Разпореждане № 129739 от 12.09.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 129739 гр. София, 12.09.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Частно гражданско дело № 20241110146811 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление с вх. № 247761/31.07.2024 г. на „П К Б“ ЕООД, ЕИК ........ , за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С. Г.

В. за сумите, както следва: 849,63 лв. – главница по договор за потребителски кредит № 3034157775; 261,43 лв. - договорно възнаграждение за периода от 10.11.2018 г. до 03.09.2019 г.; 985,40 лв. – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги ; 400 лв. – такса за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за заплащане на вноска по договора за кредит , начислени на 03.09.2019г.

Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията за главница, договорно възнаграждение, лихва за забава и законна лихва, както и за разноските, съразмерно с уважената част, но съдът намира, че следва да откаже издаването на такава за сумата от 985,40 лв. – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, както и за сумата от 400 лв. - такса за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за заплащане на вноска по договора за кредит , начислени на 03.09.2019г.

Съгласно чл.10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, като съгласно ал. 4 видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Видно от описанието в договора допълнителната услуга е свързана с усвояване и управление на кредита, поради което събирането на такси за същата е забранено по силата на сочената разпоредба на ЗПК.

Това е така и по отношение на претендираната такса разходи за събиране на вземанията в размер на 400лева , начислена еднократно .Посоченото вземане е в противоречие с чл. 33, ал. 1 ЗПК, според който при забава на 1 потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а предвиденото обезщетение за забава не може да надвишава законната лихва. Налице е заобикаляне на посочената разпоредба, тъй като се търси още едно обезщетение, наред с дължимото такова за забава, поради което посочената клауза преследва забранена от закона цел. Това е така, тъй като срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а напротив изискуемостта на това вземане следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. Следователно, не става въпрос за такса, защото не се дължи заради извършени разходи, а самото наименование покрива неистинската цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди от забавата.

Ето защо, посочената клауза е в колизия с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да се приеме за нищожна. Тази наказателна клауза е в пряко противоречие на забраната за неоснователно обогатяване, като в същността си представлява неустойка, излизаща извън присъщите от закона функции, което също влече нищожността . Отделно от това, съдът приема, че уговорената такса за събиране на просрочени задължения не е за допълнителни услуги по договора за кредит. Извънсъдебното събиране на задълженията изобщо не е услуга, която се предоставя на потребителя. Това е дейност, извършвана от кредитодателя в негов интерес и за охраняване на неговите интереси, която дейност е свързана с управлението на кредита. Ето защо, съдът приема, че уговарянето на тези такси е в нарушение и на чл. 10а ЗПК.

В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от 07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.

Ето защо, заявлението в посочената по-горе част следва да бъде отхвърлено.

Така мотивиран, Софийски районен съд,

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 247761/31.07.2024 г. , депозирано от „П К Б“ ЕООД, ЕИК ........ , за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С. Г. В. , ЕГН ********** за сумите, както следва: 985,40 лв. – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги ; 400 лв. – такса за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за заплащане на вноска по договора за кредит , начислени на 03.09.2019г. , както и в частта за разноски от над 22,22 лева за държавна такса и от над 25лева за юрисконсултско възнаграждение .

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в 2 едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3