Присъда № 208 от 19.09.2024, Районен съд - Варна

МОТИВИ към Присъда №208 от 17.09.2024 г. по НОХД №1713/2024 г. по опис на РС Варна От РП Варна е възведен обвинителен акт срещу Й.С.С., ЕГН **********, за престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 НК, за това, че:

Н а 13.04.202 3 г. в гр. Варна, без надлежно разрешително държал високорискови наркотични вещества – 12.34 гр нетно тегло марихуана на обща стойност 74.04 лв, от които: 0.16 гр със съдържание на активен компонент 18.82 % тетрахидроканабинол; 0.25 гр със съдържание на активен компонент 19.14 % тетрахидроканабинол; 11.93 гр със съдържание на акитвен компонент 23.92 % тетрахидроканабинол.

По искане на подсъдимия и неговия защитник съдът е разпоредил провеждане на предварително изслушване съгласно чл.371, т.2 НПК. След направено от подсъдимия признание относно фактите, визирани в обстоятелствената част на обвинителния акт и декларирано от същия съгласие да не се събират доказателства за тези факти, на основание чл.372, ал.4 НПК, съдът е приел, че самопризнанията на същия се подкрепят напълно от събраните в досъдебното производство доказателства.

Прокурорът поддържа обвинението, като счита същото за безспорно доказано и моли съда, да признае подсъдимият за виновен в извършване на престъплението и да наложи справедливо наказание.

Защитникът на подс. Й. С. не оспорва твърдяната в обвинителния акт фактическа обстановка, както и авторството на деянието по възведеното обвинение, но счита, че деянието представлява маловажен случай, поради което моли, съдът да приложи квалификация на деянието по чл.354а, ал.5 НК като наложи предвиденото наказание глоба в минимален размер.

След преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Към началото на м. април 2023 г. подс. Й. С. имал завършена образователна степен „бакалавър“ със специалност „рентгенов лаборант“ при МУ Варна като работел в МБАЛ „Св. Анна - Варна“ АД гр. Варна, както и в МБАЛ „Еврохоспитал“ ООД гр. Варна.

Нямал предходно регистрирани осъждания и не бил освобождаван от наказателна отговорност за деяние от общ характер с налагане на административно наказание.

На 13.04.2023 г. около 03.00 ч. в гр. Варна, кв. „Чайка“, до бл.67, служители на Второ РУ, ОД МВР Варна – свидетелите К.К., Л.М. и П.Г., установили при проверка подс. Й.

С., който на поставен въпрос, дали има в себе си забранени вещества, извадил от джоб на дрехата си две ръчно свити цигари, за които заявил, че съдържат марихуана и се съгласил да ги предаде, за което бил съставен съответен протокол за доброволно предаване от 13.04.2025 г. След като бил отведен до Второ РУ, ОД МВР Варна, подсъдимият заявил пред свид. Р.С. – инспектор в сектор „Криминална полиция“, че в жилището си в гр. Варна, ул. „Васил Друмев“ №9, ет.5, ап.42 държи и друго количество марихуана, при което бил отведен до адреса, където въвел свид. Р. С. в апартамента и последователно отворил чекмедже от секция в хола, където се намирал плик със зелена растителна маса, а в кухнята показал, че има електронна везна, както и 2 бр. желирани бонбони с неправилна форма. Съответните вещи подсъдимият предал също с отделен протокол за доброволно предаване от 13.04.2023 г.

Назначена физикохимична експертиза установила, че в двете ръчно свити цигари се съдържа общо 0.41 гр нетно тегло марихуана, от която 0.16 гр с активен 1 наркотично действащ компонент 18.82 % тетрахидроканабинол и 0.25 гр. с активен наркотично действащ компонент 19.14 % тетрахидроканабинол, а зелената растителна маса в предадения плик е с нетно тегло 11.93 гр и представлява марихуана с активен наркотично действащ компонент 23.92 % тетрахидроканабинол като извършена оценка съобразно Приложение №2 от Постановление на МС №23 от 29.01.1998 г. сочи обща стойност 74.04 лв на цялото количество 12.34 гр марихуана.

Изготвен в хода на съдебното производство предсъдебен доклад за подс. Й. С. представя становище за негови добри личностни, характеристични, образователни и трудови качества, за демонстрирана способност за поправяне и превъзпитание и мотивираност към позитивна промяна, както и за осъзнаване на значението на повдигнатото обвинение, а също така и за установен нисък риск за причиняване на вреди за обществото и за вероятност от резцидив.

Също така, приобщени в хода на съдебното производство характеристични справки за подс. Й. С. от негови колеги, сочат много добри личностни и трудови качества.

Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно и категорично установена въз основа на направените от подсъдимия признания на фактите, визирани в обстоятелствената част на обвинителния акт и тяхното цялостно съответствие с всички приобщени доказателства по досъдебното производство – справка за съдимост и справки с характеристични данни за подс. Й. С.; 2 бр. протоколи за доброволно предаване от 13.04.2023 г.; протокол №538 от 21.06.2023 г. за физикохимична експертиза; протокол за оценка на наркотични вещества от 22.06.2023 г.; протоколи за разпит от ДП на свидетелите К. К., Л. М., П. Г. и Р. С., чиито показания съдът кредитира като безпристрастно дадени в резултат от непосредствени лични възприятия, непротиворечиви помежду си и взаимно допълващи се.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Изтъкнатите несъмнени фактически констатации налагат извод, че подс. Й. С. е осъществил признаците от основния фактически състав на престъплението по възведеното обвинение като на инкриминираната дата без надлежно разрешително е държал високорискови наркотични вещества на обща стойност 74.04 лв, от които -12.34 гр нетно тегло марихуана на обща стойност 74.04 лв, от които: 0.16 гр със съдържание на активен компонент 18.82 % тетрахидроканабинол; 0.25 гр със съдържание на активен компонент 19.14 % тетрахидроканабинол; 11.93 гр със съдържание на акитвен компонент 23.92 % тетрахидроканабинол, като от субективна страна деянието е извършено от подсъдимия, при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 НК. Същият е съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждала е общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им. Умисълът на дееца е обхващал както обстоятелствата, че упражнява практическа власт върху наркотично вещество, от вид и със съдържание, описани по-горе, така и че същите действия извършва по отношение на високорисково наркотично вещество и без надлежно разрешение за това.

Същевременно, настоящият съдебен състав прие, че процесното деяние представлява маловажен случай и поради това следва да бъде квалифицирано по привилегирования състав на чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 НК.

Съгласно чл.93, т.9 НК деянието представлява маловажен случай, когато степента на обществената му опасност е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Преценката по този въпрос се прави на основата на фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и другите обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и морална 2 укоримост на извършеното.

При разискване на въпросите, които поставя правната квалификация на осъщественото при условията на чл.93, т.9 НК престъпление и обсъждане на обективираната в термина „маловажен случай“ законодателна воля, ВКС е категоричен и последователен в своите решения, че следва да се преценят в кумулативна даденост както фактите относно обществената опасност на деянието, проектирана в неговите времеви и пространствени измерения; в реализирания механизъм; в индивидуализиращите инкриминирания предмет белези; в липсата или незначителността на настъпилите вредни последици; в мотивите и подбудите, ръководещи дееца; в социалните отражение и отзвук на посегателството; така и съществуващите данни за личността на извършителя на неправомерния акт. Конкретиката на приетата и доказателствено обезпечена фактология предпоставя маловажност на престъпния акт, само когато извършеното, оценено при съблюдаване комплекса от фактори, правнозначими за тежестта на противоправното посегателство и личните качества на дееца, представлява по-ниска степен на обществена опасност и морална укоримост, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

В случая определящо за правната квалификация на деянието е количеството и стойността на предмета на престъплението, като един от обективните белези на деянието.

Касае се до наркотично вещество марихуана с невисоко количество 12.34 грама, чиято обща себестойност е също невисока – 74.04 лв. Действително, макар и минимално, такова количество надхвърля необходимото за еднократна употреба, но както изявлението на подсъдимия при дадената възможност за последна дума, така и изготвения предсъдебен доклад сочат към инкриминирания период трайно депресивно състояние и зависимост на подсъдимия към наркотични вещества. Разбира се, тези обстоятелства не са извинителни, но във всички случаи, в аспекта на изискванията по чл.93, т.9 НК, следва да се отчетат като аргумент в полза на тезата, че установеното невисоко количество е държано поради състояние на зависимост и за лична употреба. Наред с това, съобразно критериите по чл.93, т.9 НК, на преценка подлежат и всички други смекчаващи отговорността обстоятелства. А по делото са налице само такива, при това същите се значително множество. Подсъдимият е неосъждан, в твърде млада възраст е, има добри характеристични данни, придобил е образователна степен „бакалавър“ в МУ Варна, работи по две трудови правоотношения паралелно, оказал е пълно съдействие чрез доброволно предаване на веществата, направил е пълни признания, както в хода на досъдебното производство, така и при съдебното следствие и при това, представения предсъдебен доклад за него е изцяло положителен като представя становище за негови добри личностни, характеристични, образователни и трудови качества, за демонстрирана способност за поправяне и превъзпитание и мотивираност към позитивна промяна, както и за осъзнаване на значението на повдигнатото обвинение, а също така и за установен нисък риск за причиняване на вреди за обществото и за вероятност от резцидив. Също така, като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът отчита и факта, че в продължителния период от датата на деянието до приключване на съдебното следствие в първоинстанционното производство липсват данни за новорегистрирани противообществени прояви от подс. Й. С.

Всички изтъкнати обстоятелства, преценени в своята съвкупност, сочат такава степен на незначителност на вредоносните последици от деянието, при което същото се отличава с по-ниска степен на обществена опасност и това дава основание за квалифициране на деянието като маловажен случай по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 НК, при което подс. Й. С. следва да бъде признат за виновен, за това, че:

Н а 13.04.202 3 г. в гр. Варна, без надлежно разрешително държал високорискови наркотични вещества – 12.34 гр нетно тегло марихуана на обща стойност 74.04 лв, от които: 0.16 гр със съдържание на активен компонент 18.82 % тетрахидроканабинол; 0.25 гр със съдържание на активен компонент 19.14 % 3 тетрахидроканабинол; 11.93 гр със съдържание на акитвен компонент 23.92 % тетрахидроканабинол, като случаят е маловажен.

Доколкото предвидената в НК санкция за извършеното деяние е „глоба“, от деянието няма причинени имуществени вреди на трети лица, подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер и не освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV от глава осма на НК към момента на извършване на деянието, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.78а, ал.1 НК и целите на наказателната репресия могат да бъдат постигнати чрез налагане на адиминистративно наказание - глоба, чиято стойност съобразно чл.78а, ал.3, вр. чл.354а, ал.5 НК, съдът определи в минималния установен размер по чл.78а, ал.1 НК – 1000.00 лв.

Тези констатации соча основание за признаване на подс. Й. С. за невиновен по първоначално възведеното обвинение поради неустановяване, че деянието е извършено по основния състав на чл.354а, ал.3, т.1 НК.

На основание чл.189, ал.3 НПК, съдът възложи на подсъдимия направените по делото разноски.