Решение № 2696 от 23.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2696 гр. София, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Златка Чолева

Ивета Антонова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20251100502417 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №22255 от 09.12.2024г., постановено по гр.дело №61000/2023г. по описа на СРС, ГО, 82 с-в, ответникът Ц. И. В. с ЕГН:**********, е осъдена да заплати на ищеца „Водоснабдяване и канализация“ООД с ЕИК:823073638, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.198о, ал.1 ЗВ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 139,50 лева, представляваща ½ част от предоставени услуги по доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води за периода от 21.12.2020г. до 12.01.2023г., ведно със законната лихва от

06.07.2023г. до изплащане за задължението и сумата от 17,90 лева, представляваща ½ част от мораторна лихва за периода 04.03.2021г.- 15.06.2023г., за имот в гр.Перник, ул.„********, абонатен №********, като исковете са отхвърлени за разликата над сумата от 139,50 лева до пълния предявен размер от 279 лева и над сумата от 17,90 лева до пълния предявен размер от 35,81 лева. Ответницата е осъдена да заплати на ищеца 424,98 лева разноски в производството.

Срещу така постановеното решение в осъдителната му част, е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от особения представител на ответницата, в която се поддържа, че решението е незаконосъобразно, неправилно и немотивирано, а предявените искове са неоснователни и недоказани. Твърди, че исковата молба е нередовна като подадена от лице без представителна власт. Оспорва наличието на обвързващо страните облигационно правоотношение по договор за доставка на питейна 1 вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води за процесния период. Заявява, че ответницата притежава ½ идеална част от имота, в който ищецът е доставял процесните услуги, като не го е използвала изобщо. Твърди също така, че количеството потребена вода е неправилно изчислено и за евентуално реално консумираното количество няма доказателства. Претендира отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне изцяло на предявените искове.

Въззиваемият ищец не е подал в срок отговор на въззивната жалба. С молбастановище от 24,03,2026г. оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли решението на СРС да бъде потвърдено, като излага съображения в унисон с мотивите на първостепенния съд. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Релевантните за спора факти и обстоятелства са правилно възприети от първостепенния съд въз основа на представените и приети по делото доказателства, подробно описани в обжалваното решение, поради което настоящият състав не намира за необходимо да ги преповтаря изцяло и тук.

Настоящият състав не възприема аргументите на жалбоподателя за липса на представителна власт на подалия исковата молба адвокат. На л.8 от първоинстанционното производство се намира подписано от управителя на ищцовото дружество пълномощно на подалия исковата молба адв.М. М., представено с молба от 06.12.2023г.

През процесния период е приложим Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, като в ДР е предвидено, че „потребители“ по смисъла на закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги и юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Разпоредбата императивно установява кой 2 е страна по облигационното отношение с водоснабдителния оператор, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – на собственост или вещно право на ползване. Съгласно разпоредбата на чл.8 Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, получаването на ВиК услуги става чрез публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационни системи или от съответния регулаторен орган. Правоотношенията между страните са регламентирани и от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Софийска вода” АД, одобрени от ДКЕВР с Решение №ОУ09/11.08.2014г.

Ищецът, чиято е доказателствената тежест за това, е представил с исковата молба справка от Службата по вписвания по персоналната партида на ответника, от която е видно, че последният притежава през процесния период правото на собственост върху ½ идеална част от имота, в който ищецът е предоставял услугите, чиято стойност претендира в настоящото производство. По делото не са ангажирани доказателства за различен от посочения от ищеца собственик за исковия период, точно обратното- особеният представител на ответника също признава така удостовереното в справката право на собственост. Следователно наличието на облигационно правоотношение между страните по смисъла на закона е установено от ищеца при условията на пълно и главно доказване.

Реалната консумация на вода, както и нейната стойност, са установени с неоспореното от ответника заключение на вещите лица по комплексната СТСЕ.

Предвид гореизложеното решението следва да бъде потвърдено в обжалваната от ответника част като правилно.

По разноските:

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по жалбата е направил разноски в размер на 300 лева /153,39 евро/ и е бил защитаван от юрисконсулт, поради което и предвид установената ниска фактическа и правна сложност на спора, както и неподаване на отговор на въззивната жалба и неявяване в проведеното открито съдебно заседание следва да му се присъди възнаграждение за защита от юрисконсулт в размер на 25 евро, или общо 178,39 евро.

По тези съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №22255 от 09.12.2024г., постановено по гр.дело №61000/2023г. по описа на СРС, ГО, 82 с-в в обжалваната от ответника част.

В останалата /отхвърлителна/ част решението е влязло в сила като необжалвано от ищеца.

ОСЪЖДА Ц. И. В. с ЕГН:**********, е осъдена да заплати на ищеца 3

„Водоснабдяване и канализация“ООД с ЕИК:823073638 сумата от 178,39 евро /сто седемдесет и осем евро и 39 цента/- разноски и юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4