Решение № 13173 от 21.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13173 гр. София, 21.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: М. Т. ДОЛАПЧИЕВА при участието на секретаря ЕСТЕЛ ЕМ. Д. като разгледа докладваното от М. Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело № 20221110120649 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

„Топлофикация София“ ЕАД е предявило срещу М. Д. Д., Д. Д. Д. и Р. Д. Д. искове с правно основание чл. 422 ГПК, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 67343/2021 г., по описа на СРС, 74 състав:

- М. Д. Д. - сумата в размер на 1 399 лева - главница за цена на доставена от ищеца топлинна енергия през периода 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. Сердика, бл. 18, ет. 4, ап. 40, аб. № 93011, ведно със законната лихва от 25.11.2021 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 228,42 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за главница за цена на доставена топлинна енергия, за периода от 15.09.2019 г. до 12.11.2021 г., сумата в размер на 31,08 лева - главница за възнаграждение за извършена услуга дялово разпределение за периода 01.10.2018 г. - 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 25.11.2021 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 6,71 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за главница за дялово разпределение, за периода от 30.11.2018 г. до 12.11.2021 г.;

- Д. Д. Д. и Р. Д. Д. – всяка от тях сумата в размер на по 349,75 лева - главница за цена на доставена от ищеца топлинна енергия през периода 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. Сердика, бл. 18, ет. 4, ап. 40, аб. № 93011, ведно със законната лихва от 25.11.2021 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на по 57,10 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за главница за цена на доставена топлинна енергия, за периода от 15.09.2019 г. до 12.11.2021 г., сумата в размер на по 7,77 лева - главница за възнаграждение за извършена услуга дялово разпределение за периода 01.10.2018 г. - 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 25.11.2021 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на по 1,67 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за главница за дялово разпределение, за периода от 30.11.2018 г. до 12.11.2021 г.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им 1 приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на отвтениците топлинна енергия, като те не заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок от датата на публикуването им на страницата на ищеца, като дължимите от ответника суми за исковия период не били заплатени.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците по делото, с който правят възражение за погасяване на претендираните вземания по давност.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД изразява становище, с което поддържа, че отчитането и разпределението на топлинната енергия за процесния имот е извършено в съответствие с действащата през процесния период нормативна уредба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираното вземане.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжниците в забава и размера на обезщетението за забава.

В разглеждания случай с оглед изявленията на ответниците в отговора на исковата молба безспорно между страните е, че същите са били клиенти на топлинна енергия, респ. безспорно е наличието на облигационно правоотношение между страните за доставяне на топлинна енергия в процесния имот през исковия период. Не се спори и относно размера на претендираните за процесните периоди вземания, поради което и тези обстоятелства са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото.

Основният спорен по делото въпрос е дали е налице погасяване на вземанията на ищеца по давност с оглед своевременно наведеното в този смисъл възражение от ответниците.

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в ал. 2 ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането - в случая от 25.11.2021 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, от който момент с оглед правилото на чл. 422, ал. 1 ГПК се считат предявени и разглежданите искове. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 25.11.2021 г. в случай, че ищецът претендира такива, би следвало да са погасени по давност.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от приложените общи условия /одобрени с Решение № ОУ2 01/27.06.2016 г. на КЕВР/ прогнозните месечни дължими суми са дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно погасителната давност за вземанията, по отношение на които приложение намират общите условия, влезли в сила през 2016 г., започва да тече от 46-тия ден от изтичане на периода, за който се отнасят. При това положение давността за най-старото претендирано вземане – за м. май 2018 г., започва да тече от 16.07.2018 г., като тригодишният период изтича на 16.07.2021 г. Следва да бъде отчетено обаче обстоятелството, че съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП) за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 ПЗР на Закона за изменение на Закона за здравето /обн. ДВ бр. 44/13.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“. Следователно погасени по давност се явяват задълженията за периода от 01.05.2018 г. до 31.07.2018 г., тъй като давността за задължението за м.08.2018 г. изтича на 29.12.2021 г., а същата се счита прекъсната с подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 29.11.2021 г., от който момент се считат предявени разглежданите искове. Предвид неоспорените и приети по делото съобщения към фактури погасените по давност вземания за главница за периода от 01.05.2018 г. до 31.07.2018 г. възлизат на сумата в общ размер на 78,25 лева. Следователно задължението на ответниците за потребена топлинна енергия за непогасения по давност период от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г. възлиза на сумата в общ размер на 2020,25 лева или съобразно претендираната спрямо всеки от тях част, ответникът М. Д. Д. дължи главница в размер на 1346,83 лева, а ответниците Д. Д. Д. и Р. Д. Д. дължат главници в размер на по 336,71 лева, до който размер и период предявените срещу тях искове се явяват основателни и следва да бъдат уважени, а за разликата до пълните предявени размери – отхвърлени.

Доколкото претенцията за главница за цена на извършена услуга дялово разпределение касае периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., то се налага извод, че давността за същата не е изтекла, поради което исковете срещу ответниците следва да бъдат уважени в цялост.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а съгласно ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.

Съгласно Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От цитираните разпоредби се налага изводът, че „Топлофикация София“ ЕАД не начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура.

Така по издадената обща фактура от 31.07.2019 г. се дължи обезщетение за забава от 15.09.2019 г. Определено по реда на чл. 162 ГПК дължимото обезщетение за забава върху непогасените по давност вземане от общо 2020,25 лева, за периода от 15.09.2019 г. до 3

12.11.2021 г. е в общ размер на 325,46 лева . При това положение ответникът М. Д. Д. дължи обезщетение за забава в размер на 216,97 лева (4/6 части от 325,46 лева), а ответниците Д. Д.

Д. и Р. Д. Д. дължат законна лихва в размер на по 54,24 лева (1/6 част от 325,46 лева), до който размер претенциите спрямо тях за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за потребена топлинна енергия, за периода 15.09.2019 г. – 12.11.2021 г. се явяват основателни и следва да бъдат уважени, а за разликата до пълните предявени размери – отхвърлени.