Решение № 1038 от 10.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1038 гр. Пловдив, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в заседание при закрити врати на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20245330109139 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба подадена от Р. Г. К., чрез адв. К. срещу „Изи Асет Мениджмънт” АД, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. “1- во” ЗЗД, с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от 142, 16 лв.– платена без основание за възнаградителна лихва по недействителния Договор за паричен заем № ****г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозирането на исковата молба в съда /** г./ до окончателното й изплащане /претенцията на ищеца е формулирана съобразно заявеното от него увеличение досежно размера й в открито съдебно заседание проведено на ***- л. ** от делото делото/.

Ищецът поддържа, че между страните е сключен Договор за паричен заем № ****г., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца финансов ресурс в размер от 1100 лв., който следвало да бъде върнат ведно с други акцесорни вземания на 9 месечни вноски до 22.05.2023г. В договора било предвидено и задължение за потребителя да сключи договор за предоставяне на поръчителство с посочено от заемодателя дружество. В изпълнение на това задължение, на дата ***г. ищецът сключил Договор за предоставяне на поръчителство с „Файненшъл България“ ЕООД. Ищецът изтъква, че процесният договор е недействителен поради противоречието му с императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК.

Поддържа се, че в договора не е разписана методиката, по която се формира ГПР и какви компоненти са включени в нея. Изтъква се, че дължимото възнаграждение за поръчителя не е включено в ГПР, въпреки че представлява сигурен разход за потребителя. Предвид изложеното, сочи се, че процесният договор за потребителски кредит е изцяло недействителен. Доколкото договорът за кредит е цялостно недействителен, то предвид нормата на чл. 23 ЗПК всички заплатени суми над главницата следва да му бъдат възстановени. Съобразно гореизложеното, то се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 20 лв.- платена без основание възнаградителна лихва по недействителния договор за кредит.

1

Претендират се сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран писмен отговор от „Изи Асет Мениджмънт” АД, със становище за неоснователност на предявения иск. Изтъква се и че в договора ясно и недвусмислено са посочени всички разходи и такси, които следва да заплати длъжникът и месечният размер на дължимата погасителна вноска.

Допълнително, на ищеца му е предадена преддоговорна информация и с полагането на подписа си в договора, той се е съгласил с всички условия, при които ответното дружество предоставя финансиране. По отношение на сключения договор за предоставяне на поръчителство се поддържа, че същият не е предпоставка за отпускане на кредита и е сключен между длъжника и „Файненшъл България“ изцяло по желание на заемателя. Сочи се, че доколкото се касае за различно правоотношение, то вземането за възнаграждение за поръчителя не следва да се включва при формиране на ГПР. Моли се, така предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се сторените разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

Не съществува спор между страните, а и от приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между ответника „Изи Асет Мениджмънт” АД (като заемодател) и Р. Г. К. (като заемател) е възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за паричен заем № ****г., по силата на който на ищеца К. е предоставена сума в размер от 1100 лв. /л. **-**/. Отразеният в договора фиксиран годишен лихвен процент е 40, 00%, годишният процент на разходите е 49, 02%, а задължението следва да се погаси на девет месечни вноски. Съобразно чл. 4 от Договора за паричен заем, в тридневен срок от сключването му, длъжникът следва да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1) две физически лицапоръчители, всяко от които да отговаря на следните кумулативно поставени изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение; да получава месечен трудов доход в нетен размер от 1000лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД, да няма незаплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако такива са налице, кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по – лош от „редовен”; 2) банкова гаранция с бенефициер- заемодателят, за сумата в размер от 1291, 32 лв. (посочена в чл. 2, т. 7 от Договора), със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за кредит или 3 ) одобрено от заемодателя дружествопоръчител, което предоставя гаранционни сделки.

По силата на сключения договор за потребителски кредит, на длъжника К. е предаден погасителен план, както и копие от условията, приложими към договора за кредит.

На дата ***г. между ищеца Р. Г. К. и „Файненшъл България“ ЕООД, в изпълнение на задължението на длъжника по чл. 4 от договора за кредит, е сключен Договор за предоставяне на гаранция № *** (л. **-** от делото). Съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за гаранция, ищецът дължи на „Файненшъл България“ ЕООД възнаграждение в размер от 1111, 68 лв. (което възнаграждение е разсрочено съобразно приложимия по договора за кредит погасителен план).

От прочита на чл. 2, т. 8 от Договор за паричен заем № ****г. се изяснява, че възнаграждението дължимо на поръчителя по Договор за предоставяне на гаранция № ****г. не е включено при формиране на приложимия към договора за кредит годишен 2 процент на разходите. В чл. 2, т. 8 от договора за паричен заем изрично е посочено, че не се включват други разходи, освен посочените в договора за кредит. Тоест, в същия не фигурира вземането за възнаграждение, дължимо на поръчителя по договора за предоставяне на гаранция. Обстоятелството, че към приложимия към договора за кредит ГПР не се включва възнаграждението дължимо към поръчителя (гарант) е и отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване с доклада по делото.

От представената по делото справка за осъществени от ищеца плащания по договора за кредит ( л. ** гръб) се установява, че по Договор за паричен заем № ****г. ищецът е върнал изцяло дължимата главница и над нейния размер е заплатил сумата о т 142, 16 лв., което кредиторът – ответник е насочил за погашение на възнаградителна лихва по договора.

По правните аспекти на спора:

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между "Изи Асет Мениджмънт" АД като заемодател и Р. Г. К. като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 1100 лв.

Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК. Предвид изложеното, то с характеристика на потребителски договор е и свързаният с кредитното правоотношение Договор за предоставяне на гаранция № ****г. сключен между ищеца и ответника „Файненшъл България“ ЕООД. Следва да се посочи, че договорът за поръчителство (гаранция) е акцесорен на този за предоставяне на потребителски кредит и между двете правоотношения съществува явна връзка. Поради тази причина следва в настоящото изложение да се разгледат съвместно и двете правоотношения при изследване на преюдициалния въпрос за действителността на договора за кредит (особено предвид обстоятелството, че кредиторът "Изи Асет Мениджмънт" АД е едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД и в тази връзка кредиторът и гарантът са свързани лица).

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи ( арг. чл. 23 ЗПК).

В процесния случай, твърденията за недействителност на договора за кредит поради противоречието му с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК са неразривно свързани с клаузата на чл. 4 от Договора за кредит. Посочената разпоредба от договора, възлага в тежест за заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: двама поръчители (които следва да отговарят на горепосочените кумулативно поставени изисквания) или банкова гаранция в размер от 1291, 32 лева ( изискването е банковата гаранция да е в размера на сумата по чл. 2, т. 7 от Договора, а именно- 1291, 32 лева), или одобрено от заемодателя дружество - поръчител (именно последното обезпечение е предоставеното 3 от потребителя по договора за кредит). Прочитът на съдържанието на клаузата на чл. 4 от договора за кредит и съпоставянето й с естеството на сключения договор, налага разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то.

Изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер ( 1100 лв.). Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност в изключително кратък срок от сключването на договора да осигури банкова гаранция в размер от 1291, 32 лева. (за което съответната банкова институция ще изисква също заплащане) или две физически лица- поръчители, които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към тях ( така, както са отразени във фактическата част от настоящото изложение). Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да го “насочи” към единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да си позволи да предостави - обезпечение от одобрено от заемодателя "Изи Асет Мениджмънт" АД дружество. Това дружество е именно ответникът в настоящия процес- „Файненшъл България“ ЕООД, който е и свързано лице с кредитора по договора за заем. Предвид изложеното, то разходът за потребителя по договора за предоставяне на гаранция с „Файненшъл България“ ЕООД е сигурен - от една страна предоставянето на гаранцията (поръчителство) е необходимо условие да се усвои финансовият ресурс, а от друга- условията за другите две обезпечения (две физически лица- поръчители и банкова гаранция ) са на практика невъзможни за осъществяване от длъжника.

Същевременно, кредиторът не включва възнаграждението по договора за гаранция към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи и нормата на чл.

19, ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси”. Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49, 02 %, но от съдържанието на договора и отделеното като безспорно по делото се установява, че в посочения размер не се включва възнаграждението, дължимо по договора за поръчителство (гаранция), който е пряко свързан с договора за предоставяне на паричен заем. Нещо повече- както вече бе коментирано, предвид 4 предпоставките, при които възниква задължението на потребителя да заплати възнаграждение за предоставяне на поръчителство, то същото е с характер на сигурен разход и следва да бъде включено изначално при формирането на ГПР. Тоест, изяснява се с категоричност, че кредиторът неправилно формира приложимия към договора за кредит ГПР, като включва като разход единствено вземането за възнаградителна лихва, но не и това по договора за поръчителство.