Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 307 от 14.08.2023, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
Въззивно гражданско дело 160/2023
Вид
Решение № 307
Подписан
14.08.2023
Състав
Росица Богданова Савова, Елисавета Георгиева Деянчева, Татяна Христова Костадинова

Цитирани разпоредби

  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 100 · Закон за собствеността
  • чл. 108 · Закон за собствеността
  • чл. 79,ал.1 · Закон за собствеността
  • §4а · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • §4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • §4к · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 307 гр. Кюстендил, 11.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Галина Г. Кирилова като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело № 20231500500160 по описа за 2023 година

В. И. К. с ЕГН ********** и Д. М. К. с ЕГН **********, двамата с поС.ен адрес: гр.

Кюстендил, ***а, чрез пълномощника адв. Д. З. от АК –Кюстендил, обжалват Решение № 260004 от 07.02.2023 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 805/2021 г. по описа на същия съд.

Първоинстанционният съдебен акт се обжалва в частта му, в която Кюстендилският районен съд е признал за установено по отношение на ответниците В. И. К. и Д. М. К., че ищецът Г. С. Б., е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Кюстендил, одобрени със Заповед № РД-18-96/28.10.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение, засягащо поземления имот е със Заповед КД-14-10-31/16.02.2011 г. на Началника на СГКК – Кюстендил, с адрес на поземления имот – гр. Кюстендил, местност ***, целият с площ от 433 кв. м. с трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - за земеделски труд и отдих, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, при съседи: ***, ***, ***, ***, *** и ***, като е осъдил двамата ответници да предадат владението и отстъпят собствеността върху процесния имот на ищеца; отменил е на осн. чл. 537, ал. 2 от ГПК съставения нотариален акт по обстоятелствена проверка - Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 73, том II, рег. № 2037, дело № 273 от 2020 г., по силата на който В. И. К. и Д. М. К. са признати за собственици на основание давностно владение на гореописания имот; осъдил е В. И. К. и Д. М. К. на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплатят на Г. С. Б. сума в размер 1 005,16 лв., представляваща сторени съдебно-деловодни разноски съобразно уважената част от исковете.

Въззивниците релевират доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон и необоснованост на решението в обжалваната му част. Възразяват срещу изводите на 1 районния съд, че действия по явно демонстриране на намерението на ответниците да своят процесния имот са били налице едва от 2014 г. и до 2016 г., когато изгражданата от тях ограда засегнала процесния имот, респ. не е налице изтекъл 10-годишен давностен срок, обосноваващ придобиване собствеността върху имота. Позовават се на свидетелските показания и съдебно-оценителната експертиза, сочеща, че в процесния имот има засадени от ответниците дръвчета 5 броя вишни между 15-20 годишни към 2022 г. и само 1 ябълка на 5 години, което считат за потвърждение на твърдението им, че те са демонстрирали намерение за своене много пред 2014 г. Акцентират върху направените от тяхна страна сериозни инвестиции в имота, чрез изграждане в периода на владение на ограда, променяна неколкокрано в годините, кладенец, пречиствателна станция.

Допълнително се аргументират със заключението на съдебно-техническата експертиза и разясненията на в.л. С. С. от о.с.з., за първоначално завземане и изграждане на първата му ограда. Подчертават, че през процесния период от 25.05.2010 г. до 25.05.2020 г., вкл. до дата на депозиране на исковата молба ищецът не е осъществявал владение върху имот, нито е обезпокоявал владението на ответниците, предявявайки претенции спрямо имота. Твърдят, че районният съд неправилно и в нарушение на материалния закон и при неправилно обсъждане на събраните по делото доказателства не приел за установено, че упражняваното от ответниците владение върху имота от 2010г. е явно, необезпокоявано и непрекъснато. Считат, че съдът не следва да кредитира показанията на бащата на ищеца, доколкото в тях се съдържат данни за един воден разговор между бащата /но не и ищеца/ и ответника К., респ. не са налице действия на противопоставяне на поведението на владелеца относно процесния владян имот.

Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявените искове по чл. 108 ЗС и чл. 537, ал. 2 ГПК бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна Г. С. Б. чрез пълномощника адв. Г. Д. от АК - Кюстендил, в който се изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба, а първоинстанционното решение се приема за правилно, законосъобразно и обосновано, съобразено със събраните по делото доказателства. Счита твърденията на въззивниците за опровергани от писмените доказателства и свидетелските показания; респ.сочи и заповедите на служители от Община Кюстендил за премахване на незаконна ограда, басейн и кладенец, в които счита, че е налице извънсъдебно признание от страна на въззивниците кога и от кого са били построени тези незаконни обекти.

Иска се оставяне без уважение на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение в атакуваната му част. Претендират се деловодните разноски за въззивната инстанция.

Кюстендилският окръжен съд счита, че въззивната жалба е допустима, доколкото същата е подадена в срок и от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.

При констатираната допустимост на жалбата съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и съответно допустимо в атакуваната част.

Разгледана по същество, същата жалба съдът намира за неоснователна поради следното:

Въззивният съд изцяло споделя мотивите на Кюстендилския районен съд в атакуваното решение, в т.ч. и установяващи фактическата обстановка по делото, и доколкото пред настоящата инстанция не са приобщени нови доказателства, то счита, че същите не следва да се преповтарят в настоящото решение и съгласно чл. 272 от ГПК 2 препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Пред Кюстендилския районен съд е бил предявен иск с правно основание чл.108 ЗС – с искане по отношение на ответниците В. И. К. и Д. М. К., да се установи, че ищецът Г. С.

Б., е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, по КККР на гр.

Кюстендил, одобрени със Заповед № РД-18-96/28.10.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение, засягащо поземления имот е със Заповед КД-14-10-31/16.02.2011 г. на Началника на СГКК — Кюстендил, с адрес на поземления имот — гр. Кюстендил, местността ***, целият с площ от 433 кв. м. с трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - за земеделски труд и отдих, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, при съседи: ***, ***, ***, ***,

*** и ***, като ответниците бъдат осъдени да отстъпят собствеността и предадат владението върху същия имот.

Кюстендилският районен съд е уважил иска, както и акцесорната претенция за отмяна на констативен нотариален акт № 73, том II, per. № 2037, дело № 273 от 2020 г. на нотариус М.М., по силата на който въззивниците са признати за собственици на основание давностно владение по отношение гореописания имот, приемайки, че са налице кумулативните предпоставки на иска за ревандикация, като ищецът е доказал правото си на собственост, придобито на деривативно основание, респ.ответниците по иска не могли да придобият право на собственост на оригинерно основание ( по давност) , тъй като не са налице предпоставките за това, респ. срокът по чл. 79,ал.1 ЗС не е изтекъл.

Както се посочи,във въззивната жалба на ответниците по иска се релевира довод за противоречие с материалния закон, предвид необосноваността му – неправилно формиране на изводи на база събрания доказателствен материал, считайки, че са демонстрирали спокойно, явно и трайно владение върху имота, и оттук – намират, че решението на КнРС е в противоречие с цитираната правна норма.

Правото на собственост върху даден имот не се загубва от простия факт на неговото неползване. То може да бъде загубено, само ако трето лице придобие имота на деривативно или оригинерно придобивно основание или собственикът се откаже от вещното си право по предвидения в чл. 100 ЗС ред. Тоест, за придобиването на имота по давност от ответниците не е било достатъчно ищецът да не е ползвал или посещавал придобития имот през последните 10 г. преди завеждане на делото , или съответно до снабдяването им с констативен нотариален акт за собственост от 2020г., а е необходимо ответниците да са установили за този период владение върху имота, както и да са демонстрирали пред ищеца намерението си да своят целия имот , отблъсквайки неговото владение.

Констатира се, че пространствените предели на имота са установени с одобряване на КККР на гр. Кюстендил, одобрена със Заповед № РД-18-96/28.10.2008 год., респ.същият се е намирал на терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и е бил придобит от ползвател, съответно от негови наследници - като заповедта за това е влязла в сила на 03.09.2009г.(Заповед №РД-001294/29.07-2009г., приложена в първоинстанционното производство). Впоследствие е прехвърлено правото на собственост на праводателите на ищеца (видно от нот.акт № 53,т.IV, рег.№4760, д.№586/2009г.) , които са сключили със същия договор за дарение, обективиран в нот.акт № 49,т. III, рег.№3064, д.№403/ 2011г. от 09.09.2011г.на нотариус Е.П..

На база гласните доказателства – конкретно показанията на свид.С. Б., които съдът преценява при условията на чл.172 ГПК и кредитира, доколкото кореспондират и с констатациите на съдебно-техническата експертиза, се установява, че приобщаването на процесния имот към имоти, които са били закупени от въззивниците- срвн.нот.акт №166,т.рег.№1652,нот.дело №126/2010г. за имот с идентификатор *** и нот.акт №150,т. III.рег.№3470,нот.дело №410/2011г.- за имот с идентификатор *** , както и придобит по реда на §4а и §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ от въззивниците такъв, а именно – имот с идентификатор ***(срвн.нот.акт №145,тI,рег.№1504,нот.дело №110/2010г.).; е станало след 2014г. доколкото конкретно изграждането на ограда в тази част е установено през 2014г.-2016г.Останалите гласни доказателства визират общо ползването на имоти от 3 ответниците, но не и на придобития по указания начин през 2011г. имот от ищеца с идентификатор ***.

Засаждането на дръвчета преди обособяване на пространствените предели на имота ( преди 20г.,т.е.преди изработване на кадастралната карта и образуване на имоти, респ.трансформиране на правото на ползване в право на собственост върху земеделска земя) не може да бъде противопоставимо на собственика , какъвто се явява ищецът. Завладяването е станало именно чрез ограждане на имота и построяване на съоръжения в него басейн и пречиствателно съоръжение( през 2014г), попадащи отчасти или изцяло в спорния имот, но от момента на демонстрирането на тези действия не е изтекъл изискуемият се срок за придобиване на имота по давност – както към момента на обстоятелствената проверка, така и към момента на предявяване на иска – 27.04.2021г.

Поради съвпадение на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционни съд, касаещи уважаване на ревандикационния иск, решението в тази част следва да се потвърди. Последица от уважаване на иска е и отмяна на констативния нотариален акт съгласно чл.537,ал.2 от ГПК.

Предвид изхода на спора на въззиваемия се дължат разноски за въззивното производство в размер на 1200лв.за адвокатско възнаграждение (претендирано е такова в размер на 2400лв. и е направено възражение от насрещната страна ),като съдът редуцира същото доколкото претенцията по чл.537,ал.2 ГПК не е самостоятелна такава ( за правната и природа – срвн.Определение № 37 от 12.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6672/2014 г., I г. о.;

Определение № 718 от 9.11.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5334/2015 г., IV г. о., ГК и др.).

Воден от горното, Кюстендилският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260004 от 07.02.2023 г., постановено по гр.д. № 805/2021 г. на РС – Кюстендил, в частта му, в която е признато за установено по отношение на ответниците В. И. К., ЕГН **********, и Д. М. К.,ЕГН **********, с п.а.гр.Кюстендил,ул.***, че ищецът Г. С. Б., ЕГН **********, с п.а.гр.Кюстендил,ул.***, е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Кюстендил, одобрени със Заповед № РД-18-96/28.10.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение, засягащо поземления имот е със Заповед КД-14-10-31/16.02.2011 г. на Началника на СГКК – Кюстендил, с адрес на поземления имот – гр. Кюстендил, местност ***, целият с площ от 433 кв. м. с трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване за земеделски труд и отдих, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, при съседи: ***, ***, ***, ***, *** и