Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 879 от 17.07.2025, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно частно гражданско дело 360/2025
Вид
Определение № 879
Подписан
17.07.2025
В сила
17.07.2025
Състав
Даниела Каролова Телбизова-Янчева, Орлин Найденов Летов, Атанас Димов Атанасов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 879 гр. С.З., 17.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Атанас Д. Атанасов

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Орлин Н. Летов Въззивно частно гражданско дело № 20255500500360 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК.

Подадена е частна жалба от „А.К.П.З.“ АД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт Н. Т., срещу определение № 3558/16.12.2024 г. по ч.гр. д. № 2023/2024 г. на Районен съд – С.З., I I граждански състав, с което постановеното по същото дело определение № 2871/18.10.2024 г. е допълнено в частта за разноските на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, като жалбоподателят е осъден да заплати на адв. К. Б. от АК-Р. – в качеството на процесуален представител на А. З. Ж. /срещу която е било подадено заявление по реда на чл. 410 ГПК/, сумата от 200 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ при условията на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Жалбоподателят твърди, че определението е незаконосъобразно, тъй като при определяне размера на адвокатското възнаграждение съдът е извършил неправилна преценка на действителната фактическа и правна сложност на делото и не е съобразил обстоятелството, че единственото процесуално действие, извършено от процесуалния представител на длъжника по заповедното дело, е подаване на възражение. Предвид изложеното, жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното определение и вместо него да определи в полза на процесуалния представител на длъжника адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в размер на 50 лева.

А. З. Ж. не е подала отговор на частната жалба в законоустановения срок.

Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и материалите по делото, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от процесуално легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

1

Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна.

По делото се установява, че ч. гр. д. 2023/2024 г. на Районен съд – С.З., II граждански състав, е образувано по подадено от „А.К.П.З.“ АД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните дължими от А.

З. Ж. парични суми: 1/ 1020,72 лева – остатък от главница по договор за кредит; 2/ 45,14 лева – договорна лихва, дължима за периода от 24.01.2022 г. до 05.09.2022 г.; 3/ 177,07 лева - мораторна лихва за периода от 06.09.2022 г. до 23.04.2024 г., както и за законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането.

В заявлението е посочено, че претенцията се основава на договор за цесия от 02.03.2020 г., по силата на който цедента „Ф.Б.“ ЕООД е прехвърлил на цесионера „А.К.П.З.“ ООД /правоприемник на което е „А.К.П.З.“ АД/ регресното си вземане, възникнало от заплатени от гаранта „Ф.Б.“ ЕООД в полза на заемодателя „И.А.М.“ АД задължения на А. Ж. по договор за паричен заем № 4366850/10.01.2022 г.

Районният съд е уважил изцяло подаденото заявление, като е издал заповед № 1091 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника на 10.06.2024 г.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК А. Ж. е подала възражение срещу заповедта чрез адв. К. Б., в което са изложени съображения за нищожност на договора за паричен заем, сключен с първоначалния кредитор „И.А.М.“ АД поради противоречието му с нормите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, респ. за нищожност на отделни клаузи от договора. На следващо място се твърди, че вземанията не са надлежно цедирани от „Ф.Б.“ ЕООД на заявителя в настоящото производство. Във възражението се съдържа искане за определяне на адвокатско възнаграждение в полза на адв. Б. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в размер на 400 лева.

С разпореждане № 5049/12.07.2024 г. на Районен съд – С.З., съобщено на заявителя на 24.07.2024 г., е указано, че с оглед постъпилото по делото възражение от длъжника, заявителят може да предяви иск по общия ред за процесните вземания, като представи доказателства за това, тъй като в противен случай издадената заповед за изпълнение ще бъде обезсилена.

С определение № 2871/18.10.2024 г. районният съд е обезсилил изцяло издадената заповед № 1091/10.05.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и е прекратил производството по делото, след като е констатирал, че в законоустановения едномесечен срок от връчване на съобщението заявителят не е представил доказателства за предявяване на иска за вземането, предмет на издадената заповед.

С молба от 05.11.2024 г., подадена от адв. Б. е поискано допълване на определение № 2871/18.10.2024 г. в частта за разноските, като заявителят бъде осъден да заплати на адв. Б. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

С обжалваното определение № 3558/16.12.2024 г. районният съд е уважил посочената по-горе молба, като на основание чл. 248, ал. 1 ГПК е допълнил определение № 2871/18.10.2024 г. в частта за разноските, осъждайки 2

„А.К.П.З.“ АД да заплати в полза на адв. Б. сумата от 200 лева на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Съдът е приел, че този размер на възнаграждението се явява справедлив с оглед фактическата и правна сложност на делото и труда, положен от упълномощения адвокат.

Правото на адвоката да получи възнаграждение за своя труд е изрично прогласено в нормата на чл. 36, ал. 1 ЗАдв. и той не може да бъде лишен от него, щом са налице предпоставките по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за присъждането му.

Съобразно постановките на решение на СЕС от 25.01.2024 г., постановено по дело C-438/22 г., при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата на чл. 38 ЗАдв., съдът не е обвързан от размерите на възнагражденията, посочени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Ето защо определянето на възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. следва да се извърши само чрез остойностяване на положения от адвоката труд, съобразно фактическата и правна сложност на делото, вида и обема на предоставената защита.

В случая процесуалният представител на длъжника е изготвил и депозирал пред районния съд обосновано възражение срещу подадената от заявителя заповед за изпълнение, в което са изложени съображения за недължимост на претендираните вземания, поради нищожност на сключения между заемодателя „И.А.М.“ АД и А. З. Ж. договор за паричен заем, респ. за нищожност на отделни клаузи, като и поради ненадлежното цедиране на вземанията в полза на цесионера - заявител в настоящото производство. Ето защо адвокатът на длъжника има право да получи възнаграждение за труда си на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., което според настоящия съдебен състав следва да бъде в размер на 100 лева, с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото. Следва да се отбележи, че този размер на възнаграждението съответства и на разпоредбата на чл. 27, ал. 1, предл. второ от Наредбата за заплащането на правната помощ, която може да се използва като ориентир в процесния случай.

Предвид изложеното, частната жалба се явява частично основателна.

Обжалваното определение следва да се отмени в частта, в която дружеството – жалбоподател е осъдено да заплати в полза на адв. Б. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за разликата над сумата от 100 лева до общо присъдения размер от 200 лева. В останалата част определението е правилно и следва да бъде потвърдено.

На основание чл. 127, ал. 4 ГПК съдът следва да задължи адв. К. Б. да посочи способ или начин, по който да й бъде заплатено доброволно присъденото възнаграждение, което може да направи на посочения от юрисконсулта в частната жалба електронен адрес.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОТМЕНЯ определение № 3558/16.12.2024 г. по ч.гр. д. № 2023/2024 г. на Районен съд – С.З., II граждански състав, в частта за разликата над сумата от 100 лева до присъдената сума от 200 лева, която „А.К.П.З.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „*********, е осъдено да заплати на адв. К. И. Б., ЕГН **********, от АК-Р., със съдебен адрес: гр. С., ул. „Г********, офис-партер, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, определено при условията на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., за подаване по ч.гр.д. № 2023/2024 г. на Районен съд – С.З. на възражение по реда на чл. 414 ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3558/16.12.2024 г. по ч.гр. д. № 2023/2024 г. на Районен съд – С.З., II граждански състав, в останалата част.

ЗАДЪЛЖАВА адв. К. Б. да посочи способ или начин, за доброволно заплащане на присъденото в нейна полза адвокатско възнаграждение, което може да се направи на посочения от юрисконсулта в частната жалба електронен адрес.

ДА СЕ СЪОБЩИ на адв. К. Б. за задължението.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4