Решение № 260007 от 07.01.2022, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 5189/2020
- Вид
- Решение № 260007
- Подписан
- 07.01.2022
- В сила
- 21.11.2023
- Състав
- КАМЕЛИЯ ДИЯНОВА ВАСИЛЕВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 260566 от 02.02.2022 · КАМЕЛИЯ ДИЯНОВА ВАСИЛЕВА
- Разпореждане № 260930 от 28.02.2022 · КАМЕЛИЯ ДИЯНОВА ВАСИЛЕВА
- Разпореждане № 261443 от 06.04.2022 · КАМЕЛИЯ ДИЯНОВА ВАСИЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.124,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.189, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.298 · Граждански процесуален кодекс
- чл.453 · Граждански процесуален кодекс
- чл.496,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.537,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.167,ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.68, ал.1 · Закон за собствеността
- чл.79 · Закон за собствеността
- чл.79,ал.1 · Закон за собствеността
- чл.92 · Закон за собствеността
- чл.99 · Закон за собствеността
- чл. 23 · Семеен кодекс
Р Е Ш Е Н И Е
№ гр. Варна, 07.01.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс. в публично съдебно заседание на двадесет и втори декември две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА при участието на секретаря Елица
Трифонова след като разгледа докладваното от съдията гр. дело №5189 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК от Г.Ж.Г. срещу Р.И.К. и Н.С.К. за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на ½ ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр.Игнатиево, общ.Аксаково, обл.Варна, ул.“**“ №**, представляващ Дворно място с площ от 398 кв.м., представляващо УПИ №** в кв.№** по плана на гр.Игнатиево, при граници УПИ с №№**; **, заедно с построените в същото място Двуетажна жилищна сграда с площ от 60 кв.м. с маза с площ 12 кв.м. и стопанска постройка с площ 24 кв.м.
Ищецът твърди, че е собственик на процесния имот по силата на влязло в сила Решение №**/28.03.**г. на 16.04.**г. по гр.д. №18789/**. по описа на ВРС, 40с. На останалата ½ ид.ч. от имота собственик била съпругата му Т. П. Ж., с която бил в брак от 18.10.*г. Тя придобила имота на 23.10.*г. чрез дарение от своите родители, които от своя страна го придобили на 23.10.*г. чрез покупка, давност и чл.92 ЗС по обстоятелствена проверка, обективирана в КНА №*, том V, дело №*/*г. на нот. рег. №335-Павлина Симеонова. На 14.11.*г. Т. Ж. учредила договорна ипотека върху имота в полза на „У.Б.“ АД.
Твърди, че през 1982г. закупил имота от собствениците, но с писмен документ без нотариална заверка като жилищните сгради в имота построил той с лични средства. Твърди, че е във владение на имота от месец януари 1982г. и го владял непрекъснато и необезпокоявано до момента на въвода. Там били родени и отгледани четирите му деца. Всички съседи знаели, че имотът е негов. Счита, че тъй като е владял имота заедно със съпругата си в режим на СИО е собственик на ½ ид.ч. от него, поради което завел гр.д. №18789/**. по описа на ВРС, 40с. бил признат за собственик на имота в режим на СИО с Т. Ж. на основание давностно владение, като съдът постановил отмяна на КНА №*, с който А. Г. Х. и П. П. Х. били признати за собственици, на основание чл.537,ал.2 ГПК.
Впоследствие чрез публична продан на ЧСИ процесният имот бил продаден за сумата от 77 500 лева.Купувачи на целия имот ответниците, на които бил възложен имота с Постановление от 18.06.**. Същите били въведени в имота независимо от противопоставянето на ищеца.
В първото по делото съдебно заседание ищецът твърди, че е неграмотен, като е бил въведен в заблуждение и измамен при съставянето на документи за обстоятелствена проверка от страна на родителите на съпругата му, и при подписване на Декларация по чл. 23 от СК, не е бил запознат с Договорът за ипотека и не е бил страна по него, като неговото мнение е било, че тя залага своята ½ ид.ч. от процесния имот.
В срока по чл.131 ГПК ответниците Н.С.К. и Р.И.К. са депозирали отговор на исковата молба, в който изразяват становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск.
Излагат, че ищецът се домогва да докаже, че е бил собственик на процесния имот към момента на учредяване на ипотеката и на провеждането на публичната продан. Сочи се, че при положение, че исковите претенции не са насочени към контрагентите по обезпечителната сделка, то те няма да са обвързани от последиците на решението. Така досежно същите Т. П. Ж. безспорно е била едноличен собственик на ипотекираните недвижимости. Излага се, че договорът за ипотека не е развален или прогласен за недействителен, но и липсвали основания за това, тъй като не била нарушена забраната на чл.167,ал.3 ЗЗД. Пряко следствие от този извод била правомерността на проведената публична продан.
Правото на взискателя да осъществи принудително изпълнение и да се удовлетвори от стойността на отчуждения имот не била накърнено. Дори и ищецът да бъдел признат за собственик по настоящото производство, той бил длъжен да се съобрази и да търпи правните последици от надлежно извършените принудителни действия и следователно уважаването на исковите му претенции нямало да доведе до каквато и да е положителна промяна в имущественото му състояние или във възстановяване на възможността да владее правомерно отчуждения имот. Липсата на реално значимо следствие от настоящия процес облуславяла отсъствието на правен интерес у ищеца за водене на производството и респ. до недопустимост на предявения иск. На следващо място се сочи, че разпореждането с имотите и всички последващи действия били извършено много преди да е вписана исковата молба по гр.д. №18789/**г. Сочи се, че съгласно чл.453 ГПК решението по настоящото дело не може да бъде противопоставимо на взискателя, тъй като възбраната е вписана преди иницииране на производството. По силата на чл.496,ал.2 ГПК правата на трети лица не могат да бъдат противопоставени на купувача по публична продан, ако не могат да се противопоставят на взискателите. Сочи се, че какъвто и да е изходът по настоящия спор същият е ирелавантен за ответниците, като тяхното положение не може да бъде по-лошо от това на ипотекарния кредитор. Тази особеност също влечала недопустимост на иска поради липса на правен интерес.
Твърди се, че решението по гр.д.
№18789/**. не може да се противопостави на ответниците по силата на чл.298 ГПК.
Твърди се, че се касае за симулиран процес, чието предназначение е да осуети изпълнителните действия и да създаде формални предпоставки за предявяване на настоящите имуществени претенции. Самият факт, че същият бил иницииран едва след изготвяне на постановлението за възлагане и бил ползван чак при оспорване на осъществения въвод във владение бил дастатъчно показателен. От изложеното в исковата молба ставало ясно, че ищецът надлежно и своевременно е узнавал всяко едно действие по отношение на „неговия“ имот – снабдяването на родителите на съпругата му с КНА през *г., извършеното разпореждане в полза на съпругата му и учредяването на договорна ипотека от последната. Липсвала правна и житейска логика в продължение на 13 години собственикът да не предприеме каквито и да е действия в защита на своето вещно право. Необяснимата пасивност продължила и след образуване на изпълнителното дело през *г. и насочване на принудителното изпълнение към имота. Това категорично не било поведение на човек, който има съзнанието и субективната нагласа на собственик.
Оспорват се твърденията за осъществена през 1982г. придобивна сделка и в не изискуемата от закона форма, както и извършеното ищеца строителство в дворното място. За тези обстоятелства липсвали както преки, така и косвени доказателства. Били убедени, че ищецът не бил декларирал имотите в съответните публични институции и през годините не бил заплащал данъци за тях. В нито един момент от претендирания период ищецът не бил се заявил под каквото и да е форма за притежател на имотите. Не били налице дори индиции за демонстриране на собственически претенции или намерение за своене. Напротив същият безропотно търпял всички, извършени с негово знание разпоредителни сделки. Следователно не бил осъществен фактически състав на придобивната давност, като най-малко липсвал изискуемия субективен елемент.
Оспорват да е било осъществявано непрекъснато и необезпокоявано владение върху имота. Съставянето на КНА и последвалите сделки представлявали оспорване на правото на собственост, срещу което ищецът не бил възразил. По отношение на недвижимостите през *г. била извършена обстоятелствена проверка от нотариус Павлина Симеонова и по надлежния ред било констатирано, че те били във владение на А. и П. Х.и в периода 1997-*г., с което по силата на чл.99 ЗС били погасили евентуално придобитото преди това вещно право на собственост. Налице била колизия на права и фактически действия, която възпрепятствала завършването на фактическия състав по чл.79 ЗС в полза на ищеца. Нямало как г-жа Ж. да упражнява фактическа власт едновременно на основание валидно дарствено разпореждане и на давностно владение с намерение за своене на чужда вещ. Ясно забележим бил стремежът за превратно упражняване на процесуални права и злоупотреба с правния институт на придобивната давност. Допускането му щяло да позволи утвърждаването на един лесен способ за преодоляване на правните последици на ипотечното обезпечение и проведеното принудително изпълнение.
Ангажирането на гласни доказателства от доверени лица щяло да бъде достатъчно да се атакува обезпечителната сделка и да заличи всички действия по удовлетворяне на кредитора и по преминаване на собствеността у добросъвестния купувач, за когото били абсолютно невъзможно да предугади наличието на латентни, необективирани до този момент претенции. Това от своя страна вещаело абсолютна несигурност на граждански и търговски оборот.
Отправя се искане за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на иска, и в условията на евентуалност за отхвърляне на иска като неоснователен.
По делото са конституирани като трети лица помагачи на страната на ответниците Н.С.К. и Р.И.К.-***, „У.Б.“АД, и ЧСИ-Даниела П.а Янкова.
Третото лице помагач - ЧАСТЕН СЪДЕБЕН
ИЗПЪЛНИТЕЛ 711-ДАНИЕЛА П.А ЯНКОВА е депозирала отговор, в който твърди, че решението, с което ищецът е бил признат за собственик на процесния имот в режим на СИО е постановено по симулативен процес, при който е било недопустимо съдът да се произнася при признание на иска от страна на ответниците без да изследва наличието на всички елементи от фактическия състав на придобивната давност и да изложи мотивите си за това. Оспорва твърдението на ищецът, че е владял имота от 1982г. до момента на въвода непрекъснато и необезпокоявано. Твърди, че липсват доказателства за това че началото на владението върху имота е установено през 1982г. Твърди, че ищецът дори да е бил във фактическа власт на имота, същият не го е владял с намерение за своене.
Третото лице помагач - „Уникредит Булбанк“ АДе депозирало отговор, в който е налице изложение на обстоятелствата, при които се е стигнало до принудително изпълнение към процесния имот. По съществото на спора е заявено, че искът е недопустим, защото е необоснован правният интерес от воденето му. Сочи се, че при съставянето на нотариалния акт за договорна ипотека от 14.11.*г. Г.Г. е декларирал писмено Декларация по чл. 23 от СК с нотариална заверка на подписа, че дава съгласие да бъде ипотекирано семейното жилище, находящо се в гр. Игнатиево, общ. Аксаково, ул. „**“ № ** и подробно посочен в декларацията. Сочи се, че Договорът за договорна ипотека не е развален, поради което и
„У.Б.“ АД правомерно е изнесъл на публична продан имота и е удовлетворил цената му. Сочи се, че решението по гр.д. № 18789/**. не може да бъде противопоставено на „У.Б.“ АД, тъй като възбраната върху процесния имот е вписана на 27.03.*г. Присъединява се изцяло към доводите посочени от ответниците и депозираният от тях отговор.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно представеното удостоверение за сключен граждански брак Г.Ж.Ж. и Т. П. Х. са сключили граждански брак на 18.10.*г.
С КНА от 23.10.*г. №*, том V, вх.рег. №10474, н.д. №*/*г. на нот.№335-Павлина Симеонова, А. Г. Х. и П. П.а Х. са признати за собственици на следния недвижим имот, придобит чрез покупка и давност : дворно място, находящо се в с.Игнатиево, общ.Аксаково, обл.Варна, ул.“**“ №** с площ от 398 кв.м., представляващо УПИ ** в кв.** по плана на с.Игнатиево, при граници :
УПИ №№** **, заедно с построените в него Двуетажна жилищна сграда с РЗП 242 кв.м., едноетажна жилищна сграда с площ 60 кв.м. с маза с площ 12 кв.м. и стопанска постройка с площ 24 кв.м.
Представена е нотариалната преписка по съставяне на КНА от 23.10.*г. №*, том V, вх.рег. №10474, н.д. №*/*г. на нот.№335-Павлина Симеонова.
С договор за дарение, обективиран в НА №*, том V, вх.рег.№*, н.д. №801/*г. на нот.
№335-Павлина Симеонова А. Г. Х. и П. П.а Х. са дарили на дъщеря си Т. П. Ж. дворно място, находящо се в с.Игнатиево, общ.Аксаково, обл.Варна, ул.“**“ №** с площ от 398 кв.м., представляващо УПИ ** в кв.** по плана на с.Игнатиево, при граници :
Разпечатката съдържа 34 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a8e9081a-c7d1-4b90-801e-154d095a47b8