Решение № 231 от 23.02.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. Варна, 23.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Ил. Писарова

Членове:

Светлана Т.

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Мая Т. Иванова като разгледа докладваното от Светлана Т. Въззивно гражданско дело № 20213100502859 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ЕМ. П. ВЛ. с ЕГН ********** чрез особен представител адв.Н. К. Т. АК Варна, срещу Решение № 262539 от 28.09.2021г., постановено по гр.д.№ 16179 от 2020г. по описа на ВРС, изменено в частта за разноските с Определение № 265992/27.10.2021г., в ЧАСТТА, в която ЕМ. П. ВЛ. с ЕГН ********** е осъдена да заплати на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК 831919536 със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Св. Неделя“ № 7, сумата от 3705,42 евро (три хиляди седемстотин и пет евро и четиридесет и два евроцента), представляваща главница по Договор за потребителски кредит от 10.06.2013 г., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба в съда – 15.12.2020 г. до окончателното заплащане на задължението, сумата от 172,23 евро (сто седемдесет и две евро и двадесет и три евроцента), представляваща възнаградителна лихва за периода от 10.03.2019 г. до 10.09.2019 г., сумата от 496,18 евро (четиристотин деветдесет и шест евро и осемнадесет евроцента), представляваща лихва за просрочена главница по чл.

1

11.2.2. от договора за периода от 10.03.2019 г. до 14.12.2020 г. и сумата от 36,81 евро /тридесет и шест евро и осемдесет и един евроцента/, представляваща стойността на разходите за уведомяване на длъжника по т. 10.3 от ОУ към договора, на осн. чл.79 от ЗЗД във вр.чл.430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.

Твърди се, че постановеното решение е неправилно и необосновано.

Излага се, че съдът не е извършил необходимата проверка за действителност на процесния договор. Счита се, че договорът е недействителен поради неспазване изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Сочи се, че в договора не е посочен начина на изчисляване на възнаградителната лихва, както и същата не е посочена като размер в лева, което е в противоречие с изискването на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК. На следващо място се твърди, че съгласно чл.147а, ал.2 от ЗЗП съгласието на потребителя с ОУ се удостоверява с неговия подпис, и доколкото в конкретния случай ОУ не са подписани от ответника, съотв. не са приети, то не могат да му се противопоставят. Евентуално, ако се приеме, че същите са приети от длъжника, то се поддържа възражението, че клаузата на чл.9.4 от ОУ вр.чл.11.3 от договора е неравноправна като предвиждаща промяна на ГЛП автоматично съобразно промяната на приложимия лихвен индекс. Сочи се, че съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП като неравноправна клаузата е нищожна, освен ако не е договорена индивидуално.

В случая същата не е индивидуално договорена, защото е била изготвена предварително и потребителят не е имал възможност да влияе на съдържанието й. Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявения иск.

В срока по чл.263 ГПК въззиваемата страна „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК 831919536, чрез пълномощник адв.М.Ж. депозира писмен отговор, като развива доводи за неоснователност на въззивната жалба. Настоява същата да бъде оставена без уважение, а решението в обжалваната част – потвърдено, както и за присъждане на разноски.

Страните не са направили искания по доказателствата.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Правомощията на въззивният съд съобразно разпоредбата на чл.269 от ГПК са : да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното решение и допустимостта в обжалваната му част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните 2 процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззвивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

От приетите по делото писмени доказателства и предвид неоспорване автентичността на подписите, положени от ответника ЕМ. П. ВЛ. в представените документи, се установява, че между „Уникредит Булбанк“ АД, като кредитор, и Е.В., в качеството й на кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит от 10.06.2013г., по силата на който дружеството предоставя на В. парична сума в размер на 10 000 евро, която кредитополучателят се е задължил да върне под формата на 96 месечни погасителни вноски, включващи главница и възнаградителна лихва.

Съгласно неоспореното и кредитирано от съда заключение по съдебносчетоводната експертиза се установява, че сумата е преведена по банковата сметка на кредитополучателката на 10.06.2013г., съответно е усвоена от нея.

Съгласно чл. 17 от договора за потребителски кредит при частично или пълно неплащане на което и да е парично задължение по кредита цялата непогасена част от кредита става изискуема.

Съгласно заключението на вещото лице, изготвило отговорите, поставени със ССчЕ, предпоставките, визирани с разпоредбата на чл.17 от договора за потребителски кредит са настъпили към 11.04.2019г. към която дата не е заплатена главницата и договорните лихви с падежна дата – 10.04.2019г.

Така с оглед наличието на обективните предпоставки, изрично предвидени в договора за потребителски кредит, като условие, необходимо за настъпване на предсрочната изискуемост на дълга, то кредиторът основателно и законосъобразно е упражнил материалното си право да обяви цялото задължение по договора за потребителски кредит за предсрочно изискуемо.

Представените по делото писмени доказателства установяват, че това е извършено с връчената покана за доброволно изпълнение и уведомление по чл.60, ал.2 от ЗКИ чрез ЧСИ рег. № 711 на КЧСИ, приета за редовно връчена при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК на 15.10.2020г., след четирикратно посещение на адреса, представляващ постоянен и настоящ адрес на длъжника, залепяне на уведомление поради неоткриване на адресата или друго лице от близките, живущи на същия адрес, съотв.неявяване на длъжника в срока по чл. 47, ал.2 от ГПКза получаване на книжата. Налице е справка, че към момента на извършване на уведомяването длъжникът няма сключен договор с работодател. Обстоятелство, което се потвърждава и след извършена служебна справка за целите на съдебното производство (л.105). Следователно ответника е редовно уведомен за обявената от кредитора предсрочна изискуемост на цялото задължение на 14.10.2020г.

3

На осн.чл.235, ал.3 от ГПК и при съобразяване с клаузите на процесния договор следва да се отчете обстоятелството за настъпил окончателен падеж за плащане на задължението към 10.06.2021г.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които са и тези н а чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.9 , 10, 11 и 12 и ал.2 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита и условията за прилагането му, а съгласно т. 10 и годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора.

Процесният договор за кредит отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК , доколкото в документа е налице посочване на лихвен процент (чл.4.1.а) годишен процент на разходите (11.4867 %) и обща сума, дължима от потребителя, съгласно приложен и разписан от длъжника погасителен план.

Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

Най-общо годишният процент на разходите представлява оскъпяването на кредита, което включва не само дължимите лихви, но и таксите и комисионните, които заплаща кредитополучателя. Поради тази причина, той е по-висок от обявеният от банката лихвен процент по кредита. Изчислява се по единна методология, посочена в Приложение №1 към чл.19, ал.2 от ЗПК.

Видно от клаузите на процесния договор кредиторът е посочил лихвите, таксите и комисионните, дължими от кредитополучателя и представляващи елементи от ГПР (чл.4.1а, чл.5), което е напълно достатъчно, за да бъде ГПР изчислен от получателя на финансовата услуга по формулите от Приложение №1 на ЗПК. Следователно възражението на въззивника за недействителност на договора поради неспазване на изискването на чл.11, ал.11 т.9 и т.10 от ЗПК остава недоказано.

На следващо място въззивникът въвежда възражение за нищожност на клаузата на чл.9.4 от ОУ по договора във вр. с чл.11.3 от договора за банков 4 потребителски кредит, която предвижда, че при кредити, погасявани чрез анюитетни вноски, ГЛП по кредита се променя автоматично съобразно промяната на договорения приложим лихвен индекс.

Съгласно разпоредбата на чл. 147а (Нов – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) от ЗЗП при сключване на договор при общи условия с потребител общите условия обвързват потребителя само ако са му били предоставени и той се е съгласил с тях. Съгласието на потребителя с общите условия се удостоверява с неговия подпис. Търговецът или упълномощен негов представител е длъжен да предаде подписан от него екземпляр от общите условия на потребителя. Тежестта на доказване на изразеното от потребителя съгласие с общите условия и получаването им при подписване на договора се носи от търговеца. Клаузата за съгласие с общите условия на договора и деклариране на получаването им от потребителя, включена в индивидуалните договори, не е доказателство за действителното приемане на общите условия и получаване на екземпляр от потребителя.

В конкретния случай сочената разпоредба не е била действаща към момента на сключване на договора за потребителски кредит (10.06.2013г.), поради което и полагането на подпис в договора, в който изрично е посочено, че длъжникът е съгласен с действието и прилагането на ОУ, като неразделна част от договора, то това обстоятелство е достатъчно, за да се приеме валидността на същите в отношенията между страните.

Съгласно разпоредбата на чл. 9.3. от ОУ за пазарен лихвен индекс в зависимост от валутата на кредита и периода на олихвяване се уговаря и допуска, както следва : при кредити в чуждестранна валута (чл.9.3.2) – едномесечен EURIBOR за кредитите, деноминирани в евро, равен на индекса, публикуван на страница EURIBOR=/LIBOR= на REUTERS в 11.00 часа централноевропейски време два работни дни преди първия работен ден на всеки календарен месец или календарно тримесечие, и се прилага от първия работен ден на календарния месец, съотв. календарното тримесечие до деня, предхождащ първия работен ден на следващия календарен месец, съотв. календарно тримесечие включително. Съгласно чл.9.4 от ОУ при кредити, погасявани чрез анюитетни вноски, ГЛП по кредита се променя (увеличава/намалява) автоматично съобразно промяната на договорения, приложим лихвен индекс, която промяна е с повече/по-малко от 0.25 процентни пункта спрямо действащия към момента на промяната размер на приложимия лихвен индекс. Съгласно чл.11.3 от договора, при условията на т.9.4 от ОУ се променя размер на ГЛП по т.4.1а от договора, съответно анюитетната вноска.