Решение № 36 от 22.03.2024, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. К., 22.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Г. Г. при участието на секретаря Маргарита Ст. Тянчева като разгледа докладваното от Анна Г. Г. Административно наказателно дело № 20235320200653 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С наказателно постановление № 004335/20.10.2023 г. на и.д. Директор на Регионална дирекция за областите С., С., К., П. и Б.- гр. С. към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, на „*************** гр. С., ЕИК ***************, представлявано от П. Г. Й., ЕГН **********, в качеството му на управител на дружеството, е наложена на основание чл.45 ал.1 вр. чл.11 ал.1 т.9 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ имуществена санкция в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.11 ал.1 т.9 от същия закон.

Недоволно от наказателното постановление е останало санкционираното лице и чрез упълномощен процесуален представител го обжалва с конкретни оплаквания. Не се спори допуснатото формално отношение на разпоредбата на чл.11 ал.1 т.9 от ЗПК, но се излага становище, че с горното не са нарушени правата на потребителя, тъй като е коректно посочен годишен процент на разходите. Счита деянието за маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

Ответната по жалбата страна- и.д. Директор на Регионална дирекция за областите С., С., К., П. и Б.- гр. С. към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите представляван от упълномощен юрисконсулт счита атакуваното наказателно постановление за законосъобразно и правилно и иска оставянето му в сила. Иска де 1 присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява допустима и следва да се разгледа по същество.

Разгледана от съда по същество е неоснователна.

След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на разпитаните в качеството на свидетели Е. Г. като актосъставител и Д. Д. като свидетел при установяване на нарушението, както и приетите по делото писмени доказателства- наказателно постановление № 004335/20.10.2023 г., АУАН № 004335/25.09.2023 г., известие за доставяне на наказателно постановление, възражения срещу АУАН, искане във връзка с извършване на проверка, общи условия към договор за потребителски кредит на „***************, писмо, договор за потребителски кредит № *************** г., общи условия към договор за потребителски кредит на „***************, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, искане за потребителски кредит, копие от лична карта, справка за български личен документ, удостоверение за банкова сметка, молба, справка за движението на договор за кредит, договор за кредит ***************., общи условия към договор за потребителски кредит на „***************, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, искане, копие от лична карта, приложение: солидарен длъжник, справка за български лични документи, процедура по отпускане и управление на потребителски кредит в „***************, заповед № 670/06.07.2023 г., заповед № 662/30.06.2023 г., заповед № 334 ЛС/22.04.2015 г., заповед № 208/25.09.2023 г., съдът прие за установено от фактическа страна:

Във връзка с план-програма за контролната дейност на Комисия за защита на потребителите били изискани с писмо изх. №С-03-3553/15.06.2023 г. от „*************** документи, представени на 26.06.2023 г. с писмо вх.

№С-03-3553/26.06.2023 г. ( изх. №53/20.06.2023 г. на „***************).

Сред представените от "*************** документи бил Договор за потребителски кредит ***************., ведно с Общи условия, погасителен план и преддоговорна информация на Стандартен европейски формуляр (СЕФ).

На представените документи била извършена проверка по спазване изискванията на Закона за потребителския кредит, при която било установено, че при отпускане на потребителски кредит в размер на 1022.58 Евро със срок 24 месеца по Договор за потребителски кредит ***************., сключен в гр. К. бил предоставен от кредитора „*************** на потребителя договор, който не съдържал задължителен реквизит по чл.11 ал.1 т.9 от ЗПК, а именно: не съдържал информация за лихвения процент по кредита. В договорът бил посочен месечен лихвен процент в размер на 3.4% (чл.8 ал.1 от договора), но не бил посочен годишен лихвен процент по кредита, а съгласно § 1, т.4 от Допълнителните разпоредби 2 на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, по смисъла на ЗПК „лихвен процент по кредита“ е лихвеният процент, изразен като фиксиран или променлив, който се прилага на годишна основа към сумата на усвоения кредит.

При така констатираното било счетено, че като не е посочен лихвеният процент по кредита в договора за потребителски кредит ***************., сключен на 30.05.2023 г. в гр. К. „*************** е действало в нарушение на чл.11 ал.1 т.9 от ЗПК, за което на 25.09.2023 г. бил съставен процесния АУАН. При съставянето му присъствал изпълнителния директор, който го подписал без възражения.

Срещу констатациите на АУАН постъпили писмени на 29.03.2023 г. възражения от дружеството чрез изпълнителния му директор, в които не се оспорва липсата в проверявания договор на посочен лихвен процент, съгласно изискванията на чл.11 ал.1 т.9 от ЗПК, но е посочено, че е налице посочен коректно годишен процент на разходите /ГПР/ и е изложено становище за маловажност на случая.

На 20.10.2023 г. било издадено атакуваното наказателно постановление, с което при идентично отразени с АУАН обстоятелства по нарушението, дата и място на извършване и индивидуализация на извършителя, на дружествотожалбоподател била наложена на основание чл.45 ал.1 вр. чл.11 ал.1 т.9 от ЗПК имуществена санкция в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.11 ал.1 т.9 от същия закон.

Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 28.11.2023 г., а жалбата срещу него, депозирана на 11.12.2023 г.

След като анализира събраните доказателства и взе в предвид възраженията и аргументите, изложени в жалбата, съдът провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, като намира, че при издаването му не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да налага неговата отмяна. АУАН съдържа всички изискуеми от чл.42 от ЗАНН реквизити, а наказателното постановление- тези по чл.57 от ЗАНН, издадени са в изискуемата от закона форма и от оправомощени длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност, спазени са сроковете по чл.34 и чл.52 от ЗАНН. В наказателното постановление е дадено ясно и коректно описание на нарушението и на обстоятелствата по неговото извършване, налице е посочване на датата и мястото на извършване на нарушението, правната квалификация на същото и приложимата санкционна норма, размера на наложената имуществена санкция. Индивидуализиран е нарушителят. Изписано е словесно точно в какво се е състояло нарушението, което съответства изцяло фактическия състав, визиран в нормата на чл.11 ал.1 т.9 от ЗПК.

Административно наказващия орган на база на събраните в административнонаказателното производство доказателства е направил единствения възможен извод за извършено нарушение по ЗПК, като след 3 задълбочено разследване на обстоятелствата на извършване на нарушението е дал правилна правна квалификация на извършеното.

В качеството на свидетели са разпитани по делото актосъставителят Е.

Г. и свидетелят при установяване на нарушението Д. Д., които потвърждава в показанията си констатациите, изложени в АУАН. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като ги намира за последователни, като същите кореспондират с приложените по делото писмени доказателства.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът счита, че дружеството- жалбоподател при осъществяване на дейността си е извършило нарушение на чл.11 ал.1 т.9 от ЗПК, съгласно която разпоредба „Договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти;“ По делото липсва спор, че в процесния договор за кредит не се съдържа горепосочения реквизит на чл.11 ал.1 т.9 от ЗПК.

Съгласно §1 т.4 от Допълнителните разпоредби на ЗПК, по смисъла на ЗПК „лихвен процент по кредита“ е лихвеният процент, изразен като фиксиран или променлив, който се прилага на годишна основа към сумата на усвоения кредит. Жалбоподателят излага възражение, че не са нарушени правата на потребителя, тъй като в договора и приложения към него стандартен европейски формуляр коректно е посочен годишен процент на разходите, който представлявал произведение на месечния лихвен процент за определен срок. Възражението е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.19 ал.1 от ЗПК „Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.“ Т.е. годишния процент на разходите съдържа множество елементи в себе си, като същият съгласно ал.2 на чл.19 от ЗПК се изчислява по формула, съгласно приложение №1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Посоченото може да се приеме, че би затруднило в голяма степен определяне от страна на потребителя на стойностите по лихвения процент по кредита. В този смисъл и направеното възражение за маловажност на случая не се споделя от съда, тъй като формалното изписване 4 на всички задължителни, съгласно чл.11 ал.1 от ЗПК, елементи от договора за кредит има за цел да създаде яснота относно тях и се явява гаранция за спазване правата на потребителя. В крайна сметка липсата на един от задължителните елементи на договора за кредит поставя потребителя в неравноправно положение спрямо кредитора при получаване на потребителския кредит. В този смисъл и обществената опасност на деянието не може да се счете за по- ниска от обичайните случаи на подобни нарушения.

Ето защо, съдът счита, че при безспорно установената липса на посочен лихвен процент, съгласно изискванията на чл.11 ал.1 т.9 от ЗПК, в договора за потребителски кредит ***************, сключен от „*************** като кредитор на 30.05.2023 г. в гр. К. е правилно ангажирана отговорността на дружеството за нарушение на чл.11 ал.1 т.9 от ЗПК.

Приложена е в конкретния случай и относимата санкционна разпоредба към инкриминираното деяние, а именно чл.45 ал.1 от ЗПК, като размерът на наложената имуществена санкция от 3000 лв. е съобразен с предвидените в разпоредбата граници и се явява минималния, предвиден в закона.

По изложените съображения, съдът намира атакуваното наказателното постановление за законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора и изрично стореното в тази насока искане от процесуалния представител на въззиваемата страна, защитавана от юрисконсулт чрез депозиране на писмено становище по делото, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.143 ал.4 от АПК и чл.63д ал.4 от ЗАНН във връзка с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер на 80 лв., предвид, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 004335/20.10.2023 г. на и.д. Директор на Регионална дирекция за областите С., С., К., П. и Б.- гр. С. към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, на „*************** гр. С., ЕИК ***************, представлявано от П. Г. Й., ЕГН **********, в качеството му на управител на дружеството, е наложена на основание чл.45 ал.1 вр. чл.11 ал.1 т.9 от Закона 5 за потребителския кредит имуществена санкция в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.11 ал.1 т.9 от същия закон.