Решение № 162 от 19.06.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. Сливен, 19.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана К. Димова при участието на секретаря Марияна Ст. Семкова като разгледа докладваното от Светлана К. Димова Административно наказателно дело № 20252230200537 по описа за 2025 година Производството е по повод жалба от „К.“ ООД с ЕИК 119601635, чрез управителя на дружеството О. К. Т., против НП № 821816F815208/07.04.2025 г. издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ гр.Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, съгласно Заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ- 384 от 27.02.2024 г., с което на търговеца, за нарушение на чл.7а, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ, във вр. с чл.26, ал.6 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год , във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2, изр.2 от ЗДДС, във връзка с чл. 185, ал.1 от ЗЗД е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1000 лева.

За дружеството жалбоподател, нередовно призовано се явява редовно упълномощен процесуален представител,който моли за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно. Алтернативно прави искане за приложение на чл.28 от ЗАНН.

В с.з. административно – наказващия орган, издал обжалваното наказателно постановление се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител юрисконсулт С.Д.. Моли съда НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в 1 своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 15.03.2025 г. в 13:56 ч. инспектори при ЦУ на НАП, извършили проверка на търговски обект – бистро „П.“, находящ се в гр. Сливен, ул. „Цар Самуил“ №1, стопанисван от „К.“ ООД гр. Сливен. Преди легитимация на органите по приходите била направена контролна покупка на обща стойност 54.30 лв. За покупката бил издаден фискален касов бон № 0027593/15.03.2025 г. от монтирано в обекта фискално устройство модел „Datecs DP-150“ с потвърждение в НАП № 4005424/30.01.2019 г., с индивидуален № DT737496 и фискална памет № 02737496. За издадения фискален касов бон № 0027593/15.03.2025 г. бил генериран и още един документ за текуща сума по сметка, който наподобявал визуално и по съдържание издадения фискален касов бон, а самият фискален касов бон не съдържал задължителните реквизити.

За извършената проверка на дружеството нарушител бил съставен Протокол за извършена проверка в обект серия АА № 0176113/15.03.2025 г.

За извършеното бил съставен АУАН сер. AN № F815208/24.03.2025 г., с който деянието било квалифицирано като нарушение на чл. 7а, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл.26, ал.6 от Наредба №Н18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Актът бил предявен на управителя на дружеството жалбоподател на 24.03.2025 г., който след като се запознал със съдържанието му вписал, че има възражения.

Въз основа на съставения АУАН сер. AN № F815208/24.03.2025 г. било издадено и обжалваното НП № 821816-F815208/07.04.2025 г., с което на „К.“ ООД, е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на в размер на 1000 лв., на основание чл. 185, ал. 2, изр.2 от ЗДДС, във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 7а, ал. 1 от Наредба № Н18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл.26, ал.6 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства.

Съдът кредитира дадените в хода на съдебното следствие показания на свидетелите Д. У. и А. М., доколкото същите взаимно се допълват и не си 2 противоречат помежду си относно основните подлежащи на доказване факти.

Съдът дава вяра на писмените доказателства, приобщени по съответния процесуален ред по делото, с изключение на представената от процесуалния представител на дружеството стокова разписка, доколкото неговото твърдение,че този документ също е бил предоставен на проверяващите не се доказа.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът направи следните фактически и правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалването, а по същество е основателна.

По делото безспорно се установява, че дружеството жалбоподател е извършило описаното в НП административно нарушение, изразяващо се в нарушение на нормата на чл.7а, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ. Според нормата на чл.7а, ал.1 от Наредба № Н18/13.12.2006 г. на МФ не се допуска лице по чл. 3 да предоставя документ с информация за текуща сума по сметка, наподобяващ визуално или по съдържание на фискален, системен или служебен бон.

По делото е безспорно установено,че дружеството– жалбоподател има качеството на търговец, стопанисващ обекта и попада в обхвата на нормата на чл. 3 от Наредбата. Установено, въз основа на разпита на проверяващите инспектори, св.У. и св.М. е и това,че в деня на проверката същите са били обслужени от управителя на фирмата, който при поискване на фискален бон за заплащане на сметката е представил посочения по горе фискален касов бон, придружен от приложен към него документ с информация за текуща сума по сметката.

Установено е и това,че след представяне на описаните два документа проверяващите са се представили, легитимирали и започнали извършването на проверка. В хода на същата св. У. е установил, че в търговският обект има налична компютърна конфигурация, в която е наличен програмен продукт, в който са описани и се съдържали всички налични в обекта артикули.

Установил е също така,че този програмен продукт е свързан неправилно към нефискален принтер, вместо към фискалното устройство. Свидетелят, също 3 така е категоричен, че това свързване следва да се извърши от техник към фирмата, обслужваща фискалното устройство по договор с търговския обект.

По делото не е спорно и това, че въз основа на контролна продажба дружеството „К.“ ООД гр. Сливен е издало фискален касов бон № 0027593/15.03.2025 г. за обща сума 54.30 лева, който не е съдържал задължителните реквизити и именно поради това към него на проверяващите е бил издаден документ за текуща сума по сметка. В същото време от приложеният и приет като доказателство по делото документ за текуща сума/ находящ се на л.15 от делото/, се установява, че в него са описани наименование на вида стока, количеството на стоката, цената за съответния брой стока, общата сума 54.30 лева, като е изписан и израза „Моля изчакайте касовия си бон, заповядайте отново“. От съдържанието на този документ се установява, че същият е допълнително пояснение на вида, количеството и единичната цена на поръчаните продукти и като стойност същият не се различава от самият фискален касов бон. По делото е безспорно и това,че описаните в него артикули са се съдържали в програмния продукт от компютърната конфигурация в търговския обект.

Установено е също така, че освен процесния АУАН, на дружеството е съставен АУАН и е издадено НП и за издадения касов бон, без същия да съдържа задължителните, императивно посочени реквизити.

Съдът, обаче приема за установено и това, че от нарушението не е настъпил друг противоправен резултат или каквито и да било вредни последици. В хода на проверката е било извършено засичане на наличността в търговския обект, като видно от Протокол за извършена проверка серия АА № 0176113/15.03.2025 г. (л.12-14 от делото), след контролната покупка и след легитимация от проверяващите в обекта, е изведен данъчен „х“ отчет от който не е установена разлика в наличните средства. Не са констатирани и други нарушения, а в конкретния случай, въпреки, че нарушението не е свързано с неотразяване на приходи, следва да се отчете и това, че от една страна стойността на закупената стока не е висока, а от друга не е налично и ощетяване на фиска или на клиента.

Във връзка с гореизложеното, съдът счита, че в конкретния случай са налице всички обстоятелства, за да се приеме, че се касае за маловажен случай. По делото, от страна на наказващия орган не се ангажираха 4 доказателства,че дружеството–жалбоподател е извършвало и други административни нарушения, поради което съдът приема, че процесното нарушение е първа противоправна проява. Това обстоятелство, в едно с останалите горепосочени съждения налаган извода,че констатираното нарушение следва да се третира като такова с по-ниска степен на обществена опасност от останалите случаи на подобни нарушения .

Воден от горното, съдът намира, че са налице основания за прилагане на разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН и следва да отмени наказателното постановление, като предупреди дружеството нарушител, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящия съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

В настоящия случай своевременно се явява искането за присъждане на разноските във вид на адвокатско възнаграждение и същите следва да се възложат в тежест на въззиваемата страна.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 821816-F815208/07.04.2025 г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на „К.“ ООД с ЕИК 119601635, представлявано от управителя О. К. Т., със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул.“К.“ № 2А на основание чл.185, ал.2, изр.2 от ЗДДС, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1000 лева за нарушение на чл.7а, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл.26, ал.6 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ПРЕДУПРЕЖДАВА на осн. чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН „К.“ ООД с ЕИК 119601635, представлявано от управителя О. К. Т., със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул.“К.“ № 2А, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

5

ОСЪЖДА ТД на НАП-Бургас да заплати на „К. “ ООД-Сливен, с ЕИК 119601635, седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул.“К.“ № 2А, представлявано от управителя О. К. Т., сумата от 400 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд - Сливен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 6