предаване на сумата в размер на 423,75 лв. от ищцата на ответника без за това да има валидно правно основание.

Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит, който е недействителен. От представения от ищеца договор се установяват тези твърдения. В същия е уговорена дължимостта на административна такса в размер на 126 лв., която е удържана от отпускания финансов ресурс в общ размер на 1800 лв. Това се установява от заключението на ССЕ. От договора не е ясно нито за какво се дължи тази такса, нито дали същата е включена в ГПР, като се има предвид, че е прихваната от главницата, а главницата не се включва в общия разход по 1 кредита съгласно пар. 1, т.1 от ЗПК. В общия разход по кредита, следователно - и в ГПР, съгласно посочената норма, следва да се включат всякакъв вид такси. Ето защо споменатата административна такса следва да е включена в ГПР, но за потребителя не става ясно дали същата е включена или не, тъй като в договора за потребителски кредит не са посочени взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР. Това посочване е задължително за съдържанието на договора за потребителски кредит и произтича от чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Нарушаването на посоченото изискване в случая води до невъзможност потребителят да прецени икономическите последици от сключването на договор и да сравни най-добрите условия за кредитиране на пазара, тъй като за него не е ясно дали посочената административна такса съставлява разход по кредита или е част от главницата, дали същата е част от ГПР и изобщо какъв е реалният размер на ГПР.

Ето защо непосочването на взетите предвид допускания при изчисление на ГПР съставлява съществено нарушение на правилата за съдържание на потребителския договор и води до неговата недействителност на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

На основание чл.23 от ЗПК в този случай потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита. Съгласно заключението на вещото лице по този договор ищецът е платил сумата от 426 лв. за договорна лихва, допълнителни услуги (застраховка) и такса предсрочно погасяване и лихва за забава. Тези вземания не се дължат поради недействителността на потребителски кредит, което впрочем важи и за сумата от 126 лв. и сумата 8,37 лв. (административна такса и такса усвояване), които без да съставляват част от чиста стойност на кредита, са финансирани от кредитора и удържани от сумата за главница.

Като се вземе предвид дори само сумата от 426 лв., платена от ищеца по недействителния договор при начална липса на основание над чистата стойност на кредита, искът за връщане на сумата от 423,75 лв. се явява основателен, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 18.07.2023г. до окончателното плащане.

При този изход на спора, право на разноски има ищецът, присъждане на които е поискал с исковата молба. Сторени са разноски за държавна такса в размер на 42,50 лв. и 150 лв. – депозит за ССЕ. Претендира се адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА, за което е сключен договор с ищеца. В случая, с оглед оттегляне на пълномощното, свършената работа и правната и фактическата сложност на делото, следва да се определи на адв. Б. възнаграждение от 280 лв.

Ищецът следва да бъде осъден да плати в полза на вещото лице С. К.

2 допълнително възнаграждение по ССЕ, за внасянето на което не бяха изпълнени дадените указания.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ОСЪЖДА „МИКРО КРЕДИТ“ АД, ЕИК: 202073629, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“Цариградско шосе“ № 137, ет.3, да плати на А. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, по иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, сумата в размер на 423,75 лв., платена от нея по Договор за заем № ***/30.07.2018г. и получена от „МИКРО КРЕДИТ“ АД без основание, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 18.07.2023г., до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „МИКРО КРЕДИТ“ АД, ЕИК: 202073629, да плати на А.

Д. Д., ЕГН: **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата в размер на 42,50 лв. за държавна такса, 150 лв. – разноски за извършена съдебносчетоводна експертиза.

ОСЪЖДА „МИКРО КРЕДИТ“ АД, ЕИК: 202073629, да плати на адв. Д. Г. Б., с № *** към АК-Пловдив, на основание чл. 38, ал.2 от ЗА, сумата в размер на 280 лв. за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА А. Д. Д., ЕГН: **********, да плати на вещото лице С. Д.

К., с адрес: гр. ***, сумата от 100 лв. – допълнително възнаграждение за съдебно-счетоводна експертиза.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3