Определение № 480 от 22.10.2025, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 480 гр. Бургас, 22.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Т.

Членове:

Калина Ст. Пенева

Албена Янч. Зъбова Кочовска като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно частно гражданско дело № 20252000500365 по описа за 2025 година Производството е по чл.121 от ГПК, образувано по частната жалба на ЕТ“Ела – Стоян Петров“с ЕИК 020068959, представлявано от С. Д., чрез пълномощник адв. Ст.М., против определение от открито съдебно заседание, проведено на 10.09.25г., съгласно протокол рег.№1192/ 11.09.2025 г. по гр.дело № 143/2025 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е прекратено производството по предявения от жалбоподателя иск против Х. Т. Д., ЕГН ********** от гр.С. за осъждането на ответника да прекрати неоснователните си действия, възпрепятстващи ищеца да упражнява своето право на собственост върху кафе-сладкарница „Панорама“, състояща се от търговска зала на площ от 118,2кв.м., тераса на площ от 118кв. м. и стопански двор от 54.2 кв.м., представляваща сграда с идентификатор ***. по КККР на гр.С. и за осъждането на ответника да възстанови отново общото на страните стълбище, от което ищецът притежавал ½ ид. част, съгласно договор за продажба на общинска комисия по приватизация- гр. Несебър № 15, том 1/01.10.1998г., като делото е изпратено на основание чл.118 и 119 ГПК по подсъдност на Районен съд – Несебър.

Иска се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно.

В жалбата се сочи , че за да прекрати производството по делото пред себе си, Бургаският окръжен съд е взел предвид стойността на възстановяване на процесното стълбище, посочена от назначената по делото съдебно – 1 техническа експертиза като 7 450 лв., с което е мотивирал извода си, че делото следва да бъде разгледано от районен съд като първа инстанция.

Страната съобразява ТР №4/2015 г. на ОСГК на ВКС, според което, в случай, че се претендира ответникът да бъде осъден да извърши определени заместими действия, цената на иска е паричната оценка на разходите за материали и труд, необходими за осъществяване на действията и именно върху този размер се определя дължимата такса, а когато оценката представлява затруднение се определя от съда по чл. 70, ал. 3 ГПК.Не оспорва и това, че се касае за иск с петитум да бъде възстановено от ответника разрушено стълбище – действие с паричен еквивалент, но сочи, че по делото е предявен най – напред негаторен иск, който по своята правна природа е иск за собственост и за определяне на родовата компетентност на правораздавателния орган, разглеждащ делото, е приложима разпоредбата на чл.104, ал.1, т.3 ГПК. Цената на иска, определена съгласно чл.69, ал.2 ГПК, видно от приложената по делото данъчна оценка, възлиза на сумата от 202 690, 70 лв. и предвид нея делото следвало да бъде разгледано от окръжен съд като първа инстанция. Уважаването на негаторния иск се счита за обусловено от установяването на правото на собственост или друго вещно право на ищеца,което се твърди да е накърнено.

В отговора на частната жалба, подаден от ответник Х. Т. Д., чрез неговия пълномощник адв. Т., се иска оставянето й без уважение като неоснователна.

В тази връзка страната се позовава на мотивите на задължителното ТР 4/2015 г. на ОСГК на ВКС относно определянето на цената на негаторния иск, като взема предвид твърдението на ищеца, че е собственик на ½ от процесното стълбище, над което е осъществено неправомерно посегателство, т.е. претендира защита само на част от имота си. Затова се поддържа, че именно върху стойността на възстановителните работи за нея би следвало да бъде определена цената на негаторния иск.

Бургаският апелативен съд, като разгледа частната жалба, становището на ответната страна и делото и като съобрази закона, за да се произнесе, прие за установено следното:

Частната жалба е редовна и допустима, като своевременно подадена, от надлежна страна, срещу подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол 2 акт,пред компетентен съд и следва да бъде разгледана.

По същество е неоснователна, за което съдът излага следните съображения:

Производството по делото е образувано пред Бургаския окръжен съд по исковата молба на настоящия частен жалбоподател против Х. Т. Д., ЕГН ********** от гр.С. за осъждане на ответника да прекрати неоснователните си действия, които възпрепятстват и пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост върху кафе-сладкарница „Панорама“, състояща се от търговска зала на площ от 118,2кв.м., тераса на площ от 118кв. м. и стопански двор от 54.2 кв.м., представляваща сграда с идентификатор *** по КККР на гр.С. община Н. и за осъждането на ответника да възстанови отново общото стълбище, от което ищецът притежавал ½ ид. част съгласно договор за продажба на общинска комисия по приватизация- гр. Н. № 15, том 1/01.10.1998г.

След размяна на книжа между страните и внасянето на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, въз основа на констатациите на допуснатата в производството съдебно – техническа експертиза, с обжалваното тук определение съдът е намерил, че делото не му е подсъдно, прекратил е производството пред себе си и е постановил изпращането му на Районен съд – Несебър по компетентност.

За да достигне до този извод, съдът е счел, че претенцията в частта, с която се иска ответникът да преустанови действията, препятстващи упражняването на правото на собственост на ищеца, е неоценяема, а в частта, с която се иска осъждането му да възстанови процесното стълбище е оценяема и според становището на назначената по делото експертиза възлиза на стойност от 7 450 лв.Следователно и т.к. не са предявени собственически права с цена над 50 000лв., както е предвидено в разпоредбата на чл.104, ал.1, т.3 ГПК, определяща родовата подсъдност на спора пред окръжен съд, делото следва да бъде разгледано от районен съд като първа инстанция.

Определението е правилно.

Видно от исковата молба, ищецът по делото твърди незаконосъобразно събаряне на външно стълбище, съсобствено с ответника в равни части, като в защита на нарушеното си вещно право претендира от съда кумулативно:

3 прекратяване на незаконосъобразните разрушителни действия на ответника, пречещи за достъпа на ищеца до собствения му имот и осъществяване на този достъп чрез възстановяване на общото им стълбище.

В мотивите на задължителното за правоприлагане, цитирано от Бургаския окръжен съд ТР №4/2015 г. на ОСГК на ВКС е прието, че негаторният иск е такъв за защита на собствеността, наред с ревандикационния по чл.108 от ЗС, но за разлика от последния, е отрицателен, защото предмет на делото не е нито правото на собственост върху засегнатия имот на ищеца, нито правото на собственост върху пречещия имот на ответника. Правото на собственост върху тези два имота има значение за основателността на негаторния иск, но те остават вън от предмета на делото (по тях съдът се произнася само в мотивите на решението като по преюдициални правоотношения) и по тях не се формира сила на пресъдено нещо. Затова тяхната данъчна оценка, а ако няма такава – тяхната пазарната цена, няма значение за цената на иска и за определянето размера на дължимата такса.

Освен това в горното ТР е прието, че когато делото има за предмет задължение за заместимо действие, цената на иска представлява паричната оценка на разходите за материали и труд, необходими за осъществяването му, върху който размер се определя дължимата държавна такса, а когато делото има за предмет задължение за бездействие или за незаместимо действие, искът няма парична оценка, поради което размерът на дължимата държавна такса съгласно чл. 71, ал. 1, изр. 2 ГПК се определя от съда.

В случая предмет на спор не е принадлежността на правото на собственост, а само накърняването на последното чрез осъществяване на неправомерни действия и целта на производството е тяхното преустановяване и възстановяване на предходното фактическо положение.

Ето защо и предвид предмета на настоящия спор, следва да се заключи, че искането за преустановяване на разрушителните действия върху съсобственото стълбище представлява неоценяема негаторна претенция, а искът, насочен към възстановяване на предходното фактическо положение е оценяем и възлиза на 7 450лв.,колкото е цената на съответно необходимите за целта СМР. При това положение е необосновано да се приеме, че цената на иска следва да се определи върху данъчната оценка на целия недвижим имот, а ако няма такава – върху пазарната му цена.

4

Предвид изложеното и след като единият от исковете по делото с правно основание чл.109 от ЗС е неоценяем, а другият оценяем, но с цена под 50 000лв., е приложима основната подсъдност, визирана в чл.103 от ГПК, определяща като компетентен за всички граждански дела районния съд, така че конкретният спор действително му е подсъден за разглеждане като първа инстанция. Що се отнася до местната подсъдност, тя е специална и се ръководи от нормата на чл.109, предл. първо ГПК- по местонахождението на недвижимия имот, в случая - гр.Несебър.

И за двете подсъдности според чл.119 ,ал.1 и 2 от ГПК сезираният с делото съд следи служебно.

Следователно

Окръжен съд-Бургас правилно е прекратил производството пред себе си и е препратил делото на РС-Несебър.

С оглед горното, частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от изложеното, Апелативен съд – Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на ЕТ“Ела – Стоян Петров“, ЕИК 020068959, представлявано от С. Д. П., подадена чрез пълномощник адв.

М. против протоколно определение от 11.09.2025 г.по гр.дело № 143/2025 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което производството по посоченото гражданско дело е прекратено и то е изпратено по подсъдност на Районен съд-Несебър за разглеждане като първа инстанция.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните по делото.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 480 гр. Бургас, 22.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Т.

Членове:

Калина Ст. Пенева

Албена Янч. Зъбова Кочовска като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно частно гражданско дело № 20252000500365 по описа за 2025 година Производството е по чл.121 от ГПК, образувано по частната жалба на ЕТ“Ела – Стоян Петров“с ЕИК 020068959, представлявано от С. Д., чрез пълномощник адв. Ст.М., против определение от открито съдебно заседание, проведено на 10.09.25г., съгласно протокол рег.№1192/ 11.09.2025 г. по гр.дело № 143/2025 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е прекратено производството по предявения от жалбоподателя иск против Х. Т. Д., ЕГН ********** от гр.С. за осъждането на ответника да прекрати неоснователните си действия, възпрепятстващи ищеца да упражнява своето право на собственост върху кафе-сладкарница „Панорама“, състояща се от търговска зала на площ от 118,2кв.м., тераса на площ от 118кв. м. и стопански двор от 54.2 кв.м., представляваща сграда с идентификатор ***. по КККР на гр.С. и за осъждането на ответника да възстанови отново общото на страните стълбище, от което ищецът притежавал ½ ид. част, съгласно договор за продажба на общинска комисия по приватизация- гр. Несебър № 15, том 1/01.10.1998г., като делото е изпратено на основание чл.118 и 119 ГПК по подсъдност на Районен съд – Несебър.

Иска се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно.

В жалбата се сочи , че за да прекрати производството по делото пред себе си, Бургаският окръжен съд е взел предвид стойността на възстановяване на процесното стълбище, посочена от назначената по делото съдебно – 1 техническа експертиза като 7 450 лв., с което е мотивирал извода си, че делото следва да бъде разгледано от районен съд като първа инстанция.

Страната съобразява ТР №4/2015 г. на ОСГК на ВКС, според което, в случай, че се претендира ответникът да бъде осъден да извърши определени заместими действия, цената на иска е паричната оценка на разходите за материали и труд, необходими за осъществяване на действията и именно върху този размер се определя дължимата такса, а когато оценката представлява затруднение се определя от съда по чл. 70, ал. 3 ГПК.Не оспорва и това, че се касае за иск с петитум да бъде възстановено от ответника разрушено стълбище – действие с паричен еквивалент, но сочи, че по делото е предявен най – напред негаторен иск, който по своята правна природа е иск за собственост и за определяне на родовата компетентност на правораздавателния орган, разглеждащ делото, е приложима разпоредбата на чл.104, ал.1, т.3 ГПК. Цената на иска, определена съгласно чл.69, ал.2 ГПК, видно от приложената по делото данъчна оценка, възлиза на сумата от 202 690, 70 лв. и предвид нея делото следвало да бъде разгледано от окръжен съд като първа инстанция. Уважаването на негаторния иск се счита за обусловено от установяването на правото на собственост или друго вещно право на ищеца,което се твърди да е накърнено.