Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 157 от 30.12.2025, Районен съд - Елин Пелин

Съд
Районен съд - Елин Пелин
Дело
Административно наказателно дело 300/2025
Вид
Решение № 157
Подписан
30.12.2025
В сила
14.02.2026
Състав
Петко Русев Георгиев

Цитирани разпоредби

  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 52, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 82 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 82, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • § 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т.63 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 80, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс
  • чл. 81, ал. 3 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Елин Пелин, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ

ДЕЛА, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петко Р. Георгиев при участието на секретаря Тодорка Евст. Георгиева като разгледа докладваното от Петко Р. Георгиев Административно наказателно дело № 20251820200300 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на А. Н. М., ЕГН **********, с адрес: с. , ул. „ “ № , срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 11308459 на ОДМВР – София, с който е наложена глоба от 100 лева на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с. чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

В жалбата се сочи незаконосъобразност и неправилност на атакуваното електронния фиш, като се иска изцяло отмяната му. Твърди се, че на снимката се вижда и товарен автомобил МАН, като не е ясно кой автомобил се движи с превишена скорост.

В съдебното заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

ОДМВР – София изразява писмено становище за неоснователност на жалбата.

РП Елин Пелин не изразява становище по жалбата.

Съдът, след като служебно провери атакувания електронен фиш, доводите на страните и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Срещу жалбоподателя е бил съставен електронен фиш серия К № 11308459 на ОДМВР – София, с който е наложена глоба от 100 лева на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр.

1 с. чл. 21, ал. 1 ЗДвП за това, че на 02.08.2025 г. в 13.11 ч. в обл. Софийска, общ. Елин Пелин, гр. Елин Пелин бул. София 66 в населено място при ограничение на скоростта от 50 км/ч сигнализирано с пътен знак Д11 при отчетен толеранс от -3%, нарушението е извършено при условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/8873009 на 26.10.2024 г, с МПС Пежо 407 СВ 2.0 Д, вид лек автомобил с регистрационен номер СВ9061МВ е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 120c529, разрешена стойност на скоростта 50 км/ч., установена стойност на скоростта 61 км/ч., превишена стойност на скоростта 11 км/ч.

Приложени са пет снимки от 10.11.2024 г. в 12.09 ч., като на четири от тях не е отчетена скорост и се виждат две МПС Пежо и МАН, а на петата снимка е отчетена скорост +64 (прибл.) на разстояние 157 м, скор. лимит кол: 50 км/ч, кам-н 50 км/ч.

Представен е протокол за проверка № 105-СГ-ИСИС/20.03.2025 г. на Българския институт по метрология за обект преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S1 за проверено средство за измерване № 120c529.

Представено е удостоверение № 17.09.5126 от 07.09.2017 г. за одобрен тип средство за измерване на Българския институт по метрология за преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S1.

Видно е от заповед № 8121з-172/ 29.02.2016 г. на министъра на вътрешните работи са утвърдени образци на електронни фишове, а със заповед № 8121з-931/ 30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи е заменено Приложение 1 към № 8121з-172/ 29.02.2016 г. с образец на електронен фиш за налагане на глоба по ЗДвП.

Представен е протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система ARH CAM S1 № 120c529 на 02.08.2025 г., с отбелязано място на контрол гр. Елин Пелин бул. София 66, общинска пътна мрежа ОПМ, пътен знак за ограничени ДА (Д11), разстояние от пътния знак с въведено ограничение 220 метра, дигитална снимка – да, режим стационарен, посока за действие – двете посоки Д, начало на участъка – не е посочен, край на участъка – не е посочен, имена на служител Никола Венетов и подпис, начало на работа 09.45 ч., край на работа 14.30 ч., № на първо статично изображение/видеозапис автоматично, № на последно статично изображение/видеозапис автоматично, брой установени от автоматизирано техническо средство или система – 111.

По делото е изискана цялата преписка по ЕФ К/8873009, като не са констатират доказателства, от които да се установява дали процесното нарушение е осъществено в условията на повторност, тъй като остава неясно дали и кога ЕФ К/8873009 е бил връчен на жалбоподателя, респ. в кой момент е влязъл в законна сила. В постъпилата справка се сочи, че не е налична обратна разписка за връчване на ЕФ К/8873009. Отбелязванията в АИС АНД на дата на връчване и влизане в сила не представлява годни доказателства да установи този факт при непредставянето на разписка за извършено надлежно връчване.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни 2 изводи:

По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу електронен фиш, който подлежи на обжалване.

Според Тълкувателно постановление (ТП) № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС, разпоредбата на чл. 11 ЗАНН препраща към уредбата касаеща погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс. В мотивите му са изложени съображения, че понастоящем в ЗАНН са регламентирани два вида давност: погасителна давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира правомощията си по административно наказателното преследване (чл. 34 ЗАНН) и давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената административна санкция (чл. 82 ЗАНН). От своя страна, тази давност може да бъде квалифицирана като обикновена (по чл. 82, ал. 1 ЗАНН) и абсолютна такава (по чл. 82, ал. 4 ЗАНН). Един от значителните пропуски в ЗАНН е свързан с липсата на правна регламентация на института на абсолютната погасителна давност, при настъпването на която следва да се прекрати административно наказателното производство. Нито в чл. 34, нито в чл. 82 от ЗАНН е налице разпоредба, аналогична с тази на чл. 81, ал. 3 НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 ЗАНН. Никъде в мотивите на посочено по-горе тълкувателно решение не се твърди, че разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 НК се прилага самостоятелно като обикновена давност, която важи в административно-наказателното производство, а тази правна норма винаги се прилага единствено във връзка с чл. 81, ал. 3 НК – за изчисляване на абсолютната давност. При приложение на чл. 80, ал. 1, т. 5 НК вместо чл. 34 ЗАНН би се нарушило правилото, че специалният закон дерогира общия т. е. би се тълкувало превратно нормата на чл. 11 ЗАНН. С оглед изложеното преследвателската давност за конкретното административно нарушение е четири години и половина от датата на нарушението, като същата не е изтекла към момента на постановяване на съдебното решение.

Процедурата по започване на административнонаказателно производство с издаване на електронен фиш е изключение от общите правила на ЗАНН. В чл. 189, ал. 4 ЗДвП са определени условията, при които се издава електронен фиш. Легална дефиниция на понятието „електронен фиш“ се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за 3 налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

Видно е, че след настъпилите законодателни промени се допуска правна възможност по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронен фиш за налагане на глоба да бъде издаден и при нарушение, установено и заснето със система, в отсъствие на контролен орган и на нарушител. При посочената втора хипотеза в чл. 189, ал. 4 ЗДвП е необходимо контролният орган да не може да влияе пряко върху с действията си върху показанията на системата за видео-контрол при извършване на измерването - в каквато насока е и застъпеното становище в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 година на ВАС. Ето защо, съдът е задължен при произнасянето си във всички случаи да установи дали към момента на извършване на измерването контролният орган е осъществил конкретни действия по системата, които биха могли да окажат влияние при измерването или последното е осъществено от самата система, в отсъствие на контролния орган - в каквато насока е законодателната повеля.

В ДВ бр. 36/2015г. е обнародвана Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи /АТСС/ за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи, с която се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата. Според чл. 4 от посочената наредба за осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на Българския институт по метрология. Преди пускане в експлоатация АТСС преминават първоначална проверка.

След изтичане срока на първоначалната проверка АТСС преминават последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.

Превишението на скоростта като административно нарушение е възможно в две различни и самостоятелни хипотези на разрешена скорост, регламентирани в чл. 21, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, като във втория случай от съществено значение за съставомерността на деянието за вида на пътния знак, конкретната стойност на ограничението, въведено с този знак, месторазположението му спрямо мястото на извършване на нарушението с оглед обхвата му на действие. В конкретния случай описанието на нарушението не позволява еднозначен извод относно точния вид на нарушението. С това се ограничава правото на защита на нарушителя, който има право да узнае какво точно нарушение на правилата за движение се твърди, че е извършил.

За законосъобразното издаване на електронен фиш в случая, освен техническата изправност 4 на използваната автоматизирана система за контрол, е необходимо да се установи и изпълнението на задължението по чл. 8 от Наредбата. Според чл. 8 от посочената наредба при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта. Според чл. 10, ал. 3 от същата наредба при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда.

На приложената към административно-наказателната преписка снимка, послужила като основание за издаване на електронния фиш са видими два регистрационни номера, т. е. заснети са две МПС. Предвид на това съдът намира, че автомобилът, чиято скорост на движение не е установен по необходимия за ангажиране на отговорността безспорен и категоричен начин т. е. нарушението се явява недоказано, което е самостоятелно основание за отмяна на санкционния акт. В процеса на доказване АНО, който носи доказателствената тежест да докаже административното „обвинение“ не е ангажирал безспорни и недвусмислени доказателства, от които да се установява, че скоростта от 61 км/ч., заснета от техническото средство, се отнася именно до автомобила на жалбоподателя. Предвид на това, съдът намира, че независимо, че по делото е установено движение на МПС, в посочения пътен участък и на посочената дата и час с превишена скорост, над допустимата скорост то не може да се определи по несъмнен начин, че това нарушение е извършено именно от водача на процесното МПС.