Решение № 397 от 27.05.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 397 гр. П., 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Борислава П. Борисова-Здравкова при участието на секретаря ХРИСТИНА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско дело № 20251720103042 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от М. В. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. П., кв. „***, срещу З. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. П., кв. „****, иск с правно основание чл. 48, ал. 7 ЗУЕС за осъждане на ответника да заплати ищеца сумата 456,39 евро, представляваща равностойността на 892,62 лева, съответстваща на притежаваните от последния идеални части от общите части на сградата от общо заплатената от него сума в размер на 16625,40 лева за извършения неотложен ремонт на покрива на сградата, находяща се в град П. кв.“***, ведно със законната лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба – 24.07.2026 г., до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че е собственик на апартамент *** в гр. П., кв. „Т*****, заедно с прилежащите му идеални части от общите части на сградата, а ответникът е собственик на апартамент **** в същата сграда. Твърди се, че страните са съсобственици на идеални части от общите части на сградата. Поради силно компрометирано състояние на покривната конструкция, пропадане и течове, ищецът извършил необходим и неотложен ремонт на общия покрив с цел запазване целостта и функционалността на сградата. В тази връзка било свикано общо събрание на входа на 10.09.2022 г., на което ответникът не се явил. Ищецът твърди, че е възложил ремонтните дейности на строителна фирма „Максстрой 93“ ЕООД, като стойността на извършените СМР възлизала на обща стойност 16 625,40 лв. Съобразно квотата на общите части за ответника стойността на дължимата от него сума възлизала на 1 стойност 892,62 лв.

Във връзка с ремонта било проведено Общо събрание на етажните собственици на 16.06.2023 г., като ответницата категорично отказала да заплати припадащата й се част, съответстваща на притежаваните от нея идеални части от общите части на сградата.

Според ищеца, извършеният ремонт представлява „необходим ремонт“ по смисъла на закона и всички етажни собственици дължат участие в разходите, независимо дали е налице предварително решение на общото събрание.

По изложените съображения моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 892,62 лева, представляваща припадащата се част от направените разноски за ремонта на покрива, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба на 24.07.2025 г. до окончателното изплащане.

Ответницата в срока по чл.131 ГПК, чрез адв. А. А. – АК П., депозира отговор, в който прави признание на иска до размера на сумата от 892,62 лева. Не оспорва твърдението на ищеца за извършения от него ремонт на покрива на **** в кв.“***“ гр. П., както и това, че общо заплатената на посочените дати от него сума за извършените разходи за ремонта възлиза на 16625,40 лева без ДДС. Твърди, че не е надлежно уведомена за проведеното на 10.09.2022 г. Общо събрание на етажните собственици поради отсъствието й от страната, както и че приложеният към исковата молба Протокол от 10.09.2022 г. касае само и единствено вход „Г“ на сградата, докато нейният апартамент се намира във вход „В“.

Оспорва твърдението в исковата молба, че е отказала категорично да заплати припадащата й се част, съответстваща на нейните идеални части от общите части на сградата, поради отсъствието си от страната. Твърди, че дължимата сума в размер на 892,62 лева е заплатена на дата 27.11.2025 год. от ползвателя на имота Н.Б.Т.в съгласно Нотариален акт **** год.

Прави уточнение, че ползвателят на имота не е търсен по повод на ремонта, твърди, че самата тя не е дала повод за завеждане на иска. Моли за прилагане на разпоредбата на чл.

78, ал. 2 ГПК в частта за разноските.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 48, ал. 7 ЗУЕС.

Съгласно чл. 48, ал. 6 ЗУЕС (в ред. изм. - ДВ, бр. 26 от 2016 г., действаща към процесния период) всеки собственик може да извърши със собствени средства, материали и/или труд необходим ремонт на общи части на сградата без решение на общото събрание.

Разходите за извършване на ремонта, направени от собственик за негова сметка, с решение на общото събрание се възстановяват или се прихващат от дължимите от него вноски по чл. 50 след представяне на документи, удостоверяващи плащанията, а ал. 7 дава право на този собственик - ако разходите, не бъдат възстановени по реда на ал. 6, той има право да предяви иск срещу останалите собственици.

Тези разпоредби на ЗУЕС регламентират правото на отделен етажен собственик да 2 претендира разходите за извършен от него без решение на ОС за необходим ремонт на общи части на сградата. Задължението на етажните собственици да възстановят припадащата им се част от средствата за ремонт на общите части произтича от разпоредбата на чл. 41 от ЗС, съгласно който всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им и в полезните разноски, за извършване на които е взето решение от общото събрание. Когато се касае за необходим ремонт на общи части на сграда в режим на етажна собственост, той може да се извърши и без решение на ОС на ЕС. В изложения смисъл е практиката на ВКС, с която настоящият състав се солидаризира - Определение № 50134 от 19.06.2023 г. по гр. д. № 3981/2022 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр.; Решение № 160 от 5.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 948/2019 г., I г.о.; Решение № 238 от 19.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1012/2012 г., IV г. о., Решение № 85 от 24.06.2014 г. на ВКС по гр. д. ****57/2014 г., II г. о. и Решение № 228 от 13.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5571/2015 г., III г.о.

За успешното провеждане на иска съобразно правилното за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да докаже: 1. качеството си на етажен собственик и това на ответника; 2. извършването на ремонт на общите части на сградата (на покрива) от ищеца със собствени средства; 3. извършеният ремонт да е бил необходим по смисъла на чл.

48, ал. 7 ЗУЕС; 4. стойността на извършените работи и разпределението им спрямо ответника съобразно притежаваните идеални части от общите части на сградата; 5. размера на идеалните части на ответника и съответната му дължима част от разходите.

Не се спори, което се установява и от приетите по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазено право на ползване **** г. и нотариален акт за учредяване на ползване и дарение на недвижим имот със запазено вещно право на ползване ***** г., че ищецът е собственик на апартамент ***, находящ се в гр.П., кв.“***“, ****, а ответникът е собственик на апартамент ***в същата сграда, ведно с 5,369 % от идеални части от общите части на сградата.

Безспорно е, че ищецът е извършил необходим ремонт на покрива на сградата, за което е заплатил сума в общ размер 16625,40 лв., както и че дължимата сума от ответника, припадаща му се с оглед притежаваните идеални части, е 892,62 лв., което се потвърждава и от приетите писмени доказателства.

Представена е по делото покана за възстановяване на конкретна сума във връзка с извършените СМР, отправена от ищеца до ответника, върната като непотърсена.

По делото липсват данни след ремонта, извършен от ищеца, да е взето решение на ОС на ЕС за възстановяване на цялата или част от заплатената сума. Напротив, видно от приложения Протокол от общо събрание на Етажната собственост на ******** от 16.06.2023 г., че във връзка с твърдения от М. В. Н. за извършен ремонт на покривната конструкция през м. октомври 2022 г. на сградата и претендирана сума в общ размер 16625,40 лв. е взето решение да бъде упълномощено лице, което от името на етажните собственици да упълномощи адвокат с правата да изготви и подаде отговор на отправени покани за заплащане на припадащи се суми и да му заплати хонорар от името на ЕС.

3

С оглед събраните по делото доказателства и признанието на ответника, съдът приема, че за последния в качеството на етажен собственик в сградата, е възникнало задължение да заплати на ищеца припадащата му се част от разходите за извършения необходим ремонт на покрива, възлизаща на сумата 892,62 лв.

От приложеното към отговора на исковата молба платежно нареждане се установява, че на 27.11.2025 г. в полза на ищеца е заплатена сума 892,62 лв. с основание „плащане от З. И.

И. за ремонт на покрив, гр. П., кв. „****.

Извършеното след подаване на исковата молба плащане е факт, който следва да бъде съобразен на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен поради погасяване на вземането чрез плащане в хода на делото.

Искането на ищеца за заплащане на законна лихва като правоувеличаваща последица от предявяване на иска е основателно. Изчислена с онлайн калкулатор, законната лихва за периода от подаване на исковата молба - 24.07.2025 г., до плащането - 25.11.2025 г., възлиза на 37.50 лева, чиято равностойност е 19,17 евро.

С оглед изложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 19,17 евро, представляваща лихва за забава за периода от подаване на исковата молба 24.07.2025 г., до плащането - 25.11.2025 г.

По разноските:

По възражението на ответника за приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК съдът намира следното:

Предявен е иск за парично вземане, чиято изискуемост е настъпила преди подаване на исковата молба като видно от представената по делото разписка, че плащането на главницата е извършено на 25.11.2025 г., т.е. след предявяване на иска.

От приложения по делото протокол за проведено общо събрание на ЕС на сградата е видно, че въпросът относно извършения ремонт и заплащането му на ищеца е поставен пред етажните собственици и те са взели решение да се упълномощи адвокат, който да ги представлява в тази връзка. В качеството на етажен собственик ответникът е обвързан от взетото решение след като не го е оспорил в законоустановения срок по реда на ЗУЕС. С оглед изложеното, съдът намира, че не е налице първата предпоставка, предвидена в чл. 78, ал. 2 ГПК, а именно – ответникът да не е дал повод за предявяване на иска.

С оглед изложеното, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски се поражда за ищеца.

Съобразно представения списък на разноските, ищецът претендира разноски за държавна такса в размер на 25,56 евро и адвокатски хонорар 204,52 евро.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС с договора за адвокатска услуга се удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че само са договорени. От граматическото тълкуване на хипотезите, 4 очертани в чл. 78 ГПК се извежда, че само когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.

В случая по делото е представено само пълномощно в полза на адв. М., но не и договор за правна помощ и съдействие, в който да е удостоверено, че между ищеца и адвоката е договорено възнаграждение в конкретен размер и извършеното плащане. С оглед изложеното, съдът приема, че по делото не е доказано извършването на разноски за адвокатско възнаграждение в претендирания размер, поради което такива не следва да бъдат присъдени на ищеца.