Решение № 90 от 21.04.2022, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Смолян, 20.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Мария Ан. Славчева

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско дело № 20215400500241 по описа за 2021 година

И за да се произнесе ,взе в предвид следното :

Производството е по чл.268 ГПК във връзка с чл.178 ал.1 ЗМВР.

Смолянският окръжен съд е сезиран въззивна жалба вх..№ 2743/26.04.2020година Главна дирекция „Гранична полиция” към МВР-гр.София, представлявана от Св.К., депозирана чрез пълномощника главен юрисконсулт Т. К., срещу решение № 93 от 02.04.2021година, постановено по гр.д.№1032/2020година по описа на Смолянски районен съд, с което е осъдена Главна дирекция „Гранична полиция“, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1202, бул. „Мария Луиза“ № 46, представлявана от главен комисар Св.К. на основание 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР да заплати на Е.Р. П., ЕГН **********, от с. Б., общ. М., ул. „Р.“ № *, сумата от 1814,99 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положения 227 часа труд в периода 01.11.2017 – 31.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.11.2020 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на задължението, както и да му заплати на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 257,76 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяко отделно допълнително месечно възнаграждение за труд, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието, в което е отчитан труда до 11.11.2020 г. , както и да му заплати направените разноски в размер на сумата от 400 лв. за платено адвокатско възнаграждение. Със същото решение е осъдена Главна дирекция „Гранична полиция да заплати по сметка на РС Смолян сумата от 242,60 лв., от която 122,60 лв. държавна такса и 120 лв. за възнаграждение на вещо лице .

С въззивната жалба се атакува постановеното решение изцяло. Изложени са оплаквания за неправилност на съдебният акт като постановен в нарушение на материалния закон и необоснован, постановен при съществени процесуални нарушения. Изразено е 1 несъгласие с приетото, че е налице празнота в специалната нормативната база - ЗМВР и издадените въз основа на него наредби,която според съда следва да бъде запълнена от разпоредбите на общото трудово законодателство - КТ и в частност от издадените въз основа на него Наредба за структурата за организацията на работната заплата (НСОРЗ) и Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО). Това тълкуване съответства на нормата на чл. 46, ал. 2 от ЗНА . подобно тълкуване е неправилно, вследствие на неправилно приложение на материалния закон.Развива оплакване, че неправилно съдът прилага материалния закон като не се съобразява със служебния статут на служителя и приложимите спрямо него норми.В МВР има три категории служители, служебното положение на които е регламентирано в три различни закона. Съгласно чл. 142, ал. 1 от ЗМВР „Служителите на МВР са: 1. държавни служители - полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; 2. държавни служители; 3. лица, работещи по трудово правоотношение. В ал. 2 е предвидено, че „статутът на държавните служители по ал. 1, т. 1 се урежда с този закон“, в ал. 4, че „Статутът на държавните служители по ал. 1, т. 2 се урежда със Закона за държавния служител“ , а в ал. 5, че „статутът на лицата, работещи по трудово правоотношение, се урежда при условията и по реда на Кодекса на труда и на този закон “. В ЗМВР няма препращаща норма, която да даде основание да се прилагат субсидиарно, както разпоредбите на КТ, така и издадените въз основа на кодекса подзаконови нормативни актове, в т.ч. и НСОРЗ. ЗМВР е специален нормативен акт, регламентиращ статута на служителите, работещи в МВР, като обосновава различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото възнаграждение и др. С оглед специалния характер на акта, размерът на дължимото допълнително възнаграждение следва да се определи съобразно специалните правила, посочени в ЗМВР и в издадените Наредби на министъра на вътрешните работи и заповеди, въз основа на призната от закона делегация.

Основавайки се на законовата делегация на чл. 187, ал. 9 във връзка с ал. 8, чл. 187а, ал. 4 и чл. 188, ал. 1 от ЗМВР, министърът на вътрешните работи е издал приложимата през процесния период Наредба № 81213-776/29.07.2016 г., регламентираща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в министерството на вътрешните работи.

Съгласно чл. 3, ал. 3 от наредбата, при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Видно от приетата по делото експертиза е, че трудът, който служителят е полагал, е по 8 часа нощен труд.

Твърди също,че при съпоставянето на ЗМВР и КТ е видно, че за разлика от КТ, който ограничава нощния труд до 7 часа дневно, такова ограничение не е предвидено в ЗМВР и при него нормалната продължителност на работното време през деня съвпада с нормалната продължителност на работното време през нощта и тя е 8 часа. Различието на двете уредби е обяснимо със спецификата на функционалните задължения на служителите по чл. 142, ат. 1, т. 1 от ЗМВР, пряко обусловена от значимостта на обществените отношения, с които е свързано изпълнението на техните функции. Тази специфика обуславя и редица други различия именно по отношение обема на полагания труд, които обаче не аргументират извод за дискриминационно третиране на конкретната категория служители, защото адекватно на по-неблагоприятните условия, завишени изисквания и ограничения при полагане на труд в сравнение с работещите по трудови правоотношения лица и другите държавни служители, за служителите в ЗМВР са предвидени редица компенсационни механизми, допълнителни материални стимули и нематериални блага, от каквито нито работещите по трудови правоотношения, включително и тези в системата на МВР, нито останалите държавни служители се ползват. Съгласно чл. 107а, ат. 18 от КТ на служителите, работещи по трудово правоотношение в държавната администрация, не може да се определят допълнителни възнаграждения на основания, различни от посочените в КТ, като 2 такива не може да се определят за тях и в други закони. Напълно идентична е разпоредбата и на чл. 67, ал. 12 от ЗДСл по отношение на държавния служител - че не може да се определят допълнителни възнаграждения на основания, различни от посочените в ЗДС, нито в други закони може да се определят допълнителни възнаграждения на същия. Само за държавните служители в МВР е предвидено в чл. 179. ал. 4 от ЗДСл, че извън допълнителните възнаграждения по чл. 179, ал. 1 и по чл. 178, ал. 1, които са съответни на уредените в КТ и ЗДСл, им се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на МС.

Не е налице колизия между нормите на чл. 179, ал. 2 и чл. 188, ал. 2 от ЗМВР.

Съгласно чл. 188, ал. 2 от ЗМВР държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Логическото тълкуване на цитираната норма обуславя извода, че препращането е само към Глава XV от КТ - „Специална закрила на някои категории работници и служители“. Норми извън посочената глава от КТ, включително подзаконови нормативни актове, издадени въз основа на такива, не намират приложение по отношение на служителите на МВР.

Полагането на труд през нощта и от държавните служители по чл. 142, ат. 1, т. 1 от ЗМВР, и от тези по т. 2 на същата норма, и от работещите по трудови правоотношения, е свързано със задължение на работодателя за възмездяването му, като разпоредбите на трите закона и на свързаните с тях наредби относно дължимостта на допълнително възнаграждение за нощен труд за всеки отработен нощен час или за част от него и минималния размер на същото, са идентични: чл. 261 от КТ и чл. 8 от НСОРЗ; чл. 67, ал. 7, т. 1 от ЗДСл и чл. 20 от НЗСДА и чл. 179, ат. 1 от ЗМВР и чл. 9 от наредбите по чл. 179, ат. 2 от ЗМВР.

В чл. 2, ат. 3 от НСОРЗ изрично е предвидено, че наредбата не се прилага за служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а от КТ. В този смисъл тази наредба е напълно неприложима за държавните служители по ЗДСл и ЗМВР.

Твърди още, че предвиденото в чл. 9, ат. 2 от НСОРЗ превръщане на нощния труд в дневен цели да установи, дати в рамките на съответния отчетен период има положен извънреден труд. Тъй като в КТ е предвидена различна продължителност на допустимия нощен труд в сравнение с дневния такъв, законодателят е използват математически атгоритъм, чрез който нощният труд се приравнява на дневен, за да стане възможно събирането му с отработените дневни часове, съпоставянето му с нормалната продължителност и съответно констатиране налице ли е положен извънреден труд. Превръщането става чрез умножаване на отработените нощни часове с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. 8:7= 1,143. Разпоредба, идентична на тази на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, с основание не е предвидена в наредбите по чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, защото за държавните служители нормачна продължителност на дневния и нощния труд съвпада и коефициентът, изчислен по горепосочения начин би бил 1 (едно).

В ЗМВР не е предвидено допълнително възнаграждение за нощен труд извън такова в размер на не по-малко 0.25 лв. (определения размер към процесния период) на отработен нощен час и ясно е определено как става установяването на положен извънреден труд, дължимостта на допълнително възнаграждение за същия и компенсирането му по друг начин. В КТ, НРВПО и НСОРЗ също ясно са разграничени допълнителните възнаграждения за нощен и извънреден труд, основанието за дължимостта им и начинът на формиране на размера им. Коефициентът, предвиден в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ за превръщане на нощния труд в дневен, и при трудовите правоотношения няма отношение към допълнителното възнаграждение за нощен труд, а при определени хипотези (чл. 9, ал. 1 и ат. 3 от НСОРЗ) е 3 относимо към увеличаване размера на трудовото възнаграждение и при сумираното отчитане на работното време - към установяване полагането на извънреден труд.

Превръщането съгласно НСОРЗ на нощните часове в дневни цели събирането им с общия брой отработени часове за отчетния период, за да се установи има ли надвишаване на нормата и съответно наличие на извънреден труд, а няма за цел автоматично обявяване за извънреден труд на разликата, получена след конвертиране на часовете нощен труд, без сумиране с действително отработените часове за отчетния период и установяване дали и с колко се надвишава нормата.

В специалната нормативна уредба - ЗМВР и подзаконовите му актове, не е предвидено превръщането на нощните часове в дневни, поради което отработеното време за даден отчетен период представлява сбора от общо положения от него на смени нощен и дневен труд, а не сбор от превърнатия с коефициент в дневен нощен труд и отработените дневни часове. Липсата на такава разпоредба не съставлява празнота в правото, която да подлежи на запълване, защото уредбата на материята в ЗМВР не е непълна, а изчерпателна законът съдържа същата пълна уредба на правоотношенията по повод полагането на труд в МВР, каквато се съдържа и в КТ относно трудовите правоотношения, и в ЗДСл за служебните правоотношения в държавната администрация, а подзаконовият нормативен акт - наредбите по чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, няма основание да предвиди превръщане на нощния труд в дневен, защото разпоредбите му са обусловени от предвидената в чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР еднаквата нормална продължителност на часовете дневен и нощен труд. При паралелното действие на норми, уреждащи една и съща материя, приложение намират специалните норми, които изключват действието на общите.