Решение № 77 от 03.11.2021, Районен съд - Момчилград

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Момчилград, 03.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Сунай Юс. Осман при участието на секретаря Анита Кр. Дочева като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Административно наказателно дело № 20215150200211 по описа за 2021 година Производството е по чл.63 от ЗАНН, и е образувано по жалба на „******” ООД- с.Фотиново, общ.Кирково, ЕИК; *******, представлявано от управителя ЮМ. М.. М.., против Наказателно постановление № 09-002 674 от 09.09.2021г. на Директора на Изп.директор на ИА “Главна инспекция по труда”- София, с което на осн.чл.416 ал.5 вр.чл.414 ал.1 от Кодекса на труда, на дружеството е било наложено административно наказание- “имуществена санкция” в размер на 1 500 лева, за допуснато нарушение на чл.245 ал.1 и ал.2 от КТ.

Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят, поради което го обжалва в срок. Същият го счита за незаконосъобразно и необосновано, като заявява, че не допуснал посоченото административно нарушение. Иска от съда да отмени изцяло НП,и претендира разноски. В съдебно заседание се представлява от адв.МАРИЯ СТАНЧЕВА- СТАНЕВА от АК- Кърджали, която поддържа искането, и намира, че са налице и предпоставките за приложението на чл.415 „в“ от КТ, като подробни съображения излага в тази насока в писмена защита.

Ответникът по жалбата – Дирекция "Инспекция по труда"-град Кърджали, чрез процесуалният си представител- юк.КАРАГЕОРГИЕВ, 1 изразява становище за законосъобразност на наказателното постановление.

При извършената проверка в обекта се установило, че работодателят е допуснал визираното нарушение, като съответно не е начислил и не е изплатил дължимото му за съответният месец трудово възнаграждение. Иска от съда да потвърди изцяло НП, като правилно и законосъобразно, и претендира ю.к.възнаграждение, както и прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение. Представя и писмено становище, в което са посочени подробните доводи в тази насока.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 04.06.2021г. свидетелите Е.Ю. /актосъставител/, Л.И. и И.С. са извършили проверка на обект „Заведение за бързо хранене“, находящ се в с.Фотиново, общ.Кирково, и стопанисван от дружеството- жалбоподател, и по представени в ДИТ- Кърджали документи на 07.06.2021г., при което се установило, че дружеството- жалбоподател, в качеството си на работодател по смисъла на §1т.1 от ДР на КТ, по тр.договор № 2/ 30.06.2016г. с лицето Ф.

М. АЛИ на осн.чл.67 ал.1 от КТ, при условията на пълно работно време- 8 часа дневно, за изпълнение на длъжността „продавач- консултант“ и представена разчетно-платежна ведомост за за заплати с удръжки за м.март 2021г. е начислил сума в размер на 197,84 лева брутно трудово възнаграждение за отработени 22 раб.дни и след направени законоустановени удръжки е изплати на посоченото лице сумата от 142,69 лева.

Проверящите са установили, че работодателя не е изплатил пълният размер от основното трудово възнаграждение от 650 лева- МРЗ съгласно ПМС № 331/ 26.02.2020г.- в сила от 01.01.2021г., и това съставлявало нарушение на чл.245 ал.1 и ал.2 от КТ, като самото нарушението е било извършено на 01.05.2021г.

Проверката е приключила с Протокол за извършена проверка от 04.06.2021г., с който на дружеството са дадени задължителни предписания по смисъла на чл.404 ал.1 т.12. Едно от предписанията е било това по т.15, а именно, дружеството- жалбоподател в качеството си на работодател ЗА ИЗПЛАТИ пълният размер на основното тр.възнаграждение от 650 лева /МРЗ/- разликата от 197,84 лева до 650 лева за м.март 2021г. на Ф. М.

АЛИ, чийто тр.договор е бил прекратен с Заповед № 4/05.05.2021г., съгласно 2 изискването на чл.245 ал.1 и ал.2 от КТ вр.ПМС № 331/ 26.02.2020г. Даден е срок за изпълнение на това предписание на контролните органи– а именно до 09.07.2021г. Протоколът е бил връчен на управителя на дружеството.

На 29.06.2021г. в гр.Кърджали, съставен Акт № 09-002 674 за установяване на административно нарушение, на дружеството- жалбоподател, в който е описана горната фактическа обстановка, и за което посочили, че съставлява нарушение на изискванията на чл.245 ал.1 и ал.2 от КТ.

При съставянето на акта са били взети предвид представените като доказателства- Протокол за извършена проверка /съдържащ констатираните нарушения по време на извършената проверка и дадените предписания/; ведомост за заплати за съответният месец; вътрешни правила за раб.заплата; справка от ТР; уведомление по чл.62 ал.5 от Кт; Заповед за прекратяване на тр.договор, молба и др., от които е видно, че трудовото възнаграждение на работника не е било начислено и изплатено за м.март 2021г., размерът на основната работна заплата /МРЗ в размер от 650 лева за 2021г./- работодателя начислил сума в размер на 197,84 лева брутно трудово възнаграждение за отработени 22 раб.дни. АУАН е бил връчен на управителя на дружеството, на 29.06.2021г. Не се установява да са депозирани възражения в законоустановеният срок.

Въз основа на посочения по-горе акт, е издадено процесното Наказателно постановление, в което е описана горната фактическа обстановка, и с което на осн.чл.416 ал.5 вр.чл.414 ал.1 от Кодекса на труда, на дружеството е било наложено административно наказание- “имуществена санкция” в размер на 1 500 лева, за допуснато нарушение на чл.245 ал.1 и ал.2 от КТ. Постановлението е било връчено на 20.09.2021г.- което се установява с известие за доставка /в което са посочени като връчени и други нак.постановления/.

В качеството на свидетели по делото са разпитани служителите от ДИТ- Кърджали Л.И., Ел.Ю. и Ир.С., които в своите показания потвърждават горните обстоятелства. Актосъставителката сочи, че след приключване на проверката са били представени споразумителен протокол и платежни нареждания, и това било констатирано при последваща проверка през м.септември. В тази насока са и показанията на единият от свидетелите, в които се посочва, че споразумителният протокол е представен допълнително.

3

От приложените към делото доказателства се установява, че действително при извършената в обекта проверка било констатирано, ч е на работника- посочен по-горе не е било изплатено тр.възнаграждение в размер МРЗ за 2021г. – за м.март 2021г. съгласно изискването на чл.245 ал.1 и ал.2 от КТ. Даден е срок за изпълнение на това предписание на контролните органи– а именно до 09.07.2021г. В по-късен период дадените препоръки /за начисляване и изплащане на заплата за съответният период/ са били изпълнени, като в тази насока са Споразумителен протокол от 05.07.2021г., подписан между работодателя и посоченото по-горе лице /работник, чийто тр.договор е бил прекратен към този момент/, в който е посочено, че дължимата сума съгласно протокола на ДИТ ще се изплаща на равни месечни вноски от по 419,95 лева до 30.04.2022г.; Платежни нареждания за внесени по сметка на лицето суми от 419,95 лева / от м.юли, август и септември 2021г./ .

Предвид изложеното съдът приема, че е налице допуснато нарушение на изискванията на чл.245 ал.1 и ал.2 вр.от 128 от КТ, където е посочено, че работодателят е длъжен в установените срокове, да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд; да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, но не по-малко от размера на минималната за страната работна заплата; и да издава при поискване от работника или служителя извлечение от ведомостите за заплати за изплатените или неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения.

Посочените по- горе писмени и гласни доказателства водят до извода, че дадените препоръки за начисляване и изплащане на дължимото възнаграждение за посоченият период и до размера на минималната работна заплата от 650 лева, са били изпълнени и по този начин, макар и с закъснение, работодателят е изпълнил своето основно задължение да заплати престацията за положеният труд. И тъй като дружеството- жалбоподател, като работодател не е изпълнило своите задължения в срока, когато същите са възникнали и които са заложени в разпоредбата на чл.245 ал.1 и ал.2 от КТ- да начисли/заплати уговореното възнаграждение в срок, и в размер не по-малко от минималната раб.заплата от 650 лева, е допуснало извършването на административно нарушение- а именно нарушение на трудовото 4 законодателство, е било санкционирано със налагането на административно наказание- „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лева по чл.414 ал.1 от КТ.

Сиреч, съдът приема, че наказващият орган, съобразявайки се наличните доказателства е намерил, че нарушението е извършено, и на основание чл.414 ал.1 от КТ е издал атакуваното НП- като нарушение на трудовото законодателство- на изискването на чл.245 ал.1 и ал.2 от КТ от КТ за заплащане на дължимо трудово възнаграждение в уговорените срокове и дължимите по закон размери.

Съдът приема, че АУАН, въз основа на който е издадено процесното НП, е редовно издаден, притежава всички необходими реквизити и негов автор е компетентен административен орган. В него нарушението е описано така, както това е сторено в последствие в оспореното пред съда НП, без описанието да създава съмнения за естеството на обвинението.

Съгласно разпоредбата на чл.244 ал.1 от КТ, Министерският съвет определя минималната работна заплата за страната. В чл.245 ал.1 от КТ е указано, че при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. Съгласно ПМС № 331/ 26.02.2020г. е определен размер на минималната работна заплата за страната в размер на 650 лева /за 2021г./ при продължителност на работното време 8 часа и при пет дневна работна седмица, в сила от 01.01.2021г.

Правната квалификация на деянието е по чл.414 ал.1 от КТ, според която нормативна разпоредба "Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лева, а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лева. ". В същото време неправилно АНО, не е съобразил събраните по делото доказателства за извършено плащане по сметка на работника, и при определяне на вида и размера на наложената санкция не е приложена разпоредбата на чл.415 „в“ ал.1 от КТ. Съдът счита, че при налагането на санкцията на дружеството- работодател не е извършена 5 преценка на събраните по делото и административната преписка доказателства, че са налице предпоставките за приложението й. Според процесното НП изпълнителното деяние се изразява в това, че дружествотожалбоподател в качеството си на работодател по смисъла на § 1 т.1 от ДР на КТ не е гарантирал изплащането на трудовото възнаграждение на посоченото по-горе лице, /същото е ставало съгласно вътрешните правила за работната заплата- където е предвидено това да е част от оборота/ но тези правила не са съобразени с изискването на чл.244 и чл.245 от КТ- заплатата да е в размер на минималната месечна работна заплата, установена за страната- 650 лева за 2021г.

Деянието е извършено на 01.05.2021г. и е установено на 04.06.2021г. при проверка на обекта на дружеството и по документи на 07.06.2021г. на дружеството, представени в Инспекцията по труда.

Нарушението е отстранено до изтичане на срока на дадените предписания / за изплащане на пълният размер на заплатата до размера на минималната заплата от 650 лева/, видно от представените споразумителен протокол и платежни нареждания за извършени плащания- посочени по-горе.

Посочената фактическа обстановка не се оспорва от страните и същата се установява от доказателствата по делото- показанията на свидетелите и от приложените по делото документи– писмени доказателства.