Решение № 860 от 31.07.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 860 гр. Варна, 31.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно гражданско дело № 20253100500107 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. № 90087/08.11.2024 г. по описа на ВРС на ищеца „ЕКШЪН ПАРК“ ЕООД, ЕИК 175422194, гр. Варна, подадена чрез пълномощник адвокат Р. Е., ВАК.

Предмет на обжалване е частта на решение № 3618/17.10.2024 г. на Варненски районен съд, 50-ти състав, постановено по гр.д. № 1570/2024 г. по описа на ВРС, с която е отхвърлен предявеният от ищеца - настоящ жалбоподател иск по чл.432, ал.1 от КЗ спрямо ответния застраховател ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище град София, за разликата над присъдената сума от 5 510,80 лева до пълния претендиран размер от 16 977,58 лева, представляваща дължимо обезщетение за обезвреда на претърпените имуществени вреди по собствения му лек автомобил марка „Линкълн Таун Кар“, рег. № ******, вследствие на ПТП, настъпило на 16.07.2022г. в град Варна по вина на водача на л.а. „Мерцедес МЛ 280“, рег. № ******, обхванат от действието на валидна, към момента на настъпване на застрахователното събитие, застраховка

„Гражданска отговорност” по застрахователна полица №

BG/22/122000488514 със срок на действие от 20.02.2022 до 19.02.2023 год., издадена от ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, както и в частта, с която е отхвърлен предявения акцесорен иск за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 16.07.2022 г., до окончателното изплащане на задължението. Жалбоподателят е осъден и да заплати на насрещната страна сумата от 1

371,47 лева, представляваща направени в първоинстанционното производство разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Въззивникът излага съображения за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че в нарушение на процесуалните правила решаващият състав не е допуснал провеждането на повторна САТЕ. Счита възприетия извод за неоснователност на искането за представяне на застрахователна преписка по щета № 0003-5000-22-001121 за необоснован. По отношение на изготвената пред първоинстанционния съд САТЕ сочи, че вещото лице не е съобразило дали посочените от него сервизи биха могли да извършат необходимите ремонти, като не е посочило и конкретна цена за труд, съответно не е определило правилно стойността на МПС.

Аргументира становище за необоснованост на заключението на САТЕ с липсата на извършен оглед на увреденото МПС. Поради липсата на проведен оглед на МПС въззивникът счита, че вещото лице не е установило запазените части, тяхната годност, функционалност и стойност, като съдът неправилно ги е приспаднал при постановяване на решението си. Твърди, че надлежно е оспорил заключението на САТЕ, което съдът неправилно не е съобразил. Счита, че насрещната страна не е доказала по категоричен начин наличието на съхранени детайли по автомобила, които да бъдат реализирани на пазара за употребявани части, което е довело до неоснователно обогатяване. Оспорва изводите в решението за недължимост на законна лихва. Искането е за отмяна на решението в оспорената му част и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.

В срока по чл.263 от ГПК насрещната страна – ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, чрез пълномощника си по делото юрисконсулт А. Г., е подал писмен отговор вх.

№105375/31.12.2024г., в който обосновава становище за неоснователност на подадената въззивна жалба, обосновано с изложени аргументи и доводи по наведените от въззивника оплаквания. Твърди, че вещото лице по изготвената САТЕ е дало вярно и точно заключение, което правилно е било кредитирано от първоинстанционния съд.

Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира и разноски за въззивното производство.

По предварителните въпроси и допустимостта на въззивното производство, съдът се е произнесъл с определение №1286/10.03.2025 година.

В съдебно заседание въззивникът, представляван по пълномощие от процесуалния си представител адвокат Р. Е., поддържа оплакванията и исканията си до въззивния съд. Представя списък по чл. 80 ГПК за претендираните разноски.

Въззиваемата страна не е взела участие.

За да се произнесе по същество на предявените въззивни жалби, съдът взе 2 предвид следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото е предявения от ищеца „ЕКШЪН ПАРК“ ЕООД, ЕИК 175422194 - собственик на ППС, увредено при ПТП, настъпило на 16.07.2022г. в гр.

Варна, пряк иск срещу застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на виновния за ПТП водач на другото МПС – участник в произшествието л.а. „Мерцедес МЛ 280“, рег. № ******.

Претенцията си ищецът обосновава с твърденията, че застрахователят на виновния за ПТП водач дължи обезщетяването в пълен размер на причинените му в резултат на това пътно произшествие имуществени вреди. И тъй като след отправената му покана и извършени огледи застрахователят е заплатил доброволно само сумата от 2 189,20 лева, която не е адекватен паричен еквивалент на реалния размер на вредите към датата на настъпване на събитието, остатъкът до пълния дължим размер на обезщетението от 19 166,78 лева се претендира по съдебен ред. Искът е предявен за сумата 16 977,58 лева, като същата се претендира ведно със следващото се обезщетение за забава в размер на законната лихва считано от датата на увреждането – 16.07.2022г., до окончателното плащане.

Така предявените искове се квалифицират правно по чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането (КЗ), във вр. с чл.429, ал.1, т.1 КЗ и чл.45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), съответно чл.429, ал.3, във вр. с ал.2, т.2 от КЗ и чл.84, ал.3 от ЗЗД.

Част от основните факти, на които е основан предявения главен иск – че на 16.07.2022г. в град Варна, бул. „Осми Приморски полк“ по ул. „Архитект Георги Костов“, е настъпил пътен инцидент, при който поради несъобразена скорост при навлизане в десен завой водачът на л.а. „Мерцедес МЛ 280“, рег. № ****** е загубил контрол, навлязъл в частен имот и блъснал паркирания лек автомобил „Линкълн Таун Кар“, рег. № ******, собственост на ищеца, и още един автомобил; в резултат на това на собствения на ищцовото дружество лек автомобил били причинени увреди в задна дясна и задна лява част, задна лява ходова част; към датата на събитието водачът на л.а. „Мерцедес МЛ 280“, рег. № ******, Г.П. от гр. Варна е бил обхванат от застрахователната закрила на сключена със ЗК „ЛЕВ ИНС” АД застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица № BG/22/122000488514 със срок на застрахователно покритие до 19.02.2023 год., не са спорни между страните.

Не се спори и че собственикът на пострадалия л.а. „Линкълн Таун Кар“, рег. № ******, е отправил искане до застрахователя за плащане на обезщетение за причинените му щети. След извършени два огледа на автомобила (на 22.07. и 10.08.2022 г.) застрахователят определил обезщетение в размер на 2 189,20 лева, изплатено по банков път по сметка на ищцовото дружество с преводно нареждане от 15.09.2022 година.

По същество правният спор, поддържан и с подадената въззивна жалба, се 3 свежда до справедливия размер на дължимото обезщетение за обезвреда на причинените на ищеца имуществени вреди по собствената му вещ - лек автомобил „Линкълн Таун Кар“, рег. № ******, пазарната стойност на последната към датата на причиняване на увредата от значение за преценката по чл.390, ал.1 от КЗ наличие на тотална щета на МПС, допуснатата забава за изплащане на дължимото обезщетение за отстраняване на вредите, подлежаща на обезщетяване от застрахователя, респ. началния й момент.

Безспорно е, с оглед приложимите норми на КЗ (чл.493, ал.1, т.1, вр. чл.499, ал.2 КЗ), че дължимото в настоящия случай обезщетение следва да се определи по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие. В тази връзка в първоинстанционното производство е изслушана автотехническа експертиза, заключението на която установява, че възстановителната стойност на увредения автомобил е в размер на 9 518,23 лева, а средната му пазарна стойност към датата на увреждащото събитие е в размер на 11 000 лева.

По реда на чл.266, ал.3 ГПК във въззивното производство е допусната повторната САТЕ. При определяне на пазарната стойност на увреденото МПС вещото лице е използвало метода на пазарните аналози, основавайки се на разбирането, че пазарната стойност е сумата, срещу която към датата на оценката автомобила може да бъде разменен между продавач и купувач, които желаят сключването на продажбена сделка при условията на свободен пазар и действат информирано, благоразумно и без принуда. След проучване в интернет-платформи за предлагането на леки автомобили от вида на процесния на вторичния пазар и след отчитане на междувременното поскъпване цените на употребяваните автомобили към днешна дата (с около 15 %), съответно средното обезценяване на един автомобил при обичайна експлоатация и добра поддръжка (с около с 10 % на година, или 0.83 % месечно) вещото лице заключава, че пазарна стойност на процесния автомобил към датата на ПТП 16.07.2022 г., е 18 852,81 лева. Отстраняването на щетите по автомобила, съобразявайки средни пазарни цени за части и труд към датата на произшествието, вещото лице остойностява на 12 961,11 лева. Съобразено е от вещото лице спецификата на увреденото в случая МПС (лимузина) при обследване на цените на нормочас за тенекеджийно-бояджийски операции и механични ремонти, предлагани от сервизи на територията на гр. Варна, които притежават помещение за ремонт и обособено място за боядисване на автомобили с обща дължина над 7 метра.

Настоящият съдебен състав намира, че именно заключението на повторната експертиза следва да бъде кредитирано при определяне на действителната стойност на причинената вреда, доколкото същото е основано на по-подробно пазарно проучване, след обобщаване на събраната информация от различни алтернативни доставчици на определените за подмяна детайли по изготвения опис-заключение на увредените 4 детайли и автосервизи, притежаващи възможност за извършване на ремонта с оглед спецификата на автомобила, което прави заключението по-пълно и обосновано.

И тъй като изчислената от вещото лице сума за ремонт на процесният автомобил Lincoln Town car не надхвърля 70% от определената действителна негова стойност (18 852,81 лв.), т.е. не е налице тотална щета по смисъла на чл.390, ал.2 КЗ, то именно сумата от 12 961,11 лева следва да се приеме за действителната стойност на вредата, даваща реална възможност за пълноценно възстановяване на увреденото МПС съобразно пазарните условия. След приспадане на извънсъдебно изплатеното обезщетение от 2 189,20 лева се формира непогасен остатък от 10 771,91 лева, до която сума искът по чл. 432 КЗ следва да се уважи, а за разликата до пълния претендиран размер от 16 977,58 лева исковата претенция следва да се отхвърли като неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.493, ал.1 от КЗ застрахователят по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице (по чл.429, ал.2, т.2 КЗ), какъвто именно е и настоящия случай. Началният момент на забавата за застрахователя е по-ранната от двете дати на уведомяването му за настъпването на застрахователното събитие - от самия застрахован по реда на чл.430, ал.1, т.2 от КЗ или от увреденото лице (в т.ч. и чрез предявяване на застрахователна претенция). В случая няма спор, че пострадалият ищец е предявил пред ответния застраховател писмена претенция за обезщетяване на причинената имуществена вреда, по която е била образувана застрахователна преписка – щета №0003-5000-22-001121, но без данни за датата на нейното получаване. Като първа сигурна дата в тази връзка следва да се приеме датата на извършения от застрахователя оглед на увредения автомобил 22.07.2022г., от която именно дата за ответника настъпва задължението за плащане и на следващите се лихви за забава по чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3 от КЗ. Предявената акцесорна претенция за присъждане на законна лихва считано от датата на увреждането се явява неоснователна.