Решение № 65 от 06.08.2025, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. ***, 06.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *** в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гергана Н. Божилова при участието на секретаря Десислава Й. Димитрова като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно наказателно дело № 20254230200181 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Жалбоподателката Е. П. Ф. от гр. *** е обжалвала Електронен фиш /ЕФ/ за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К, № ***, издаден от ОДМВР - Габрово, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 й е наложено наказание глоба в размер на 50,00 лева.

ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло обжалвания електронен фиш.

За ответника по жалбата – ОД на МВР - Габрово, редовно призован, не се явява представител при разглеждане на делото.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:

На 25.11.2024 година в 16:08 часа, в гр. ***, на ул. «***», до № 159, при разрешена скорост от 50 км/ч. за населено място, бил установен и заснет с автоматизирано техническо средство „ARH CAM S-1“, насочено към с. ***, община ***, лек автомобил „***» с рег. № ***. Автоматизираното техническо средство отчело, че скоростта на автомобила след приспаднат толеранс от 3 км/ч е 64 км/ч при ограничение на скоростта от 50 км/час за населено място. В последствие била направена справка в програмата за регистрация на автомобили в Република България, от която било установено, че автомобилът е собственост на жалб. Е. П. Ф.. За установеното с автоматизираното техническо средство нарушение на чл. 21, ал. 1 от 1

ЗДвП, от ОД МВР Габрово, бил издаден електронен фиш, серия К, № ***, с който на жалб. Ф., на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП било наложено наказание глоба в размер на 50,00лева.

Така издаденият електронен фиш бил изпратен за връчване на жалб. Ф. и й бил връчен на 04.05.2025 г.

Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от приетите по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност – Електронен фиш Серия К, № 1003852 за нарушение, извършено на 25.11.2024 година;

Преглед на фиш; Протокол от проверка на БИМ; Снимка на техн. средство; справка в Централна база КАТ за собствеността на автомобила; Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система от 25.11.2024 година; Снимка към ЕФ; Протокол за първоначална проверка.

При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени доказателства, съдът достига до следните правни изводи:

Препис от електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 04.05.2025 година.

Жалбата срещу ЕФ е подадена на пощата на 12.05.2025 година и заведена в деловодството на ОД на МВР – Габрово на 14.05.2025 година, т.е. в законоустановения срок за обжалване на електронния фиш, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издадения електронен фиш относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

В хода на производството съдът намира, че са спазени разпоредбите на чл.

57 от ЗАНН и чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. В ЕФ са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство, имената и ЕГН на собственика на превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано, като е посочено, че същото е на ул.

„***“ № 159 в гр. ***. Съдът следва да отбележи, че електронният фиш е издаден законосъобразно според утвърдения образец, поради което при издаването му не се посочват датата на издаването, имената и длъжността на лицето, което го е издало, така както това е необходимо при съставянето на АУАН и НП.

В електронния фиш са посочени и разрешената скорост, която предвид обстоятелството, че мястото на нарушението е в населено място е 50 км/ч., както и 2 установената такава на движение на процесното МПС, като следва да се има предвид, че посочената в електронния фиш скорост е след приспадане на толеранс от - 3 км/ч, което представлява наказуемата скорост, която автоматично генерира програмата на мобилната система за видеоконтрол, намалена от измерената в зависимост от обхвата на скоростта. В случая ясно е видно от записа на видеоклипа, че измерената скорост е 67 км/ч., а в ЕФ е посочена нейната намалена стойност - 64 км/ч. От представения снимков материал се установява, че измерената скорост е скоростта на движението на заснетия автомобил, а не на някои други автомобили. В него ясно са записани максималната разрешена скорост, скоростта след приспаднат толеранс, датата и часа на нарушението и регистрационния номер на автомобила, движещ се с тази скорост /Разпознат: Рег. № ***/. Имайки предвид обстоятелството, че системата автоматично засича скоростта на автомобила, посочен в самия видеоклип, не следва да има съмнения, че засечената скорост е точно на този автомобил.

От доказателствата по делото се установява, че АТСС е одобрено по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали първоначална или последваща проверка от Българския институт по метрология, удостоверено с представения по административната преписка Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 и Протокол за проверка от 27.02.2024 година. Стационарно преносимият уред за контрол на скоростта е мобилно многофункционално устройство за контрол на скоростта с вградено разпознаване на регистрационните номера и комуникации. Същото измерва скоростта и разстоянието на преминаващите моторни превозни средства само в автоматичен режим от статив /тринога/ или от конзола в патрулен автомобил в стационарно положение. Принципът на работа на системата е основан на лазерен модул, който може да произведе стойност на базата на излъчен лазерен лъч, отразен от преминаващите превозни средства. Измерванията се документират от две конструктивно идентични камери, оборудвани с обективи с различни фокусни разстояния. След всички измервания и направените изчисления, устройството предоставя една валидно измерена текуща скорост на всяко от наблюдаваните МПС.

Ако измерванията съдържат некоректно измерени скорости, системата игнорира измерването. Стационарно преносим уред за контрол на скоростта - ARH CAM S 1 е система за контрол на скоростните режими, притежаваща удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, издаден от БИМ и отговаря на изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, като установените данни за нарушения с тях не могат да бъдат променяни поради липсата на пряк достъп до тях от оператора, като това важи също и за процесите на съхранение и експорт на данни. За всяко регистрирано нарушение устройството ARH CAM S 1 прави пет снимки, които дават възможност да се 3 проследи траекторията на съответното МПС, като само на снимката, направена по време на самото измерване на скорост, има данни за измерената скорост и дистанция на измерваното МПС. На останалите придружаващи снимки тези полета са празни.

Мястото на нарушението несъмнено се намира в гр. ***. Скоростта за движение на автомобилите в това населено място е 50 км/ч., като няма наложено допълнително ограничение на скоростта с пътен знак.

На кадрите от снимковия материал, снет от записания клип, се наблюдава ясно автомобила и неговия регистрационен номер, визиран в електронния фиш, чието разположение и посока на движение в момента на сработването на мобилното средство за видеоконтрол, изключват всяко съмнение чия скорост е регистрирало АТСС, тъй като видно от данните на снимковия материал и протокола за използване на АТС или система заснемането е осъществено в двете посоки, като режимът на измерване е стационарен.

Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата снимковият материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в административно наказателния процес.

На л.11 от делото е налична снимка на разположението на използвания уред за контрол, в съответствие с изискването по чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

Измерената скорост на движение на автомобила е 67 км/ч., допустимата грешка при измерването в тези случаи е +/- 3 км, като във фиша е отразена наказуема скорост от 64 км/ч, след приспадане на толеранса.

От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че извършването на процесното административно нарушение на чл. 21 от ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, което представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение. Следва да се отбележи, че законът в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП изрично предвижда случаите, в които се издава електронен фиш, без да е необходимо да се съставя АУАН срещу нарушители и съответно наказателно постановление след това.

Нормата на чл. 188 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за собственика/законния представител на юридическото лице или ползвателя на МПС за извършеното с него нарушение, независимо от това кой е действителният извършител на нарушението. Разпоредбите на ЗАНН, относно личната отговорност за извършване на административно нарушение са дерогирани от разпоредбите на чл. 188 от ЗДвП, които предвиждат презумпция за отговорност на 4 собственика на МПС, която може да бъде оборена от него в случай, че друг е управлявал автомобила. В нормата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, е предвиден 14-дневен срок от получаване на съобщението за съставяне на фиш, в който собственикът на МПС, с което е извършено нарушението, има възможност да предостави в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС. В противен случай той е лицето, което носи отговорност за извършеното нарушение. В конкретния случай, жалбоподателката не е предоставила такава декларация в 14 – дневен срок от получаване на електронния фиш, поради което следва да се приеме, че това нейно право се е преклудирало.

От данните по делото безспорно се установява, че към датата на извършване на нарушението жалбоподателката е била собственик на процесния автомобил, поради което и предвид липсата на подадена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП правилно и законосъобразно с обжалвания електронен фиш е била санкциониран именно тя.

Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишение, определено от АНО от 14 км./ч., законодателят, в разпоредбата на ал. 1, т. 2 от същия текст, е предвидил глоба в размер на 50,00лв., което води до извода, че санкционната норма е опредЕ. правилно, като правилно е наложена опредЕ.та в закона глоба.

Предвид гореизложеното, съдът прие, че правилно и законосъобразно е издаден обжалваният електронен фиш за реализиране административно наказателната отговорност на жалбоподателката във връзка с извършване на констатираното нарушение, установено с автоматизирано техническо средство и същият следва да бъде потвърден.