Определение № 439 от 08.07.2026, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 463/2026
- Вид
- Определение № 439
- Подписан
- 08.07.2026
- В сила
- 08.07.2026
- Състав
- ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ ГРЪНЧАРОВ, ВЛАДИСЛАВА АЛЕКСАНДРОВА ЦАРИГРАДСКА, БОРИСЛАВА ИЛИЕВА ЯКИМОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 309, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 309, ал. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 56, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 57 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 62, ал. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 439 гр. Плевен, 08.07.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Г.И К. ГРЪНЧАРОВ
Членове:
БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА
ВЛАДИСЛАВА АЛ.
ЦАРИГРАДСКА при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ в присъствието на прокурора В. В. Н. като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА АЛ. ЦАРИГРАДСКА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20264400600463 по описа за 2026 година
Производството е въззивно по реда на глава 22 НПК
Образувано е по повод частната жалба на подсъдимия Б. В. И., чрез неговия защитник адв. Г. С., срещу Определение №658/21.05.2026 г. по НОХД №786/26 на Районен съд Плевен, с което е изменена мярката му за неотклонение от „Подписка“ в „Задържане под стража“.
В жалбата се правят оплаквания, че първоинстанционният съд не е взел предвид това, че И. има известен адрес, семеен е, винаги се е явявал за нуждите на наказателното производство, не е осъждан, а наложеното му наказание е под 10 години лишаване от свобода. Без никакви данни за това, че би се укрил. Моли за отмяна на определението.
В съдебно заседание преупълномещеният защитник адв. И. поддържа жалбата.
Подсъдимият Б. И. моли за по-лека мярка, за да може да се грижи за съпругата си, която страда от епилепсия и други заболявания.
Прокурорът оспорва жалбата и счита, че оспореното определение е 1 законосъобразно. Изтъква тежестта на извършеното, постановената присъда, от които черпи основание и за реална опасност от укриване.
Въззивният съд, като изслуша становищата на страните и съобрази материалите по делото, прие следното:
Първоинстанционният съд е изложил схематични мотиви за изменение на мярката – посочил е, че с присъдата Б. И. е признат за виновен и му е наложено ефективно наказание (6 години лишаване от свобода), което, заедно с обстоятелството, че не е трудово ангажиран, обуславя риск от укриване.
Постановената осъдителна присъда, макар и неокончателна, увеличава рискът подсъдимият да има мотив да се укрие. Само това обаче не може автоматично да обоснове изменение на мярката за неотклонение, каквото е и задължителното тълкуване на чл. 309, ал. 1 НПК, дадено с Тълкувателно решение №3/12 по т.д.№3/12 на ОСНК на ВКС.
Конкретното решение на съда по мярката за неотклонение трябва да се обуславя от фактите, установени с присъдата, и наличието или не на основанията по чл. 57 НПК (целта на мерките за неотклонение) и при преценка на всички обстоятелства, посочени в чл. 56, ал. 3 НПК (степента на обществена опасност на престъплението, доказателствата срещу обвиняемия, здравословното състояние, семейното положение, професията, възрастта и други данни за личността).
Обосноваността на подозренията, като първоначално условие за обсъждане на необходимост от прилагане на мярка за неотклонение, е налице с оглед постановената присъда и то при условията на съкратено съдебно следствие.
Въззивният съд приема, че действително с постановяване на присъдата и съобразно другите доказателства по делото, рискът от укриване е реален. Той се обосновава наред с тежестта на наложеното наказание, но и с обстоятелството, че подсъдимият е поддържал трайни и интензивни отношения с лица, съпричастни към престъпната дейност, които пребивават в чужбина. Самият Б. И. е осъществявал нееднократно пътувания извън страната в рамките на инкриминираната дейност, което е видно от справките за пътуванията му, изготвени от „Гранична полиция“.
От трафичните данни и комуникация в иззетия телефон на подсъдимия 2 също се установява такава информация, а според показанията на съпругата на подсъдимия той е поддържал контакт със свой братовчед в Румъния.
Съпругата на подсъдимия, както и самият той, не работят. Това означава, че социалната свързаност с територията на страната е слаба, а при наличието на силни връзки с лица в чужбина, вероятността от напускане на Република България е реална.
Именно тези обстоятелства мотивират въззивния съд да приеме, че е налице опасност от укриване.
Въззивният съд отчете заключението на д-р Луканова (психиатър), изготвила съдебно-психиатричната експертиза, която установява, че И. страта от лека умствена изостаналост, съпроводена с намалена критичност, отслабени волеви задръжки и ограничена способност за защита. Макар тези особености да не засягат базисните му годности, те обузслават значително пониска степен на социална автономност и способност за планиране и реализиране на целенасочено поведение по укриване.
Тези особености правят И. силно зависим от семейната среда, както и самата му съпруга Т.П. е зависима от него. Заявеното в заседанието обстоятелство се потвърждава от приложеният медицински документ в досъдебното производство, от който е видно, че тя е с призната инвалидност – вродени заболявания на очите и множество съпътстващи заболявания.
Предвид горното и съобразявайки европейският стандарт за третиране на подсъдими със сериозни психично-здравни проблеми, повишаващи уязвимостта им, въззивният съд прие, че пропорционалната на реалния риск мярка за неотклонение е „домашен арест“. При това положение обжалваното определение следва да бъде отменено като незаконосъобразно, вместо което да бъде постановено ново, съобразено с изложените мотиви на въззивния съд.
Поради горното, и на основание чл. 341, ал. 2, вр. чл. 309, ал. 6 НПК, настоящият въззивен състав на Окръжен съд – Плевен
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОТМЕНЯ Определение №658/21.05.2026 г. по НОХД №786/26 на Районен съд Плевен, с което е изменена мярката за неотклонение на Б. В. И. от „Подписка“ в „Задържане под стража“.
ИЗМЕНЯ мярката за неотклонение на Б. В. И. с ЕГН ********** от „Подписка“ в „Домашен арест“, който да се изпълнява на домашния му адрес в гр. Плевен, ж.к. „****“ бл. *, вх. ****
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 62, ал. 6 НПК спазването на мярката за неотклонение да се контролира чрез средства за електронно наблюдение по реда на част пета от ЗИНЗС
Определението е окончателно
Препис от определението да се изпрати за изпълнение на ОД МВР Плевен и ОС ИН – Плевен
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4